Кънчо Стойчев: България затъва постоянно поради фрапантни глупости
Социологът Кънчо Стойчев в изявление пред Радио " Фокус ":
Г-н Стойчев, по какъв начин ви се костват посланията от претендентите за народни представители, които слушаме по време на предизборната акция, имаме ли ясни такива или липсват?
Аз не виждам някакви внезапни изненади. Всяка една от главните партии продължава да приказва същото, което е говорила до момента, заема същите позиции, които е заемала до момента. И в този смисъл по-скоро протича една леко скучновата акция. Тя в действителност тази година ще бъде извънредно къса, тъй като знаем, че хората се завърнаха от почивки, пътувания преди няма и седмица, тъй че цялата акция ще се сведе до 2-3 седмици. И аз не чакам така наречен " акция “ да има някакво съществено отражение върху изборите. Всъщност, от ден на ден тези акции у нас преди избори се свеждат до готовност на електората на всяка една партия, а не толкоз до печелене на нов електорат. Това е, което виждам.
Сякаш и на политиците им омръзва, по този начин ли?
Това е естествен развой. Влизаме в четвърти избори, най-вероятно ще има пети, шести, умората е присъща. Но в действителност това, което е най-важното, е какво ще стане след нощта на изборите, дали държавно управление ще може да се сформира, в случай че въобще се сформира такова.
Ще се ангажирате ли с някаква прогноза какви са вероятните обединения, които съгласно вас ще се образуват? Ще имаме ли такива въобще?
Аз не мисля, че ние ще вървим по посока обединения, защото съдружната активност значи доста строги правила и някакъв вид обединяване, което изисква доста по-голяма резистентност на партиите. В момента персоналното опълчване сред водачите на партиите е такова, че по-скоро за коалиция, която да ръководи, не може да приказваме. Но прекомерно евентуално е да се доближи до някаква формула, която ще бъде необятна формула, формула дали ще се споделя експертна, дали на националното избавление, дали краткотрайна, дали антикризисна, някаква такава формула, към която да се сплоти едно болшинство. И в действителност, възможностите нарастват това да се случи. Те нарастват не заради нашата вътрешнополитическа конюнктура, а заради интернационалната конюнктура. Знаем, че в последните дни виждаме и чакаме една сериозна ескалация на спора в Украйна. И в този смисъл България е непосредствено прифронтова страна, ние сме първа линия – Одеса е на 300 км по права линия. Така че и ползите на Европейския съюз и на НАТО ще тласкат българските политически партии по посока на намиране на формула, въпреки и краткотрайна, на ръководство. Подчертавам краткотрайна, тъй като в тази конюнктура надали може да се реализира постоянна формула за 4-годишно ръководство. Това не го виждам по какъв начин може да стане, само че във всички случаи е изцяло допустимо да се реализира една формула да речем 6-8-10 месеца жестоко казано, с небосвод до локалните избори. Знаем, че тъкмо след година ще имаме локални избори. Това е хоризонтът сред половин и една година. Във всички случаи по-добре е да търсим едногодишен небосвод, с цел да съвпаднат изборите, а не да минаваме през още едни избори.
Къде е казусът? Защо се получава по този начин? Във ваши други изявления сте казвал, че проблемите на партиите е манталитетен. Промени ли се нещо или още веднъж сте на това мнение?
Много от нещата са манталитетни, а ние знаем, че манталитетът е обвързван и с културата, изключително в тази ситуация приказваме и за политическата просвета. Но това, което имаме сега с въпреки всичко нов акцент в ситуацията, е доминация в всеобщото схващане на икономическата проблематика заради рецесията, заради невиждана инфлация, която съгласно всички по-изявени експерти, беше ненужно усложнена и задълбочена в България. Ние знаем, че в България ние имаме инфлация 2 пъти над нивото на европейската. Тоест, тази втора половина ние сме си я създали, и то я направи предходното ръководство с дейности и бездействия. На втори проект и на трети проект към този момент отстъпват проблематиката, която беше водеща в предходните няколко избора – за корупция, обири и така нататък Все по-малко хората приказват за това, и това е разбираемо, откакто единствено като влязат в магазина и виждат това се е нараснало 30%, това 50, а тези неща двойно са се нараснали. Все по-трудно става освен за българите, въобще за жалост из цяла Европа това е на дневния ред най-важната тематика – финансово оцеляване, недопускане на фрапантен спад на виталното ниво. А подобен спад на виталното ниво следим – следим и в Германия и във Франция, в България. Така че ни чакат сложни времена. И една готовност на хората първо да гласоподават, без значение, че изборът не е най-хубавият, само че ние би трябвало да гласуваме, с цел да създадем една база за демократични решения на въпросите и проблемите в България. И второ, един апел към политиците е да загърбят сега моментните си ползи и да се мисли единствено по целите на България. В момента нищо друго не е належащо, единствено целите на България би трябвало да бъдат на напред във времето.
Но въпреки всичко не виждаме някъде запалянковци, които оферират нови решения на старите проблеми, висящи от години, както вие казахте, разрастващи се в рецесии, огромни рецесии сега?
Нови решения в тази обстановка мъчно ми е да си показва, вървене с главата надолу не е належащо. Достатъчно е просто да престанат да вършат нелепостите, които направиха. А тези нелепости са ужасно доста. Всъщност, България затъва непрекъснато не заради неверни нови решения, а заради фрапантни нелепости, които се правят от този или оня политик, или група от политици. Просто би трябвало здрав разсъдък и оттук насетне в действителност единодушие за 3-4 неща, без които България не може, и воля това единодушие да продължи задоволително дълго, с цел да можем да минем този интервал, който всички се надяваме, че ще е по-къс, само че надали ще е толкоз пай този интервал на спешно развиване в света.
Каква електорална интензивност очаквате за изборите?
Аз не драматизирам толкоз електоралната интензивност. Да, тя ще бъде по-скоро към по-ниските граници, само че нищо трагично няма да има, защото чакам към 2,5-2,7 милиона да гласоподават, което на база действителният брой хора, които могат да гласоподават в България, не на измислените описи, е непосредствен до 50%, непосредствен до 50-те %. Това почти бих споделил по-скоро обикновено, не трагично. Истината е, че в България най-често гласоподават към 60-на %. Сега ще е мъничко по-малко. Но няма това да е драмата. Не става дума за нива, които са под здравословните. Разбира се, в случай че получим един резултат, при който на 2 октомври вечерта забележим, че са дали своят вот единствено 2 милиона души, то тогава бихме имали сериозен проблем с представителството. Но минем ли 2,5 милиона, не виждам чак подобен проблем.
Г-н Стойчев, по какъв начин ви се костват посланията от претендентите за народни представители, които слушаме по време на предизборната акция, имаме ли ясни такива или липсват?
Аз не виждам някакви внезапни изненади. Всяка една от главните партии продължава да приказва същото, което е говорила до момента, заема същите позиции, които е заемала до момента. И в този смисъл по-скоро протича една леко скучновата акция. Тя в действителност тази година ще бъде извънредно къса, тъй като знаем, че хората се завърнаха от почивки, пътувания преди няма и седмица, тъй че цялата акция ще се сведе до 2-3 седмици. И аз не чакам така наречен " акция “ да има някакво съществено отражение върху изборите. Всъщност, от ден на ден тези акции у нас преди избори се свеждат до готовност на електората на всяка една партия, а не толкоз до печелене на нов електорат. Това е, което виждам.
Сякаш и на политиците им омръзва, по този начин ли?
Това е естествен развой. Влизаме в четвърти избори, най-вероятно ще има пети, шести, умората е присъща. Но в действителност това, което е най-важното, е какво ще стане след нощта на изборите, дали държавно управление ще може да се сформира, в случай че въобще се сформира такова.
Ще се ангажирате ли с някаква прогноза какви са вероятните обединения, които съгласно вас ще се образуват? Ще имаме ли такива въобще?
Аз не мисля, че ние ще вървим по посока обединения, защото съдружната активност значи доста строги правила и някакъв вид обединяване, което изисква доста по-голяма резистентност на партиите. В момента персоналното опълчване сред водачите на партиите е такова, че по-скоро за коалиция, която да ръководи, не може да приказваме. Но прекомерно евентуално е да се доближи до някаква формула, която ще бъде необятна формула, формула дали ще се споделя експертна, дали на националното избавление, дали краткотрайна, дали антикризисна, някаква такава формула, към която да се сплоти едно болшинство. И в действителност, възможностите нарастват това да се случи. Те нарастват не заради нашата вътрешнополитическа конюнктура, а заради интернационалната конюнктура. Знаем, че в последните дни виждаме и чакаме една сериозна ескалация на спора в Украйна. И в този смисъл България е непосредствено прифронтова страна, ние сме първа линия – Одеса е на 300 км по права линия. Така че и ползите на Европейския съюз и на НАТО ще тласкат българските политически партии по посока на намиране на формула, въпреки и краткотрайна, на ръководство. Подчертавам краткотрайна, тъй като в тази конюнктура надали може да се реализира постоянна формула за 4-годишно ръководство. Това не го виждам по какъв начин може да стане, само че във всички случаи е изцяло допустимо да се реализира една формула да речем 6-8-10 месеца жестоко казано, с небосвод до локалните избори. Знаем, че тъкмо след година ще имаме локални избори. Това е хоризонтът сред половин и една година. Във всички случаи по-добре е да търсим едногодишен небосвод, с цел да съвпаднат изборите, а не да минаваме през още едни избори.
Къде е казусът? Защо се получава по този начин? Във ваши други изявления сте казвал, че проблемите на партиите е манталитетен. Промени ли се нещо или още веднъж сте на това мнение?
Много от нещата са манталитетни, а ние знаем, че манталитетът е обвързван и с културата, изключително в тази ситуация приказваме и за политическата просвета. Но това, което имаме сега с въпреки всичко нов акцент в ситуацията, е доминация в всеобщото схващане на икономическата проблематика заради рецесията, заради невиждана инфлация, която съгласно всички по-изявени експерти, беше ненужно усложнена и задълбочена в България. Ние знаем, че в България ние имаме инфлация 2 пъти над нивото на европейската. Тоест, тази втора половина ние сме си я създали, и то я направи предходното ръководство с дейности и бездействия. На втори проект и на трети проект към този момент отстъпват проблематиката, която беше водеща в предходните няколко избора – за корупция, обири и така нататък Все по-малко хората приказват за това, и това е разбираемо, откакто единствено като влязат в магазина и виждат това се е нараснало 30%, това 50, а тези неща двойно са се нараснали. Все по-трудно става освен за българите, въобще за жалост из цяла Европа това е на дневния ред най-важната тематика – финансово оцеляване, недопускане на фрапантен спад на виталното ниво. А подобен спад на виталното ниво следим – следим и в Германия и във Франция, в България. Така че ни чакат сложни времена. И една готовност на хората първо да гласоподават, без значение, че изборът не е най-хубавият, само че ние би трябвало да гласуваме, с цел да създадем една база за демократични решения на въпросите и проблемите в България. И второ, един апел към политиците е да загърбят сега моментните си ползи и да се мисли единствено по целите на България. В момента нищо друго не е належащо, единствено целите на България би трябвало да бъдат на напред във времето.
Но въпреки всичко не виждаме някъде запалянковци, които оферират нови решения на старите проблеми, висящи от години, както вие казахте, разрастващи се в рецесии, огромни рецесии сега?
Нови решения в тази обстановка мъчно ми е да си показва, вървене с главата надолу не е належащо. Достатъчно е просто да престанат да вършат нелепостите, които направиха. А тези нелепости са ужасно доста. Всъщност, България затъва непрекъснато не заради неверни нови решения, а заради фрапантни нелепости, които се правят от този или оня политик, или група от политици. Просто би трябвало здрав разсъдък и оттук насетне в действителност единодушие за 3-4 неща, без които България не може, и воля това единодушие да продължи задоволително дълго, с цел да можем да минем този интервал, който всички се надяваме, че ще е по-къс, само че надали ще е толкоз пай този интервал на спешно развиване в света.
Каква електорална интензивност очаквате за изборите?
Аз не драматизирам толкоз електоралната интензивност. Да, тя ще бъде по-скоро към по-ниските граници, само че нищо трагично няма да има, защото чакам към 2,5-2,7 милиона да гласоподават, което на база действителният брой хора, които могат да гласоподават в България, не на измислените описи, е непосредствен до 50%, непосредствен до 50-те %. Това почти бих споделил по-скоро обикновено, не трагично. Истината е, че в България най-често гласоподават към 60-на %. Сега ще е мъничко по-малко. Но няма това да е драмата. Не става дума за нива, които са под здравословните. Разбира се, в случай че получим един резултат, при който на 2 октомври вечерта забележим, че са дали своят вот единствено 2 милиона души, то тогава бихме имали сериозен проблем с представителството. Но минем ли 2,5 милиона, не виждам чак подобен проблем.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ