Детелин Димитров: Ефекти от предоставянето на военна помощ за Украйна
Споровете дали решението за даване на военна помощ за Украйна е политическо са безсмислени, защото то не може да бъде експертно, до момента в който претекстовете за вземането му могат да бъдат от прочувствено естество, филантропично или прагматично, като в тази ситуация е композиция от трите, само че най-важно е, че беше взето вярно политическо решение, въпреки и закъсняло с половин година.
На фотографията: Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ
Относно филантропичната съставния елемент на помощта за украинците царува цялостно единодушие, прочувствената извади остарели вражди и противопостовяне в българското общество по оста русофили-русофоби, само че прагматичната съставния елемент, която е най-близо до експертната оценка, беше оставена някак настрана. Всъщност, след филантропичната, тя е най-важна, защото България, наред с останалите съдружници от НАТО взе решение за увеличение разноските за защита на 2% от брутния вътрешен артикул (БВП), което в числа значи към 3,5-4 милиарда лв. годишно. Наред с това, за реализиране на цялостна оперативна съвестимост със съюзниите от НАТО, българските въоръжени сили би трябвало да извършат рационализация на въоръжението си с натовски мостри военна техника, като в обозрими периоди да заменят остарялото руско въоръжение, което е или с изминал запас и би трябвало да бъде утилизирано, или е несъвместимо с това на западните съдружници, изключително това от системата на противовъздушната защита, или се вършат неимоверни старания и разноски за продължение летателния запас на съветските самолети на въоръжение в родните Военновъздушни сили. България и Унгария бяха единствените страни от Източна Европа, които не предоставиха непотребното си руско въоръжение в помощ на Украйна, до момента в който всички останали, даже и прилежаща Гърция предадоха от запаса си разнообразни количества въоръжение, включително танкове и бронетранспортьори, което беше или следва да бъде сменено със западни мостри. Словакия даде даже системата си за противовъздушна защита С-300, която остава най-модерната в някогашния социалистически блок отпреди рухването на Берлинската стена, от която България мъчно може да се лиши, заради това, че множеството Противовъздушна отбрана системи, като " Волхов ", " Нева ", " Куб ", " Оса ", " Шилка ", бяха извадени от приложимост и законсервирани, а други, като " Двина " и " Круг " бяха нарязани или предадени във военно-историческите музеи.
Освобождаването от остарялото руско оръжие, отваря действителна опция в оптимално къси периоди Българската войска (БА) да се достави с по-съвременно въоръжение, отговарящо на стандартите на НАТО. Към решението с какви видове и мостри военна техника и въоръжение би трябвало да се достави БА би трябвало да се подходи след многопластова експертиза, по отношение на особеностите на съществуващата инфраструктура, на опциите на стопанската система, климатичните условия, дилемите, които стоят за решение пред БА. Много значимо е тази оценка да бъде направена взаимно със западните ни съдружници, които могат да дават заместващи качества. Очакваната експертиза би трябвало да стъпи върху изводите от театъра на военните дейности в Украйна, където тактиките, силите и средствата за воденето на багра се трансформираха в хода на войната. Като изключително значими се откроиха неналичието на съвременни средства за противоракетна защита и битката с дронове, както и на далекобойни ракетни и реактивни системи за залпов огън, само че въпреки това леките пехотни подразделения, съумяха да компенсират неналичието на огромна ударна мощност с високата си подвижност.
Според мнението на военни специалисти на дневен ред идва актуализацията на редица задачи за нови мостри военна тахника за БА. Например, в отпадналото към този момент задание на Министерството на защитата за нова Бойна машина на пехотата, е имало условие да бъде въоръжена с 30мм автоматизирано оръдие, да бъде колесна, да може да извършва функционалностите си в идващите 30 години и така нататък Taka дефинирано, заданието е било спорно, защото в армиите от НАТО всеобщо навлизат 40мм автоматизирани оръдия, като се вкарва даже 57мм автоматизирано оръдие. Друго спорно условие е било БМП да бъде колесна, а не верижна, което основава неимоверни логистични компликации за обслужване и замяна на 900 гуми, защото в България не се създават такива размери и видове гуми. Как би се осъществило снабдяването на армията с сходни гуми при затруднени линии за доставяне - нещо, което беше следено по време на Ковид блокадата, а в този момент и във войната в Украйна?! Цената също не е по никакъв начин маловажна, защото всяка една гума от този вид, преди повишаването от последната година беше на цена над 2500 евро в най-евтиния си вид, затова единствено еднократната замяна на гумите би коствало над 2,25 млн. евро на изхода на завода производител, освен това за 6 колесна машина, до момента в който за 8 колесна един комплект е не 900, а 1200 гуми. Отделно би трябвало да се калкулира натоварване, доставка, разноски по предпазване и прочие, като прибавим и бързото стареене и разрушение на гумите по скалист терен. Единственото предимство на колесните машини е способността им за по-бързо напредване на личен ход по шосейната мрежа, което обаче води до по-бързо изхабяване на мотори, трансмисии, гуми, по-често обслужане, промяна на масла и консумативи. От друга страна при верижните машини разноските по поддръжката са доста по-малки, веригата не остарява и не губи свойствата си толкоз бързо като гумата, звена за вериги и цели вериги могат да се създават в съществуващите сега предприятия на територията на България. Не на вятъра главните бойни машини на двете най-големи армии в света са верижни, като прилежаща Гърция също е с верижни машини, освен това лично произвеждане.
България има нужните капацитет и мощности за произвеждане на подобен вид машини и не е неприятно де се мисли и в посока на офсетни покупко-продажби при превъоръжаването с следващо откриване на потенциали за поддръжка, а за какво не и произвеждане на бойни бронирани машини и от българския военно-промишлен комплекс. Ако има воля за това, ще се откри и метод.
Получаването на нови мостри въоръжение и техника може да спомогне за излекуване на държавните компании под шапката на министерството на защитата. МО може да разпореди проектирането, построяването и поддържането на нужният сграден фонд – паркови територии за предпазване на техниката, ГСМ уреди, работилници, АВ хранилища и така нататък Това е належащо заради обстоятелството, че габаритните размери на образците сухопътна бойна и спомагателна техника на НАТО доста надвишават габаритите на експлоатираната от БА понастоящем военна техника, респективно на парковите и гаражните кафези. Инфраструктурата за предпазване на техниката за Военновъздушни сили и ВМФ също радикално се разграничава от в този момент съществуващата у нас.
И не на последно място, приемането на нови мостри техника и въоръжение е добре да се обвърже с опциите за асимилиране на техническата поддръжка и ремонта на тази техника и въоръжение в съществуващите 6 огромни военно-ремонтни бази на държавния холдинг ТЕРЕМ. Такова решение би имало дълготраен позитивен резултат върху работата и финансовите резултати на холдинга, който взема решение проблемите с натовареността, образованието, подготовката и мотивацията на работещите във военно-ремонтните фабрики, повишение интереса към нововъведения и високотехнологично развиване, разширение на активността и разкриването на нови работни места в региони с нараснала безработица, а не на последно място по значимост, облекчава се държавният бюджет.
Както може да се види, изгодите от взетото наскоро политическо решение за даване на военна помощ на Украйна са освен в посока на увеличение на доверието към България от нашите съдружници и сътрудници, само че при положително обмисляне и близко съдействие със страните от НАТО и Европейски Съюз, би нараснало опциите за първокласен скок в развиването на въоръжените сили на България, повишаване на качествата на БА и решение на казуса с оперативната съгласуемост на българското въоръжение с това на съдружниците от НАТО. /БГНЕС
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
На фотографията: Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ
Относно филантропичната съставния елемент на помощта за украинците царува цялостно единодушие, прочувствената извади остарели вражди и противопостовяне в българското общество по оста русофили-русофоби, само че прагматичната съставния елемент, която е най-близо до експертната оценка, беше оставена някак настрана. Всъщност, след филантропичната, тя е най-важна, защото България, наред с останалите съдружници от НАТО взе решение за увеличение разноските за защита на 2% от брутния вътрешен артикул (БВП), което в числа значи към 3,5-4 милиарда лв. годишно. Наред с това, за реализиране на цялостна оперативна съвестимост със съюзниите от НАТО, българските въоръжени сили би трябвало да извършат рационализация на въоръжението си с натовски мостри военна техника, като в обозрими периоди да заменят остарялото руско въоръжение, което е или с изминал запас и би трябвало да бъде утилизирано, или е несъвместимо с това на западните съдружници, изключително това от системата на противовъздушната защита, или се вършат неимоверни старания и разноски за продължение летателния запас на съветските самолети на въоръжение в родните Военновъздушни сили. България и Унгария бяха единствените страни от Източна Европа, които не предоставиха непотребното си руско въоръжение в помощ на Украйна, до момента в който всички останали, даже и прилежаща Гърция предадоха от запаса си разнообразни количества въоръжение, включително танкове и бронетранспортьори, което беше или следва да бъде сменено със западни мостри. Словакия даде даже системата си за противовъздушна защита С-300, която остава най-модерната в някогашния социалистически блок отпреди рухването на Берлинската стена, от която България мъчно може да се лиши, заради това, че множеството Противовъздушна отбрана системи, като " Волхов ", " Нева ", " Куб ", " Оса ", " Шилка ", бяха извадени от приложимост и законсервирани, а други, като " Двина " и " Круг " бяха нарязани или предадени във военно-историческите музеи.
Освобождаването от остарялото руско оръжие, отваря действителна опция в оптимално къси периоди Българската войска (БА) да се достави с по-съвременно въоръжение, отговарящо на стандартите на НАТО. Към решението с какви видове и мостри военна техника и въоръжение би трябвало да се достави БА би трябвало да се подходи след многопластова експертиза, по отношение на особеностите на съществуващата инфраструктура, на опциите на стопанската система, климатичните условия, дилемите, които стоят за решение пред БА. Много значимо е тази оценка да бъде направена взаимно със западните ни съдружници, които могат да дават заместващи качества. Очакваната експертиза би трябвало да стъпи върху изводите от театъра на военните дейности в Украйна, където тактиките, силите и средствата за воденето на багра се трансформираха в хода на войната. Като изключително значими се откроиха неналичието на съвременни средства за противоракетна защита и битката с дронове, както и на далекобойни ракетни и реактивни системи за залпов огън, само че въпреки това леките пехотни подразделения, съумяха да компенсират неналичието на огромна ударна мощност с високата си подвижност.
Според мнението на военни специалисти на дневен ред идва актуализацията на редица задачи за нови мостри военна тахника за БА. Например, в отпадналото към този момент задание на Министерството на защитата за нова Бойна машина на пехотата, е имало условие да бъде въоръжена с 30мм автоматизирано оръдие, да бъде колесна, да може да извършва функционалностите си в идващите 30 години и така нататък Taka дефинирано, заданието е било спорно, защото в армиите от НАТО всеобщо навлизат 40мм автоматизирани оръдия, като се вкарва даже 57мм автоматизирано оръдие. Друго спорно условие е било БМП да бъде колесна, а не верижна, което основава неимоверни логистични компликации за обслужване и замяна на 900 гуми, защото в България не се създават такива размери и видове гуми. Как би се осъществило снабдяването на армията с сходни гуми при затруднени линии за доставяне - нещо, което беше следено по време на Ковид блокадата, а в този момент и във войната в Украйна?! Цената също не е по никакъв начин маловажна, защото всяка една гума от този вид, преди повишаването от последната година беше на цена над 2500 евро в най-евтиния си вид, затова единствено еднократната замяна на гумите би коствало над 2,25 млн. евро на изхода на завода производител, освен това за 6 колесна машина, до момента в който за 8 колесна един комплект е не 900, а 1200 гуми. Отделно би трябвало да се калкулира натоварване, доставка, разноски по предпазване и прочие, като прибавим и бързото стареене и разрушение на гумите по скалист терен. Единственото предимство на колесните машини е способността им за по-бързо напредване на личен ход по шосейната мрежа, което обаче води до по-бързо изхабяване на мотори, трансмисии, гуми, по-често обслужане, промяна на масла и консумативи. От друга страна при верижните машини разноските по поддръжката са доста по-малки, веригата не остарява и не губи свойствата си толкоз бързо като гумата, звена за вериги и цели вериги могат да се създават в съществуващите сега предприятия на територията на България. Не на вятъра главните бойни машини на двете най-големи армии в света са верижни, като прилежаща Гърция също е с верижни машини, освен това лично произвеждане.
България има нужните капацитет и мощности за произвеждане на подобен вид машини и не е неприятно де се мисли и в посока на офсетни покупко-продажби при превъоръжаването с следващо откриване на потенциали за поддръжка, а за какво не и произвеждане на бойни бронирани машини и от българския военно-промишлен комплекс. Ако има воля за това, ще се откри и метод.
Получаването на нови мостри въоръжение и техника може да спомогне за излекуване на държавните компании под шапката на министерството на защитата. МО може да разпореди проектирането, построяването и поддържането на нужният сграден фонд – паркови територии за предпазване на техниката, ГСМ уреди, работилници, АВ хранилища и така нататък Това е належащо заради обстоятелството, че габаритните размери на образците сухопътна бойна и спомагателна техника на НАТО доста надвишават габаритите на експлоатираната от БА понастоящем военна техника, респективно на парковите и гаражните кафези. Инфраструктурата за предпазване на техниката за Военновъздушни сили и ВМФ също радикално се разграничава от в този момент съществуващата у нас.
И не на последно място, приемането на нови мостри техника и въоръжение е добре да се обвърже с опциите за асимилиране на техническата поддръжка и ремонта на тази техника и въоръжение в съществуващите 6 огромни военно-ремонтни бази на държавния холдинг ТЕРЕМ. Такова решение би имало дълготраен позитивен резултат върху работата и финансовите резултати на холдинга, който взема решение проблемите с натовареността, образованието, подготовката и мотивацията на работещите във военно-ремонтните фабрики, повишение интереса към нововъведения и високотехнологично развиване, разширение на активността и разкриването на нови работни места в региони с нараснала безработица, а не на последно място по значимост, облекчава се държавният бюджет.
Както може да се види, изгодите от взетото наскоро политическо решение за даване на военна помощ на Украйна са освен в посока на увеличение на доверието към България от нашите съдружници и сътрудници, само че при положително обмисляне и близко съдействие със страните от НАТО и Европейски Съюз, би нараснало опциите за първокласен скок в развиването на въоръжените сили на България, повишаване на качествата на БА и решение на казуса с оперативната съгласуемост на българското въоръжение с това на съдружниците от НАТО. /БГНЕС
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ