Незаконно задържан за близо 3 години осъди съдилища в Пловдив и прокуратурата за 10 000 лева
Според Върховен касационен съд справедливото обезщетение би трябвало да бъде платено солидарно от районният, окръжният съд в Пловдив и прокуратурата
Осъденият условно за машинация в пловдивско казино Левент Муса съумя да осъди районния и окръжния съд в Пловдив, както и прокуратурата, да му платят солидарно обезщетение от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от това, че нелегално е бил държан към 2 години и 7 месеца в ареста, оповестява.
Това реши дефинитивно Върховният касационен съд (ВКС) (решението виж ), откакто одобри, че съдилищата и прокуратурата са нарушили член 5 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи и съответно спазването на рационалния период за задържане и задължението Муса да бъде освободен, когато карцерът му към този момент е непозволен.
Левент Муса живее в Турция, само че има и българско поданство, защото със фамилията си е живял в България до 1989 година На 22 януари 2017 година той и още трима турски жители са арестувани и упрекнати за това, че са пробвали да излъгват казино с 20 000 лв.. Според обвиняването Муса е бил съизвършител в незаконната активност, в която различен обвинен белязвал с нож картите на крупието при играта „ Руски покер “. Служители на казиното забелязали съмнителното държание на Муса и останалите, защото той снимал с телефона си гърба на картите, след което повикали полиция.
Муса бил арестуван за непрекъснато и нито прокуратурата, нито съдилищата в Пловдив заменили мярката му за неотклонение, даже и след 22 септември, когато изминал оптималният 8-месечен период за задържане в досъдебното произвеждане. През това време обвинителният акт бил импортиран в районния съд, само че бил върнат на прокуратурата. На 10 октомври окръжният съд дефинитивно отхвърлил настояването на Муса за смяна на мярката му за неотклонение, без да одобри причините за изтеклия периода за задържане.
Междувременно делото още веднъж било импортирано в съда и още веднъж върнато, а в края на годината съдилищата за следващ път отказали да заменят мярката на обвинения с по-лека, макар че имал и адрес в България, и възбрана за овакантяване на страната. През май 2018 година обвинителният акт за трети път бил импортиран в съда, само че през септември делото още веднъж било прекъснато. Едва в края на годината делото почнало в районния съд, който на 15 август 2019 година осъдил Муса условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период. Тогава към този момент той бил освободен от ареста, където останал почти 2 години и 7 месеца. След това присъдата е била доказана от окръжния съд, а предходната година апелативните съдии са оставили без почитание настояването на Муса за обновяване на делото.
Още през 2019 година той е завел в окръжния съд в Пазарджик иск за 30 000 лв. против районния и окръжния съд в Пловдив, както и против прокуратурата. Съдът признава, че е бил нарушен член 5 от конвенцията с неразумния арест на Муса и осъжда трите институции да му платят обезщетение от 3000 лв.. След това обаче Пловдивският апелативен съд анулира решението и отхвърля желае на Муса (виж ), като се стимулира, че не може гражданският съд да прави преценка дали задържането му е било законно и дали мярката му за неотклонение е трябвало да бъде променена. Съдът е написал в решението си, че Муса не твърди, че не е изправен навреме пред съд или делото му да е траяло безразсъдно, затова нямало нарушаване на чл.5, пар. 3 от конвенцията. В жалбата си обаче той акцентира, че в никакъв случай не е твърдял тези нарушавания, а претенцията му е, че срокът на задържане е неблагоразумен.
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) пишат, че решението на апелативния съд е явно погрешно, „ защото е налице несъгласие сред изказванията на ищеца за дейности и бездействия на ответниците, представляващи нарушавания на правата му по чл.5 §3 и §4 от КЗПЧОС и фактическите и правни заключения на съда, което се установи единствено от претекстовете на въззивното решение, заради което значителното нарушаване на съдопроизводствените правила е явно “.
Върховен касационен съд отхвърля и прочита на апелативния съд, че не може да прави преценка за законността на задържането на Муса, като изяснява, че без подобен разбор е невероятно да бъде почетен въобще иск по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) за сходно нарушаване. Върховните съдии пишат, че точно сезираният съд би трябвало да реши дали осъществените дейности или бездействия от ответниците, нарушават стандартите, заложени от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по приложението на конвенцията.
„ Това по нужда постанова сезираният съд да бъде осведомен с практиката на Европейски съд по правата на човека по съответната наредба, с цел да може да реши дали с държанието си ответниците са нарушили права, предоставени на ищеца от чл.5 §3 и §4 КПЗОЧС “, изяснява Върховен касационен съд.
За стереотипния метод на съдилищата и нереалните им претекстове за задържане
В решението си висшите съдии обръщат особено внимание на практиката на съдилищата в България да подхождат стереотипно, когато стимулират продължаването на-тежката мярка за неотклонение, изключително когато тя продължава толкоз дълго.
„ В практиката си Европейски съд по правата на човека неколкократно е посочвал, че такава дълготрайност на задържането, като тази в съответния случай, е мощно притеснителна и изисква доста солидна аргументация “, припомня Върховен касационен съд. Съдът разяснява, че когато става въпрос за тежко закононарушение, по-продължителното задържане може да е основателно, само че за това би трябвало да е налице освен обоснованото съмнение за авторство на закононарушението, само че и спомагателни аргументи, които обаче съгласно практиката на съда в Страсбург „ с течение на времето стават все по-малко относими “.
В случая на Муса, тези спомагателни аргументи, които двете инстанции в Пловдив са изтъквали, са били свързани единствено с това, че е турски жител и можел да напусне България. Те обаче не са съобразили, че е имал възбрана за овакантяване на страната и адрес в България, на който да обитава.
В решението си Върховен касационен съд напомня, че съдът в Страсбург подлага на критика „ стереотипния метод “, при който другите инстанции отхвърлят да променят задържането под стража, „ въз основа на повтарящи се всъщност претекстове, които свързват настъпването на даден риск с общи и нереални причини, без този общ риск (напускането на страната по актуалното дело) да бъде обвързван с съответните обстоятелства по делото “.
Върховните съдии допълват, че Европейски съд по правата на човека е подлагал на критика и метода на съдилищата да не постановат различно домакински арест, а в съответния случай Муса е показал доказателства, че може да живее на адреса на баба си и на дядо си. Отделно от това, не са показали причини, за какво съображенията за задържане остават непроменени близо 3 години.
„ Не на последно място следва да се уточни, че управляващите не са изпълнили задължението си да проявят „ изключително усърдие “ за обезпечаване на напредъка на делото, доколкото видно от данните по делото съдът е прибирал делото на прокуратурата 3 пъти “, акцентира още Върховен касационен съд.
В решението си той заключва, че двете съдилища и прокуратурата са нарушили правата на Муса по конвенцията, като са удължили мярката за неотклонение, без да регистрират чистото му правосъдно минало, положителното му обществено състояние – приключил първокласен университет в Турция и съдействието на проверяващите, като не са показали и претекстове за какво не му е наложена по-лека мярка. Върховен касационен съд прецизира, че задържането на Муса в досъдебната фаза е траяло година и два месеца, което е повече от законния период и прокурорът е трябвало неотложно да го освободи, само че не го е сторил. Нещо повече, този период е бил надвишен, когато през октомври 2017 година окръжният съд дефинитивно отказал да промени мярката на обвинения, с което съгласно Върховен касационен съд съдът е нарушил вътрешното процесуално законодателство. Така, с изключение на нарушаване на конвенцията за неразумното задържане, Върховен касационен съд установи и такова за това, че Муса не е бил освободен поради непозволен арест.
„ В умозаключение следва да се одобри, че е налице първата причина с цел да бъде почетен желае, доколкото по делото се откри, че с държанието си ответниците са нарушили права, предоставени на ищеца от чл.5 §3 и §4 КЗПЧОС и по-конкретно нарушен е „ рационалния период “ на задържането под стража, като управляващите не са показали съответстващи и задоволителни учредения за продължение на задържането (чл.5 §3 КПЗЧОС), нарушено е и правото на ищеца да бъде освободен от съда, когато задържането му е непозволено (чл.5 §4 КЗПЧОС) “, заключва Върховен касационен съд.
Върховните съдии одобряват, че Муса е понесъл и неимуществени вреди от нарушаванията, защото дългото задържане неизбежно води до стрес, загуба на доверие в институциите, неустановеност и други Показания е дал татко му, който свидетелства, че синът му бил доста обезверен и отчаян. Според Върховен касационен съд справедливото за него обезщетение е 10 000 лв., което районният, окръжният съд в Пловдив и прокуратурата би трябвало да платят солидарно.
Осъденият условно за машинация в пловдивско казино Левент Муса съумя да осъди районния и окръжния съд в Пловдив, както и прокуратурата, да му платят солидарно обезщетение от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от това, че нелегално е бил държан към 2 години и 7 месеца в ареста, оповестява.
Това реши дефинитивно Върховният касационен съд (ВКС) (решението виж ), откакто одобри, че съдилищата и прокуратурата са нарушили член 5 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи и съответно спазването на рационалния период за задържане и задължението Муса да бъде освободен, когато карцерът му към този момент е непозволен.
Левент Муса живее в Турция, само че има и българско поданство, защото със фамилията си е живял в България до 1989 година На 22 януари 2017 година той и още трима турски жители са арестувани и упрекнати за това, че са пробвали да излъгват казино с 20 000 лв.. Според обвиняването Муса е бил съизвършител в незаконната активност, в която различен обвинен белязвал с нож картите на крупието при играта „ Руски покер “. Служители на казиното забелязали съмнителното държание на Муса и останалите, защото той снимал с телефона си гърба на картите, след което повикали полиция.
Муса бил арестуван за непрекъснато и нито прокуратурата, нито съдилищата в Пловдив заменили мярката му за неотклонение, даже и след 22 септември, когато изминал оптималният 8-месечен период за задържане в досъдебното произвеждане. През това време обвинителният акт бил импортиран в районния съд, само че бил върнат на прокуратурата. На 10 октомври окръжният съд дефинитивно отхвърлил настояването на Муса за смяна на мярката му за неотклонение, без да одобри причините за изтеклия периода за задържане.
Междувременно делото още веднъж било импортирано в съда и още веднъж върнато, а в края на годината съдилищата за следващ път отказали да заменят мярката на обвинения с по-лека, макар че имал и адрес в България, и възбрана за овакантяване на страната. През май 2018 година обвинителният акт за трети път бил импортиран в съда, само че през септември делото още веднъж било прекъснато. Едва в края на годината делото почнало в районния съд, който на 15 август 2019 година осъдил Муса условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период. Тогава към този момент той бил освободен от ареста, където останал почти 2 години и 7 месеца. След това присъдата е била доказана от окръжния съд, а предходната година апелативните съдии са оставили без почитание настояването на Муса за обновяване на делото.
Още през 2019 година той е завел в окръжния съд в Пазарджик иск за 30 000 лв. против районния и окръжния съд в Пловдив, както и против прокуратурата. Съдът признава, че е бил нарушен член 5 от конвенцията с неразумния арест на Муса и осъжда трите институции да му платят обезщетение от 3000 лв.. След това обаче Пловдивският апелативен съд анулира решението и отхвърля желае на Муса (виж ), като се стимулира, че не може гражданският съд да прави преценка дали задържането му е било законно и дали мярката му за неотклонение е трябвало да бъде променена. Съдът е написал в решението си, че Муса не твърди, че не е изправен навреме пред съд или делото му да е траяло безразсъдно, затова нямало нарушаване на чл.5, пар. 3 от конвенцията. В жалбата си обаче той акцентира, че в никакъв случай не е твърдял тези нарушавания, а претенцията му е, че срокът на задържане е неблагоразумен.
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) пишат, че решението на апелативния съд е явно погрешно, „ защото е налице несъгласие сред изказванията на ищеца за дейности и бездействия на ответниците, представляващи нарушавания на правата му по чл.5 §3 и §4 от КЗПЧОС и фактическите и правни заключения на съда, което се установи единствено от претекстовете на въззивното решение, заради което значителното нарушаване на съдопроизводствените правила е явно “.
Върховен касационен съд отхвърля и прочита на апелативния съд, че не може да прави преценка за законността на задържането на Муса, като изяснява, че без подобен разбор е невероятно да бъде почетен въобще иск по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) за сходно нарушаване. Върховните съдии пишат, че точно сезираният съд би трябвало да реши дали осъществените дейности или бездействия от ответниците, нарушават стандартите, заложени от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по приложението на конвенцията.
„ Това по нужда постанова сезираният съд да бъде осведомен с практиката на Европейски съд по правата на човека по съответната наредба, с цел да може да реши дали с държанието си ответниците са нарушили права, предоставени на ищеца от чл.5 §3 и §4 КПЗОЧС “, изяснява Върховен касационен съд.
За стереотипния метод на съдилищата и нереалните им претекстове за задържане
В решението си висшите съдии обръщат особено внимание на практиката на съдилищата в България да подхождат стереотипно, когато стимулират продължаването на-тежката мярка за неотклонение, изключително когато тя продължава толкоз дълго.
„ В практиката си Европейски съд по правата на човека неколкократно е посочвал, че такава дълготрайност на задържането, като тази в съответния случай, е мощно притеснителна и изисква доста солидна аргументация “, припомня Върховен касационен съд. Съдът разяснява, че когато става въпрос за тежко закононарушение, по-продължителното задържане може да е основателно, само че за това би трябвало да е налице освен обоснованото съмнение за авторство на закононарушението, само че и спомагателни аргументи, които обаче съгласно практиката на съда в Страсбург „ с течение на времето стават все по-малко относими “.
В случая на Муса, тези спомагателни аргументи, които двете инстанции в Пловдив са изтъквали, са били свързани единствено с това, че е турски жител и можел да напусне България. Те обаче не са съобразили, че е имал възбрана за овакантяване на страната и адрес в България, на който да обитава.
В решението си Върховен касационен съд напомня, че съдът в Страсбург подлага на критика „ стереотипния метод “, при който другите инстанции отхвърлят да променят задържането под стража, „ въз основа на повтарящи се всъщност претекстове, които свързват настъпването на даден риск с общи и нереални причини, без този общ риск (напускането на страната по актуалното дело) да бъде обвързван с съответните обстоятелства по делото “.
Върховните съдии допълват, че Европейски съд по правата на човека е подлагал на критика и метода на съдилищата да не постановат различно домакински арест, а в съответния случай Муса е показал доказателства, че може да живее на адреса на баба си и на дядо си. Отделно от това, не са показали причини, за какво съображенията за задържане остават непроменени близо 3 години.
„ Не на последно място следва да се уточни, че управляващите не са изпълнили задължението си да проявят „ изключително усърдие “ за обезпечаване на напредъка на делото, доколкото видно от данните по делото съдът е прибирал делото на прокуратурата 3 пъти “, акцентира още Върховен касационен съд.
В решението си той заключва, че двете съдилища и прокуратурата са нарушили правата на Муса по конвенцията, като са удължили мярката за неотклонение, без да регистрират чистото му правосъдно минало, положителното му обществено състояние – приключил първокласен университет в Турция и съдействието на проверяващите, като не са показали и претекстове за какво не му е наложена по-лека мярка. Върховен касационен съд прецизира, че задържането на Муса в досъдебната фаза е траяло година и два месеца, което е повече от законния период и прокурорът е трябвало неотложно да го освободи, само че не го е сторил. Нещо повече, този период е бил надвишен, когато през октомври 2017 година окръжният съд дефинитивно отказал да промени мярката на обвинения, с което съгласно Върховен касационен съд съдът е нарушил вътрешното процесуално законодателство. Така, с изключение на нарушаване на конвенцията за неразумното задържане, Върховен касационен съд установи и такова за това, че Муса не е бил освободен поради непозволен арест.
„ В умозаключение следва да се одобри, че е налице първата причина с цел да бъде почетен желае, доколкото по делото се откри, че с държанието си ответниците са нарушили права, предоставени на ищеца от чл.5 §3 и §4 КЗПЧОС и по-конкретно нарушен е „ рационалния период “ на задържането под стража, като управляващите не са показали съответстващи и задоволителни учредения за продължение на задържането (чл.5 §3 КПЗЧОС), нарушено е и правото на ищеца да бъде освободен от съда, когато задържането му е непозволено (чл.5 §4 КЗПЧОС) “, заключва Върховен касационен съд.
Върховните съдии одобряват, че Муса е понесъл и неимуществени вреди от нарушаванията, защото дългото задържане неизбежно води до стрес, загуба на доверие в институциите, неустановеност и други Показания е дал татко му, който свидетелства, че синът му бил доста обезверен и отчаян. Според Върховен касационен съд справедливото за него обезщетение е 10 000 лв., което районният, окръжният съд в Пловдив и прокуратурата би трябвало да платят солидарно.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ