Вицепрезидентът Илияна Йотова откри в София конференция за външната политика на Европейския съюз
София. Конференцията „ Има ли Европейски Съюз капацитет да бъде независим световен състезател? “ откри вицепрезидентът Илияна Йотова в София. Това оповестиха от прессекретариата на президента . Събитието бе проведено от Института за стопански и интернационалните връзки и Фондация „ Фридрих Еберт “. В ревюто си Илияна Йотова върна лентата години обратно в историята на европейския план. 20 години трябват от концепцията за европейска структура до съдействие в региона на дипломацията през 1970 година и още 20 години, с цел да порасне това съдействие във „ външна политика и обща сигурност “ с Договора от Маастрихт през 1992 година През 2010 година чак се основава Европейската дипломатическа работа.
Вицепрезидентът уточни, че страните членки имат доста запаси във връзка с общи външнополитически решения, които се одобряват като компромис, а не като консенсус. Вицепрезидентът Йотова не чака доста и от новия представител на Европейски Съюз за външна политика поради общите послания, отправени от новия ръководител на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен по отношение на неговото портфолио. Илияна Йотова сложи въпроса дали не е настъпил моментът за преосмисляне на договорите за Европейски Съюз, с цел да се реализира действителна обща външна политика.
Вицепрезидентът подчертава и върху метода, по който се взимат решенията в Европейски Съюз, като една от аргументите за сложното реализиране на общи позиции. „ В речта си за положението на Съюза през 2018 година Жан-Клод Юнкер акцентира мощната нужда от бързи и съответни решения в региона на външната политика и политиката за сигурност. И методът за него: квалифицирано болшинство, а не единогласие при гласоподаване. Привърженик на тази концепция е и предният състав на Екологичен потенциал “, съобщи вицепрезидентът. Йотова уточни, че и новият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен също е бранител на тази концепция.
„ Европа би трябвало да пази своите ползи и да има самодейна политика за своите жители. Ролята на страните членки остава съществена, само че Европейски Съюз дава рамка и незаменими средства. Трябва да вървим на два крайници – да укрепваме европейските средства и принадлежности и да се активизират страните членки да работят координирано дружно на интернационалната сцена “, съобщи Илияна Йотова.
Ако Европейски Съюз желае да работи като мощен световен състезател, следва да подреди на първо място личната си къща, уверена е Илияна Йотова. Вицепрезидентът уточни образци, че това не е сторено – неналичието на Европа при решаването на споровете в Близкия изток и следствията от Арабската пролет, мигрантската рецесия, сигурността на границите и опазването на Шенгенското съглашение, съдействието с трети страни и така наречен директни страни, източник на незаконна миграция.
Вицепрезидентът дефинира нуклеарното съглашение с Иран от 2015 година като една от най-успешните външнополитически начинания на Европейски Съюз.
Липсва и общоевропейска позиция по въпроса с бъдещо разширение на Европейски Съюз, което е в директна връзка с визията и разновидностите за развиване на съюза. „ С днешна дата Източното партньорство не може да стане емблема за сполучлива външна политика на Европейски Съюз “, уточни Илияна Йотова. Вицепрезидентът сложи въпроса за знаците, които изпраща Европейската комисия по въпроса за разширението, откакто дава ресора на Унгария, която все по-често се изолира от общите европейски политики. „ Погледнете европейската карта и ще констатирате че без тясно съдействие със Западните Балкани, Европа не може да бъде международен водач в политическо, в икономическо отношение, в сигурността “, акцентира Илияна Йотова.
Вицепрезидентът сложи на разискване и въпроса за общата европейска защита. По думите на Илияна Йотова водачи в този спор са още веднъж Франция и Германия, а другите страни членки липсват. „ С оглед на обстоятелството, че сумарно страните членки заемат второ място след Съединени американски щати по разноски за защита, с по-голяма значимост стои въпросът не какъв брой повече да харчим, а да разпределяме средствата по-умно. Изследване на Европейския парламент демонстрира, че годишно се губят над 26 милиарда евро заради повтаряне на качества, както и поради фрагментиране на производството и на пазара на отбранителна продукция. Ако Европейски Съюз сътвори условия за сливане на военнопромишления комплекс ще спестяваме 30% от разноските.
Илияна Йотова съобщи, че външната политика на Европейски Съюз следва да избяга от рестриктивните мерки на тесните национални ползи и да бъде адаптивна по отношение на динамичността на средата. „ Старата обичайната политика на статуквото, заседнала в XX век няма по какъв начин да носи позитиви. Не може да не отчитаме новата тежест на Русия, на Китай в световните каузи, изключително в региона на Близкия изток, в Африка “, уточни вицепрезидентът Йотова.
Вицепрезидентът дефинира все по-често проявяващите се вътрешни разделения като евентуална опасност за Европейски Съюз, с оглед рисковете пред бъдещото му развиване като единна общественост. „ Необходимо е Европа е да преодолее разликите сред Севера и Юга, сред Изтока и Запада. Европа ще остане прекомерно дребна, в случай че се дели “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът уточни, че страните членки имат доста запаси във връзка с общи външнополитически решения, които се одобряват като компромис, а не като консенсус. Вицепрезидентът Йотова не чака доста и от новия представител на Европейски Съюз за външна политика поради общите послания, отправени от новия ръководител на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен по отношение на неговото портфолио. Илияна Йотова сложи въпроса дали не е настъпил моментът за преосмисляне на договорите за Европейски Съюз, с цел да се реализира действителна обща външна политика.
Вицепрезидентът подчертава и върху метода, по който се взимат решенията в Европейски Съюз, като една от аргументите за сложното реализиране на общи позиции. „ В речта си за положението на Съюза през 2018 година Жан-Клод Юнкер акцентира мощната нужда от бързи и съответни решения в региона на външната политика и политиката за сигурност. И методът за него: квалифицирано болшинство, а не единогласие при гласоподаване. Привърженик на тази концепция е и предният състав на Екологичен потенциал “, съобщи вицепрезидентът. Йотова уточни, че и новият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен също е бранител на тази концепция.
„ Европа би трябвало да пази своите ползи и да има самодейна политика за своите жители. Ролята на страните членки остава съществена, само че Европейски Съюз дава рамка и незаменими средства. Трябва да вървим на два крайници – да укрепваме европейските средства и принадлежности и да се активизират страните членки да работят координирано дружно на интернационалната сцена “, съобщи Илияна Йотова.
Ако Европейски Съюз желае да работи като мощен световен състезател, следва да подреди на първо място личната си къща, уверена е Илияна Йотова. Вицепрезидентът уточни образци, че това не е сторено – неналичието на Европа при решаването на споровете в Близкия изток и следствията от Арабската пролет, мигрантската рецесия, сигурността на границите и опазването на Шенгенското съглашение, съдействието с трети страни и така наречен директни страни, източник на незаконна миграция.
Вицепрезидентът дефинира нуклеарното съглашение с Иран от 2015 година като една от най-успешните външнополитически начинания на Европейски Съюз.
Липсва и общоевропейска позиция по въпроса с бъдещо разширение на Европейски Съюз, което е в директна връзка с визията и разновидностите за развиване на съюза. „ С днешна дата Източното партньорство не може да стане емблема за сполучлива външна политика на Европейски Съюз “, уточни Илияна Йотова. Вицепрезидентът сложи въпроса за знаците, които изпраща Европейската комисия по въпроса за разширението, откакто дава ресора на Унгария, която все по-често се изолира от общите европейски политики. „ Погледнете европейската карта и ще констатирате че без тясно съдействие със Западните Балкани, Европа не може да бъде международен водач в политическо, в икономическо отношение, в сигурността “, акцентира Илияна Йотова.
Вицепрезидентът сложи на разискване и въпроса за общата европейска защита. По думите на Илияна Йотова водачи в този спор са още веднъж Франция и Германия, а другите страни членки липсват. „ С оглед на обстоятелството, че сумарно страните членки заемат второ място след Съединени американски щати по разноски за защита, с по-голяма значимост стои въпросът не какъв брой повече да харчим, а да разпределяме средствата по-умно. Изследване на Европейския парламент демонстрира, че годишно се губят над 26 милиарда евро заради повтаряне на качества, както и поради фрагментиране на производството и на пазара на отбранителна продукция. Ако Европейски Съюз сътвори условия за сливане на военнопромишления комплекс ще спестяваме 30% от разноските.
Илияна Йотова съобщи, че външната политика на Европейски Съюз следва да избяга от рестриктивните мерки на тесните национални ползи и да бъде адаптивна по отношение на динамичността на средата. „ Старата обичайната политика на статуквото, заседнала в XX век няма по какъв начин да носи позитиви. Не може да не отчитаме новата тежест на Русия, на Китай в световните каузи, изключително в региона на Близкия изток, в Африка “, уточни вицепрезидентът Йотова.
Вицепрезидентът дефинира все по-често проявяващите се вътрешни разделения като евентуална опасност за Европейски Съюз, с оглед рисковете пред бъдещото му развиване като единна общественост. „ Необходимо е Европа е да преодолее разликите сред Севера и Юга, сред Изтока и Запада. Европа ще остане прекомерно дребна, в случай че се дели “, уточни Илияна Йотова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ