София е град с огромни възможности, които му позволяват да

София е град с големи благоприятни условия, които му разрешават да бъде по едно и също време исторически и съвременен град, зелен и гостолюбив, и сигурен и цветен. Градът има антично историческо минало и благосъстоянието му би трябвало да бъде експонирано, с цел да се трансформира в атракция за българи и за задгранични посетители. Но София не може да си разреши да не бъде и съвременна и по тази причина би трябвало да надвиши националното си значение, и да се трансформира в европейски учебен, културен и теоретичен център, т.е. да излезе на сцената на европейските съвременни градове.

Това сподели в изявление за БГНЕС проф. Вили Лилков, претендент за кмет на София, повдигнат от предприемчив комитет, в който влизат доста от представителите на достоверната синя десница, част от митингите през 1990 – 1991 година

Той съобщи, че София има всички дадености да бъде интелигентен и зелен град. „ Цялата естествена среда, която заобикаля града – реките, зеленината, би трябвало да проникне надълбоко в града по този начин, че той да поддържа връзка с природата директно и естествено “ и напомня концепциите на именития кмет на София инж. Иван Иванов и проекта „ Мусман “. Според него столицата ни би трябвало да се трансформира в град на новите зелени умни технологии, който е спестовен и умее да опазва своите запаси. Освен това, едно кметско ръководство би трябвало да резервира пъстротата, която градът е имал през цялата своя история: „ Да не забравяме, че София е християнски център от епохата на Римската империя, в който са живели доста етноси в съгласие и в сговор, т.е. всичко това едно кметско ръководство би трябвало да заложи като визия и да върви към нейното осъществяване. “

Проф. Лилков е безапелационен, че би трябвало да следваме това, което са ни завещали предците ни с концепциите, включени в герба на столицата, на който са изобразени Римска Сердика, планината Витоша, минералните извори и базиликата „ Света София “.

Кандидатът за кмет означи, че сега има значителен прогрес във връзка с вложенията в столичния градски превоз, като напомни, че четири плана са утвърдени и ще има финансиране за уголемение на метрото. „ Разширението на метрополитена, а това е гръбнакът на системата на градския превоз, дава доста положителни благоприятни условия за развиване въобще на транспортното обслужване.

И в случай че би трябвало да приказваме за зеленото направление и зелената концепция в градския превоз, това са вложенията в метрото и в електротранспорта “, и добавя, че електрическите автомобили също са част от бъдещето на града.

Като образец за неосъществен зелен план той напомни плана за построяването на 8 мини Водноелектрическа централа на местата, където високонапорните водопроводи вкарват водата в София. „ Там имаме голямо налягане, което се обира с така наречен гасители, а може да се трансформира в електрическа енергия. Дори са избрани подробните проекти на площадките за тяхното създаване “. Той посочи, че по оценки на експертите немалка част от разхода на уличното осветяване и градския електротранспорт могат да бъдат обезпечени от тях и макар, че инвестицията не е дребна, това е зелен план, който може да бъде финансиран по линия на европейските фондове, а инвестицията бързо се изплаща и оборудванията ще работят доста години освен това с минимални разноски за поддръжка.

Проф. Лилков напомня и за други забравени зелени планове, като така наречен седем „ зелени клинове “, тематични паркове, които могат да се развият по поречието на реките, идващи от Витоша и да обезпечат чист въздух, с вело- и пешеходни трасета – парковете „ Въртопо “, „ Живата вода “, „ Искър “ и други Като извънредно значими той открои и минералните извори, които също са част от зелената памет и от зелените вероятности на столицата. „ София е може би най-богатият град на минерални води в Европа, тук имаме благосъстояние от 8 хидротермални вида вода, която може да се употребява за пиянство, лекуване и приемане на скъпи субстанции “.

Той разяснява и ограниченията за запазване на извънредно красивите барокови и сецесионови здания в центъра на столицата, някои от които са занемарени. Според него би трябвало да има доста прецизен надзор върху положението на тези здания и вменяване на отговорност на техните притежатели, т.е. общината би трябвало да притисне притежателите да се грижат за парцела си, тъй като това е персонална отговорност, само че ще създаде и общинска стратегия „ Красива София “, посредством която да се подкрепят притежателите за ремонта и реставрацията, както и да не се позволява събарянето им.

„ Но когато приказваме за историческо завещание и за архитектура, не би трябвало да забравяме, че в София има неповторима археология, която към момента не е експонирана “, акцентира той, визирайки благосъстоянието, с което малко столици могат да се похвалят, а точно римският град, колизеума на ул. „ Будапеща “ и бул. „ Дондуков “, открит през 2004 година, където в началото са направени разкопки, само че не се работи по него.

За проф. Лилков е огромен проблем неналичието на табели по улиците. Неговото решение е: „ За целия град да се дефинират табели и указателни знаци със съответния дизайн, които да подхождат на съответния квартал. Едни ще бъдат табелите за историческия център, по различен метод ще бъдат завършени те за панелните комплекси, само че така наречен градски ориентири са едно от направленията, в които всяка администрация би трябвало да работи, и то доста целеустремено и дизайнерски. “

По отношение на парковата мебел, осветителните тела, табелите и уличните знаци, той е безапелационен, че би трябвало да бъдат признати от художествени препоръки, да не се злоупотребява с тях. „ На главните входове на всеки жилищен комплекс и квартал би трябвало да има огромни табели, които да демонстрират организацията им, главните структури в него “. През 2012 година той е обезпечил финансиране от донори на стойност към 12 хиляди евро и е дал концепцията на столичния кмет да се създадат табели за разнообразни места в историческия център, които демонстрират с коя персона или кое събитие е обвързвано името на дадена улица, което има просветителна устременост. „ Ние би трябвало и да оказваме помощ на хората да четат града, да го схващат и по този метод ще стартират и да го обичат, другояче доста от хората живеят в града без отношение към него “, сподели още проф. Лилков, за който е значимо културата, която стартира от възприемането на околната среда и би трябвало да се възпитава.

Проф. Вили Лилков е създател на няколко книги, разкриващи грозното лице на комунизма. Най-новата му книга, която следва да излезе от щемпел, носи заглавието „ Наши хора “. „ Това са тези, които идват след 9 септември 1944 година на мястото на някогашните, които са избити и отстранени от дейна роля в обществото, набутани са в концлагери, в затвори, премахнати са и на тяхно място идват представителите на победилата работническо-селска власт “, описа той.

Книгата наблюдава по какъв начин се образува алената олигархия – по какъв начин на мястото на отречената буржоазна класа се появява нова алена номенклатурна класа, която не се свени да употребява всички наследени богатства. „ В нейната основа стоят Държавна сигурност и службите за сигурност, тя е обслужвана доста пищно от Управлението за сигурност и защита, и от Тодор Живков, който раздава всевъзможни богатства с великодушна ръка, единствено и единствено неговият режим да бъде обезпечен. Това е новата олигархия, която след 1989 година трансформира своята политическа власт в икономическа, създавайки частни банки, по-късно ги ограби и по-късно с куфарчета в ръка още веднъж се появява и ни сподели: „ Добър ден, ние сме новите ръководещи “. Книгата му се основава на към 1400 документа, най-вече протоколи от съвещания на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, като измежду тях има и секретни такива, документи от архивите на Държавна сигурност и доста мемоари от персонални архиви на хора.

Той е безапелационен, че огромна част от днешните политици нямат личен образ и хрумвания, построили са политическата си кариера въз основата на опълчване и опетняване на съперниците, говорене за лустрация, само че чисто конюнктурно, а в моменти, когато това не им изнася, те могат да застанат и на другата страна, единствено и единствено да останат в политиката. Проф. Лилков акцентира, че имаме доста едва политическо водачество, няма хора с хрумвания, хора-водачи, които споделят „ следвайте ме, аз ви демонстрирам посоката “. „ Повечето от тях са конюнктурни, те непрестанно подменят тематиките, подвеждат обществото, не довършват промени до дъно, т.е. тази политическа класа сега е много изчерпана и плаче за промяна, само че в последна сметка това е, с което разполагаме “, заключи той. /БГНЕС