145 години от приемането на Търновската конституция
Сподели
На 16 април означаваме Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 година след траяли 3 месеца диспути е призната Търновската конституция.
Официалното й название е „ Конституция на Българското княжество “. Създадена от българските интелектуалци, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Документът слага основите на модерната страна. Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година, внася огромни промени в Проекта, в това число и смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година Съгласно член 4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество “.
Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент. Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публичните връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правовата държава), няма и надзор за сходство на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „ жители “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 16 април означаваме Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 година след траяли 3 месеца диспути е призната Търновската конституция.
Официалното й название е „ Конституция на Българското княжество “. Създадена от българските интелектуалци, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Документът слага основите на модерната страна. Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година, внася огромни промени в Проекта, в това число и смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година Съгласно член 4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество “.
Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент. Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публичните връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правовата държава), няма и надзор за сходство на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „ жители “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ