Тайната на Големия взрив – ще разберем ли някога откъде е започнало всичко?
Според водещия космологичен модел Вселената се е породила преди към 13,7 милиарда години вследствие на Големия гърмеж. Само че какъв в действителност е бил той? Невероятно голям или мъничък? Оглушително мощен или затулен в тишина? И най-важното – къде тъкмо се е случил, в случай че в близост не е имало нищо? Въпросите са толкоз доста, че някои откриватели смятат, че гърмежът би могъл да се повтори няколко пъти, което значи, че даже името е неправилно. Получава се много странна картина – всички знаят за Големия гърмеж, само че никой не може да каже сигурно какъв е бил той.
В последна сметка, с цел да приказваме за началото на времето, би трябвало да намерим освен верните думи, само че и вярната физика. И по този начин, откритията от последните години ни разрешиха да си съставим повече или по-малко ясна картина на Вселената, само че в опитите си да надникнем още по-дълбоко в предишното все по-често се обръщаме към физиката на обикновените частици. Това значи, че с цел да научат повече за галактическото детство и мистериозния Голям гърмеж, физиците би трябвало да употребяват концепциите на физиката на високите сили. При това оттатък пробните резултати.
Какво в действителност е било първоначално?
Вселената се е родила вследствие на Големия гърмеж. Но какво в действителност се е случило преди него? Стремежът към схващане на произхода на Вселената минава от легенди и митове към количествените открития на актуалната космология. Те се базират на общата доктрина на относителността и нейните аспекти за схващане на структурата на космоса. Ключови открития като разширението на Вселената (за което научихме от наблюденията на американския астроном Едуин Хъбъл) и сполучливото създаване на теорията за Големия гърмеж са в основата на нашето схващане за космоса. Но макар забележителния прогрес най-ранните моменти и главната причина за възникването на Вселената остават забулени в тайнственост.
Въпросът „ какво е било преди Големия гърмеж “ постоянно поражда, когато някой се замисли за произхода на Вселената. В последна сметка, в случай че не е имало „ преди “, каква е била повода? Удивително е, че единствено преди няколко века отговорът е бил елементарен: някакво постоянно провидение е задвижило всичко. Дори сър Исак Нютон е вярвал, че Бог е основал Вселената преди към 6000 години.
Големият гърмеж е началото на всичко. Но дали не е имало нещо преди него? Всичко се трансформира с откриването на галактическото уголемение, когато белгийският космолог (и йезуитски свещеник) Жорж Леметр схваща, че Вселената би трябвало да има начало. Вярно е, че тази концепция се е харесала на малко на брой, като при започване на 60-те години теорията на Фред Хойл за стационарното положение е била много известна както измежду учените иконоборци, по този начин и измежду неспециалистите.
Теория за стационарната Вселена
Хойл и сътрудниците му признават разширението на Вселената, само че не имат вяра в Големия гърмеж. Те смятат, че бавното и непрестанно формиране на нова материя може да резервира непрекъснати междинната компактност и общите свойства на Вселената непрекъснати с течение на времето.
Според модела на стационарното положение материята се образува непрестанно с разширението на Вселената, само че с течение на времето теорията на Хойл е изместена от концепцията за Големия гърмеж. Според нея плътността на материята във Вселената понижава с отдалечаването на галактиките една от друга. Научната общественост дефинитивно изоставя концепцията на Хойл през 1964 година след откриването на галактическото микровълново фоново излъчване (реликтово лъчение).
Стационарният модел на Вселената е създаден през 1948 година от Фред Хойл, Томас Голд, Херман Бонди и други като опция на теорията за Големия гърмеж. Според този модел, до момента в който Вселената се уголемява, сред летящите галактики непрестанно се основава нова материя Оттогава насам количеството доказателства в поддръжка на произхода на нашата Вселена от Големия гърмеж доближи такава висота, че не останаха съвсем никакви подозрения. Вярно е, че въпросът за това какво е било преди него към момента няма отговор и доста учени избират да подценен този въпрос. Изглежда че в никакъв случай няма да узнаем отговора му.
Началото на времето
Трябва да се означи, че когато астрономите приказват за Големия гърмеж, те нормално имат поради не самото начало на Вселената (нулевия миг от времето). А необикновено горещото и плътно положение на Вселената през първите няколко минути от нейното битие. До известна степен това е по този начин, тъй като никой няма и най-малка визия за същинската природа на времето. Да не приказваме за началото на времето.
Британският физик Джулиан Барбър да вземем за пример твърди, че времето въобще не съществува, с изключение на като заблуда в съзнанието ни. Според други (включително Стивън Хокинг) времето е зародило дружно с Вселената, което обезсмисля самото разбиране „ преди “. Да се питаме какво е било преди Големия гърмеж е все едно да се питаме какво е на север от Северния полюс или кое разстояние е по-малко от нулата.
Вероятно в никакъв случай няма да разберем какво се е случвало преди Големия гърмеж От друга страна, ние просто не знаем дали времето е съществувало преди Големия гърмеж или не. Според известната в миналото концепция за цикличната Вселена настоящето разширение на пространството може един ден да се трансформира в стесняване. Тоест Голям гърмеж, кадърен да прерасне в нов Голям гърмеж и да стартира идващия цикъл на една безконечна поредност.
Разбира се, това е единствено една от многото хипотези, съгласно които нашата Вселена не е неповторима.Тя по някакъв метод е част от евентуално една безкрайна мултивселена. Но в случай че мултивселената е и безкрайна във времето, тогава се връщаме към концепцията, че всичко е съществувало постоянно. И по този начин въпросът какво е имало преди Големия гърмеж просто се обезсмисля.
Може би въпросът за това какво е имало преди Големия гърмеж просто няма смисъл И най-после, южноафриканският физик Нийл Турок счита, че Големият гърмеж е основал освен нашата Вселена, само че и Антивселената. Тя се състои от антиматерия и се движи обратно във времето. Отново завладяваща концепция, само че също по този начин без късмет за удостоверение (или опровергаване!) посредством наблюдаване.
В последна сметка наподобява би трябвало да признаем, че не знаем нищо за същинското начало на Вселената. И даже в случай че се придържаме към концепцията за безконечна мултивселена, която въобще няма същинско начало, ние не знаем за какво въобще нещо (или в действителност за какво всичко) съществува, а не просто едно нищо.
