Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на

Според Световната метеорологична организация и Европейската работа за изменение на климата “Коперник ” нарастването на междинната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 година и надвишава повече от 2 пъти междинното световно покачване на температурите. Здравните последствия към този момент са налице – през лятото на тази година, единствено в Испания и Португалия, горещините предизвикаха гибелта на 1700 души. Излагането на популацията на горещи талази в Европа се е нараснало приблизително с 57% през 2010 – 2019 година, спрямо интервала 2000 – 2009 година, и с повече от 250% в някои райони на континента, твърди отчетът на влиятелното английското списание “Лансет ”, оповестен дни преди започването на конференцията на Организация на обединените нации за изменение на климата COP27. Екстремните жеги предизвикаха суша и пожари, които нанесоха съществени вреди на екосистемите, способстваха за комерсиалния недостиг и станаха една от аргументите за високата инфлация. Сериозни са и здравните последствия от другите, свързани с изменението на климата, рискове – стихии, наводнения, свлачища, пренасяни посредством вектори болести, продоволствена неустановеност, снабденост с чиста питейна вода и така нататък

Според генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш 

“климатичната рецесия ще убие човечеството, в случай че то не предприеме незабавни дейности ”.

Британското списание „ Лансет “ – едно от най-известните, остарели и авторитетни списания по обща медицина, от години разгласява годишен отчет, отдаден на изменението на климата и човешкото здраве. Той се изготвя от водещи експерти от разнообразни посоки като екология, стопанска система, инженерни науки, специалисти по енергетика, храни и превоз, експерти по публично здраве и лекари и други Първата обява е от 2009 година, а планът “The Lancet Countdown on health and climate change ” стартира през 2015 година Докладите се разгласяват преди срещите на върха по въпросите за изменението на климата и целят дa очертаят заканите за публичното здраве, подбудени от смяната на климата, и отговорите на здравните системи, както и да насочат дейностите на политиците към приемането на ограничения за намаляване на изменението на климата за запазване на публичното здраве.

Докладът на Lancet Countdown за 2022 година за Европа: Трябва да се стремим към климатично стабилно бъдеще

Преди няколко години стартира и публикуването на районни отчети, като тази година за първи път излиза отчет, отдаден на Европа. Той е направен от 44 водещи учени от 29 проучвателен и интернационалните институции в Европа, които изследват 33 знака за публичното здраве.

В отчета се регистрира огромният прогрес, реализиран в региона на публичното опазване на здравето, а точно нарастването на междинната дълготрайност на живота с съвсем 9 година от 1980 година насам. Отчита се, че развитите европейски страни имат едни от най-хубавите системи за опазване на здравето в света, които обаче сега са изправени пред провокациите на няколко рецесии – пандемията от COVID-19, войната в Украйна, най-бързо разрастващата се мигрантска рецесия след Втората международна война, екологични проблеми и задълбочаващи се неравенства. 

В същото време покачването на междинната годишна температура на въздуха в Европа е с съвсем 1°C по-високо от световното спрямо прединдустриалните времена, а лятото на 2022 година беше най-горещото европейско лято в историята.

Според  Световната метеорологична организация (СМО) и Европейската работа за изменение на климата “Коперник ”  покачването на температурите в Европа е повече от два пъти по-голямо от междинното за света покачване през последните 30 година и е най-голямото от всички континенти в света.

Температурите в Европа са се повишили доста през интервала 1991 – 2021 година със междинна скорост от към +0,5 °C на десетилетие. Излагането на популацията на горещи вълни се е нараснало приблизително с 57% през 2010 – 2019 година спрямо интервала 2000 – 2009 година и с повече от 250% в някои райони на континента. Това е изложило възрастни хора, дребни деца и хора със съпътстващи хронични болести и такива, които нямат съответен достъп до здравни грижи, на висок риск от обвързвана с топлината заболеваемост и смъртност. Глобалното стопляне, следено сред 2000 година и 2020 година, е предизвикало почти нарастване на свързаната с температурата смъртност приблизително с 15,1 спомагателни смъртни случая на милион поданици на десетилетие. През гореспоменатия интервал в Европа 

91% от смъртните случаи заради рискови метеорологични феномени се дължат на въздействието на горещите талази.

Освен директните въздействия върху здравето, излагането на топлота има отрицателно въздействие и върху поминъка на хората и е определящ фактор за обществените детерминанти на здравето, като понижава работоспособността. Предлагането на работна ръка в мощно подвластните от метеорологичното време браншове (напр. селско стопанство) е било по-ниско през интервала 2016 – 2019 година, спрямо 1965 – 1994 година заради увеличеното излагане на топлота. 

Интерес представлява  знакът за климатизация . Посочва се, че климатикът е едно от най-хубавите защитни средства при рискови горещини. Въпреки това, достъпът до климатик за хора в неравностойно състояние остава стеснен — сред 50 и 125 млн. души в Европа не могат да си разрешат топлинен комфорт на закрито. Така маргинализираните групи и бедните са изложени на нараснал риск от свързани с топлината болести, а световното стопляне задълбочава здравните неравенства.

Непрекъснато нараства броят на семействата в Европа, които могат да си разрешат климатик. Най-голямо нарастване се следи във Финландия (162%) и Германия (122%). В България, по данни на Национален статистически институт, процентът на климатизирани жилища също се усилва, достигайки 46% през 2021 година

Климатикът обаче е енергоемък прийом за изстудяване, способства за нарастването на излъчванията на парникови газове, замърсяването на въздуха, пикове в потреблението на електричество и увеличаване на резултата на градския топлинен остров. Съответно се предлага по-широкото потребление на пасивни средства за изстудяване.

Изменението на климата води и до все по-интензивни и чести рискови метеорологични събития в Европа, 

с директно и индиректно влияние върху здравето, загуба на инфраструктура и стопански разноски. Между 2011 година и 2020 година 55% от европейските райони са изпитали рискови летни суши, а обвързваните с климата рискови събития са предизвикали рекордни стопански загуби през 2021 година на обща стойност съвсем 48 милиарда евро. Лятото на 2022 година ще бъде запомнено с най-тежката суша от най-малко 500 година насам, съгласно Европейската обсерватория за засушаването. Две трети от територията на Европа са били наранени от суша, с директни последствия върху земеделието, производството на електрическа енергия, корабоплаването и здравето на жителите. В България лятото ще бъде запомнено с невижданите наводнения в Карловско.

Променящите се условия на околната среда променят и пригодността на териториите за предаване на разнообразни инфекциозни болести. 

Все по-голям % от крайбрежните води в Европа демонстрират подобаващи условия за предаване на патогенни нехолерни Vibrio (Vibrio е жанр Грам-отрицателни бактерии, няколко типа от които могат да причинят хранителна зараза, нормално обвързвана с консумация на незадоволително топлинно обработена морска храна). Климатичната склонност за предаването на денга се е нараснала с 30% през последното десетилетие спрямо 50-те години на предишния век. Екологичният риск от огнища на вируса на Западен Нил се е нараснал със 149% в Южна Европа и със 163% в Централна и Източна Европа през 1986 – 2020 година спрямо 1951 – 1985 г. 

Поленовите алергии засягат здравето на към 40% от популацията в Европа

По-високите температури изместват сезоните на разцвет на няколко алергенни дървесни типа, като брезата, маслините и елшата стартират да цъфтят с 10 – 20 дни по-рано, в сравнение с преди 41 година Виж повече за връзката на алергиите и климатичните промени тук.

Бъдещи климатични сюжети за Европа

Предвижда се бедствията, свързани с времето и климата да се усилват в бъдеще, съгласно Шестия оценъчен отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC). Прогнозите за Стария континент са, че  температурите ще се покачат във всички европейски области със скорост, която надвишава световните междинни температурни промени, сходно на минали наблюдения .

Честотата и интензивността на горещите талази, включително морските горещи талази, са се нараснали през последните десетилетия и се чака да продължат да нарастват без значение от сюжета за излъчванията на парникови газове. Предвижда се сериозните прагове за екосистемите и хората да бъдат превишени при световно стопляне от 2 °C и повече.

Прогнозира се нарастване на преваляванията през зимата в Северна Европа и намаляването им през лятото в Средиземноморието. Предвижда се рисковите превалявания и обвързваните с тях плувиални наводнения да се усилят при равнища на световно стопляне над 1,5°C във всички райони на континента като се изключи Средиземноморието.

Негативните въздействия на изменението на климата върху здравето , които се развиват на фона на пандемия и опустошителна война в Украйна (свързана и със завръщането към изкопаемите горива по отношение на енергийната криза), разкриват незабавната потребност от интервенции, които построяват резистентност в здравния бранш и защищават хората от възходящите рискове за тяхното здраве.

През 2021 година 15 (68%) от 22 европейски страни (взелите присъединяване в Глобалното изследване на СЗО за здравето и климатичните промени) са докладвали, че са създали или сега разработват  национални проекти или тактики за здравето и изменението на климата , а 10 (45%) са извършили  оценка на изменението на климата и здравната накърнимост и акомодация, или сега правят такава . Сто и петдесет европейски града (76%) оповестяват за осъществяване на климатични оценки, а 118 (59,9%) оповестяват, че изменението на климата е опасност за тяхното публично здраве или здравни услуги.

Показателят за зелени площи на глава от популацията е нараснал цената си  от 2000 година до 2020 година в множеството европейски страни, като най-голямото процентно нарастване е в Южна Европа, а минимум е нарастването в Западна Европа.

Адаптацията към изменението на климата често  би трябвало да се конкурира за нищожни финансови средства   и приемането единствено на проекти за адаптиране не е задоволително за рационализиране на адаптивния потенциал , се споделя в отчета на сп. “Лансет ”. С въздействието на изменението на климата, напъните за адаптиране би трябвало бързо да се ускорят и деликатно да се ползват дружно със тактиките за намаляване.

Трансформираща смяна за здравето

За да се избегне пагубно повишение на световните температури, IPCC обяснява, че Европа би трябвало изцяло да декарбонизира енергийния си бранш до 2035 година, а всички въглищни електроцентрали в международен мащаб следва да бъдат затворени до 2040 година Въпреки незадоволителните дейности за климата в Европа досега, знаците в този отчет демонстрират, че смяната е допустима. Въпреки че  ангажираността във връзка с здравето е ниска, спрямо цялостната ангажираност с изменението на климата , вниманието на Европейския парламент към здравето и изменението на климата е повишено леко от 2014 година насам. Увеличава се и ангажираността на научния бранш от 2014 година насам, както и на корпоративния бранш, от 1990 година насам. Тези нараствания са съпроводени от дребни промени в енергийната система; производството на сила от възобновими източници нараства с ритъм от 16% годишно и в случай че този ритъм се резервира, енергийната система на Европа може съвсем изцяло да се декарбонизира в границите на 10 година

Отговорът на Европа на войната в Украйна и енергийната рецесия ще бъде значим за образуването на новата геополитическа обстановка на Европа, считат създателите на отчета “Lancet countdown ”. Енергийната рецесия и десетилетията закъснение на прекосяването към произвеждане на сила с ниски въглеродни излъчвания носят риска от по-голямо произвеждане на сила от въглища в кратковременен проект.

Дори като краткотрайна мярка, увеличението на използването на въглища може да аргументи към 8000 смъртни случая над междинното за година,

заради замърсяването на въздуха, обръщайки наклонността за прогрес в опазването на здравето, реализиран през последното десетилетие, и подкопавайки напъните за посрещане уговорките по Парижкото съглашение. Увеличаването на зависимостта на Европа от изкопаемите горива ще форсира световното стопляне, ще усили замърсяването на въздуха и ще нанесе вреди на здравето и благосъстоянието на жителите на Стария континент. 

Планът REPowerEU, оповестен през март 2022 година, който има за цел да форсира прехода към чисти енергийни източници, дава вяра, потвърждавайки водачеството на Европа в нисковъглеродните системи посредством обезпечаване на директни стопански изгоди, енергиен суверенитет и сигурност, основаване на по-справедливи работни места и спомагателни изгоди за здравето посредством пониженото изгаряне на изкопаеми горива.

Докладът на списание „ Лансет “ акцентира незабавната потребност от ускорени дейности в сходство с задачите за климата, в поддръжка на здравословно, климатично стабилно бъдеще за всички хора. Към момента темпът на декарбонизация в бранш енергетика, жилищно отопление и превоз в Европа не поддържа напъните за осъществяване на климатичните цели  и ще би трябвало да се форсира пет пъти, с цел да се доближат нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година  Все още  23 (43%) от 53 оценени европейски страни разпределят обществени средства за даване на общи дотации за изкопаеми горива , което лимитира финансово задачите за декарбонизация. Необходимо е основни участници и институции да се ангажират със здравните измерения на изменението на климата, с цел да основат подкрепящ политически подтекст.

Без незабавно ускорение на напъните за намаляване и адаптиране, въздействието на изменението на климата върху здравето евентуално ще се утежни през идващите години, засягайки благосъстоянието и живота на милиони хора. Прилагането на амбициозни тактики за намаляване и адаптиране освен ще отбрани живота и благополучието на популацията в Европа, само че ще помогне и на страните, които исторически имат минимален дял за антропогенното изменение на климата. Като в това време това ще способства за постигането на по-голяма климатична правдивост.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека ”, тя е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по компетентност “Климатология ” в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с влияние на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география, хъб управител на стратегия Climate KIC за НЦОЗА и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

В обявата са употребявани материали от:

1. The 2022 Europe report of the Countdown on health  and climate change: towards a climate resilient future, www.thelancet.com/public-health, Published online October 25, 2022
2. Copernicus, Temperatures in Europe increase more than twice global average; Europe presents a live picture of a warming world, Published online November 2, 2022
3. Toreti, A., Bavera, D., Acosta Navarro, J., Cammalleri, C., de Jager, A., Di Ciollo, C., Hrast Essenfelder, A., Maetens, W., Magni, D., Masante, D., Mazzeschi, M., Niemeyer, S., Spinoni, J., Drought in Europe August 2022, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2022
4. Национален статистически институт, Данни от броене на популацията и жилищния фонд, 2021 година
5. https://en.wikipedia.org/wiki/Vibrio