Братя Теодорови участват близо 40 г. в управлението на България
Сред семействата, чиито представители заемат водещо място през първите десетилетия след Освобождението в обществено-политическия живот на България, се подрежда и родът на Иван хаджи Теодоров от Елена. В неговото семейство се раждат осем деца, от които пет девойки. По-късно три от тях се омъжват за видни представители на българския хайлайф, свързани с Народната партия. Мария е брачна половинка на политика Михаил Маджаров, Екатерина на родения също в Елена държавник и журналист Стефан Бобчев, а Станка - на банкера Георги Губиделников. Несъмнено най-престижно минава житейският път на двамата братя Теодор и Петко.
Теодор е роден на 27 март 1859 година и е най-голямото дете. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в град Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж, приключва с докторат. Сключва брак с дъщерята на възрожденския активист Найден Геров – Рада. Налага се като изявен правист, общественик и политик. Той е един от водачите на Народната и на Обединената народно-прогресивна партия. Избиран е за национален представител в дванадесет (!) елементарни национални събрания. Заради разумните му и аргументирани речи го назовават " парламентарния лъв ". Член е на три държавни управления (1896-1899, 1911-1913) като министър на правораздаването и министър на финансите. В качеството си на министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (октомври 1918 година - октомври 1919 г.) управлява българската делегация на Парижката мирна конференция.
Отказва да подпише Ньойския кротичък контракт
и подава оставка. През 1922 година е задържан и измамен под отговорност като провинен за националната злополука. Осъден е и лежи в Шуменския затвор, само че е освободен след Деветоюнския прелом през 1923 година Отива си от този свят на 5 август 1924 година в Чамкория (днес Боровец).
И до момента в който за живота и постиженията на Теодор Теодоров е писано задоволително, значително по-малко е известно за брат му Петко Теодоров. Той е роден на 5 март 1869 година в Елена. Учи в родния си град, а по-късно отпътува за Русия, където приключва с отличие Николаевската гимназия. После постъпва в Минната академия в Санкт Петербург и през 1892 година се дипломира с купата инжeнер І разред.
След завръщането в България стартира кариерата си като шеф на откритата през 1891 година Държавна мина " Перник ". Взема присъединяване и в изследването на Дунавските кейове. След това напуща държавната работа и подхваща проучване на родните минерални благосъстояния. Успява да открие в разнообразни райони на страната находища от каменни въглища, на оловни, цинкови, стоманени, манганови и медни руди. Това предизвиква частната деятелност в миннодобивната промишленост. С което
уважението към инж. Петко Теодоров пораства
През годините той е избиран за ръководител на Българското инженерно-архитектурно сдружение. Взема интензивно присъединяване при учредяването и ръководството на акционерните сдружения " Балкан ", Софийска банка, Книжната фабрика и други По негова концепция и план се основава Софийската кооперативна банка. Петко Теодоров, сходно на брат си, е измежду видните последователи на Народната партия и няколко пъти е избиран за народен представител.
Ала безспорно особено внимание заслужава активността му като кмет на София. Той е определен за началник на кметската администрация през януари 1914 г. На 12 февруари той благодари за оказаната му чест и поема отговорностите си.
Под управлението на инж. Теодоров Общинският съвет поставя съществени старания за решение на значими проблеми. Набелязана е скица за разширение на осветителната мрежа в града. Засилва се контролът върху чистотата на столицата. Възобновява се строителството на сгради за общински учебни заведения. Направени са реверанси към оперната дружба и филхармоничния оркестър, на които са отпуснати помощи от по 5000 лв.. Не стопират и мероприятията, свързани с нивелацията и кадастъра на София. Продължава канализацията и построяването на водопроводната мрежа. Построени са два бетонни моста върху Владайската река. В Борисовата градина се построяват нови алеи, спортно игрище, няколко цветарника и музикален павилион.
Инж. Теодоров обаче
би трябвало да се оправи с два доста значими казуса
Столичната общинска администрация за първи път в своята история се забърква в стачното движение. В ранната заран на 17 май 1914 година служащите и служещите по трамвайната мрежа не излизат на работните си места. В недоволството се включват към 340 души. Основните им претенции са да се пуснат нови вагони по изправни линии, 8-часов работен ден, всекидневно възнаграждение от минимално 5 лв., 36-часова платена непрекъсната седмична отмора и други Общината влиза като медиатор сред стачниците и компанията притежател. Преговорите не престават съвсем две седмици. Стачката е прекъсната, само че притежателите не съблюдават своите обещания. Депутация на работещите в трамвайния бранш се явява при кмета инж. Теодоров, само че той е безпомощен да им помогне.
Другият проблем е обвързван с необикновеното повишаване на цената на захарта по пазарите. По това време столичани употребяват по 2000 тона годишно от този артикул и това провокира техните недоволства. Общината провежда анкета и тя открива, че спекулата е провокирана не от търговците, а от производителя - софийската Захарна фабрика (открита на 28 ноември 1898 г.). Под управлението на кмета Общинският съвет насочва нужните предизвестия, които не дават резултат. Следва решение на законова основа да се реквизира цялото количество създадена захар, а продажбата да става под надзора на общинските служби. Кметът излага претекстовете пред премиера доктор Васил Радославов, но централната власт застава на обратно мнение и възпира ограниченията на общинската администрация.
В същото време ръководещата коалиция държи на промени в състава на общината. По предписание на държавното управление на 18 март 1915 година Софийският областен съд приема разпореждане за премахване на 21 общински съветници отпред с кмета инж. П. Теодоров. Те са подведени и под углавна отговорност, само че Теодоров е оневинен. До края на Първата международна война той още веднъж е избиран за общински консултант, а в интервала 1918-1920 година е помощник-кмет. Няма информация по какъв начин протича животът му през идващите две десетилетия. Петко Теодоров умира през 1938 г.
Любопитен факт от битието на братята са домовете им в София. В началото на ХХ в. Теодор е измежду видните юристи в столицата и печели задоволително доходи. Това му разрешава да построи обширна къща на улиците " Славянска " и " Добруджа " (по-късно там е ресторант " Крим " ). Заедно с това той си доставя и първокласен автомобил марка " Лорен Дитриш ", който обаче е каран от водач. Брат му Петко живее също в емблематична софийска постройка на ул. " Шипка " № 38. Тя е издигната от известния проектант Георги Фингов. През 1913 година, след претърпяна фамилна покруса, той я продава на П. Теодоров. И през днешния ден, въпреки и в окаяно положение, парцелът съществува, само че към неговото бъдеще се водят сложни разногласия.
Теодор е роден на 27 март 1859 година и е най-голямото дете. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в град Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж, приключва с докторат. Сключва брак с дъщерята на възрожденския активист Найден Геров – Рада. Налага се като изявен правист, общественик и политик. Той е един от водачите на Народната и на Обединената народно-прогресивна партия. Избиран е за национален представител в дванадесет (!) елементарни национални събрания. Заради разумните му и аргументирани речи го назовават " парламентарния лъв ". Член е на три държавни управления (1896-1899, 1911-1913) като министър на правораздаването и министър на финансите. В качеството си на министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (октомври 1918 година - октомври 1919 г.) управлява българската делегация на Парижката мирна конференция.
Отказва да подпише Ньойския кротичък контракт
и подава оставка. През 1922 година е задържан и измамен под отговорност като провинен за националната злополука. Осъден е и лежи в Шуменския затвор, само че е освободен след Деветоюнския прелом през 1923 година Отива си от този свят на 5 август 1924 година в Чамкория (днес Боровец).
И до момента в който за живота и постиженията на Теодор Теодоров е писано задоволително, значително по-малко е известно за брат му Петко Теодоров. Той е роден на 5 март 1869 година в Елена. Учи в родния си град, а по-късно отпътува за Русия, където приключва с отличие Николаевската гимназия. После постъпва в Минната академия в Санкт Петербург и през 1892 година се дипломира с купата инжeнер І разред.
След завръщането в България стартира кариерата си като шеф на откритата през 1891 година Държавна мина " Перник ". Взема присъединяване и в изследването на Дунавските кейове. След това напуща държавната работа и подхваща проучване на родните минерални благосъстояния. Успява да открие в разнообразни райони на страната находища от каменни въглища, на оловни, цинкови, стоманени, манганови и медни руди. Това предизвиква частната деятелност в миннодобивната промишленост. С което
уважението към инж. Петко Теодоров пораства
През годините той е избиран за ръководител на Българското инженерно-архитектурно сдружение. Взема интензивно присъединяване при учредяването и ръководството на акционерните сдружения " Балкан ", Софийска банка, Книжната фабрика и други По негова концепция и план се основава Софийската кооперативна банка. Петко Теодоров, сходно на брат си, е измежду видните последователи на Народната партия и няколко пъти е избиран за народен представител.
Ала безспорно особено внимание заслужава активността му като кмет на София. Той е определен за началник на кметската администрация през януари 1914 г. На 12 февруари той благодари за оказаната му чест и поема отговорностите си.
Под управлението на инж. Теодоров Общинският съвет поставя съществени старания за решение на значими проблеми. Набелязана е скица за разширение на осветителната мрежа в града. Засилва се контролът върху чистотата на столицата. Възобновява се строителството на сгради за общински учебни заведения. Направени са реверанси към оперната дружба и филхармоничния оркестър, на които са отпуснати помощи от по 5000 лв.. Не стопират и мероприятията, свързани с нивелацията и кадастъра на София. Продължава канализацията и построяването на водопроводната мрежа. Построени са два бетонни моста върху Владайската река. В Борисовата градина се построяват нови алеи, спортно игрище, няколко цветарника и музикален павилион.
Инж. Теодоров обаче
би трябвало да се оправи с два доста значими казуса
Столичната общинска администрация за първи път в своята история се забърква в стачното движение. В ранната заран на 17 май 1914 година служащите и служещите по трамвайната мрежа не излизат на работните си места. В недоволството се включват към 340 души. Основните им претенции са да се пуснат нови вагони по изправни линии, 8-часов работен ден, всекидневно възнаграждение от минимално 5 лв., 36-часова платена непрекъсната седмична отмора и други Общината влиза като медиатор сред стачниците и компанията притежател. Преговорите не престават съвсем две седмици. Стачката е прекъсната, само че притежателите не съблюдават своите обещания. Депутация на работещите в трамвайния бранш се явява при кмета инж. Теодоров, само че той е безпомощен да им помогне.
Другият проблем е обвързван с необикновеното повишаване на цената на захарта по пазарите. По това време столичани употребяват по 2000 тона годишно от този артикул и това провокира техните недоволства. Общината провежда анкета и тя открива, че спекулата е провокирана не от търговците, а от производителя - софийската Захарна фабрика (открита на 28 ноември 1898 г.). Под управлението на кмета Общинският съвет насочва нужните предизвестия, които не дават резултат. Следва решение на законова основа да се реквизира цялото количество създадена захар, а продажбата да става под надзора на общинските служби. Кметът излага претекстовете пред премиера доктор Васил Радославов, но централната власт застава на обратно мнение и възпира ограниченията на общинската администрация.
В същото време ръководещата коалиция държи на промени в състава на общината. По предписание на държавното управление на 18 март 1915 година Софийският областен съд приема разпореждане за премахване на 21 общински съветници отпред с кмета инж. П. Теодоров. Те са подведени и под углавна отговорност, само че Теодоров е оневинен. До края на Първата международна война той още веднъж е избиран за общински консултант, а в интервала 1918-1920 година е помощник-кмет. Няма информация по какъв начин протича животът му през идващите две десетилетия. Петко Теодоров умира през 1938 г.
Любопитен факт от битието на братята са домовете им в София. В началото на ХХ в. Теодор е измежду видните юристи в столицата и печели задоволително доходи. Това му разрешава да построи обширна къща на улиците " Славянска " и " Добруджа " (по-късно там е ресторант " Крим " ). Заедно с това той си доставя и първокласен автомобил марка " Лорен Дитриш ", който обаче е каран от водач. Брат му Петко живее също в емблематична софийска постройка на ул. " Шипка " № 38. Тя е издигната от известния проектант Георги Фингов. През 1913 година, след претърпяна фамилна покруса, той я продава на П. Теодоров. И през днешния ден, въпреки и в окаяно положение, парцелът съществува, само че към неговото бъдеще се водят сложни разногласия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ