Делийски за Фрог: Управление на „Възраждане“, „Български възход“ и БСП не е реален сценарий, използва се за политическо надприказване
Според него опцията за ръководство на „ Възраждане “, „ Български напредък “ и Българска социалистическа партия не наподобява като действителен сюжет, а просто се употребява в границите на политическото надприказване.
Защо политологът назовава четворната коалиция „ сборище “ и къде би трябвало да хвърлят напъните си ръководещите, четете в диалога ни със Страхил Делийски:
Коалиционните сътрудници се замерват един различен с обвинявания, все по-често има разбой сред партиите в Народното събрание. Ако би трябвало да оценим стабилността на четворната коалиция, то каква би била оценката Ви към днешна дата?
Нека да си напомним по какъв начин и за какво беше основана тази коалиция. Може би това ще ни помогне да си дадем отговор за вероятностите пред нея. То даже не е тъкмо коалиция, тъй като всяка една от партиите има настрана съглашение с мандатоносителя. Няма някакво общо съглашение. Това в действителност е събиране към „ Продължаваме Промяната “, чиято цел беше да се влезе в нов политически цикъл и да се в профил ГЕРБ от изпълнителната власт. Оттук нататък какъв брой ще издържи този вид консолидация зависи от това по какъв начин другите участници в това „ сборище “ си показват бъдещето от позиция на възможни предварителни избори.
Според Вас задават ли се такива на хоризонта?
На този стадий наподобява, че по-голяма част от участниците в така наречен „ четворна коалиция “ не считат, че бързи предварителни избори ще им донесат електорални дивиденти. Затова по-вероятно е да не се търсят мотиви за внезапно разграничение. Това отграничаване има по-скоро душевен темперамент предвид на това въпреки всичко политически субекти да не се обезличават и да са в релативно добра кондиция, когато тези избори дойдат. Но не мисля, че най-малко на този стадий съществува генерална настройка както в обществото, по този начин и измежду партиите от болшинството за някакво преформатиране на изпълнителната власт. Забележете какво демонстрират социологическите проучвания – задълбочаващо се неодобрение във връзка с ръководството, все по-голямо съмнение към мандатоносителя, само че в това време готовността за предварителни избори е задоволително ниска. Това може би е обликът, който най-добре въплъщава обстановката, в която се намираме сега.
Мнозина оприличават обединението „ орел, рак и щука “. Според вас има ли съображение за това?
Не мисля. Не мисля имат кой знае какви тежки ценностни и кардинални разлики. Още повече, че тук не става въпрос за коалиция от истински, истински, същински партии. Това са планове, зад които не стои някакъв действителен огромен, колективен обществен интерес. Включително и Българска социалистическа партия от много време към този момент е „ планът на Нинова “, а не е партията Българска социалистическа партия. Това са планове, които би трябвало да решат казуса с това кой да ръководи, а не по какъв начин да се ръководи и какво да се прави с ръководството. В този смисъл не бих прецизирал някакви демонстрации на ценностно разграничение, просто тъй като в плановете по формулировка полезностите играят доста периферна роля за сметка на прагматичността.
Наричате четворната коалиция „ сборище “. Възможно ли е въобще „ сборище “ да ръководи страната?
Възможно е, да. Това най-вероятно няма да е единственият подобен случай в една средносрочна вероятност. Нарекох я „ сборище “, тъй като обединението допуска съществуването на някакъв общ, сплотяващ концептуален проект, концепция, тактика и така нататък А ние имаме сключване на съглашение на всеки по настрана с мандатоносителя. Това не е коалиция в същинския смисъл на думата. Но евентуално сходни формати ще бъдат най-честите оттук насетне. Не, че форматите към ГЕРБ бяха доста по-различни, само че въпреки всичко имаше малко повече официални признаци за някакво общо съдружно държавно управление. Но на нивото на метода на ръководство нямаше особена разлика.
Вече казахте, че съгласно Вас не се задават предварителни избори, никой не ги желае, само че допустимо ли е въпреки всичко да осъмнем с ръководство на „ Възраждане “, „ Български напредък “ и Българска социалистическа партия?
Едва ли. За такова нещо можем да мислим след 1-2 цикъла, само че надали. Такъв вид радикални промени не се случват толкоз бързо в границите на политическия развой. Затова актуалната оферта, която значително има общо и с офертата преди този момент, ще претърпи най-малко още 1-2 превъплъщения, в случай че изобщо да се стигне до подобен коренен формат на промяна на ръководството. Аз персонално нямам доверие. Тази опция по-скоро се употребява в границите на политическото надприказване, в сравнение с наподобява като някаква действителна догадка и сюжет.
В коя посока би трябвало да хвърлят повече старания ръководещите сега?
Да ръководят! Това значи обществени политики и законопроекти. Това е единствената посока. Да мислят по-малко за известност и имидж, а повече за политика. Това е нещо като обща рецепта, единствено че е проблематична за осъществяване по силата на това, за което към този момент говорихме – неналичието на някаква стратегическа обща идея, характерностите на политическите субекти, които са по-скоро планове, а не партии и така нататък Вижте, в сходни обстановки, когато се споделя, че имаме доста рецесии, е комфортна за държавно управление, което желае да прави политика, тъй като нуждата на всяка една политика може да бъде аргументирана и стимулирана през това, че има проблеми и рецесии. Стига да желаят да вършат политики, в този момент е моментът. Въпросът е дали са се събрали, с цел да вършат политики, или просто, с цел да решат някакви проблеми, свързани с въздействието на избрани политически стопански структури. Защото политика се прави предвид на ползите на някакви огромни обществени групи, а може да се господства с оглед ползите на дребни стопански стейкхолдъри*. По-скоро концепцията, че ни ръководят планове ме кара да си мисля, че вторият вид е по-валиден.
* Стейкхолдъри или заинтригувани страни (от англ. Stakeholder – букв. участващ в облога) са група хора или организация, които са свързани директно или непряко с дадена организация и могат да повлияят или да бъдат наранени от дейностите, задачите и политиките на тази организация. Ключовите стейкхолдери в една бизнес организация включват кредитори, клиенти, шефове, чиновници, държавното управление (и неговите агенции), притежатели (акционери), снабдители, синдикатите и обществото, от които бизнесът черпи запаси.
Интервю на Веселка Иванова
Защо политологът назовава четворната коалиция „ сборище “ и къде би трябвало да хвърлят напъните си ръководещите, четете в диалога ни със Страхил Делийски:
Коалиционните сътрудници се замерват един различен с обвинявания, все по-често има разбой сред партиите в Народното събрание. Ако би трябвало да оценим стабилността на четворната коалиция, то каква би била оценката Ви към днешна дата?
Нека да си напомним по какъв начин и за какво беше основана тази коалиция. Може би това ще ни помогне да си дадем отговор за вероятностите пред нея. То даже не е тъкмо коалиция, тъй като всяка една от партиите има настрана съглашение с мандатоносителя. Няма някакво общо съглашение. Това в действителност е събиране към „ Продължаваме Промяната “, чиято цел беше да се влезе в нов политически цикъл и да се в профил ГЕРБ от изпълнителната власт. Оттук нататък какъв брой ще издържи този вид консолидация зависи от това по какъв начин другите участници в това „ сборище “ си показват бъдещето от позиция на възможни предварителни избори.
Според Вас задават ли се такива на хоризонта?
На този стадий наподобява, че по-голяма част от участниците в така наречен „ четворна коалиция “ не считат, че бързи предварителни избори ще им донесат електорални дивиденти. Затова по-вероятно е да не се търсят мотиви за внезапно разграничение. Това отграничаване има по-скоро душевен темперамент предвид на това въпреки всичко политически субекти да не се обезличават и да са в релативно добра кондиция, когато тези избори дойдат. Но не мисля, че най-малко на този стадий съществува генерална настройка както в обществото, по този начин и измежду партиите от болшинството за някакво преформатиране на изпълнителната власт. Забележете какво демонстрират социологическите проучвания – задълбочаващо се неодобрение във връзка с ръководството, все по-голямо съмнение към мандатоносителя, само че в това време готовността за предварителни избори е задоволително ниска. Това може би е обликът, който най-добре въплъщава обстановката, в която се намираме сега.
Мнозина оприличават обединението „ орел, рак и щука “. Според вас има ли съображение за това?
Не мисля. Не мисля имат кой знае какви тежки ценностни и кардинални разлики. Още повече, че тук не става въпрос за коалиция от истински, истински, същински партии. Това са планове, зад които не стои някакъв действителен огромен, колективен обществен интерес. Включително и Българска социалистическа партия от много време към този момент е „ планът на Нинова “, а не е партията Българска социалистическа партия. Това са планове, които би трябвало да решат казуса с това кой да ръководи, а не по какъв начин да се ръководи и какво да се прави с ръководството. В този смисъл не бих прецизирал някакви демонстрации на ценностно разграничение, просто тъй като в плановете по формулировка полезностите играят доста периферна роля за сметка на прагматичността.
Наричате четворната коалиция „ сборище “. Възможно ли е въобще „ сборище “ да ръководи страната?
Възможно е, да. Това най-вероятно няма да е единственият подобен случай в една средносрочна вероятност. Нарекох я „ сборище “, тъй като обединението допуска съществуването на някакъв общ, сплотяващ концептуален проект, концепция, тактика и така нататък А ние имаме сключване на съглашение на всеки по настрана с мандатоносителя. Това не е коалиция в същинския смисъл на думата. Но евентуално сходни формати ще бъдат най-честите оттук насетне. Не, че форматите към ГЕРБ бяха доста по-различни, само че въпреки всичко имаше малко повече официални признаци за някакво общо съдружно държавно управление. Но на нивото на метода на ръководство нямаше особена разлика.
Вече казахте, че съгласно Вас не се задават предварителни избори, никой не ги желае, само че допустимо ли е въпреки всичко да осъмнем с ръководство на „ Възраждане “, „ Български напредък “ и Българска социалистическа партия?
Едва ли. За такова нещо можем да мислим след 1-2 цикъла, само че надали. Такъв вид радикални промени не се случват толкоз бързо в границите на политическия развой. Затова актуалната оферта, която значително има общо и с офертата преди този момент, ще претърпи най-малко още 1-2 превъплъщения, в случай че изобщо да се стигне до подобен коренен формат на промяна на ръководството. Аз персонално нямам доверие. Тази опция по-скоро се употребява в границите на политическото надприказване, в сравнение с наподобява като някаква действителна догадка и сюжет.
В коя посока би трябвало да хвърлят повече старания ръководещите сега?
Да ръководят! Това значи обществени политики и законопроекти. Това е единствената посока. Да мислят по-малко за известност и имидж, а повече за политика. Това е нещо като обща рецепта, единствено че е проблематична за осъществяване по силата на това, за което към този момент говорихме – неналичието на някаква стратегическа обща идея, характерностите на политическите субекти, които са по-скоро планове, а не партии и така нататък Вижте, в сходни обстановки, когато се споделя, че имаме доста рецесии, е комфортна за държавно управление, което желае да прави политика, тъй като нуждата на всяка една политика може да бъде аргументирана и стимулирана през това, че има проблеми и рецесии. Стига да желаят да вършат политики, в този момент е моментът. Въпросът е дали са се събрали, с цел да вършат политики, или просто, с цел да решат някакви проблеми, свързани с въздействието на избрани политически стопански структури. Защото политика се прави предвид на ползите на някакви огромни обществени групи, а може да се господства с оглед ползите на дребни стопански стейкхолдъри*. По-скоро концепцията, че ни ръководят планове ме кара да си мисля, че вторият вид е по-валиден.
* Стейкхолдъри или заинтригувани страни (от англ. Stakeholder – букв. участващ в облога) са група хора или организация, които са свързани директно или непряко с дадена организация и могат да повлияят или да бъдат наранени от дейностите, задачите и политиките на тази организация. Ключовите стейкхолдери в една бизнес организация включват кредитори, клиенти, шефове, чиновници, държавното управление (и неговите агенции), притежатели (акционери), снабдители, синдикатите и обществото, от които бизнесът черпи запаси.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ