София. Напоследък природозащитниците са пречка за растежа“. Правозащитниците пък са

София. „ Напоследък природозащитниците са „ спънка за растежа “. Правозащитниците пък са „ проводници на непознати ползи “. Синдикати и стачници са „ изнудвачи “. Значи всеки, който застане против едрия капитал, против фараонски планове, против огромни облаги, е кол в колелото на развиването? Защо в най-развитите страни точно тези организации са най-защитени? Защо в развития свят приказваме за стабилно развиване, а не просто за план след плана? Защо страните, които следват тази комплицирана идея, изискваща при всеки план да бъдат взети поради и обществените му измерения, и резултатът му върху околната среда, за какво тези страни вървят на добре? Защо нашият напредък не го усещат хората? Замислете се над това. Инвестициите са потребни и значими, пътища би трябвало да има, само че те би трябвало да бъдат направени законосъобразно и по този начин, че да бъдат употребени от хората, а не тези, които ги вършат. “ Това съобщи депутатът от левицата Крум Зарков по време на разискване на връщането на двуинстанционното обжалване на оценката на въздействието върху околната среда за обекти от национално значение. Това оповестиха от пресофиса на Крум Зарков .
По думите му обединението е първоначално е тръгнала в вярната посока, защото Министерски съвет като вносител е предложил връщането на втора инстанция: „ Днес този спор обаче продължава, тъй като обединението потегли самоуверено и някъде по пътя стартира да се колебае “.
Зарков уточни за какво е значима втората инстанция: „ Тя не е второ регулиране в тази ситуация на същите обстоятелства. Тя се явява касационна. Касационното произвеждане има за цел да унифицира приложението на правото. В него не се гледат обстоятелствата, те към този момент са тествани първата инстанция. В него се гледа дали за всички важи един и същи ред; дали правото се ползва по един и същи метод. Когато оставите без каасция сходен въпрос, борбата става страшна. Едни планове минават, други не минават. “
„ Съзнавате какъв риск основава това от една страна “, разяснява Зарков.
От друга страна, социалистът акцентира, че самото разбиране „ огромен инфраструктурен план “ е напълно в дискрецията на Министерски съвет, който по този въпрос може да реши кой ще минава по тази линия и кой – по друга.
„ Това също не е верен метод за една правова страна. Затова Министерски съвет първоначално постъпи вярно и внесе предлагането такова, каквото е. Тук не приказваме за смяна, а за обикновено връщане към нормалността. Аргументът, че това значително стопира или забавя производството, също не е годен. България, с всичките й тресчици за дялане, има едно нещо в правосъдната система, което върви – административният развой е бърз развой. Защо е това оттегляне от изявена позиция? “, пита Зарков.
„ Как осъществяваме непоколебим надзор върху законодателството, както е записано в съдружното съглашение в частта му за екологията, когато стопираме пътя на хората към съда? “, заключи той.