Задунайската губерния
Срам и срам под тепетата! Срам и срам пред делото на дейците на Съединението.
Във вторник вечер Пловдив не вярваше на очите си. Осемдесет вековният най жив град в Европа направил през 1885 година и то независимо обединителният акт на разпокъсаната си татковина стана очевидец на една политическа подигравка.
В нея на формалната естрада на паметника на Съединението, против гордите и почтени пловдивчани застанаха политици, общественици, дипломати и представители на партии.
Много от тях обаче по принцип са носители на идеологическо завещание отричало и оспорвало този народен триумф на след освобожденска България а точно нейното Съединение.
От трибуната „ грееха “ в пред избирателен възторг лица и мутри, за които честването бе само комфортна опция да бъдат видяни от гласоподавателите въпреки, че множеството от тях стърчаха като плашила в необран бостан.
Това беше по дребния гаф от „ селекцията “ за присъстващите на трибуната.
Питам аз, кой е формалният хазаин на честването, и кой кани гостите, които в изискванията на решителна за страната ни пред изборна акция да застанат на трибуната на българското Обединение. Не е наложително оратор на този народен конгрес да бъде държавниян глава.
Обратно, в тази бай Ганювска политическа шмекерия президента даже да е поканен би трябвало да се въздържи от присъединяване. Та той е главната причина за разделянето в обществото.
Днес, когато банкрутирала България незабавно се нуждае от обединяване пред непосредствените рискове за оцеляване на народ и страна, пред паметника на Съединението като главен оратор дружно с кмета на Пловдив трябваше да застане национално виновен историк, държавник обвързван с историята на Съединението, национално обединителна персона и прочие разновидности.
Най-големият български акт за политическа автономия, който през днешния ден би трябвало да е Национален празник на страната ни не може по този начин безогледно да бъде експлоатиран със спекулативни политически цели.
Откъде накъде 3 седмици преди изборите тирада на тази велика дата ще държи националният изменник президента Румен Радев, който през лятото на 2020 година, провежда и оглави антиконституционният прелом против държавното управление на Бойко Борисов?
Национален изменник, който в нарушаване на конституцията пробута в ръководството на страната отвратителни аферисти, които единствено за седем месеца банкрутираха страната.
Какво прави на трибуната вицепрезидентка до шефа си. Ами в случай че в този миг се случи изключителна обстановка, кой ще поеме контрола върху президентските отговорности?
Къде сте видели в цивилизованите страни президент и вице президент да вземат участие ръка за ръка като пионерчета в публични мероприятия?
Какво вършат на трибуната международно незнайните членове на служебния кабинет, кой ги познава, какво са създали за страната си в своите 20 дни популярност, та окупираха историческата естрада.
Нима служебното правителство в тази всестранна българска рецесия и по времето на нещастията с наводненията в Карловско трябваше да хвърля държавни средства за десетки лимузини и венци до Пловдив?
След драмата на хиляди българи вследствие на стихиите не бе ли редно тържествения коктейл в хотела на аления олигарх Гергов да бъде отсрочен, а средствата дарени на бедстващите хора?
Как по този начин господин президентът денем е „ съпричастен “ пред камерите с тегобите на хората на терен, а вечерта разпуска в елитна компания в изискан ситуацията на парк-хотел „ Санкт Петербург? Докога с това двуличие?
Най позорното в цялата тази бутафорна сцена бе, че зад тила над прокремълският ни държавен глава стърчеше с грабителски взор съветската военачалник губернаторка Митрофанова.
Да, посланичката на страната проявила се през 1885-та като най безжалостен съперник на Съединението на България.
Посланичката, която през ден проклина волята ни за европейска интеграция.
Посланичката, която не минава ден без да ни упрекна, че сме неблагодарни за петдесете години под родният и съветски ботуш.
Посланичката, която в случай че имаше същинска власт в България преди година щеше да е качена на първия аероплан за Москва…
Когато в тези времена след 6 септември 1885 година, българите ликуват единението си а Русия насъсква сръбските си подлоги да атакуван в тил България, и осуетят Съединението ни, Захари Стоянов изрича пророческите си думи: „ Всяко празненство за България е нож в сърцето на Русия “.
Както ни бе демонстрирано във вторник на площад Съединение в Пловдив май би трябвало да изпитваме виновност, че през 1885-та България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния.
Спас Гърневски
Във вторник вечер Пловдив не вярваше на очите си. Осемдесет вековният най жив град в Европа направил през 1885 година и то независимо обединителният акт на разпокъсаната си татковина стана очевидец на една политическа подигравка.
В нея на формалната естрада на паметника на Съединението, против гордите и почтени пловдивчани застанаха политици, общественици, дипломати и представители на партии.
Много от тях обаче по принцип са носители на идеологическо завещание отричало и оспорвало този народен триумф на след освобожденска България а точно нейното Съединение.
От трибуната „ грееха “ в пред избирателен възторг лица и мутри, за които честването бе само комфортна опция да бъдат видяни от гласоподавателите въпреки, че множеството от тях стърчаха като плашила в необран бостан.
Това беше по дребния гаф от „ селекцията “ за присъстващите на трибуната.
Питам аз, кой е формалният хазаин на честването, и кой кани гостите, които в изискванията на решителна за страната ни пред изборна акция да застанат на трибуната на българското Обединение. Не е наложително оратор на този народен конгрес да бъде държавниян глава.
Обратно, в тази бай Ганювска политическа шмекерия президента даже да е поканен би трябвало да се въздържи от присъединяване. Та той е главната причина за разделянето в обществото.
Днес, когато банкрутирала България незабавно се нуждае от обединяване пред непосредствените рискове за оцеляване на народ и страна, пред паметника на Съединението като главен оратор дружно с кмета на Пловдив трябваше да застане национално виновен историк, държавник обвързван с историята на Съединението, национално обединителна персона и прочие разновидности.
Най-големият български акт за политическа автономия, който през днешния ден би трябвало да е Национален празник на страната ни не може по този начин безогледно да бъде експлоатиран със спекулативни политически цели.
Откъде накъде 3 седмици преди изборите тирада на тази велика дата ще държи националният изменник президента Румен Радев, който през лятото на 2020 година, провежда и оглави антиконституционният прелом против държавното управление на Бойко Борисов?
Национален изменник, който в нарушаване на конституцията пробута в ръководството на страната отвратителни аферисти, които единствено за седем месеца банкрутираха страната.
Какво прави на трибуната вицепрезидентка до шефа си. Ами в случай че в този миг се случи изключителна обстановка, кой ще поеме контрола върху президентските отговорности?
Къде сте видели в цивилизованите страни президент и вице президент да вземат участие ръка за ръка като пионерчета в публични мероприятия?
Какво вършат на трибуната международно незнайните членове на служебния кабинет, кой ги познава, какво са създали за страната си в своите 20 дни популярност, та окупираха историческата естрада.
Нима служебното правителство в тази всестранна българска рецесия и по времето на нещастията с наводненията в Карловско трябваше да хвърля държавни средства за десетки лимузини и венци до Пловдив?
След драмата на хиляди българи вследствие на стихиите не бе ли редно тържествения коктейл в хотела на аления олигарх Гергов да бъде отсрочен, а средствата дарени на бедстващите хора?
Как по този начин господин президентът денем е „ съпричастен “ пред камерите с тегобите на хората на терен, а вечерта разпуска в елитна компания в изискан ситуацията на парк-хотел „ Санкт Петербург? Докога с това двуличие?
Най позорното в цялата тази бутафорна сцена бе, че зад тила над прокремълският ни държавен глава стърчеше с грабителски взор съветската военачалник губернаторка Митрофанова.
Да, посланичката на страната проявила се през 1885-та като най безжалостен съперник на Съединението на България.
Посланичката, която през ден проклина волята ни за европейска интеграция.
Посланичката, която не минава ден без да ни упрекна, че сме неблагодарни за петдесете години под родният и съветски ботуш.
Посланичката, която в случай че имаше същинска власт в България преди година щеше да е качена на първия аероплан за Москва…
Когато в тези времена след 6 септември 1885 година, българите ликуват единението си а Русия насъсква сръбските си подлоги да атакуван в тил България, и осуетят Съединението ни, Захари Стоянов изрича пророческите си думи: „ Всяко празненство за България е нож в сърцето на Русия “.
Както ни бе демонстрирано във вторник на площад Съединение в Пловдив май би трябвало да изпитваме виновност, че през 1885-та България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния.
Спас Гърневски
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ