София. До този момент Българското председателство не е разгърнало задълбочено

София. До този миг Българското председателство не е разгърнало задълбочено значимата полемика за промяната в миграционните политики в Европа. Това уточни вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на конференция „ Миграция и човешка сигурност в посткризисна България “, оповестиха от прессекретариата на президента . Представители на български и интернационалните институции и на неправителствени организации участваха в полемиката, проведена от Център за правна помощ „ Глас в България “ и Център за европейски бежански, миграционни и етнически проучвания към Нов български университет.
По думите на вицепрезидента в България липсва дебатът за промяната на Дъблинския правилник, а нашата страна като външна граница на Европейски Съюз е най-силно заинтригувана от неговата дълбока проверка. „ Това е политика, която визира всички страни по външните граници на Съюза, те чакат от България отбрана и на своите ползи “, означи Илияна Йотова. Буксуващата към този момент пета година промяна и неефективността на пилотната скица за квотно преразпределение на бежанци от Италия и Гърция вицепрезидентът уточни като красноречиви образци за неуспеха на Европа в контролиране на миграционната рецесия. „ Подходът „ ние ще го измислим в Брюксел, а вие ще го приложите в окото на рецесията “ не проработи “, означи Илияна Йотова. По думите й битката с следствията от миграционните потоци е изместила битката с аргументите за тях, като Европа е изгубила дейната си роля на световната сцена. Според вицепрезидента вниманието би трябвало да се насочи върху инструментите и методите за ръководство на миграцията като европейска и национална, даже и локална политика.
Като също толкоз значим въпрос, по който още веднъж е налице разделяне сред страните членки, Илияна Йотова уточни вътрешната миграция в границите на Европейски Съюз. По думите на вицепрезидента липсват данни и разбори за действителната бройка на тези мигранти, за тяхната интеграция и икономическото и общественото им въздействие върху страната правоприемник.
В тази връзка Илияна Йотова означи нуждата от напълно нов, само че не и уеднаквен метод към българските жители, които живеят в чужбина. „ Защитата на правата на сънародниците ни зад граница би трябвало да е главен приоритет на българската външна политика, най-много в подтекста на „ Брекзит “, защото новите правила на английския трудов пазар неизбежно ще доведат до преформатиране на целия европейски трудов пазар “, уточни вицепрезидентът. По думите й един от най-трудните въпроси е по какъв начин да се работи с българите на открито, по какъв начин да бъдат стимулирани те да работят с България и за България. Една от задачите на основания към вицепрезидента Обществен съвет за работа с българите в чужбина е да търси отговори на тези въпроси. „ Необходими са механизми, които да подбуден сънародниците ни да влагат в България, да си сътрудничат с българската страна в региона на образованието, изключително висшето. В сферата на тези взаимни връзки стои тематиката за тяхното публично, а за какво не и политическо посланичество “, съобщи Илияна Йотова.
Интеграцията на вътрешната и външната миграция вицепрезидентът дефинира като най-трудната политика. По думите на Илияна Йотова отводът да се мисли за интеграция води до маргинализация и дискриминация, след тях следва основаването на сегрегирани групи, които са лесна цел на ксенофобия, закононарушения, радикализация. „ Масовото заиграване със страховете на хората е катализатор за зараждането на популистки партии и по-взривоопасното – на всеобщи извънредно националистически настройки в обществото “, уверена е вицепрезидентът. По думите й от метода на разрешаване на миграционната рецесия с всичките й последици зависи и какво ще е бъдещето на Европа – на общите стандарти в страните членки или на разделянето на оси.