София. Постоянната парламентарна Комисия за политиките за българите извън страната

София. Постоянната парламентарна Комисия за политиките за българите отвън страната разпореди на Националния център за парламентарни проучвания към Народното събрание да извърши следваща оценка на въздействието на Закона за българите, живеещи отвън Република България, оповестиха от пресцентъра на " Демократична България " . Предложението бе на ръководителя на комисията Антоанета Цонева, която е окуражена още от предходния парламент, когато оглавяваше същата комисия, да направи работещ признатия през 2000 година закон.

Оценката за влияние ще бъде направена до края на февруари. Според ръководителя на центъра за парламентарни проучвания - социологът доктор Теодора Ангелова, това ще даде опция за осведомено решение от Народното събрание за промени в закона или написването на напълно нов. Тя предложи на депутатите от комисията центърът, който прави и теренни социологически изследвания с национална представителност, да извърши допитване до публичното мнение по въпроси, касаещи политиките към българите в чужбина. ю

От намалелите с 844 000 българи за последните 10 година 47% се дължат на емиграцията, 53% - на негативния натурален приръст, съобщи пред депутатите от комисията ръководителят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. По думите му, окончателните данни от последното броене на популацията предходната година, съгласно които то възлиза на 6 520 000 души, е допустимо да бъдат поправени нагоре или надолу с 1-2%, откакто бъдат въведени всички резултати, събрани на хартия и откакто завършат процедурите по валидиране на информацията.
Около 950 000 българи живеят в страни от Европейския съюз, сподели още Цветарски. Най-много те са в Германия - 342 000 души, Англия (бивша ЕС) - 102 000, Италия - 56 000, Белгия - 40 000, Нидерландия - 37 000, Австрия - 33 000.

С най-бързи темпове българите се заселват в Обединеното кралство, Белгия и Нидерландия, а в Испания няма растеж на български заселници в последните години. Ако прибавим и страните отвън Европейски Съюз, българите зад граница са 1,5 млн., сподели Цветарски.

Той чака следващата година да са ясни данните от преброяванията на популацията във всички страни от Европейски Съюз от последния цикъл, от които ще стане ясно къде и какъв брой български жители живеят. Прогнозата му обаче е, че българското население ще продължи да понижава поради коефициента ни на възпроизводство от 1,6, който е колкото средноевропейския, само че за растеж е нужен най-малко 2,1. Освен това няма задоволително дами, които да раждат, тъй като страната напущат младежи с децата си, а възрастните остават тук, добави Цветарски и позволи, че в случай че имигрантите станат повече от емигрантите, наклонността с намаляването на популацията може да се обърне.

Антоанета Цонева посочи, че данните от преброяването на популацията могат да доведат на последващи избори до промяна на броя на мандатите в другите изборни региони. И тъй като растеж на популацията има единствено в София, то столицата би трябвало да излъчва повече депутати. А въз основата на по-точно познание за броя на българите зад граница ще може да се дефинира и какъв брой народни представители “струва ” изборен регион “Чужбина ”, както и в кои страни и райони са съсредоточени наши общности, с цел да разкриваме консулства и организираме дейни политики към тях.

Новият ръководител на Държавната организация за българите в чужбина Тодор Ванчев заяви за 537 преписки до прокуратурата за нарушавания за издаване на българско поданство. След свадите за търговия с български паспорти на организацията ѝ бе отнето правото да събира документи, удостоверяващи български генезис и в този момент тя се занимава само с политики към общностите ни зад граница, само че бюджетът ѝ е едвам 1 млн. лева, оплака се Ванчев.