Сондата Нови хоризонти“ е открила гигантски каменни грамади с височина

Сондата „ Нови хоризонти “ е разкрила великански каменни грамади с височина три километра на повърхността на Плутон, близо до долната част на „ сърцето “ на Плутон. Тяхното битие сочи за геоложка интензивност на най-голямата планета джудже, споделя Джон Спенсър от научния екип на задачата.

„ Ледът е прекомерно мек, с цел да образува толкоз високи и огромни формирания. Смятаме, че това е младо геоложко формирование. Виждали сме такива структури на луните на планетите колоси и ги считаме за следи от приливни сили, подбудени от привличането на газовите колоси. Плутон сподели, че геоложката интензивност може да протича и без тяхно присъединяване “, отбелязва ученият.

По думите му, с изключение на откритието на планини и следи от геоложка интензивност учените са присвоили неофициално име на „ сърцето “ на Плутон. Сега то носи названието „ района Томбо “, в чест на първооткривателя на планетата джудже – Клайд Томбо.

Мордор на Харон

Сондата „ Нови хоризонти “ съобщи на Земята първите фотоси на Харон и тъмната линия – „ Мордор “, който се оказва затрупан с тъничък пласт от черен прахуляк. Това може да са следи от геоложка интензивност в неговите глъбини, споделя Кейти Олкинсън от научния екип на сондата.

„ Доста дълго смятахме, че Харон се явява типична луна и относително мъртва и антична повърхнина, покрита с кратери. Реалността просто ни отнесе покрива “, добавя геологът.

По думите ѝ повърхността на Харон се оказала покрита с огромно количество доста огромни и относително млади структури – на северния полюс е ситуиран същински планински Мордор от сагата „ Властелинът на пръстените “, а на екватора и в източната част на планетата има каньони с дълбочина до 9 километра, което се явява доста огромна цифра за толкоз дребна планета.

Тънкият мрачен пласт прахуляк, покриващ Мордор, е основната мистерия за астрономите. Това може да са следи от процеси в изчезващата атмосфера на Харон, следи от удари на метеорити или даже следи от гоеложка интензивност в неговите глъбини. За отговор на този въпрос ще бъдат нужни данните от уреда Ralph, които още не са предадени на Земята.

В изгода на съществуващата геоложка интензивност в недрата на Харон приказва това, че в централната част на фотографията на практика липсват кратери, което не би трябвало да е по този начин, в случай че „ лодкарят “ на Плутон беше мъртъв като Луната.

Хидра – воден свят

Повърхността на един от спътниците на Плутон – Хидра, се оказа извънредно блестяща, което приказва, че съвсем цялата луна се състои от находища воден лед, споделя Уилям Грънди, един от ръководителите на задачата „ Нови хоризонти “. Първите фотоси на Хидра – един от неголемите спътници на Плутон, посочили, че тази Луна има неправилна форма – тя е дълга 46 км и необятна 30 км, което я прави по едно и също време сходна на картоф и на кометата Чурюмов-Герасименко, която в този момент се учи от сондата „ Розета “.

Съдейки по доста високото албедо (отражателна способност) – към 40% от повърхността на Хидра на практика напълно се състоят от воден лед и други форми на замразена материя.