Настъпи ли времето на „плаващите мнозинства“
Сподели
За пръв път в новата ни история Народното събрание няма да бъде необуздано с насрочването на идните парламентарни избори. Тази нова идея, въведена с последните конституционни промени, има за цел да сложи под парламентарен надзор краткотрайното служебно ръководство. Но остава въпросът кадърен ли е парламент, недоминиран от ясни политически управнически болшинства, да извърши законодателни произволи и назначения от особена значимост. Можем да проверим ще се влезе ли в така наречен обстановка на „ плаващите болшинства “. Времето за това деяние ще бъде малко повече от два месеца, в случай че приемем, че са вероятни парламентарни и евроизбори „ 2 в 1 “ през втората седмица на юни тази година и в случай че отчетем, че новоизбраното 50-о по ред Народно събрание ще постави клетва незабавно след изборите.
Как протичат тези процедури
Процедурите за назначенията в по-голямата част от тези органи стъпват на шест основни стадия: първо – Народно събрание приема правила за процедурата по силата на специфичния закон, уреждащ статута на съответния държавен орган. Като втора стъпка в тези правила се дава период на народните представители да предлагат претенденти. Третата стъпка е нарочна комисия в Народното събрание да направи преценка за това дават отговор ли препоръчаните лица на законоустановените условия. Четвъртата стъпка е в границите на подобаващ период претендентите да показват своята администраторска визия при евентуален избор под формата на идея. Петата стъпка е да бъде извършено чуване на претендентите, съпроводено със задаване на въпроси, като по-късно комисията изготвя отчет с резултатите от чуването. Шестият заключителен стадий е да бъде извършен самият избор от народните представители в зала.
Длъжни сме да отбележим, че множеството специфични закони са заложили положителни буферни периоди точно с цел да осуетят сходен вид разпределяне на властови позиции – да вземем за пример, настоящият Закон за правосъдната власт не би позволил в последния миг да бъде определен състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет, защото има най-малък период от два месеца от разкриване на процедурата до осъществяване на избора. Припомняме, че мандатът на ИВСС изтече още през 2020 година и на практика тази година те ще изпълнят втори мандат, въпреки и подобен да е категорично неразрешен. Не по този начин обаче стоят нещата с различен значителен орган, който има мощно въздействие върху стопанската система на страната и директно върху живота на българските жители на ежедневна база /спомнете си цените на горивата, млякото, яйцата и мобилните услуги/. Това е Комисията за защита на конкуренцията. В Закона за защита на конкуренцията не е очакван минимално открит период за протичане на процедурата.
Как стоят нещата в обичаните на 49-ото Народно събрание „ битка с корупцията “ и „ правосъдна промяна “
На първо място дано отбележим двата витиевати и непоказали особена ефикасност органа за „ справяне с корупцията “. От едната страна стои напълно новата /почти като старата/ Комисия за противопоставяне на корупцията. В тримесечен период от приемането на също по този начин новия /и той съвсем като множеството предишни/ Закон за нейното устройство при започване на октомври 2023 година трябваше да бъде определено управление и да бъде уредено нейното действие. Това не се случи макар мощните поръчки точно за антикорупционна воля на ръководещите. Законът е най-малко внимателно привързан с най-малък период за избор от два месеца от номинацията до гласуването.
В остарялата Комисия за лишаване на имущество също липсва постоянно определено управление. И там обаче Законът за лишаване на нелегално добито имущество дава двумесечни гаранции, с цел да не бъде стихийно определено ново управление в последните дни от живота на 49-ото Народно събрание.
На терена на „ правосъдната промяна “
Тук, както постоянно, е значимо, само че неособено забавно.
За да се отпочнат някакви назначения е належащо да бъде признат новият Закон за правосъдната власт. Проект към този момент има, направен от сегашния екип на Министерството на правораздаването. В него намират позволения голям брой въпроси, които биха пресекли някои порочни практики, работили до момента. И точно тук е рискът да бъдат опорочени текстовете, направени и препоръчани от министерството.
По силата на шестата корекция на Конституцията, от декември 2023 година, едвам три месеца след приемането на нов съдоустройствен закон, могат да бъдат проведени избори за Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. И едвам по-късно те пък да изберат нов ръководител на Върховния административен съд /мандатът изтича през есента на тази година/ и надлежно основен прокурор /сега Сарафов извършва краткотрайно длъжността/.
Тоест тук може да има законодателно развихряне, което да приготви почвата за развихряне при назначенията в идващото заседание.
В умозаключение
Настъпил е моментът, в който в Народното събрание да бъдат групирани болшинства по ползи. Те ще намират проявяване най-вече при приемането на закони и пъкъл хок решения, като могат да нанесат лимитирани, само че решителни вреди и с редица назначения. Да забележим ще се откри ли храброст да се избегне това в изискванията на идните избори.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ().
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
За пръв път в новата ни история Народното събрание няма да бъде необуздано с насрочването на идните парламентарни избори. Тази нова идея, въведена с последните конституционни промени, има за цел да сложи под парламентарен надзор краткотрайното служебно ръководство. Но остава въпросът кадърен ли е парламент, недоминиран от ясни политически управнически болшинства, да извърши законодателни произволи и назначения от особена значимост. Можем да проверим ще се влезе ли в така наречен обстановка на „ плаващите болшинства “. Времето за това деяние ще бъде малко повече от два месеца, в случай че приемем, че са вероятни парламентарни и евроизбори „ 2 в 1 “ през втората седмица на юни тази година и в случай че отчетем, че новоизбраното 50-о по ред Народно събрание ще постави клетва незабавно след изборите.
Как протичат тези процедури
Процедурите за назначенията в по-голямата част от тези органи стъпват на шест основни стадия: първо – Народно събрание приема правила за процедурата по силата на специфичния закон, уреждащ статута на съответния държавен орган. Като втора стъпка в тези правила се дава период на народните представители да предлагат претенденти. Третата стъпка е нарочна комисия в Народното събрание да направи преценка за това дават отговор ли препоръчаните лица на законоустановените условия. Четвъртата стъпка е в границите на подобаващ период претендентите да показват своята администраторска визия при евентуален избор под формата на идея. Петата стъпка е да бъде извършено чуване на претендентите, съпроводено със задаване на въпроси, като по-късно комисията изготвя отчет с резултатите от чуването. Шестият заключителен стадий е да бъде извършен самият избор от народните представители в зала.
Длъжни сме да отбележим, че множеството специфични закони са заложили положителни буферни периоди точно с цел да осуетят сходен вид разпределяне на властови позиции – да вземем за пример, настоящият Закон за правосъдната власт не би позволил в последния миг да бъде определен състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет, защото има най-малък период от два месеца от разкриване на процедурата до осъществяване на избора. Припомняме, че мандатът на ИВСС изтече още през 2020 година и на практика тази година те ще изпълнят втори мандат, въпреки и подобен да е категорично неразрешен. Не по този начин обаче стоят нещата с различен значителен орган, който има мощно въздействие върху стопанската система на страната и директно върху живота на българските жители на ежедневна база /спомнете си цените на горивата, млякото, яйцата и мобилните услуги/. Това е Комисията за защита на конкуренцията. В Закона за защита на конкуренцията не е очакван минимално открит период за протичане на процедурата.
Как стоят нещата в обичаните на 49-ото Народно събрание „ битка с корупцията “ и „ правосъдна промяна “
На първо място дано отбележим двата витиевати и непоказали особена ефикасност органа за „ справяне с корупцията “. От едната страна стои напълно новата /почти като старата/ Комисия за противопоставяне на корупцията. В тримесечен период от приемането на също по този начин новия /и той съвсем като множеството предишни/ Закон за нейното устройство при започване на октомври 2023 година трябваше да бъде определено управление и да бъде уредено нейното действие. Това не се случи макар мощните поръчки точно за антикорупционна воля на ръководещите. Законът е най-малко внимателно привързан с най-малък период за избор от два месеца от номинацията до гласуването.
В остарялата Комисия за лишаване на имущество също липсва постоянно определено управление. И там обаче Законът за лишаване на нелегално добито имущество дава двумесечни гаранции, с цел да не бъде стихийно определено ново управление в последните дни от живота на 49-ото Народно събрание.
На терена на „ правосъдната промяна “
Тук, както постоянно, е значимо, само че неособено забавно.
За да се отпочнат някакви назначения е належащо да бъде признат новият Закон за правосъдната власт. Проект към този момент има, направен от сегашния екип на Министерството на правораздаването. В него намират позволения голям брой въпроси, които биха пресекли някои порочни практики, работили до момента. И точно тук е рискът да бъдат опорочени текстовете, направени и препоръчани от министерството.
По силата на шестата корекция на Конституцията, от декември 2023 година, едвам три месеца след приемането на нов съдоустройствен закон, могат да бъдат проведени избори за Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. И едвам по-късно те пък да изберат нов ръководител на Върховния административен съд /мандатът изтича през есента на тази година/ и надлежно основен прокурор /сега Сарафов извършва краткотрайно длъжността/.
Тоест тук може да има законодателно развихряне, което да приготви почвата за развихряне при назначенията в идващото заседание.
В умозаключение
Настъпил е моментът, в който в Народното събрание да бъдат групирани болшинства по ползи. Те ще намират проявяване най-вече при приемането на закони и пъкъл хок решения, като могат да нанесат лимитирани, само че решителни вреди и с редица назначения. Да забележим ще се откри ли храброст да се избегне това в изискванията на идните избори.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ().
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ