Развенчаване на митове: „Руският император показва с пръст откъде да мине влакът Москва-Петербург“
Според легендата съветският император Николай I е бил толкоз луд да управлява всичко, че даже и строителството на железопътната линия е трябвало да бъде надзиравано от самия него.
При планирането на първата огромна съветска железопътна линия от Москва до Санкт-Петербург, императорът собственоръчно начертава правата на трасето на картата, като употребява линийка. В избран миг моливът стига до палеца, с който той е държал линийката, и моливът прави завой на картата.
Николай I от Франц КрюгерФранц Крюгер/Ермитаж
Чиновниците, които са се страхували да не разгневят императора, резервират завоя и прокарват железницата тъкмо съгласно линията, начертана от Николай.
Витолд Муратов (CC BY-SA 3.0)
Път към злополуката
Прословутият завой е близо до село Веребя в Новгородска област. В началото тук линия е била напълно права, само че след това пораждат големи проблеми.
Антон Романов
При строителството на прави железопътни линии могат да се срещнат впечатляващи денивелации. Тук обаче те са големи: станцията Мстински мост се е намирала на височина 79 метра над морското ниво, а идната, Торбино, към този момент на 192 метра. Така се стига до доста стръмен сектор от 21-километров рид, по който влаковите хем се изкачват, хем мъчно се спускат.
Старият мост ВеребяАрхивна фотография
При слизането надолу спирачките им просто прегряват и влаковете имат проблеми при спиранията по пътя към Санкт Петербург и когато се доближават до Мстинския мост надолу по ската. Влаковете от Санкт Петербург, пътуващи към Москва, въпреки това нямат задоволително мощ, с цел да се изкачат по хълма, по тази причина се постанова да се откачат вагони и по-късно да се прекарват през хълма на групи.
Мостът Мста, който изгаря през 1869Архивна фотография
През февруари 1852 година, три месеца след стартирането в употреба на железопътната линия, става повреда. На станцията хълмът е толкоз стръмен, че в случай че вагоните бъдат оставен без контрол, то те могат да се спуснат от хълма. Един от влаковете има толкоз доста вагони, че е било допустимо да се качат по възвишението нагоре единствено на две елементи, и когато локомотивът поема с втората група вагони, първата група се спуска надолу по хълма от станцията, блъскайки се в локомотива и останалата част от вагоните.
Въпреки това нищо не е направено за ремонта на линията за нанагорнище до 1869 година, когато Мстинският мост изгаря. След това инспекция открива, че железопътната линия там е прекомерно рискова и предстои на реорганизация.
Как „ пръстът на императора “ в действителност се е появил и е липсващ
Израждането на язовирната стена ВеребяАрхивна фотография
Налага се да бъде построен заобиколен път, който удължава тази част на железопътната линия с пет километра. Старият мост над река Веребя е съборен и вместо него е построено водохранилище, като реката влиза в него през тръба.
Язовирът Веребя и тръбата на рекатаАрхивна фотография
Добавени са две станции. Строежът е приключен през 1881 година и по този начин се появява кривата на картата, наподобяваща „ пръста на императора “. Нищо, че въпросният император Николай I към този момент от 26 години не е измежду живите.
Съвременният мост ВеребяNeu-Zwei (CC-BY-SA)
Сега няма да намерите „ пръста на императора “ на картата на железопътната линия Москва-Санкт Петербург. През 2000 година съветското министерство на железниците взема решение да изправи железопътната линия в този сектор, тъй като новите високоскоростни влакове се нуждаят от прав път заради съображения за сигурност, както и да поддържат високите си скорости.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
При планирането на първата огромна съветска железопътна линия от Москва до Санкт-Петербург, императорът собственоръчно начертава правата на трасето на картата, като употребява линийка. В избран миг моливът стига до палеца, с който той е държал линийката, и моливът прави завой на картата.
Николай I от Франц КрюгерФранц Крюгер/Ермитаж
Чиновниците, които са се страхували да не разгневят императора, резервират завоя и прокарват железницата тъкмо съгласно линията, начертана от Николай.
Витолд Муратов (CC BY-SA 3.0)
Път към злополуката
Прословутият завой е близо до село Веребя в Новгородска област. В началото тук линия е била напълно права, само че след това пораждат големи проблеми.
Антон Романов
При строителството на прави железопътни линии могат да се срещнат впечатляващи денивелации. Тук обаче те са големи: станцията Мстински мост се е намирала на височина 79 метра над морското ниво, а идната, Торбино, към този момент на 192 метра. Така се стига до доста стръмен сектор от 21-километров рид, по който влаковите хем се изкачват, хем мъчно се спускат.
Старият мост ВеребяАрхивна фотография
При слизането надолу спирачките им просто прегряват и влаковете имат проблеми при спиранията по пътя към Санкт Петербург и когато се доближават до Мстинския мост надолу по ската. Влаковете от Санкт Петербург, пътуващи към Москва, въпреки това нямат задоволително мощ, с цел да се изкачат по хълма, по тази причина се постанова да се откачат вагони и по-късно да се прекарват през хълма на групи.
Мостът Мста, който изгаря през 1869Архивна фотография
През февруари 1852 година, три месеца след стартирането в употреба на железопътната линия, става повреда. На станцията хълмът е толкоз стръмен, че в случай че вагоните бъдат оставен без контрол, то те могат да се спуснат от хълма. Един от влаковете има толкоз доста вагони, че е било допустимо да се качат по възвишението нагоре единствено на две елементи, и когато локомотивът поема с втората група вагони, първата група се спуска надолу по хълма от станцията, блъскайки се в локомотива и останалата част от вагоните.
Въпреки това нищо не е направено за ремонта на линията за нанагорнище до 1869 година, когато Мстинският мост изгаря. След това инспекция открива, че железопътната линия там е прекомерно рискова и предстои на реорганизация.
Как „ пръстът на императора “ в действителност се е появил и е липсващ
Израждането на язовирната стена ВеребяАрхивна фотография
Налага се да бъде построен заобиколен път, който удължава тази част на железопътната линия с пет километра. Старият мост над река Веребя е съборен и вместо него е построено водохранилище, като реката влиза в него през тръба.
Язовирът Веребя и тръбата на рекатаАрхивна фотография
Добавени са две станции. Строежът е приключен през 1881 година и по този начин се появява кривата на картата, наподобяваща „ пръста на императора “. Нищо, че въпросният император Николай I към този момент от 26 години не е измежду живите.
Съвременният мост ВеребяNeu-Zwei (CC-BY-SA)
Сега няма да намерите „ пръста на императора “ на картата на железопътната линия Москва-Санкт Петербург. През 2000 година съветското министерство на железниците взема решение да изправи железопътната линия в този сектор, тъй като новите високоскоростни влакове се нуждаят от прав път заради съображения за сигурност, както и да поддържат високите си скорости.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ