Националният исторически музей ще представи изложба с непоказвани уникати от ХV - XIX век
София. Екип на Националния исторически музей (НИМ) показва изложбата „ Сакралното пространство на религиозната просвета и националното изкуство по българските земи ХV – ХІХ в. “, която се открива на 7 февруари от 11.00 часа в зала 4 на музея. Това оповестиха от пресцентъра на НИМ . Иновативната експозиция демонстрира нови неповторими мостри на християнското и национално изкуство, обединени от вярата и креативния дух на българина през вековния интервал на изчезнала държавност и независимост. Проектът е сбъднат от екип на НИМ, в съдействие с Центъра за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “ при Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” и с финансовата поддръжка на Министерството на културата.
За първи път посетителите могат да видят скъпи мостри на църковното златарското изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 година Сред акцентите в новата експозиция е икона от 1632 година на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон. Във витрините ще бъдат показани още просфорници (печати за хляб) от Света Гора и Бачковския манастир от средата и от края на XIX в. Както и скъпи мостри на златарското изкуство - павур (съд за ракия), направен от позлатени пафти, владеене на остарялата златарска фамилия Саркесян, пафти с изображения на настойниците на златарите Св. св. Константин и Елена.
Новата галерия разкрива многообразието на една ера, през която се прави дългото прощаване на българското общество със средновековието и се поставят основите на модерната просвета в края на възрожденския интервал. През ХV – ХІХ в. българите живеят в изискванията на непознато етническо и религиозно господство, лишени са от държавност, от политически и културен хайлайф. Единствената консолидираща мощ в обществото остава християнската вяра, допълвана от националната просвета. Те се трансформират в основа на духовния живот на българското общество и обогатявайки се взаимно, стават пазители и носители на груповата памет.
Чрез изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар може да бъде проследен процесът на последователното доближаване на канонично проведената и затворена в себе си система, каквато е църквата, с националното творчество. А в показаните мостри на националното изкуството като украшения (пафти, тепелъци, амулети), шевици, павури, сахани и други, ясно се вижда отражението на религиозните вярвания и митологични показа на популацията. Изложените тъкани, украшения, детайли от облекло и предмети от бита разкриват виталността и естетическия нюх на българите.
В експозицията са застъпени иконописни произведения на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествени школи. Представени са скъпи мостри на църковната утвар и богослужебни книги – евангелия, псалтири, минеи и други Посетителите ще могат да видят също по този начин ръкописи и ранни печатни книги с извънредно въздействие върху образуването на националните хрумвания и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, скъпи мостри на дамскинарската и апокрифната литература.
Центърът за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “ е дал няколко скъпи ръкописа от своята колекция – Дамаскин, писан на новобългарски език, декориран в традициите на средногорските скриптории, Рилска псалтикия – певчески алманах, писан в Рилската обител, където е функционирало най-голямото музикално учебно заведение на територията на България през ХІХ в. Показаните принадлежности за писане и образование в първична грамотност– дивит и табличка с калем – хвърлят светлина върху изискванията, в които са се развивали книжовното и просветително дело в годините на Възраждането.
Новата експозиция е придружена от просветителна стратегия в Детския учебен център на НИМ. Детският център провежда четири занятия, директно свързани с тематиката и предметите от експозицията – писане на великденски яйца (1 март), подготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфски занимания (май) и разработване на глинени икони (юни).
За първи път посетителите могат да видят скъпи мостри на църковното златарското изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 година Сред акцентите в новата експозиция е икона от 1632 година на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон. Във витрините ще бъдат показани още просфорници (печати за хляб) от Света Гора и Бачковския манастир от средата и от края на XIX в. Както и скъпи мостри на златарското изкуство - павур (съд за ракия), направен от позлатени пафти, владеене на остарялата златарска фамилия Саркесян, пафти с изображения на настойниците на златарите Св. св. Константин и Елена.
Новата галерия разкрива многообразието на една ера, през която се прави дългото прощаване на българското общество със средновековието и се поставят основите на модерната просвета в края на възрожденския интервал. През ХV – ХІХ в. българите живеят в изискванията на непознато етническо и религиозно господство, лишени са от държавност, от политически и културен хайлайф. Единствената консолидираща мощ в обществото остава християнската вяра, допълвана от националната просвета. Те се трансформират в основа на духовния живот на българското общество и обогатявайки се взаимно, стават пазители и носители на груповата памет.
Чрез изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар може да бъде проследен процесът на последователното доближаване на канонично проведената и затворена в себе си система, каквато е църквата, с националното творчество. А в показаните мостри на националното изкуството като украшения (пафти, тепелъци, амулети), шевици, павури, сахани и други, ясно се вижда отражението на религиозните вярвания и митологични показа на популацията. Изложените тъкани, украшения, детайли от облекло и предмети от бита разкриват виталността и естетическия нюх на българите.
В експозицията са застъпени иконописни произведения на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествени школи. Представени са скъпи мостри на църковната утвар и богослужебни книги – евангелия, псалтири, минеи и други Посетителите ще могат да видят също по този начин ръкописи и ранни печатни книги с извънредно въздействие върху образуването на националните хрумвания и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, скъпи мостри на дамскинарската и апокрифната литература.
Центърът за славяно-византийски изследвания „ Проф. Иван Дуйчев “ е дал няколко скъпи ръкописа от своята колекция – Дамаскин, писан на новобългарски език, декориран в традициите на средногорските скриптории, Рилска псалтикия – певчески алманах, писан в Рилската обител, където е функционирало най-голямото музикално учебно заведение на територията на България през ХІХ в. Показаните принадлежности за писане и образование в първична грамотност– дивит и табличка с калем – хвърлят светлина върху изискванията, в които са се развивали книжовното и просветително дело в годините на Възраждането.
Новата експозиция е придружена от просветителна стратегия в Детския учебен център на НИМ. Детският център провежда четири занятия, директно свързани с тематиката и предметите от експозицията – писане на великденски яйца (1 март), подготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфски занимания (май) и разработване на глинени икони (юни).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ