С всенародно поклонение България отбеляза Деня на Тракия и 105 години от Одринската епопея
София. С всенародно поклонение България означи 26 март – Деня на Тракия и навършващите се 105 години от Одринската епопея. На тази дата, през 1913 година (13 март по остарял стил), пада Одринската цитадела, а Турция капитулира и подписва Лондонския кротичък контракт – решителна победа на Втора Българска войска, слагаща завършек на Балканската война.
В столицата церемонията се състоя пред паметника „ Одринска епопея “. В поклонението взеха присъединяване президентът Румен Радев, вицепремиерът Валери Симеонов, кметът на София Йорданка Фандъкова, водачът на Българска социалистическа партия – Корнелия Нинова, водачът на БСП-София – Калоян Паргов, народни представители, общински съветници и десетки жители.
В словото си президентът напомни, че на днешния ден, преди 105 години, камбаните на храм „ Св. Александър Невски “ са възвестили рухването на Одрин. По думите му разрушените домове и прекършените ориси на тракийските българи не са съумели да изпепелят родовата памет и вярата, че справедливостта някой ден ще спечелва. В изказването си, президентът означи още, че воинската героизъм и неотстъпчивост не могат да изкупят слабостта нито на тогавашните, нито на сегашните политици. Според него мястото на всеки български общественик в този прочут ден е пред паметника, повдигнат в чест на „ Одринската епопея “.
Президентът означи още, че въпросът за дължимите компенсации за парцелите на тракийските бежанци не може да бъде премълчаван от никакви съображения. По думите на президента това е въпрос на правдивост и национално достолепие, а търсенето на решение за този проблем съгласно него не е анахронизъм, а част от актуалния европейски прочит на историята. Президентът на България означи също и упованията си, министър председателят Бойко Борисов да сложи въпроса за компенсациите на тракийските бежанци на срещата сред Европейски Съюз и Турция във Варна.
От своя страна кметът на София Йорданка Фандъкова съобщи, че през днешния ден почитаме паметта на нашите тракийски сънародници и поздравяваме техните потомци, които са неделима част от народа на обединена България и не престават делото си на предпазване на една от най-древните култури в Европа. Фандъкова добави, че за историята на Тракия, която би трябвало да се помни, 1913 година е година на великолепие и покруса. „ Величие, тъй като тракийските българи са показали същински подвиг, с цел да отстоят себе си като българи. Трагедия, защото са претърпяли освен икономическо опустошение, само че са били прогонени от своите земи ", разяснява още кметът на София.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова изрази почитта си към паметта на хилядите тракийски мъченици и се поклони пред паметта на българската войска, пред подвига на офицерите и бойците, които са изтръгнали с голи ръце телените заграждения на Одринската цитадела. Тя означи своето почитание към тях и добави, че не сме не запомнили тези събития от историята на България, които са я създали горда, самостоятелна и суверенна страна.
Тържествени церемонии във връзка Денят на Тракия и честването на 105 години от Одринската епопея се организираха и в други елементи на страната. В Бургас се организира музикално-поетична стратегия с присъединяване на ФГ „ Тракийска памет “ и ФГ „ Тракийче “, след което се състояцеремония по полагане на венци и цветя пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк. Празничната стратегия там продължи с тържествено шествие през площад „ Тройката “, а по-късно стартира поднасянето на цветя пред паметниците на тракийските герои капитан Петко Войвода, Михаил Герджиков и Георги Кондолов.
Тържествени церемонии се организираха отще в Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Казанлък, Сливен и други
В изявление за „ Фокус “ по отношение на Деня на Тракия и отбелязването на 105 години от Одринската епопея историкът проф. Пламен Павлов разяснява, че този ден би трябвало от ден на ден да се утвърждава в нашия календар като ден на цялата нация, тъй като символизира българско единение. Проф. Павлов означи, че освобождението на Одрин е най-яркият заключителен акомпанимент на Балканската война и с цялостно съображение тракийците възприемат точно освобождението на Одрин като един от ярките знаци на Тракия.
Според историка проф. Божидар Димитров Тракия е незарасналата българска рана. Той означи, че българското християнско население е прогонено от Източна (Турска) Тракия през 1913 година, като измежду избитите 60 000 българи по време на това принудително гонение са и неговите баба и дядо от село Сакъзкьой.
В столицата церемонията се състоя пред паметника „ Одринска епопея “. В поклонението взеха присъединяване президентът Румен Радев, вицепремиерът Валери Симеонов, кметът на София Йорданка Фандъкова, водачът на Българска социалистическа партия – Корнелия Нинова, водачът на БСП-София – Калоян Паргов, народни представители, общински съветници и десетки жители.
В словото си президентът напомни, че на днешния ден, преди 105 години, камбаните на храм „ Св. Александър Невски “ са възвестили рухването на Одрин. По думите му разрушените домове и прекършените ориси на тракийските българи не са съумели да изпепелят родовата памет и вярата, че справедливостта някой ден ще спечелва. В изказването си, президентът означи още, че воинската героизъм и неотстъпчивост не могат да изкупят слабостта нито на тогавашните, нито на сегашните политици. Според него мястото на всеки български общественик в този прочут ден е пред паметника, повдигнат в чест на „ Одринската епопея “.
Президентът означи още, че въпросът за дължимите компенсации за парцелите на тракийските бежанци не може да бъде премълчаван от никакви съображения. По думите на президента това е въпрос на правдивост и национално достолепие, а търсенето на решение за този проблем съгласно него не е анахронизъм, а част от актуалния европейски прочит на историята. Президентът на България означи също и упованията си, министър председателят Бойко Борисов да сложи въпроса за компенсациите на тракийските бежанци на срещата сред Европейски Съюз и Турция във Варна.
От своя страна кметът на София Йорданка Фандъкова съобщи, че през днешния ден почитаме паметта на нашите тракийски сънародници и поздравяваме техните потомци, които са неделима част от народа на обединена България и не престават делото си на предпазване на една от най-древните култури в Европа. Фандъкова добави, че за историята на Тракия, която би трябвало да се помни, 1913 година е година на великолепие и покруса. „ Величие, тъй като тракийските българи са показали същински подвиг, с цел да отстоят себе си като българи. Трагедия, защото са претърпяли освен икономическо опустошение, само че са били прогонени от своите земи ", разяснява още кметът на София.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова изрази почитта си към паметта на хилядите тракийски мъченици и се поклони пред паметта на българската войска, пред подвига на офицерите и бойците, които са изтръгнали с голи ръце телените заграждения на Одринската цитадела. Тя означи своето почитание към тях и добави, че не сме не запомнили тези събития от историята на България, които са я създали горда, самостоятелна и суверенна страна.
Тържествени церемонии във връзка Денят на Тракия и честването на 105 години от Одринската епопея се организираха и в други елементи на страната. В Бургас се организира музикално-поетична стратегия с присъединяване на ФГ „ Тракийска памет “ и ФГ „ Тракийче “, след което се състояцеремония по полагане на венци и цветя пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк. Празничната стратегия там продължи с тържествено шествие през площад „ Тройката “, а по-късно стартира поднасянето на цветя пред паметниците на тракийските герои капитан Петко Войвода, Михаил Герджиков и Георги Кондолов.
Тържествени церемонии се организираха отще в Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Казанлък, Сливен и други
В изявление за „ Фокус “ по отношение на Деня на Тракия и отбелязването на 105 години от Одринската епопея историкът проф. Пламен Павлов разяснява, че този ден би трябвало от ден на ден да се утвърждава в нашия календар като ден на цялата нация, тъй като символизира българско единение. Проф. Павлов означи, че освобождението на Одрин е най-яркият заключителен акомпанимент на Балканската война и с цялостно съображение тракийците възприемат точно освобождението на Одрин като един от ярките знаци на Тракия.
Според историка проф. Божидар Димитров Тракия е незарасналата българска рана. Той означи, че българското християнско население е прогонено от Източна (Турска) Тракия през 1913 година, като измежду избитите 60 000 българи по време на това принудително гонение са и неговите баба и дядо от село Сакъзкьой.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ