Политолог: Тайван и САЩ усложняват конфликта с Китай
Спорът сред Тайван и Китай не е просто за територия, а за това кое е законното държавно управление на Китай. Президентът на Тайван Цай Инуън конфронтира Съединени американски щати с Китай, което води до съществени проблеми в района. Никой няма интерес от боен конфликт сред двете страни и за интернационалната общественост е значимо бъдещо обединяване с Тайван да стане по кротичък път.
Това съобщи в изявление пред БГНЕС доцент доктор Искрен Иванов, политолог и учител в Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”.
Политологът направи обстоен разбор на настоящата обстановка след визитата на представителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван и последвалия отговор на Китай с военни учения.
" Посещението на представителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси беше еднолична самодейност, само и единствено на самия представител. Спомням си, че преди Пелоси да посети Тайван имаше необятен публичен спор в Съединени американски щати по отношение на това какво е отношението на американците по отношение на Китай и Тайван ”, сподели Иванов.
Той уточни, че кардинално мнението на множеството американци за Тайван постоянно е било позитивно, само че в същото време обществото е наясно, че Америка поддържа правилото „ Единен Китай ” и застава зад него.
„ Същото се отнася и за политиците. Истината е, че когато Пелоси реши да посети Тайван, вътре в американския политически хайлайф имаше сериозна опозиция и много от авторитетните конгресмени бяха срещу това. В интерес на истината, в случай че би трябвало да бъда прецизен, по-голямата част от Републиканската партия беше срещу това, а зад това решение застанаха само и единствено членовете на тъй наречените „ Либерално-феминистка секта ” вътре в партията на демократите ”, съобщи политологът. Той уточни, че самият президент Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен са изразили съществени запаси към това посещаване, само че политици от „ Либерално-феминистката секта ” като Хилари Клинтън и самият вицепрезидент Камала Харис са застанали зад Пелоси в решението си да посети Тайван.
Иванов акцентира, че решението не демонстрира единството на политическия хайлайф в Съединени американски щати.
„ От тази позиция това беше решение, което беше персонална самодейност на Нанси Пелоси, решение което беше самодейност на избран кръг вътре в самата партия на демократите и което по никакъв метод не въплъщава единството на целия американски политически хайлайф, тъй като незабавно след визитата на Пелоси, държавния секретар Блинкен съобщи, че Съединени американски щати не престават да се придържат към правилото „ Единен Китай ”, сподели анализаторът.
В момента ставаме очевидци на една непоследователна политика на Америка във връзка с Китай, добави още той.
„ В основата на тази политика стои една илюзия, която доста интензивно се тиражира и в политическите среди, и като цяло в Европа, и на световно равнище - за образуването на руско-китайска ос, която да съставлява опция на западния ред. Истината е, че в случай че погледнем китайските външнополитически доктрини ще забележим, че тези понятия, който употребява западната политическа доктрина в региона на интернационалните връзки – алианс, напредък, намеса, мека мощ, твърда мощ и т.н, значително няма по какъв начин да бъдат вместени в китайската политическа мисъл. Тя е много по-различна от това, което Америка и Европа познават. Основната цел на китайската външна политика на този стадий е да отстоява своя народен интерес и да развива своята икономическа политика ”, сподели Иванов.
Политологът съобщи, че новите военни учения на Китай към Тайван, който бяха в отговор визитата на Пелоси, се преглеждат по-скоро като увещание, че Тайван е територия на Китай.
„ Тук би трябвало да отбележим, че съществува голямо разграничаване сред това, което запада назовава военни маневри, интервенции, нахлуване, инвазия и така нататък ”, сподели той. Политологът съобщи, че преди Пелоси да посети Тайван, самото ѝ посещаване е било предшествано от няколко предизвестия от китайска страна, че едно такова деяние би се възприело от Пекин като нарушение на политиката на „ Единен Китай ”. „ Тези предизвестия на Пекин бяха подценени и съгласно мен това, което мислеше Запада и това, което някои западни артисти се надяваха да стане, е някаква прилика от вида на това Китай да влезе в Тайван и да имаме една класическа намеса от западен вид, която всички да жигосат и да кажат: „ Виждате ли, Китай работи по същия метод, по който работи Русия ”, съобщи Иванов.
„ Това няма да се случи, тъй като не могат да се вършат сходни паралели. Украйна е суверенна страна, а Тайван не е суверенна страна, тъй като тя не е приета нито от Съединени американски щати, нито от Западна Европа. От 1979 година насам в документите на Организация на обединените нации Тайван попада като провинция на Китай и под тези документи са се подписали всички западноевропейски страни, подписали са се и Съединени американски щати ”, акцентира той.
Иванов изясни, че след визитата на Пелоси и поръчката за по-голямо военно наличие на Запада в района, са се засилили, по този начин наречените китайски отбранителни доктрини: тези доктрини са отбранителни, те не залагат на интервенцията, а целяха да покажат, че Китай преглежда Тайван като своя територия, преглежда Тайван като вътрешен въпрос и като своя провинция, такава, каквато е залегнала в документите на Организация на обединените нации ”, сподели той.
Иванов изясни и какво в действителност желаят в Тайван и кой в действителност носи отговорността за напрежението сега.
„ В момента рушенето на архитектурата за сигурност в Тихия океан потегля тъкмо от Тайван. Идеята е, че главната отговорност за обтягането на тези връзки, главната отговорност за устрема Тайван да се отдели от Китай, главните противоречиви моменти, който излязоха на напред във времето след ръководството на Барак Обама, се дължат на ръководещия хайлайф в Тайван и по съответно на водача, който претендира за държавното управление на Китай - президентът на Тайван, Цай Инуън ”, сподели Иванов.
Той уточни, че тя се пробва да наложи полезности там, който са непознати на китайската политическа просвета - озападняване, което не се приема добре и от доста тайванци, и от доста китайци. Иванов добави, че когато Пелоси е посетила Тайван е имало доста митинги срещу нейната аудиенция и че жителите в Тайван приказват за себе си като за китайци. „ Този спор, който сега разрушава архитектурата за сигурност в региона, можеше елементарно да бъде избегнат, само че в този момент нататък нещата потеглят в доста неприятна посока “, сподели Иванов.
Цай Инуън значително конфронтира Съединени американски щати с Китай, което от своя страна води до съществени проблеми в района ”, акцентира той.
На въпроса какво прави Тайван толкоз скъп за Съединени американски щати и Китай и дали има и други намесени страни в обстановката, които остават в сянката на огромните, той подчертава върху връзките сред двете страни сега.
„ По отношение на Съединени американски щати и Китай най-важното е двете сили да не стигат до директен боен конфликт, тъй като това би било доста неприятно. Една такава война би била пагубна, тъй като това са двете най-силни стопански системи в света. Не мисля, че ще стигнем до такава степен, защото Китай е прагматичен артист, Америка също е прагматичен артист “, сподели той.
По думите му в района има още два основни артисти, които имат отношение към Тайван – Япония и Южна Корея.
„ Ако се стигне до някакъв конфликт сред Америка и Китай, аз допускам, че Япония и Южна Корея ще останат неутрални по няколко аргументи. Първо, в Южна Корея има президент, който е реакционер и политическият климат в страната внезапно се промени. Освен това тя има десетилетни проблеми със Северна Корея и няма да влезе в една такава война пред боязън да не утежни връзките със съседката си. А в Япония има доста пацифистки настроения, който няма да разрешат да взе участие във боен спор, в случай че не решат в миналото да трансформират конституцията си. Нещо повече, считам че две азиатски страни в никакъв случай няма да водят война с друга азиатска страна поради Америка, заради простата причина, че в случай че те имат някакви противоречиви въпроси с Китай, ще ги решат по различен метод, а не д приобщаване към западна мощ ”, сподели политологът.
Според него Тайван е значим, тъй като „ който има въздействие върху Тайван, има въздействие върху целия район “.
„ Ако имаме пренасяне на салдото на силите към една от двете страни (САЩ, Китай), то този превес ще бъде съдбоносен. Ако Америка получи директен достъп и надзор до Тайван, то тя ще може да заплаши границите на Китай и самия Китай. А за Китай Тайван не е просто въпрос на вътрешни работи, каквото Куба беше за Съединени американски щати по време на Студената война ”, сподели Иванов.
Латинските страни обаче са повлияни от външната политика на Съединени американски щати, счита политологът.
„ Ако Китай успее да ускори своето наличие в района, то това би означавало и по-лесен достъп до западното крайбрежие на Съединени американски щати, което пък изравнява съществено паритета сред Америка и Китай в района ”, добави той.
Той въпреки всичко счита, че има воля да се възобнови разговора сред Съединени американски щати и Китай сега, само че след визитата на Пелоси в Тайван Съединени американски щати са лимитирали съществено своите дипломатически благоприятни условия.
„ Такава воля има и от страна на Китай, и от страна на Съединени американски щати. Въпроса е, че с това посещаване на Нанси Пелоси в Тайван Америка затвори огромна част от вратите на дипломацията. Ако в този момент си представим връзките сред двете страни като една голяма шахматна дъска, ще забележим, че върху нея Китай има справедлив ход напред пред Америка. От тази позиция, резултата е 1:0 за Китай ”, сподели той.
На този стадий се оформят три сюжета, които Иванов би могъл да разграничи като вероятни.
„ Първият е деескалация, като имам поради спокойно обединяване сред Китай и Тайван, което обаче ще стане не по-рано от рамките на 1-2 десетилетия. По огромната част от китайския народ е на мнение, че това обединяване би трябвало да стане спокойно. Вторият сюжети е по-неблагоприятен. Ако Западът продължава да предизвика Китай, прекомерно е допустимо Китай да избърза с обединяването и това би довело до сериозна смяна на салдото на силите в района. Това към този момент може да принуди останалите страни да се намесят. Подобен спор елементарно може да премине и да прерасне във боен спор сред Съединени американски щати и Китай. Третият сюжет е война сред Америка и Китай. В една сходна война, Америка ще претърпи пагубни загуби, тъй като, както американски специалисти споделят – периферното военно въздържане и обичайните офанзивни доктрини, които Америка употребява, няма да сработят против Китай. Китай ще претърпи стопански загуби, което съществено ще разстрои връзките сред двете стопански системи и светът в никакъв случай повече няма да се възвърне от една такава война ”, сподели той.
Политологът заключи, че никой няма интерес от един подобен конфликт и за интернационалната общественост е значимо такова бъдещо обединяване с Тайван да стане по кротичък път. /БГНЕС
Това съобщи в изявление пред БГНЕС доцент доктор Искрен Иванов, политолог и учител в Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”.
Политологът направи обстоен разбор на настоящата обстановка след визитата на представителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван и последвалия отговор на Китай с военни учения.
" Посещението на представителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси беше еднолична самодейност, само и единствено на самия представител. Спомням си, че преди Пелоси да посети Тайван имаше необятен публичен спор в Съединени американски щати по отношение на това какво е отношението на американците по отношение на Китай и Тайван ”, сподели Иванов.
Той уточни, че кардинално мнението на множеството американци за Тайван постоянно е било позитивно, само че в същото време обществото е наясно, че Америка поддържа правилото „ Единен Китай ” и застава зад него.
„ Същото се отнася и за политиците. Истината е, че когато Пелоси реши да посети Тайван, вътре в американския политически хайлайф имаше сериозна опозиция и много от авторитетните конгресмени бяха срещу това. В интерес на истината, в случай че би трябвало да бъда прецизен, по-голямата част от Републиканската партия беше срещу това, а зад това решение застанаха само и единствено членовете на тъй наречените „ Либерално-феминистка секта ” вътре в партията на демократите ”, съобщи политологът. Той уточни, че самият президент Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен са изразили съществени запаси към това посещаване, само че политици от „ Либерално-феминистката секта ” като Хилари Клинтън и самият вицепрезидент Камала Харис са застанали зад Пелоси в решението си да посети Тайван.
Иванов акцентира, че решението не демонстрира единството на политическия хайлайф в Съединени американски щати.
„ От тази позиция това беше решение, което беше персонална самодейност на Нанси Пелоси, решение което беше самодейност на избран кръг вътре в самата партия на демократите и което по никакъв метод не въплъщава единството на целия американски политически хайлайф, тъй като незабавно след визитата на Пелоси, държавния секретар Блинкен съобщи, че Съединени американски щати не престават да се придържат към правилото „ Единен Китай ”, сподели анализаторът.
В момента ставаме очевидци на една непоследователна политика на Америка във връзка с Китай, добави още той.
„ В основата на тази политика стои една илюзия, която доста интензивно се тиражира и в политическите среди, и като цяло в Европа, и на световно равнище - за образуването на руско-китайска ос, която да съставлява опция на западния ред. Истината е, че в случай че погледнем китайските външнополитически доктрини ще забележим, че тези понятия, който употребява западната политическа доктрина в региона на интернационалните връзки – алианс, напредък, намеса, мека мощ, твърда мощ и т.н, значително няма по какъв начин да бъдат вместени в китайската политическа мисъл. Тя е много по-различна от това, което Америка и Европа познават. Основната цел на китайската външна политика на този стадий е да отстоява своя народен интерес и да развива своята икономическа политика ”, сподели Иванов.
Политологът съобщи, че новите военни учения на Китай към Тайван, който бяха в отговор визитата на Пелоси, се преглеждат по-скоро като увещание, че Тайван е територия на Китай.
„ Тук би трябвало да отбележим, че съществува голямо разграничаване сред това, което запада назовава военни маневри, интервенции, нахлуване, инвазия и така нататък ”, сподели той. Политологът съобщи, че преди Пелоси да посети Тайван, самото ѝ посещаване е било предшествано от няколко предизвестия от китайска страна, че едно такова деяние би се възприело от Пекин като нарушение на политиката на „ Единен Китай ”. „ Тези предизвестия на Пекин бяха подценени и съгласно мен това, което мислеше Запада и това, което някои западни артисти се надяваха да стане, е някаква прилика от вида на това Китай да влезе в Тайван и да имаме една класическа намеса от западен вид, която всички да жигосат и да кажат: „ Виждате ли, Китай работи по същия метод, по който работи Русия ”, съобщи Иванов.
„ Това няма да се случи, тъй като не могат да се вършат сходни паралели. Украйна е суверенна страна, а Тайван не е суверенна страна, тъй като тя не е приета нито от Съединени американски щати, нито от Западна Европа. От 1979 година насам в документите на Организация на обединените нации Тайван попада като провинция на Китай и под тези документи са се подписали всички западноевропейски страни, подписали са се и Съединени американски щати ”, акцентира той.
Иванов изясни, че след визитата на Пелоси и поръчката за по-голямо военно наличие на Запада в района, са се засилили, по този начин наречените китайски отбранителни доктрини: тези доктрини са отбранителни, те не залагат на интервенцията, а целяха да покажат, че Китай преглежда Тайван като своя територия, преглежда Тайван като вътрешен въпрос и като своя провинция, такава, каквато е залегнала в документите на Организация на обединените нации ”, сподели той.
Иванов изясни и какво в действителност желаят в Тайван и кой в действителност носи отговорността за напрежението сега.
„ В момента рушенето на архитектурата за сигурност в Тихия океан потегля тъкмо от Тайван. Идеята е, че главната отговорност за обтягането на тези връзки, главната отговорност за устрема Тайван да се отдели от Китай, главните противоречиви моменти, който излязоха на напред във времето след ръководството на Барак Обама, се дължат на ръководещия хайлайф в Тайван и по съответно на водача, който претендира за държавното управление на Китай - президентът на Тайван, Цай Инуън ”, сподели Иванов.
Той уточни, че тя се пробва да наложи полезности там, който са непознати на китайската политическа просвета - озападняване, което не се приема добре и от доста тайванци, и от доста китайци. Иванов добави, че когато Пелоси е посетила Тайван е имало доста митинги срещу нейната аудиенция и че жителите в Тайван приказват за себе си като за китайци. „ Този спор, който сега разрушава архитектурата за сигурност в региона, можеше елементарно да бъде избегнат, само че в този момент нататък нещата потеглят в доста неприятна посока “, сподели Иванов.
Цай Инуън значително конфронтира Съединени американски щати с Китай, което от своя страна води до съществени проблеми в района ”, акцентира той.
На въпроса какво прави Тайван толкоз скъп за Съединени американски щати и Китай и дали има и други намесени страни в обстановката, които остават в сянката на огромните, той подчертава върху връзките сред двете страни сега.
„ По отношение на Съединени американски щати и Китай най-важното е двете сили да не стигат до директен боен конфликт, тъй като това би било доста неприятно. Една такава война би била пагубна, тъй като това са двете най-силни стопански системи в света. Не мисля, че ще стигнем до такава степен, защото Китай е прагматичен артист, Америка също е прагматичен артист “, сподели той.
По думите му в района има още два основни артисти, които имат отношение към Тайван – Япония и Южна Корея.
„ Ако се стигне до някакъв конфликт сред Америка и Китай, аз допускам, че Япония и Южна Корея ще останат неутрални по няколко аргументи. Първо, в Южна Корея има президент, който е реакционер и политическият климат в страната внезапно се промени. Освен това тя има десетилетни проблеми със Северна Корея и няма да влезе в една такава война пред боязън да не утежни връзките със съседката си. А в Япония има доста пацифистки настроения, който няма да разрешат да взе участие във боен спор, в случай че не решат в миналото да трансформират конституцията си. Нещо повече, считам че две азиатски страни в никакъв случай няма да водят война с друга азиатска страна поради Америка, заради простата причина, че в случай че те имат някакви противоречиви въпроси с Китай, ще ги решат по различен метод, а не д приобщаване към западна мощ ”, сподели политологът.
Според него Тайван е значим, тъй като „ който има въздействие върху Тайван, има въздействие върху целия район “.
„ Ако имаме пренасяне на салдото на силите към една от двете страни (САЩ, Китай), то този превес ще бъде съдбоносен. Ако Америка получи директен достъп и надзор до Тайван, то тя ще може да заплаши границите на Китай и самия Китай. А за Китай Тайван не е просто въпрос на вътрешни работи, каквото Куба беше за Съединени американски щати по време на Студената война ”, сподели Иванов.
Латинските страни обаче са повлияни от външната политика на Съединени американски щати, счита политологът.
„ Ако Китай успее да ускори своето наличие в района, то това би означавало и по-лесен достъп до западното крайбрежие на Съединени американски щати, което пък изравнява съществено паритета сред Америка и Китай в района ”, добави той.
Той въпреки всичко счита, че има воля да се възобнови разговора сред Съединени американски щати и Китай сега, само че след визитата на Пелоси в Тайван Съединени американски щати са лимитирали съществено своите дипломатически благоприятни условия.
„ Такава воля има и от страна на Китай, и от страна на Съединени американски щати. Въпроса е, че с това посещаване на Нанси Пелоси в Тайван Америка затвори огромна част от вратите на дипломацията. Ако в този момент си представим връзките сред двете страни като една голяма шахматна дъска, ще забележим, че върху нея Китай има справедлив ход напред пред Америка. От тази позиция, резултата е 1:0 за Китай ”, сподели той.
На този стадий се оформят три сюжета, които Иванов би могъл да разграничи като вероятни.
„ Първият е деескалация, като имам поради спокойно обединяване сред Китай и Тайван, което обаче ще стане не по-рано от рамките на 1-2 десетилетия. По огромната част от китайския народ е на мнение, че това обединяване би трябвало да стане спокойно. Вторият сюжети е по-неблагоприятен. Ако Западът продължава да предизвика Китай, прекомерно е допустимо Китай да избърза с обединяването и това би довело до сериозна смяна на салдото на силите в района. Това към този момент може да принуди останалите страни да се намесят. Подобен спор елементарно може да премине и да прерасне във боен спор сред Съединени американски щати и Китай. Третият сюжет е война сред Америка и Китай. В една сходна война, Америка ще претърпи пагубни загуби, тъй като, както американски специалисти споделят – периферното военно въздържане и обичайните офанзивни доктрини, които Америка употребява, няма да сработят против Китай. Китай ще претърпи стопански загуби, което съществено ще разстрои връзките сред двете стопански системи и светът в никакъв случай повече няма да се възвърне от една такава война ”, сподели той.
Политологът заключи, че никой няма интерес от един подобен конфликт и за интернационалната общественост е значимо такова бъдещо обединяване с Тайван да стане по кротичък път. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ