Българчетата най-зле в ЕС, 47% не разбират какво четат
Спад в резултатите на деветокласниците по четене, математика и естествени науки демонстрира интернационалното изследване PISA за 2018 година То се прави на всеки три години, като през предходната е изследвана главно четивната просветеност на децата. 6900 15-годишни български възпитаници са се явили на препитването през април и май 2018 година от 197 учебни заведения в цялата страна.
Резултатите сочат, че нашите възпитаници заемат сред 50-о и 60-о място измежду 79 страни, като са получили приблизително 420 точки по четене, 436 т. по математика и 424 т. по естествени науки. И в трите области се отбелязва спад в оценките им по отношение на изследването през 2015 година, най-важен е той в естествените науки, оповестиха от МОН. Справка в уеб страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, която организира PISA, обаче демонстрира, че деветокласниците ни по четене са на 86-о място измежду връстниците си от 128 страни. Резултатите им са най-ниските в Европейски Съюз и в Европа въобще, като единствено децата от Косово са след тях.
Тенденцията сочи още, че от 2000 година до момента резултатите по четене единствено веднъж са били по-ниски от тези през 2018 година, а спадът от 2015 година до момента е с 12 т. По математика слизането е с пет пункта, а по естествени науки българчетата от 446 падат на 424 точки. Въпреки това, съгласно МОН, България резервира постоянни резултати през целия интервал на присъединяване в изследването за 18 години.
Данните демонстрират, че 47 на 100 от нашите деветокласници не покриват минималното равнище на четивна просветеност (т.е. не схващат какво четат), а през 2015 година са били 41,5%. Увеличението е с 5,5 %. За математиката този % в този момент е 44. Най-високите две нива по четене - пето и шесто, са покрили едвам 2% от учениците. Около 5 на 100 от децата попадат в последните две поднива на първо ниво, което демонстрира, че те са на процедура изцяло необразовани.
В последното изследване са били включени въпросници, които да покажат по какъв начин средата въздейства върху оценките на децата. Според резултатите у нас социално-икономическите фактори оказват доста мощно въздействие върху триумфите на учениците, т.е. колкото е по-бедно фамилията, толкоз по-зле се оправят децата. Необразованите родители също оказват отрицателно въздействие върху резултата на учениците. Същото важи и за деца от фамилии, в които се приказва на език, друг от българския. По-ниски резултати обичайно имат 15-годишните от непрофилираните и професионалните учебни заведения.
Министър Красимир Вълчев дефинира резултатите като разочароващи, само че не и изненадващи. Те са инерция на остарялата система, а не дъно, разяснява той. Според него е налице огромно забавяне на измененията, от които се нуждаело образованието. Министърът призна, че българската система е настроена да дава познания, само че не и умения, и по тази причина резултатите от PISA са такива. Вълчев оправда неприятните оценки и с дълги ваканции, дефицит на часове, смяна в етнокултурния профил на учениците, в чиито фамилии липсва интерес към образованието.
От ведомството означават, че параленост с проучването PIRLS на четвъртокласници демонстрира, че след началното обучение равнището на учениците спада значително. " Къде се губят децата по пътя? ", се питат от МОН и признават, че сходна наклонност в другите изследвани страни липсвала. От МОН не означиха, че последното проучване PIRLS сподели спад в резултата на децата ни и в началното учебно заведение.
За поредна година класацията в PISA водят учениците от Китай, Сингапур и Финландия, като този път се намесва и Естония. В дъното на таблицата са Филипините.
Резултатите сочат, че нашите възпитаници заемат сред 50-о и 60-о място измежду 79 страни, като са получили приблизително 420 точки по четене, 436 т. по математика и 424 т. по естествени науки. И в трите области се отбелязва спад в оценките им по отношение на изследването през 2015 година, най-важен е той в естествените науки, оповестиха от МОН. Справка в уеб страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, която организира PISA, обаче демонстрира, че деветокласниците ни по четене са на 86-о място измежду връстниците си от 128 страни. Резултатите им са най-ниските в Европейски Съюз и в Европа въобще, като единствено децата от Косово са след тях.
Тенденцията сочи още, че от 2000 година до момента резултатите по четене единствено веднъж са били по-ниски от тези през 2018 година, а спадът от 2015 година до момента е с 12 т. По математика слизането е с пет пункта, а по естествени науки българчетата от 446 падат на 424 точки. Въпреки това, съгласно МОН, България резервира постоянни резултати през целия интервал на присъединяване в изследването за 18 години.
Данните демонстрират, че 47 на 100 от нашите деветокласници не покриват минималното равнище на четивна просветеност (т.е. не схващат какво четат), а през 2015 година са били 41,5%. Увеличението е с 5,5 %. За математиката този % в този момент е 44. Най-високите две нива по четене - пето и шесто, са покрили едвам 2% от учениците. Около 5 на 100 от децата попадат в последните две поднива на първо ниво, което демонстрира, че те са на процедура изцяло необразовани.
В последното изследване са били включени въпросници, които да покажат по какъв начин средата въздейства върху оценките на децата. Според резултатите у нас социално-икономическите фактори оказват доста мощно въздействие върху триумфите на учениците, т.е. колкото е по-бедно фамилията, толкоз по-зле се оправят децата. Необразованите родители също оказват отрицателно въздействие върху резултата на учениците. Същото важи и за деца от фамилии, в които се приказва на език, друг от българския. По-ниски резултати обичайно имат 15-годишните от непрофилираните и професионалните учебни заведения.
Министър Красимир Вълчев дефинира резултатите като разочароващи, само че не и изненадващи. Те са инерция на остарялата система, а не дъно, разяснява той. Според него е налице огромно забавяне на измененията, от които се нуждаело образованието. Министърът призна, че българската система е настроена да дава познания, само че не и умения, и по тази причина резултатите от PISA са такива. Вълчев оправда неприятните оценки и с дълги ваканции, дефицит на часове, смяна в етнокултурния профил на учениците, в чиито фамилии липсва интерес към образованието.
От ведомството означават, че параленост с проучването PIRLS на четвъртокласници демонстрира, че след началното обучение равнището на учениците спада значително. " Къде се губят децата по пътя? ", се питат от МОН и признават, че сходна наклонност в другите изследвани страни липсвала. От МОН не означиха, че последното проучване PIRLS сподели спад в резултата на децата ни и в началното учебно заведение.
За поредна година класацията в PISA водят учениците от Китай, Сингапур и Финландия, като този път се намесва и Естония. В дъното на таблицата са Филипините.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ