Загадките на човешката еволюция
Сред най-интересните въпроси, които повдига хипотезата на Дарвин за еволюцията, са и следните.
- Защо кроманьнонците победили неандерталците?
Последните проучвания демонстрират, че по този начин или другояче, неандерталците са родственици на актуалните хора, въпреки дълго време да е имало подозрения за това. Но за какво изчезнали?
Сред многото аргументи има една доста значима. Ние, кроманьонците, сме ги победили, с изключение на с всичко друго, и благодарение на езика. Хомо сапиенс се научил да приказва с членоразделни звуци – а неандерталците, доколкото знаем, усвоили единствено езика на жестовете и нечленоразделните звуци. Така, несъмнено, преимуществото било на наша страна. Едно е да предупредиш за заплахата с думи – това е бързо, звучно, разбираемо. А до момента в който единствено ръмжиш и сигнализираш с размахване на ръце, саблезъбите тигри ще излапат половината племе.
- Защо имаме подобен огромен мозък?
В енциклопедиите е написано, че максимален е мозъкът на европейците: той тежи приблизително 1375 грама, а най-лек е този на австралийските туземци – 1185 грама.
Мнозина учени считат, че това е въпрос на географска изолираност. Преди десетки хиляди години хората били разпределени в разнообразни елементи на света и мозъкът им почнал да се образува според от сложността на околната среда. Постоянното търсене на разнообразни разновидности на оцеляване в изискванията на изменчив климат развил мозъка на европейците до избран размер. А щастливците, на които им се паднали топлите региони с кокосови орехи, непрекъсната удобна температура без потребност от отопление и с целогодишни аграрни реколти, нямали потребност да се напъват да мислят по какъв начин ще оцелеят. Затова и мозъкът им останал по-малко развъртян. Мозъкът на негрите да вземем за пример, е по-тежък от този на коренните австралийци единствено с 59 грама.
През последните 100 години обаче, има наклонност при всички раси мозъкът да натежава, като е повишен почти с 40 грама. Тази смяна е обвързвана, както с културния, по този начин и с биологичния напредък на човечеството, само че към този момент към момента няма съответен отговор какво тъкмо я обуславя.
- Защо не вървим на четири крайници?
Най-популярната версия твърди следното: ние сме се изправили на два крайници заради смяна в климата. Поредното световно изстудяване на повърхността на континентите и океаните на нашата планета предизвикало изгубване на горите в множеството региони и появяването на големи степи. Затова австралопитекът се лишил от своето леговище – короните на дърветата, и бил заставен да слезе на земята. Но някои учени считат, че това е станало заради приплъзванията на земната кора и появяването на скалите. Ландшафтът на Източна и Южна Африка преди 5 милиона години бил образуван от вулкани и изместване на тектонични плочи. Земната кора се разтягала и пукала, появил се Големият африкански разлом, а Червено море и Аденския залив постепенно се уголемявали. Под днешна Етиопия се издигала гореща магма от дълбините на земята, която напуквала земната кора.
Приматите трябвало да оцеляват в целия този смут. Волю-неволю било належащо да се изправят, тъй като по неравния и унищожен терен било по-лесно да се придвижват на два крайници. Започнали да се настаняват в пещери измежду скалите – те им служели и за леговище, и за клопки, в които елементарно се примамва плячка.
Възстановка на неандерталци
Освен това, грубият терен направил нашите предшественици същински спортисти. Човекът се научил да тича бързо, да не сортира единствено комфортни пътища, да се катери по скали, да балансира на ръба на пропасти и да скача през изкопи. Ръцете и пръстите му станали способни да наточат дървени и каменни принадлежности и да ги държат. И най-важното – с помощта на подобен комплициран и рисков живот нашите предшественици почнали бързо да стават все по-умни. В последна сметка, те се научили да се ориентират в пространството и да поддържат връзка между тях, като работят в екип.
Но има учени, които не са уверени в прословутото изказване на Енгелс, че трудът е направил от маймуната човек. В края на краищата, и животните работят, с цел да намерят и усвоят храната си – дебнат плячка, тичат, с цел да я настигнат, пазят дребните си, оборудват бърлоги, търсят места за водопои и нови пасища. Пък и няма потребност от принадлежности, с цел да се върви на два крайници. Ето, кенгуруто не употребява копия и каменни секири. И да не би кокошките да си оказват помощ с бастуни?
Интересно: а за какво маймуните в този момент не стават хора? На това последователите на Дарвин дават отговор с срещуположен въпрос: за какво от днешните риби не се появяват примитивни форми на динозаври? Според тях, еволюцията в никакъв случай не основава нещо наново. Моментът на образуването на индивида към този момент е отминал. Защо би трябвало да протича неведнъж?
Както виждаме, разногласията към хипотезата на Дарвин не престават. Но пък нали споделят, че точно в разногласията се ражда истината?
