Сърбия в навечерието на парламентарни избори: хаос или шанс за развитие?
„ Сръбската прогресивна партия “ на президента Александър Вучич има намерение да поддържа последователност във външната политика и не има намерение да се причисли към антируските наказания на Запада, в случай че завоюва идните предварителни парламентарни избори на 17 декември, сподели сръбският министър на защитата Милош Вучевич, добавяйки, че военният неутралитет е „ безспорен “ за партийната насочна точка “.
Сръбската политика е „ не да седи на няколко стола, а да седи на един единствен сръбски стол “, продължи шефът на военното ведомство, съгласно който, вървейки към Европейския съюз, чак до пълноправното участие, страната на крайбрежията на река Дунав няма да откаже съдействие с Русия, Китай и други страни.
Доколко това е допустимо по принцип е обособен и надалеч непрост въпрос, който означи формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова: „... целият проблем е, че те се одобряват в Европейски Съюз единствено въз основата на генетично модифицирано национално схващане “.
Активистите на Сръбската радикална партия, които оповестиха съюз с последователите на Вучич (но единствено на локалните избори, които ще се проведат по едно и също време с парламентарните), са изцяло за присъединението на страната към БРИКС, което опонира на „ проевропейския “ курс и, несъмнено, може да се върнат в Народното събрание след известна отмора.
Заедно със социалистите на Ивица Дачич и редица други политически обединявания, Сръбската прогресивна партия е част от изборния блок „ Сърбия не би трябвало да стопира “, който съгласно доста изследвания на публичното мнение има най-големи шансове да получи релативно болшинство в новото заседание.
Така съгласно портала NSPM последователите на настоящия държавен глава могат да съберат съвсем 40% от гласовете (още към 8% за социалистите), до момента в който главните им съперници от блока „ Сърбия против насилието “, трансформирал се в „ чадърна “ марка за редица прозападни партии, - малко над една четвърт.
В същото време диапазонът на опозиционните настроения е доста по-широк: към 43% от интервюираните са за нуждата от промяна на държавното управление (около 39% са на противоположното мнение), само че не всички от тях имат ясна визия за кой тъкмо. Трябва да се означи, че обстановката е много типична освен за Балканите, само че и за редица постсъветски страни.
Гражданите също са разграничени в оценките си за личното си социално-икономическо състояние: до момента в който 34,6% от интервюираните споделят, че живеят по-добре, в сравнение с преди идването на настоящето държавно управление, 33,7% настояват противоположното.
Съгласни сме, това е много добър индикатор за страна без изход на море, обкръжена от съвсем всички граници от силите на НАТО, която е обект на систематичен военно-политически, санкционен и културно-идеологически напън през съвсем цялата си нова история (меко казано ).
Разчитайки на много необятна мрежа от поддръжници, в предизборната си акция „ партията на властта ” обръща внимание на напъните за модернизиране на инфраструктурата (строителство на пътища, учебни заведения и други съоръжения), привличане на задгранични вложения, битка с корупцията и престъпността и отбрана на националните ползи на интернационалната сцена.
Преди няколко дни в южния град Ниш с присъединяване на президентите на Азербайджан, България и представители на Европейската комисия беше открит интерконектор, който ще разреши на Сърбия да получава природен газ от западните крайбрежия на Каспийско море през Южния газов кулоар следващата година.
Въпреки многочислените компликации болшинството поданици на Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово със сръбски паспорти поддържаха Вучич през последните години и надали ще трансформират избора си. Колкото и да се отнася към настоящия държавен глава (и изключително към неговото правителство), не може да не се признае, че те се пробват да следват уравновесен външнополитически и стопански курс съгласно опциите си, което непроменяемо намира позитивен отзив в Москва.
Русия схваща средата, в която се намира Сърбия, и натиска, пред който е изправена, до момента в който Москва има свои специфични връзки с Белград, които има намерение да развива, означи прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, разяснявайки неотдавнашното изказване на Вучич за връзките с НАТО, които Белград ще развива, запазвайки боен неутралитет, с вероятността за осъществяване на военни учения както с алианса, по този начин и с други сътрудници:
„... несъмнено, най-хубавият метод за създаване на връзки е посредством разговор. На сърбите им е доста мъчно, те са под непрекъснат напън. Ние имаме свои връзки със Сърбия, специфични връзки, специфични партньорства. Наистина, ние ги ценим високо и ще ги доразвием. ”
За разлика от настоящето държавно управление, при положение на предполагаем триумф на главния опозиционен блок (въпреки че, дано подчертаем, „ Сърбия против насилието не изчерпва цялата гама от различни настроения “), рискува прозападният „ завой “ на Белград приемащи крайни форми, изпълнени с нови проблеми и разтърсвания освен в Сърбия, само че и въобще на Балканите.
Обвинявайки управляващите в потребление на „ административен запас “, някои от тях към този момент приканват жителите към всеобщи улични акции, с цел да защитят „ само правилния “ сякаш „ либерален “ избор.
Императивни и неуместни от правна позиция претенции за унищожаване на тайната на гласуването, изказвания за хипотетичната наложителност на промяна на държавното управление с ограничение на пълномощията на президента (и с вероятността за неговото прибързано напускане) - всичко това и доста повече е съпроводено с опити за прелиминарен напън върху прокуратурата, полицията и други структури, с цел да бъдат принудени да работят в деструктивната логичност на прозападната съпротива.
Подобни сюжети, под управлението на западни куратори, са разигравани неведнъж както в самата Сърбия (прословутата „ булдозерна гражданска война ” от 2000 г.), по този начин и нееднократно в Република Сръбска.
Както и в предходни изборни цикли, изключително значима е битката за столицата, където опозиционните настроения са много мощни, което трябваше да се показва с огромен опозиционен протест на 12 декември, на който зад завесата на демагогията бяха отправени доста радикални апели за “борбата с престъпността, корупцията и мафията ”.
Победата в Белград, където живее до една четвърт от популацията на страната и са съсредоточени главните властови и финансови запаси, има освен значимо алегорично, само че и най-практическо значение, чак до опитите за завладяване на административни здания (включително Централните избори постройка на комисията) с всички произлизащи от това последствия.
Евентуален неоснователен резултат тук за последователите на Вучич (на фона на триумфа в страната като цяло) може да сътвори извънредно рискова обстановка, която последователите на проамериканския олигарх и някогашен кмет на Белград Драган Джилас, фен на красивия живот и поддръжникът на антируските наказания Мариника Тепич и компания няма да пропуснат да се възползват.
Досиетата на тези и други „ борци против корупцията “ и „ съперници на насилието “, тясно свързани с англосаксонските и глобалистки кръгове, техните антисръбски възгледи приказват сами за себе си.
Евентуален безпорядък в столицата (и както демонстрира образецът на Киев и Белград преди 23 години, той може да бъде проведен благодарение на относително дребен брой идеологически и финансово стимулирани насилници) ще докара до тъжни последствия, изпълнени с по-нататъшно фрагментиране на обществото, дефинитивна загуба на Косово при изискванията на НАТО и категоричен отвод от поддръжка на сънародници в чужбина, което ще даде козове на радикалните ислямисти в Босна и Херцеговина, а след тях и в самата Сърбия.
След Косово правата си на разединение неизбежно ще заявят „ албанската ” Прешевска котловина, мюсюлманският Санджак, а може би и Войводина с унгарското малцинство...
По този метод идните изборни и следизборни процеси, техният коренен или по-спокоен темперамент значително ще дефинират бъдещето на Сърбия в средносрочен проект и ще окажат съществено въздействие върху районната динамичност.
Превод: СМ
Сръбската политика е „ не да седи на няколко стола, а да седи на един единствен сръбски стол “, продължи шефът на военното ведомство, съгласно който, вървейки към Европейския съюз, чак до пълноправното участие, страната на крайбрежията на река Дунав няма да откаже съдействие с Русия, Китай и други страни.
Доколко това е допустимо по принцип е обособен и надалеч непрост въпрос, който означи формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова: „... целият проблем е, че те се одобряват в Европейски Съюз единствено въз основата на генетично модифицирано национално схващане “.
Активистите на Сръбската радикална партия, които оповестиха съюз с последователите на Вучич (но единствено на локалните избори, които ще се проведат по едно и също време с парламентарните), са изцяло за присъединението на страната към БРИКС, което опонира на „ проевропейския “ курс и, несъмнено, може да се върнат в Народното събрание след известна отмора.
Заедно със социалистите на Ивица Дачич и редица други политически обединявания, Сръбската прогресивна партия е част от изборния блок „ Сърбия не би трябвало да стопира “, който съгласно доста изследвания на публичното мнение има най-големи шансове да получи релативно болшинство в новото заседание.
Така съгласно портала NSPM последователите на настоящия държавен глава могат да съберат съвсем 40% от гласовете (още към 8% за социалистите), до момента в който главните им съперници от блока „ Сърбия против насилието “, трансформирал се в „ чадърна “ марка за редица прозападни партии, - малко над една четвърт.
В същото време диапазонът на опозиционните настроения е доста по-широк: към 43% от интервюираните са за нуждата от промяна на държавното управление (около 39% са на противоположното мнение), само че не всички от тях имат ясна визия за кой тъкмо. Трябва да се означи, че обстановката е много типична освен за Балканите, само че и за редица постсъветски страни.
Гражданите също са разграничени в оценките си за личното си социално-икономическо състояние: до момента в който 34,6% от интервюираните споделят, че живеят по-добре, в сравнение с преди идването на настоящето държавно управление, 33,7% настояват противоположното.
Съгласни сме, това е много добър индикатор за страна без изход на море, обкръжена от съвсем всички граници от силите на НАТО, която е обект на систематичен военно-политически, санкционен и културно-идеологически напън през съвсем цялата си нова история (меко казано ).
Разчитайки на много необятна мрежа от поддръжници, в предизборната си акция „ партията на властта ” обръща внимание на напъните за модернизиране на инфраструктурата (строителство на пътища, учебни заведения и други съоръжения), привличане на задгранични вложения, битка с корупцията и престъпността и отбрана на националните ползи на интернационалната сцена.
Преди няколко дни в южния град Ниш с присъединяване на президентите на Азербайджан, България и представители на Европейската комисия беше открит интерконектор, който ще разреши на Сърбия да получава природен газ от западните крайбрежия на Каспийско море през Южния газов кулоар следващата година.
Въпреки многочислените компликации болшинството поданици на Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово със сръбски паспорти поддържаха Вучич през последните години и надали ще трансформират избора си. Колкото и да се отнася към настоящия държавен глава (и изключително към неговото правителство), не може да не се признае, че те се пробват да следват уравновесен външнополитически и стопански курс съгласно опциите си, което непроменяемо намира позитивен отзив в Москва.
Русия схваща средата, в която се намира Сърбия, и натиска, пред който е изправена, до момента в който Москва има свои специфични връзки с Белград, които има намерение да развива, означи прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, разяснявайки неотдавнашното изказване на Вучич за връзките с НАТО, които Белград ще развива, запазвайки боен неутралитет, с вероятността за осъществяване на военни учения както с алианса, по този начин и с други сътрудници:
„... несъмнено, най-хубавият метод за създаване на връзки е посредством разговор. На сърбите им е доста мъчно, те са под непрекъснат напън. Ние имаме свои връзки със Сърбия, специфични връзки, специфични партньорства. Наистина, ние ги ценим високо и ще ги доразвием. ”
За разлика от настоящето държавно управление, при положение на предполагаем триумф на главния опозиционен блок (въпреки че, дано подчертаем, „ Сърбия против насилието не изчерпва цялата гама от различни настроения “), рискува прозападният „ завой “ на Белград приемащи крайни форми, изпълнени с нови проблеми и разтърсвания освен в Сърбия, само че и въобще на Балканите.
Обвинявайки управляващите в потребление на „ административен запас “, някои от тях към този момент приканват жителите към всеобщи улични акции, с цел да защитят „ само правилния “ сякаш „ либерален “ избор.
Императивни и неуместни от правна позиция претенции за унищожаване на тайната на гласуването, изказвания за хипотетичната наложителност на промяна на държавното управление с ограничение на пълномощията на президента (и с вероятността за неговото прибързано напускане) - всичко това и доста повече е съпроводено с опити за прелиминарен напън върху прокуратурата, полицията и други структури, с цел да бъдат принудени да работят в деструктивната логичност на прозападната съпротива.
Подобни сюжети, под управлението на западни куратори, са разигравани неведнъж както в самата Сърбия (прословутата „ булдозерна гражданска война ” от 2000 г.), по този начин и нееднократно в Република Сръбска.
Както и в предходни изборни цикли, изключително значима е битката за столицата, където опозиционните настроения са много мощни, което трябваше да се показва с огромен опозиционен протест на 12 декември, на който зад завесата на демагогията бяха отправени доста радикални апели за “борбата с престъпността, корупцията и мафията ”.
Победата в Белград, където живее до една четвърт от популацията на страната и са съсредоточени главните властови и финансови запаси, има освен значимо алегорично, само че и най-практическо значение, чак до опитите за завладяване на административни здания (включително Централните избори постройка на комисията) с всички произлизащи от това последствия.
Евентуален неоснователен резултат тук за последователите на Вучич (на фона на триумфа в страната като цяло) може да сътвори извънредно рискова обстановка, която последователите на проамериканския олигарх и някогашен кмет на Белград Драган Джилас, фен на красивия живот и поддръжникът на антируските наказания Мариника Тепич и компания няма да пропуснат да се възползват.
Досиетата на тези и други „ борци против корупцията “ и „ съперници на насилието “, тясно свързани с англосаксонските и глобалистки кръгове, техните антисръбски възгледи приказват сами за себе си.
Евентуален безпорядък в столицата (и както демонстрира образецът на Киев и Белград преди 23 години, той може да бъде проведен благодарение на относително дребен брой идеологически и финансово стимулирани насилници) ще докара до тъжни последствия, изпълнени с по-нататъшно фрагментиране на обществото, дефинитивна загуба на Косово при изискванията на НАТО и категоричен отвод от поддръжка на сънародници в чужбина, което ще даде козове на радикалните ислямисти в Босна и Херцеговина, а след тях и в самата Сърбия.
След Косово правата си на разединение неизбежно ще заявят „ албанската ” Прешевска котловина, мюсюлманският Санджак, а може би и Войводина с унгарското малцинство...
По този метод идните изборни и следизборни процеси, техният коренен или по-спокоен темперамент значително ще дефинират бъдещето на Сърбия в средносрочен проект и ще окажат съществено въздействие върху районната динамичност.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ