Денят 10 юли в българската история
София. През 1876 година - в Букурещ се основава Българско централно благотворително общество (БЦБО). 1879 година - оповестено е военно състояние в част от Варненска, Русенска и Търновска губерния за потушаване на разбойничеството. 1949 година - приключен е строеният шест денонощия в центъра на София пантеон на Георги Димитров. 1990 година - тържествено е намерено Великото национално заседание във Велико Търново. За ръководител е определен акад.Николай Тодоров. На тази дата са родени: Серафим Северняк- публицист, журналист, журналист; Асен Василев Пападопов –офицер, генерал-майор. На 10 юли умират: Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деятел на националнореволюционното движение; поетът и драматург Иван Радоев.
1994 година
На Световното състезание по футбол в Съединени американски щати Националният тим по футбол на България побеждава националния тим по футбол на Германия и се класира за полуфиналите.
1998 година
В София е основан Либералнодемократичен съюз от няколко демократични обединения с почетен ръководител експрезидента лекар Желю Желев.
В новата групировка се включват Движение за права и свободи на Ахмед Доган, Нов избор на Димитър Луджев, Свободната РДП на Кирил Бояджиев и Либералнодемократичната опция.
1997 година
Тридесет и осмото Народно Събрание избира композитора Стефан Димитров за общоприет шеф на Българска национална телевизия, Лиляна Попова - за общоприет шеф на БНР, а Панайот Денев - за общоприет шеф на Българска телеграфна агенция.
1990 година
Във Велико Търново тържествено е намерено VІІІ Велико национално заседание, чиято цел е нова Конституция на Р България. За ръководител е определен учен Николай Тодоров (БСП).
1980 година
От 10 до 14 юли на посещаване в България е държавният началник на Етиопия Менгисту Хайле Мариам. На 14 юли е подписан контракт за дружба и съдействие сред двете страни. Дипломатическите връзки сред България и Етиопия са открити през До 1974 година България поддържа положителни връзки на съдействие с администрацията на император Хайле-Селасие, който посещава България през 1967 и 1971 година
След свалянето на монархията през май 1974 година и в интервала на вътрешна консолидация през 1974-77 година, двустранните връзки се развиват динамично. Засилва се интензивността на политическите контакти, в това число и на най-високо равнище. Тогавашният държавен глава Тодор Живков се е среща с Менгисту Хайле Мариам в София през 1977 година, 1980 година, 1984 г.; в Адис Абеба - през 1978 година и през 1986 година в Москва.
През 1978 година в Адис Абеба е подписана Декларация за развиване на връзките на дружба и съдействие, а по време на визитата на Менгисту Хайле Мариам в България през 1980 година - Договор за дружба и съдействие сред двете страни.
След замяна на ноти, с които се показва единодушието на двете страни, Народно събрание на Р България със закон, признат на 2 октомври 2003 година, приключва действието на Договора за дружба и съдействие.
След 1991 година по време на новото управление на Етиопия не са реализирани политически контакти на държавно и държавно ниво.
1969 година
България ратифицира контракта за неразпространение на нуклеарното оръжие, подписан на 1 юли 1968 година в Москва, Лондон и Вашингтон. Политическият контракт, подписан от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и други страни, влиза в действие на 5 март 1970 година и задължава нуклеарните страни да не продават нуклеарно оръжие на други страни, да не оказват помощ за неговото произвеждане или закупуване. Неядрените страни са задължени да не одобряват нуклеарно оръжие, да не го създават, да не търсят и да не одобряват помощ за неговото произвеждане. Това се отнася и за взривните нуклеарни устройства, употребявани за мирни цели. Контролът се реализира благодарение на Международната организация по атомна сила (МАГАТЕ). Договорът не лимитира развиването на проучванията, производството и потреблението на разпадащи се нуклеарни материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.
1969 година
Подновен е Българо-унгарският контракт за другарство, съдействие и взаимна помощ, подписан на 16 юли 1948 година в София. Двете страни се договарят да си сътрудничат в запазването на международния мир и сигурност, да си оказват военна и всякаква друга помощ, ако една от тях бъде нападната от друга страна, както и да развиват стопански и културни връзки.
1966 година
На връх Ботев е открита телевизионна и УКВ станция. В началото от станцията сe излъчва програмата на Българската Телевизия и двете стратегии на Българското Радио. През втората половина на `70-те отсам стартират да предават II-ра стратегия на Българската Телевизия, а също III-та и IV-та стратегии на Българското Радио - „ Орфей ” и „ Знание ”.
1959 година
С разпореждане на Министерския съвет военните учебни заведения се трансформират във висши военни заведения.
1949 година
Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София пантеон на Георги Димитров. В него е положено балсамираното тяло на водача на Българска комунистическа партия и воин от Лайпцигския развой (1933). Георги Димитров умира през 1949 година в санаториума " Барвиха " край Москва. Тялото му е изложено в пантеон в София и е кремирано едвам през 1990 година На 21 август 1999 година, с два гърмежа е изработен опит да се унищожи мавзолеят на Георги Димитров. Сградата обаче не рухва и се постанова да бъде досъборена с механични средства.
Георги Димитров е роден на 30 юни 1882 година Ковачевци, България.
Започва политическата си кариера като деятел на Българската работническа социалдемократическа партия и Общия работен синдикален съюз. През 1918 година е задържан за антивоенна агитация. През 1919 година е измежду уредниците на огромна стачка в железниците.
Георги Димитров се включва в активността на Коминтерна и свързани с него организации и поддържа болшевизацията на Българска комунистическа партия. През 1923 година, дружно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание и след неговия погром заобикаля в Югославия, а оттова в Австрия. Димитров става деятел на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като доближава до поста началник на неговото Западноевропейско бюро.
На 9 март 1933 година, дружно с други комунисти, Георги Димитров е упрекнат от нацисткото държавно управление на Германия в подпалването на Райхстага. Той изнася защитна тирада на проведения развой в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. След като е оневинен на правосъдния развой в Лайпциг, той е екстрадиран от германците в Съветския съюз, където остава до края на Втората международна война. Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския развой придобива интернационална известност, а самият Георги Димитров се трансформира в знак за интернационалното комунистическо придвижване. Той заема мястото на Васил Коларов като началник на Коминтерна от 1935 година до 1943 година В Москва той управлява Международния отдел на Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и е народен представител в руския парламент от 1937 година до1945 година
Завръща се в България през 1945 година и оглавява Българска комунистическа партия. Провежда насилствена македонизация на популацията в Благоевградски окръг. През 1948 година руският официоз „ Правда “ разгласява сериозна публикация за неговите изявления в интерес на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 година в санаториума " Барвиха " край Москва. Тялото му е изложено в пантеон в София и е кремирано едвам през 1990 година
1901 година
Състои се учредителният конгрес на Българския женски съюз (БЖС). Първото женско сдружение е основано през 1857 година в Лом. А през 1901 година представители на огромна част от женските сдружения в страната учредяват Българския женски съюз (БЖС) като национална организация на българските дами. Организацията има за цел да се бори за стопански и политически права на дамите, като правото да бъдат избирани за членове на учебните настоятелства и да упражняват адвокатската специалност.
1887 година
Съставено е четиринадесетото държавно управление на България, отпред с Константин Стоилов.
1876 година
В Букурещ се основава Българско централно благотворително общество (БЦБО). БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 година в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото основаване огромна роля изиграва Владимир Йонин - делегат на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е определен и за негов почетен ръководител. В управлението на БЦБО са включени също Кириак Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и други Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото заседание (18-22 ноември 1876 г.) превес вземат представителите на второто течение, което се отразява и на духа на направената стратегия на БЦБО. В нея се издига концепцията за основаване на самостоятелна българска страна, само че с монархическа форма на ръководство. Независимо от това БЦБО развива не дребна активност за сближение на силите на българското националноосвободително придвижване след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 година То освен оказва помощ на потърпевшото българско население, само че се включва интензивно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война 1876 година Чрез материалната поддръжка на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след присъединяване им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското публично мнение в отбрана на българския народ БЦБО употребява в. " Нова България ", издаван от Христо Ботев. След оповестяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година то се обръща с възвание към българския народ да поддържа дейностите на съветската войска. Със същото възвание то афишира и прекратяването на своята активност.
На тази дата са родени:
1944 година
Родена е Ваня Петкова - българска поетеса. Завършва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1967 година От 1974 година до 1975 година специализира испански език в Института за непознати езици " Хосе Марти " в Хавана. Работи като редактор в списание " Славейче " от 1966 година до 1968 година, преводач в българското посолство в Хартум, Судан от 1969 година до 1970 година, редактор във външния отдел на вестник " Литературен фронт " от 1970 година до 1973 година Дебютира с есе и стихотворение през 1959 година във вестник " Средношколско знаме ". Превежда лирика от съветски, арабски, арменски, сръбски, и френски език. Съставителка на антологията " Съвременни арабски поети " през 1968 година Нейни стихосбирки са: " Солени ветрове " през 1965 година, " Куршуми в пясъка " през 1967 година, " Привличане " през 1967 година, " Грешница " през 1968 година, " Предсказание " през 1970 година, " Черната гълъбица " през 1972 година, " Кестенова обич " през 1973 година, " Обратна река " (1976 г.), " Обет за безмълвие " (1979 г.), " Venceremos Behceremos. Лирически есета за Куба " през 1980 година, " Синята книга " през 1980 година, " Триптих " през 1980 година, " Гръм " през 1984 година, " Цигански романс " през 1984 година, " Земетресение " през 1988 година, " Прощаване " през 1989 година и други.
1930 година
В Горна Липница, Великотърновско, е роден Серафим Северняк (1930 - 1988). Серафим Северняк е публицист, журналист, публицист. Завършва “Българска лингвистика ” в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1951 година Заместник–главен редактор е на списание “България ”, редактор е в списание “Пламък ” (1956 - 1962), драматург е на ДМТ “Стефан Македонски ” (1962 - 1964) и на Сатиричния спектакъл в София (1964 - 1966). От 1966 година до 1970 година е основен редактор на редакция “ЛИК ” в Българска национална телевизия. В интервала 1971 - 1975 е първи заместник–главен редактор на вестник “Литературен фронт ”, след което до 1988 година е основен редактор на списание “Отечество ”. Умира на 24 май 1988 година в Хавана, Куба.
1920 година
Роден е Светомир Тодоров Иванчев - български лингвист. През 1944 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” и специализира във Варшава и Краков от 1958 година до 1959 година Професор е по славянско езикознание в СУ “Св. Климент Охридски ”от 1970 година Чете лекции в университети в Прага, Упсала и Страсбург. Директор е на Института за български език към Българска академия на науките от 1976 година до 1977 година и общоприет секретар на Българския народен комитет на славистите от 1976 година Светомир Иванчев е основен редактор на списание " Съпоставително езикознание ". Изследователските му ползи са в региона на славянската аспектология, езиковите контакти сред български и чешки език, балканистиката и други. Превежда творби на Я. Хашек и К. Чапек.
1896 година
Роден е Анастас Стоянов Бешков – български географ, учен.
Професор е по икономическа география в СУ “ Св. Климент Охридски ” от 1937 година до 1964 година Председател е на Българското географско сдружение от 1948 година до 1964 година Автор е на съчиненията: " Транспортният проблем в Добруджа " през 1951 година, " Икономическа география на балканските страни " през 1951 година, " География на индустрията, селското стопанство и превоза " през 1957 година Отговорен редактор и съавтор е на монографията " География на България ".
1879 година
Роден е Никола Маринов (Н. М. Абаджиев) – български художник. През 1903 година приключва Художествената академия в Торино при Дж. Гросо. В интервала 1907 - 1921 година е преподавател в София. От 1921 година е професор по живопис в Художествената академия, от 1935 година до 1937 година и неин шеф. Рисува битови картини, портрети, пейзажи, фрески. Маринов е първият български художник, употребяващ акварела в творчеството си. Негови творби са “Връщане от кладенеца ” (ок. 1915 - 1921 година, НХГ), “Към извора ” (1920 г.), “Селянки на пазар ” (ок. 1921 година, НХГ), “Връщане от полето ” (1922 г.), “Ханджийката ” (1923 година, НХГ), “Седнали селянки ” (ок. 1925 година, НХГ), “Селско момиче ” (ок. 1927 година, НХГ), “Мома със дамаджана ” (1941 година, НХГ), “Селянки ” (1942 година, НХГ). Сериозни триумфи реализира в портретите Pia (портретна схема на жена, 1908 година, НХГ), “Портрет на дамата на художника ” (ок. 1908 - 1915 година, НХГ; ок. 1910-1915 година, НХГ; ок. 1919 година, НХГ), “Майка с дете ” (ок. 1920 г.), “Танцувачка ” (1921 година, НХГ), “Магда ” (ок. 1921 г.) и доста други
1864 година
Роден е Асен Василев Пападопов – български офицер, генерал-майор (от 14 февруари 1914 г). Той приключва Военното учебно заведение в София през 1885 година и Генералщабната академия в Торино, Италия. Участва в Сръбско–българската война от 1885 година Служи в Генералния щаб и Военното министерство през 1900 година От 1909 година до 1911 година е военно аташе е във Виена. През Междусъюзническата война е началник-щаб на обединените IV и V армии, които стопират настъплението на съдружниците - сърби, гърци, черногорци, при Калиманци и река Брегалница. По време на Първата международна война е шеф на шеста пехотна Бдинска дивизия, от състава на Първа войска, която нанася основния удар против сръбската войска в Сърбия и Македония през 1915 година
На тази дата умират:
1994 година
В София умира поетът и драматург Иван Радоев (1927 - 1994). От 1954 година до 1955 година е редактор във вестник " Стършел ", а от 1957 година до 1958 година във в. " Български боец ". Драматург е на Народната опера в София от 1963 година до 1968 година, основен редактор е в Българска телевизия от 1969 година до 1970 година, драматург е на спектакъл " София " през 1973 година Член е на Съюз на българските писатели. Стихосбирки: " Пролетно разсъмване " и " Баладична поема ". В началото на `60-те години се утвърждава като един от основателите на лиричната драма в актуалната българска литература. Негови са пиесите " Светът е дребен ", " Голямото завръщане ", " Юстинианова монета. " Някои от пиесите му са поставяни в театъра, радиото и малкия екран на Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия, Куба. Негови стихотворения са преведени на съветски, чешки, румънски, френски, британски, гръцки, полски, маджарски и други езици. Иван Радоев написа съчиненията: " Шумят знамената " (1951), " Израстват хора " (1952), " Пролетно разсъмване " (1953), " Китайчето Хао Ли " (1954), " Димо, Димо ле " (1956), " Стихотворения " (1958), " Над морското ниво " (1970) и други.
1970 година
Умира Веселин Георгиев Стайков – български художник - график и живописец. През 1932 година приключва живопис в Държавната художествена академия в София при Ц. Тодоров. Учи факултативно графика при В. Захариев Стоянов, специализира живопис в Италия през 1940 година при Ф. Карена. Работи в държавната печатница в София през 1933 година, дълги години е съветник към Министерството на известията (1944 - 1970 г.). Преподава във Висшия институт за изобразителни изкуства в София от 1946 година до 1951 година и от 1958 година до 1970 година Професор е от 1960 година От 1962 година до 1964 година е декан на Изящния факултет на института. Член е на управлението на Съюза на българските художници и негов секретар от 1955 година до 1956 година Автор е на творбите: “Букова гора ” през 1925 година, “Созопол ” през 1929 година, “Улица във Флоренция ” през 1940 година, “Автопортрет ” през 1945 година, “Милка ” през 1946 година, “Черна ваза с цветя ” през 1948 година, “Пейзаж от Драгалевци ” през 1956 година, “Из Китай ” през 1958 година, “Париж - мост над Сена ” през 1965 година и други. Графичните му композиции: - “Строеж ” през 1932 година, “Градът ” през 1934 година, “Рибари ” през 1934 година, “Мелник ” през 1937 година, “Банско ” през 1937 година, “Каменари ” през 1938 година, “Старият дъб ” през 1939 година. Създава серията “Крали Марко ” от 1938 година до 1939 г.; употребява техниката на офорта при живописното отнасяне на преходите сред другите проекти - “Лодки ” през 1947 година “Слънчогледи ” през 1947 година, “Пейзаж със снопи ” през 1955 година, “Зима ” през 1956 г.; литографии - “Край Созопол ” през 1952 година, “Лодки ” през 1953 година, “Мелник ” през 1967 година. Работи гравюри на дърво - “Възстановяване ” през 1950 година, “Язовир “Кърджали ” през 1963 година и други. След втората половина на 50-те години основава по-синтетични по форма графики - “Китайски цикъл ” през 1958 година, “Мелнишки пейзаж ” през 1967 година и други. Автор е на приложна графика (пощенски марки), на графични портрети на Паисий Хилендарски, Л. Каравелов, Г. С. Раковски, П. Берон, Х. Димитър, Ф. Тотю, Ст. Караджа и други, на публикации по проблемите на графиката и графичното изкуство.
1901 година
Умира Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деятел на националнореволюционното придвижване, върховен свещеник, държавник и общественик, бележит публицист, един от създателите на Българското книжовно сдружение (дн. БАН) и негов ръководител (1898 г.). Роден е към 1840 - 1842 година в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, по-късно (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното въздействие на Г. С. Раковски, взема присъединяване в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 година се трансферира в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 година се открива в Браила и взе участие в основаването на Българското книжовно сдружение. През 1873 година е ръкоположен за йеродякон, а през идната година е нараснал в епископски ранг под името Климент Браницки. Става заместител на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 година е определен за търновски митрополит. Заедно с това взе участие ефективно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е определен за народен представител в Учредителното заседание 1879 година и в Първото Велико национално заседание (1879 г.), възглавява българските държавни управления през 1879 - 1880 година и 1886 година Като бележит русофил се опълчва намерено на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на съветските политически кръгове, през лятото на 1895 година възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да работи за сдобряване на двете страни, които прекъсват формалните си връзки още през ноември 1886 година Мисията приключва с триумф. Виждайки, че и по-късно княз Фердинанд I не трансформира своето отношение към Русия, надълбоко съжалява за дейностите си през 1895 година, защото с тях способства и за признаването на Кобурга за легален български държател.
Като публицист Васил Друмев става основоположник на българската белетристика. Автор е на първата българска истинска повест " Нещастна фамилия " (1860 г.). Други по-важни негови творби са: " Ученик и благодетели или непознатото си е непознато " (1864 г.), драмата " Иванку, килърът на Асеня I " (1872 г.) и прочие
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
1994 година
На Световното състезание по футбол в Съединени американски щати Националният тим по футбол на България побеждава националния тим по футбол на Германия и се класира за полуфиналите.
1998 година
В София е основан Либералнодемократичен съюз от няколко демократични обединения с почетен ръководител експрезидента лекар Желю Желев.
В новата групировка се включват Движение за права и свободи на Ахмед Доган, Нов избор на Димитър Луджев, Свободната РДП на Кирил Бояджиев и Либералнодемократичната опция.
1997 година
Тридесет и осмото Народно Събрание избира композитора Стефан Димитров за общоприет шеф на Българска национална телевизия, Лиляна Попова - за общоприет шеф на БНР, а Панайот Денев - за общоприет шеф на Българска телеграфна агенция.
1990 година
Във Велико Търново тържествено е намерено VІІІ Велико национално заседание, чиято цел е нова Конституция на Р България. За ръководител е определен учен Николай Тодоров (БСП).
1980 година
От 10 до 14 юли на посещаване в България е държавният началник на Етиопия Менгисту Хайле Мариам. На 14 юли е подписан контракт за дружба и съдействие сред двете страни. Дипломатическите връзки сред България и Етиопия са открити през До 1974 година България поддържа положителни връзки на съдействие с администрацията на император Хайле-Селасие, който посещава България през 1967 и 1971 година
След свалянето на монархията през май 1974 година и в интервала на вътрешна консолидация през 1974-77 година, двустранните връзки се развиват динамично. Засилва се интензивността на политическите контакти, в това число и на най-високо равнище. Тогавашният държавен глава Тодор Живков се е среща с Менгисту Хайле Мариам в София през 1977 година, 1980 година, 1984 г.; в Адис Абеба - през 1978 година и през 1986 година в Москва.
През 1978 година в Адис Абеба е подписана Декларация за развиване на връзките на дружба и съдействие, а по време на визитата на Менгисту Хайле Мариам в България през 1980 година - Договор за дружба и съдействие сред двете страни.
След замяна на ноти, с които се показва единодушието на двете страни, Народно събрание на Р България със закон, признат на 2 октомври 2003 година, приключва действието на Договора за дружба и съдействие.
След 1991 година по време на новото управление на Етиопия не са реализирани политически контакти на държавно и държавно ниво.
1969 година
България ратифицира контракта за неразпространение на нуклеарното оръжие, подписан на 1 юли 1968 година в Москва, Лондон и Вашингтон. Политическият контракт, подписан от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и други страни, влиза в действие на 5 март 1970 година и задължава нуклеарните страни да не продават нуклеарно оръжие на други страни, да не оказват помощ за неговото произвеждане или закупуване. Неядрените страни са задължени да не одобряват нуклеарно оръжие, да не го създават, да не търсят и да не одобряват помощ за неговото произвеждане. Това се отнася и за взривните нуклеарни устройства, употребявани за мирни цели. Контролът се реализира благодарение на Международната организация по атомна сила (МАГАТЕ). Договорът не лимитира развиването на проучванията, производството и потреблението на разпадащи се нуклеарни материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.
1969 година
Подновен е Българо-унгарският контракт за другарство, съдействие и взаимна помощ, подписан на 16 юли 1948 година в София. Двете страни се договарят да си сътрудничат в запазването на международния мир и сигурност, да си оказват военна и всякаква друга помощ, ако една от тях бъде нападната от друга страна, както и да развиват стопански и културни връзки.
1966 година
На връх Ботев е открита телевизионна и УКВ станция. В началото от станцията сe излъчва програмата на Българската Телевизия и двете стратегии на Българското Радио. През втората половина на `70-те отсам стартират да предават II-ра стратегия на Българската Телевизия, а също III-та и IV-та стратегии на Българското Радио - „ Орфей ” и „ Знание ”.
1959 година
С разпореждане на Министерския съвет военните учебни заведения се трансформират във висши военни заведения.
1949 година
Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София пантеон на Георги Димитров. В него е положено балсамираното тяло на водача на Българска комунистическа партия и воин от Лайпцигския развой (1933). Георги Димитров умира през 1949 година в санаториума " Барвиха " край Москва. Тялото му е изложено в пантеон в София и е кремирано едвам през 1990 година На 21 август 1999 година, с два гърмежа е изработен опит да се унищожи мавзолеят на Георги Димитров. Сградата обаче не рухва и се постанова да бъде досъборена с механични средства.
Георги Димитров е роден на 30 юни 1882 година Ковачевци, България.
Започва политическата си кариера като деятел на Българската работническа социалдемократическа партия и Общия работен синдикален съюз. През 1918 година е задържан за антивоенна агитация. През 1919 година е измежду уредниците на огромна стачка в железниците.
Георги Димитров се включва в активността на Коминтерна и свързани с него организации и поддържа болшевизацията на Българска комунистическа партия. През 1923 година, дружно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание и след неговия погром заобикаля в Югославия, а оттова в Австрия. Димитров става деятел на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като доближава до поста началник на неговото Западноевропейско бюро.
На 9 март 1933 година, дружно с други комунисти, Георги Димитров е упрекнат от нацисткото държавно управление на Германия в подпалването на Райхстага. Той изнася защитна тирада на проведения развой в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. След като е оневинен на правосъдния развой в Лайпциг, той е екстрадиран от германците в Съветския съюз, където остава до края на Втората международна война. Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския развой придобива интернационална известност, а самият Георги Димитров се трансформира в знак за интернационалното комунистическо придвижване. Той заема мястото на Васил Коларов като началник на Коминтерна от 1935 година до 1943 година В Москва той управлява Международния отдел на Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и е народен представител в руския парламент от 1937 година до1945 година
Завръща се в България през 1945 година и оглавява Българска комунистическа партия. Провежда насилствена македонизация на популацията в Благоевградски окръг. През 1948 година руският официоз „ Правда “ разгласява сериозна публикация за неговите изявления в интерес на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 година в санаториума " Барвиха " край Москва. Тялото му е изложено в пантеон в София и е кремирано едвам през 1990 година
1901 година
Състои се учредителният конгрес на Българския женски съюз (БЖС). Първото женско сдружение е основано през 1857 година в Лом. А през 1901 година представители на огромна част от женските сдружения в страната учредяват Българския женски съюз (БЖС) като национална организация на българските дами. Организацията има за цел да се бори за стопански и политически права на дамите, като правото да бъдат избирани за членове на учебните настоятелства и да упражняват адвокатската специалност.
1887 година
Съставено е четиринадесетото държавно управление на България, отпред с Константин Стоилов.
1876 година
В Букурещ се основава Българско централно благотворително общество (БЦБО). БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 година в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото основаване огромна роля изиграва Владимир Йонин - делегат на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е определен и за негов почетен ръководител. В управлението на БЦБО са включени също Кириак Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и други Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото заседание (18-22 ноември 1876 г.) превес вземат представителите на второто течение, което се отразява и на духа на направената стратегия на БЦБО. В нея се издига концепцията за основаване на самостоятелна българска страна, само че с монархическа форма на ръководство. Независимо от това БЦБО развива не дребна активност за сближение на силите на българското националноосвободително придвижване след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 година То освен оказва помощ на потърпевшото българско население, само че се включва интензивно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война 1876 година Чрез материалната поддръжка на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след присъединяване им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското публично мнение в отбрана на българския народ БЦБО употребява в. " Нова България ", издаван от Христо Ботев. След оповестяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година то се обръща с възвание към българския народ да поддържа дейностите на съветската войска. Със същото възвание то афишира и прекратяването на своята активност.
На тази дата са родени:
1944 година
Родена е Ваня Петкова - българска поетеса. Завършва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1967 година От 1974 година до 1975 година специализира испански език в Института за непознати езици " Хосе Марти " в Хавана. Работи като редактор в списание " Славейче " от 1966 година до 1968 година, преводач в българското посолство в Хартум, Судан от 1969 година до 1970 година, редактор във външния отдел на вестник " Литературен фронт " от 1970 година до 1973 година Дебютира с есе и стихотворение през 1959 година във вестник " Средношколско знаме ". Превежда лирика от съветски, арабски, арменски, сръбски, и френски език. Съставителка на антологията " Съвременни арабски поети " през 1968 година Нейни стихосбирки са: " Солени ветрове " през 1965 година, " Куршуми в пясъка " през 1967 година, " Привличане " през 1967 година, " Грешница " през 1968 година, " Предсказание " през 1970 година, " Черната гълъбица " през 1972 година, " Кестенова обич " през 1973 година, " Обратна река " (1976 г.), " Обет за безмълвие " (1979 г.), " Venceremos Behceremos. Лирически есета за Куба " през 1980 година, " Синята книга " през 1980 година, " Триптих " през 1980 година, " Гръм " през 1984 година, " Цигански романс " през 1984 година, " Земетресение " през 1988 година, " Прощаване " през 1989 година и други.
1930 година
В Горна Липница, Великотърновско, е роден Серафим Северняк (1930 - 1988). Серафим Северняк е публицист, журналист, публицист. Завършва “Българска лингвистика ” в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1951 година Заместник–главен редактор е на списание “България ”, редактор е в списание “Пламък ” (1956 - 1962), драматург е на ДМТ “Стефан Македонски ” (1962 - 1964) и на Сатиричния спектакъл в София (1964 - 1966). От 1966 година до 1970 година е основен редактор на редакция “ЛИК ” в Българска национална телевизия. В интервала 1971 - 1975 е първи заместник–главен редактор на вестник “Литературен фронт ”, след което до 1988 година е основен редактор на списание “Отечество ”. Умира на 24 май 1988 година в Хавана, Куба.
1920 година
Роден е Светомир Тодоров Иванчев - български лингвист. През 1944 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” и специализира във Варшава и Краков от 1958 година до 1959 година Професор е по славянско езикознание в СУ “Св. Климент Охридски ”от 1970 година Чете лекции в университети в Прага, Упсала и Страсбург. Директор е на Института за български език към Българска академия на науките от 1976 година до 1977 година и общоприет секретар на Българския народен комитет на славистите от 1976 година Светомир Иванчев е основен редактор на списание " Съпоставително езикознание ". Изследователските му ползи са в региона на славянската аспектология, езиковите контакти сред български и чешки език, балканистиката и други. Превежда творби на Я. Хашек и К. Чапек.
1896 година
Роден е Анастас Стоянов Бешков – български географ, учен.
Професор е по икономическа география в СУ “ Св. Климент Охридски ” от 1937 година до 1964 година Председател е на Българското географско сдружение от 1948 година до 1964 година Автор е на съчиненията: " Транспортният проблем в Добруджа " през 1951 година, " Икономическа география на балканските страни " през 1951 година, " География на индустрията, селското стопанство и превоза " през 1957 година Отговорен редактор и съавтор е на монографията " География на България ".
1879 година
Роден е Никола Маринов (Н. М. Абаджиев) – български художник. През 1903 година приключва Художествената академия в Торино при Дж. Гросо. В интервала 1907 - 1921 година е преподавател в София. От 1921 година е професор по живопис в Художествената академия, от 1935 година до 1937 година и неин шеф. Рисува битови картини, портрети, пейзажи, фрески. Маринов е първият български художник, употребяващ акварела в творчеството си. Негови творби са “Връщане от кладенеца ” (ок. 1915 - 1921 година, НХГ), “Към извора ” (1920 г.), “Селянки на пазар ” (ок. 1921 година, НХГ), “Връщане от полето ” (1922 г.), “Ханджийката ” (1923 година, НХГ), “Седнали селянки ” (ок. 1925 година, НХГ), “Селско момиче ” (ок. 1927 година, НХГ), “Мома със дамаджана ” (1941 година, НХГ), “Селянки ” (1942 година, НХГ). Сериозни триумфи реализира в портретите Pia (портретна схема на жена, 1908 година, НХГ), “Портрет на дамата на художника ” (ок. 1908 - 1915 година, НХГ; ок. 1910-1915 година, НХГ; ок. 1919 година, НХГ), “Майка с дете ” (ок. 1920 г.), “Танцувачка ” (1921 година, НХГ), “Магда ” (ок. 1921 г.) и доста други
1864 година
Роден е Асен Василев Пападопов – български офицер, генерал-майор (от 14 февруари 1914 г). Той приключва Военното учебно заведение в София през 1885 година и Генералщабната академия в Торино, Италия. Участва в Сръбско–българската война от 1885 година Служи в Генералния щаб и Военното министерство през 1900 година От 1909 година до 1911 година е военно аташе е във Виена. През Междусъюзническата война е началник-щаб на обединените IV и V армии, които стопират настъплението на съдружниците - сърби, гърци, черногорци, при Калиманци и река Брегалница. По време на Първата международна война е шеф на шеста пехотна Бдинска дивизия, от състава на Първа войска, която нанася основния удар против сръбската войска в Сърбия и Македония през 1915 година
На тази дата умират:
1994 година
В София умира поетът и драматург Иван Радоев (1927 - 1994). От 1954 година до 1955 година е редактор във вестник " Стършел ", а от 1957 година до 1958 година във в. " Български боец ". Драматург е на Народната опера в София от 1963 година до 1968 година, основен редактор е в Българска телевизия от 1969 година до 1970 година, драматург е на спектакъл " София " през 1973 година Член е на Съюз на българските писатели. Стихосбирки: " Пролетно разсъмване " и " Баладична поема ". В началото на `60-те години се утвърждава като един от основателите на лиричната драма в актуалната българска литература. Негови са пиесите " Светът е дребен ", " Голямото завръщане ", " Юстинианова монета. " Някои от пиесите му са поставяни в театъра, радиото и малкия екран на Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия, Куба. Негови стихотворения са преведени на съветски, чешки, румънски, френски, британски, гръцки, полски, маджарски и други езици. Иван Радоев написа съчиненията: " Шумят знамената " (1951), " Израстват хора " (1952), " Пролетно разсъмване " (1953), " Китайчето Хао Ли " (1954), " Димо, Димо ле " (1956), " Стихотворения " (1958), " Над морското ниво " (1970) и други.
1970 година
Умира Веселин Георгиев Стайков – български художник - график и живописец. През 1932 година приключва живопис в Държавната художествена академия в София при Ц. Тодоров. Учи факултативно графика при В. Захариев Стоянов, специализира живопис в Италия през 1940 година при Ф. Карена. Работи в държавната печатница в София през 1933 година, дълги години е съветник към Министерството на известията (1944 - 1970 г.). Преподава във Висшия институт за изобразителни изкуства в София от 1946 година до 1951 година и от 1958 година до 1970 година Професор е от 1960 година От 1962 година до 1964 година е декан на Изящния факултет на института. Член е на управлението на Съюза на българските художници и негов секретар от 1955 година до 1956 година Автор е на творбите: “Букова гора ” през 1925 година, “Созопол ” през 1929 година, “Улица във Флоренция ” през 1940 година, “Автопортрет ” през 1945 година, “Милка ” през 1946 година, “Черна ваза с цветя ” през 1948 година, “Пейзаж от Драгалевци ” през 1956 година, “Из Китай ” през 1958 година, “Париж - мост над Сена ” през 1965 година и други. Графичните му композиции: - “Строеж ” през 1932 година, “Градът ” през 1934 година, “Рибари ” през 1934 година, “Мелник ” през 1937 година, “Банско ” през 1937 година, “Каменари ” през 1938 година, “Старият дъб ” през 1939 година. Създава серията “Крали Марко ” от 1938 година до 1939 г.; употребява техниката на офорта при живописното отнасяне на преходите сред другите проекти - “Лодки ” през 1947 година “Слънчогледи ” през 1947 година, “Пейзаж със снопи ” през 1955 година, “Зима ” през 1956 г.; литографии - “Край Созопол ” през 1952 година, “Лодки ” през 1953 година, “Мелник ” през 1967 година. Работи гравюри на дърво - “Възстановяване ” през 1950 година, “Язовир “Кърджали ” през 1963 година и други. След втората половина на 50-те години основава по-синтетични по форма графики - “Китайски цикъл ” през 1958 година, “Мелнишки пейзаж ” през 1967 година и други. Автор е на приложна графика (пощенски марки), на графични портрети на Паисий Хилендарски, Л. Каравелов, Г. С. Раковски, П. Берон, Х. Димитър, Ф. Тотю, Ст. Караджа и други, на публикации по проблемите на графиката и графичното изкуство.
1901 година
Умира Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деятел на националнореволюционното придвижване, върховен свещеник, държавник и общественик, бележит публицист, един от създателите на Българското книжовно сдружение (дн. БАН) и негов ръководител (1898 г.). Роден е към 1840 - 1842 година в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, по-късно (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното въздействие на Г. С. Раковски, взема присъединяване в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 година се трансферира в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 година се открива в Браила и взе участие в основаването на Българското книжовно сдружение. През 1873 година е ръкоположен за йеродякон, а през идната година е нараснал в епископски ранг под името Климент Браницки. Става заместител на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 година е определен за търновски митрополит. Заедно с това взе участие ефективно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е определен за народен представител в Учредителното заседание 1879 година и в Първото Велико национално заседание (1879 г.), възглавява българските държавни управления през 1879 - 1880 година и 1886 година Като бележит русофил се опълчва намерено на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на съветските политически кръгове, през лятото на 1895 година възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да работи за сдобряване на двете страни, които прекъсват формалните си връзки още през ноември 1886 година Мисията приключва с триумф. Виждайки, че и по-късно княз Фердинанд I не трансформира своето отношение към Русия, надълбоко съжалява за дейностите си през 1895 година, защото с тях способства и за признаването на Кобурга за легален български държател.
Като публицист Васил Друмев става основоположник на българската белетристика. Автор е на първата българска истинска повест " Нещастна фамилия " (1860 г.). Други по-важни негови творби са: " Ученик и благодетели или непознатото си е непознато " (1864 г.), драмата " Иванку, килърът на Асеня I " (1872 г.) и прочие
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ