Соломон Шерешевски е име, което най-вероятно ще запомните, това е

Соломон Шерешевски е име, което най-вероятно ще запомните, това е индивидът, който има сериозна памет, изключително в работата си – кореспондент в съветски вестник. Неговата история е в действителност впечатляваща и геният му се открива по случайност, както се случва съвсем при всяко друго изобретение. Соломон в никакъв случай не обичал да си води мемоари, а това е заветен грях в неговата специалност. Въпреки недоволството на основния редактор, той освен можел да повтори целия дневен брифинг, само че и да уточни точка по точка цялото занятие за деня.

Доказвайки дарбата си, Соломон даже не разбирал за какво всички го гледат толкоз необичайно, въпреки всичко това не е нещо ново за него, той го прави на практика през целия си живот. Никой не е тествал паметта му, заради простата причина, че Соломон доста добре знае какво прави и по какъв начин да го прави. Изненадата идва благодарение на Александър Лурия – това е индивидът, който през идващите 30 години ще работи върху концепцията за невропсихологията. Соломон ще бъде проучен, изучаван и записван неведнъж, с цел да може да се откри някакъв отговор на неговата компютърна памет, която записва всичко и в никакъв случай не се задъхва, като че ли има неизчерпаемо пространство за информация.

Нещо още по-странно е, че той помни думи, комплицирани математически формули, дълга лирика и текстове на езици, които даже не приказва. Мозъкът му е като една безпощадна гъба, която гълтам всичката информация, постъпваща от останалите усещания, с които разполага организмът му. И в случай че това не е задоволително, Соломон можел да си спомни и с какво е облечен Лурия, когато са му давали несъмнено занимание и още веднъж са го подлагали на изпити. Очевидно е, че този феномен не е имал потребност от подсещане и неговата памет е като никоя друга на света.

По мнението на учения, Соломон разполага с едно неповторимо качество и положение, носещо името „ Синестия “. Това значи, че без значение какво тъкмо влиза в неговото схващане, автоматизирано рефлектира с всички останали чувства и усещания. Шерешевски можел да усеща думите, да вижда музиката, да помирисва цветовете и даже да се нервира на избрани думи, защото неговото схващане не ги възприемало по най-хубавия метод.

Примерите в неговия живот са доста. Веднъж желал да си купи сладолед, само че до момента в който продавачката изяснява какви типове има, Соломон виждал по какъв начин от устата и излиза поток от чернотия, което го кара незабавно да се откаже от покупката си.

Връзката сред думите, които основават някаква картина в мозъка му и оформят света му, действително стартират да покачват толкоз високо пулса на Соломон, че неподвижен, той диша по този начин, като че ли гони трен. Било изцяло задоволително да си показа, че е сложил ръката си върху парещ котлон, с цел да увеличи самичък температура си, както и да я смъкна още по-бързо, представяйки си, че е стиснал ледена топка.

Благодарение на това положение, пациентът в никакъв случай не е имал проблеми да построява своите мемоари и да ги остави недокоснати от времето. За публицисти като Рийд Джонсън, който е прекарал години със Соломон, това е било някакво необикновено знамение, неговият другар е можел да споделя всяка една история изцяло поредно, като че ли следва карта по GPS и постоянно знае по какъв начин да се върне до тази информация назад, без значение дали ще го питате за една история след седмица, месец или година.

Силата и издръжливостта на паметта наподобява се обвързват с изключителна психична опция да се показват в една изкуствена и даже мислена среда, където историята живее, а запаметяването става доста надълбоко в съзнанието. С напредъка на годините, Шерешевски взема решение да употребява дарбата си, с цел да може да печели пари. Пред платена аудитория ще показва своите най-различни техники за запомняне.

За да запомни и да си показа всичко, което вижда, той си показва думите и числата с избрани качества. Сякаш всички те се подреждат на долап, който е пред очите му или са подредени по пътека, по която просто би трябвало да се следва избран логаритъм, с цел да се стигне до тях. Оказва се, че най-силна точка в неговите феноменални качества е въображението и опцията да подрежда информацията по верния метод.

Най-вероятно това ви се коства необичайно, само че методите на Соломон работят за него и се оказва, че отварят вратата за безкрайни варианти.

Защо това е по този начин? Когато един човек стои под нуклеарно магнитния резонанс и го накарат да си намерения за избрани думи, както и за събития, които не са се случили, интензивността е съвсем идентична като тази, в която се опитваме да си спомним някаква далечна история. Оказва се, че има доста съществени прилики сред нашето въображение и памет, когато се опитваме да открием научната връзка. Според доста издания, точно това изобретение е едно от 10-те най-важни във въпросната година. Оказва се, че ние използваме психични рамки, в които организираме процесите към нас и в света.

Английският психолог сър Фредерик Барлет ще се окаже един от най-хубавите в това проучване и неговият интерес се разсънва през 1913 година През 1932 година показва по какъв начин човек употребява своята памет всеки ден. За да ревизира своята теза, вика студентите си и ги кара да се съсредоточат върху американска национална приказка „ Войната на духовете “. Тя е изцяло непозната на англичаните и това би трябвало да ги накара да изгубят интерес.

Оказва се прав, множеството студенти в действителност нямат задоволително внимание, с цел да запомнят историята, само че защото желаят да запомнят, доста от тях вършат съществени промени и се стремят да напасват пропуснатото, с цел да могат да го включат в своята лична история, когато описват. Ще открием, че думи като кану и гребане ще бъдат заместени с лодка, до момента в който лов на тюлени ще стане лов на риба.

Тъй като човешката памет при всеки е друга, Бартлет открил, че хората постоянно трансформират някои детайли и се пробват да си ги обяснят по най-хубавия метод. Всичко, което се случва в главите на множеството респонденти е едно и също – търсенето на мислена реорганизация. Целият модел на припомняне е като на разиграване на една сцена и търсене на дребните елементи.

Истината е, че малко на брой могат да си спомнят с акуратност всичко, като тук изключваме Соломон, който е напълно различен феномен. Тук обръщаме повече внимание на обстоятелството, че паметта и въображението употребяват едно и също познание по отношение на какво може да се случи и то не постоянно е обвързано с какво се е случило в неговия опит.