Застрахователната култура на българите остава ниска, сочи поредното проучване
Сред българите е налице забележителна степен на недоумение и слаба осведоменост за застраховането и застрахователните артикули, изключително при някои обществени групи. Това е и преграда пред по-високото равнище на прилагане на застрахователните услуги, пред осведомения избор и свързаната с него потребителска задоволеност. До подобен извод стига Асоциацията на българските застрахователи след направено изследване по нейна поръчка от организация " Тренд ".
Групите с по-високо равнище на застрахователна просветеност са същите, които съгласно данните от първата част на изследването имат високо доверие към застрахователите, схващат изгодите от и използват повече застрахователните артикули.
Преобладаваща част от хората - 76%, дефинират равнището си на знания за обезпечаване като ниско (34%) или приблизително (42%). Едва 7% считат, че равнището им е високо, а 13% заявяватq че нямат никакви знания.
Очаквано се регистрират съществени разлики в обособените обществени групи. Например 70% от хората с висше/полувисше обучение дефинират познанията си като междинни или високи, до момента в който този дял при хората с главно обучение е 14%. Самооценката им се припокрива в забележителна степен с обективното равнище на знания.
Средно за всички въпроси от изработен тест дадените правилни отговори са 53%. Този резултат демонстрира очевидни осведомителни дефицити, разясняват от асоциацията.
Данните сочат, че даже и най-популярните термини в застраховането са непознати за немалка част от хората.
Групите с по-високо равнище на застрахователна просветеност са същите, които съгласно данните от първата част на изследването имат високо доверие към застрахователите, схващат изгодите от и използват повече застрахователните артикули.
Преобладаваща част от хората - 76%, дефинират равнището си на знания за обезпечаване като ниско (34%) или приблизително (42%). Едва 7% считат, че равнището им е високо, а 13% заявяватq че нямат никакви знания.
Очаквано се регистрират съществени разлики в обособените обществени групи. Например 70% от хората с висше/полувисше обучение дефинират познанията си като междинни или високи, до момента в който този дял при хората с главно обучение е 14%. Самооценката им се припокрива в забележителна степен с обективното равнище на знания.
Средно за всички въпроси от изработен тест дадените правилни отговори са 53%. Този резултат демонстрира очевидни осведомителни дефицити, разясняват от асоциацията.
Данните сочат, че даже и най-популярните термини в застраховането са непознати за немалка част от хората.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ