Според климатолога Симеон Матев екстремните горещини ще станат новото нормално

Според климатолога Симеон Матев рисковите горещини ще станат новото обикновено нещо, с което ще свикнем. Това споделя той в изявление за „ Телеграф “. Матев разкри дали може да чакаме още високи температури до края на лятото и огласи каква зима я чака Европа. По думите му, с помощта на Ел Ниньо, Ла Ниня, Северноатлантическа вибрация може да се каже какви ще са градусите през най-студения сезон. Ето и изявлението му: – Г-н Матев, в Европа това лято имаше доста жестока гореща вълна. Имаше ли върхове при температурите? Не изпускай тези предложения: Тя печели $960 на час. Какво ще кажеш за тази сума пари в портфейла ти Трябва ми единствено преносим компютър, с цел да спечелвам в действителност огромни пари. Прочетете историята ми Тази жена печели $450 за 2 часа работа от дивана! Тя просто.. Благодарение на това мога да пътувам по целия свят и непрестанно да спечелвам пари – Това лято горещите талази започнаха още в края на май. Имаше ги през юни, пикът на високи температури беше през юли, само че и август не остана безразличен. Най-високите температури за това лято бяха регистрирани в средата и втората половина на юли, когато на доста места в Западна Европа температурите превишиха 40 градуса. В Испания, Португалия, Южна Франция бяха измерени стойности към и над 45 градуса. В Португалия имаше известие на локалната метеорологична работа за стойности към 47 градуса. А във Англия беше строшен националният връх за висока температура. Никога до това лято там не бяха измервани стойности над 40 градуса. Но към този момент и Англия може да се похвали с такива стойности. Като тези температури бяха маркирани на няколко места в Обединеното кралство – на летище „ Хийтроу “, в градове в Централна Англия. Така че от тази година и Англия е измежду страните с 40-градусови жеги. Освен на Англия, тази година бяха усъвършенствани националните върхове и на Шотландия, и на Уелс. Затова цяла Англия може да се похвали, че 2022 година й донесе исторически високи температури. – Имаше ли необикновени горещини и в други европейски страни? – Освен Англия 40-градусови горещини навестиха и други необикновени за такава средиземноморска температура страни и градове. Например Хамбург, град, прочут с дъждовно, хладно, мъгливо време, регистрира 40,2 градуса и потвърди, че може да стигне такива стойности. Ще върна лентата една година обратно, когато в Канада бяха регистрирани не 40 градуса, а близо 50 градуса. 49,6 градуса бяха регистрирани в Югозападна Канада. Така че все по-северни територии освен в Европа, а и в Северното полукълбо като цяло, стават магнит за рискови температури. Според климатолозите във Англия и Канада, въобще редица проучвания демонстрират, че горещите талази освен че стават действителност, само че тази действителност е доста по-вероятна поради измененията в климата. Защото и горещините в Канада предишното лято, и горещите талази тази година в Европа са към този момент доста по-вероятни поради световното стопляне. Изследванията демонстрират, че горещата вълна в Канада е 150 пъти по-вероятна поради измененията в климата. Като цяло горещите талази и интервалите на суша стават все по-чести точно поради измененията, на които всички ставаме очевидци. Заедно със сушите, които следим тази година, има огромна възможност да стават все по-чести. Причината са измененията, които са настъпили в атмосферната циркулация. Според думите на ръководителя на Световната метеорологична асоциация Петери Талаас това е новото обикновено. Тоест това е все по-нормално да бъде, в сравнение с да не бъде. – Но има и разнообразни отзиви до каква степен повода е човешката активност. – Има доста полемики по въпроса дали човек има някаква виновност, дали като цяло трендовете в развиването на климата благоприятстват тези талази или е някакъв цикъл. Но това просто се случва. Оттук нататък е значимо дали ние ще бъдем по-подготвени за тези горещи талази. Защото предходната гореща вълна, която докара до такива катаклизми като суша и до жертви, беше през 2003 година Голяма част от Европа към момента не е приела редица проекти за акомодация към тези рискови температури. Дори Средиземноморието, където е обикновено да е горещо, към момента не може да реагира съответно на това. Всеобщото мнение на редица климатолози е, че сушата, рисковите горещини, температури над 40-45 градуса, по този начин или другояче ще стават все по-чести, а интервалите все по-дълги. И ние би трябвало да бъдем по-подготвени. – В България имаше ли рекордни температури това лято? – Това лято беше следващото, в което температурите са по-високи от нормалните. Отново бяха достигнати стойности 40-42 градуса. Отново имаше интервали на суша. Но като цяло сме надалеч от върховете. Много по-екстремни бяха летата на 2000 година, 2007 и изключително на 2012 година, което към момента остава най-горещото в България. Въпреки това и тази година, изключително в Източна България, може да се каже, че беше следващото изсъхнало и горещо лято. Но още веднъж дублирам, че тази година нито е най-горещото, нито най-сухото лято. Въпреки това в доста региони, изключително земеделците споделят, че това лято е било рисково. Но като стойности на температурите и преваляванията сме надалеч от върховете. Така че можем да кажем, че за разлика от Западна Европа, където тази година е освен гореща, само че и суха, ние сме малко настрана. Това си има пояснение. Обикновено процесите, които водят до рискови горещини в Западна Европа, водят до малко по-динамично време в нашата страна и до малко по-чести превалявания. В средата на юли, когато в западноевропейските страни измерваха 40-45 градуса, по същото време в нашата страна времето беше много хладно. На доста места във високите котловини, в това число и София, бяха измерени не върхове за висока, а върхове за ниска температура. И на 10, 11, 12 юли в София, в три следващи сутрини се слагат върхове за най-ниска температура. Така че не всеки път рисково горещо в Западна Европа значи, че е рисково горещо в България. Това не значи, че в случай че в Западна Европа е горещо, у нас ще е хладно. Но има огромна възможност, когато там се слагат върхове за горещини, у нас да не е чак толкоз горещо – Имаше ли рекордно ниско равнище на Дунав в нашия сектор? – Повечето водни стоежи по Дунав в нашия сектор бяха близо до рекордно ниските стойности на 2003-та, само че не са и най-ниските. Но водният стоеж по Дунав въобще не зависи от изискванията в нашата страна. Той зависи от това какъв брой превалявания са паднали в Западна и Централна Европа. Зависи от това какъв брой сняг е паднал по Алпите, от това, че в централноевропейските страни преваляванията са по-ниски още от ноември-декември предходната година. Всичко това като фактори оказва въздействие на равнището в нашия сектор. Така че ниското равнище на река Дунав у нас зависи доста повече от сушата в Централна и Западна Европа, в сравнение с от това, което се следи в нашата страна. Просто тъй като притоците на реката в Централна Европа имат доста по-голямо значение, в сравнение с нашите притоци. – Земеделските стопани не стопираха да се оплакват от сушата. Има ли върхове в това отношение? – През 2000 година лятото беше доста изсъхнало. 2003, 2007, 2012 година бяха с много по-сухи лета от в този момент. – Може ли занапред да се каже каква зима ни чака? И до края на лятото чакат ли се нови рискови феномени като суша и високи температури? – Спокойно мога да кажа, че това лято в нашата страна нито ще е най-горещото, нито най-сухото. Има още малко време до края на лятото, само че не се чака това нещо да се промени. Още повече че се намираме във валежен интервал. На доста места в страната падат сега превалявания. В Козлодуй да вземем за пример паднаха 60-70 литра на квадратен метър. Това е повече освен от нормата на месец август. Така че можем да кажем, че нашата страна освен че е пощадена от суша, само че и на доста места преваляванията са над нормата. В последните десетина-петнадесет дни паднаха превалявания и те ще покачат равнищата на дунавските притоци, което ще окаже въздействие и в нашия сектор и ще има покачване на равнището на реката. Не че ще се компенсира сушата, само че все пак ще се усети облекчение. Иначе, в случай че от през днешния ден приказваме за зимата, рядко можем да създадем прогноза още от в този момент. Въпреки това има индикации като Ел Ниньо, Ла Ниня, Северноатлантическа вибрация, които дават прогнози за зимата още занапред. Към този миг те демонстрират, че има съображение да се счита, че зимата в огромна част от Европа ще бъде по-топла от нормалното. Но имаме терзания, свързани с това, че един път на 5-7 години се случва студена зима. А последната такава беше 2017 година Предишната беше 2012-а, а от този момент не сме имали същинска студена зима. Така че макар упованията, че ще имаме по-топла зима по нашите ширини, имаме известни терзания и няма да е изненада 2022/23 година да е студено. Имаме 70-80% възможност и тази зима да е топла. – Вярвате ли в апокалиптични сюжети за климата? – Искам да кажа на хората, че има метод да бъдем по-адаптивни, има способи да противодействаме на природата.