Доц. Стефчо Кемилев: Честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродили племената на траките
София. Честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродили племената на траките. Ароматното и мощно вино, правено от тях, било фамозно в целия свят. Според траките, упойващият резултат на алкохолната гроздова напитка, помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и затова те основали култа към нея. Това се споделя в обява на Доц. Стефчо Кемилев, катедра „ Технология на виното и пивото “ в Университета по хранителни технологии и ръководител на Общото заседание изпратена до Агенция " Фокус " .
Редица археологически находки (намерените гробници, паметни комплекси, в това число и световноизвестното Панагюрско съкровище), литературни източници на прилежащите цивилизации (пр. „ Илиада “ на Омир), предания и митове, ясно и еднопосочно свидетелстват за лозаро-винарските знания и смисъла на лозата и виното в ежедневния обичай, просвета и вяра на античните траки. Традициите се доразвиват и обогатяват вследствие на контакта с гръцката, римската и византийската цивилизации.
Вероятно колкото са антични локалните ни сортове грозде, толкоз антични са традициите и обичаите в отбелязването на празника на лозата и виното-Трифон Зарезан. Тракийският господ на плодородието, виното и веселието е прочут под имената Загрей, Сабациус, или получил по-голяма известност с гръцкото си название-Дионис. Смята се, че точно Свети Трифон е негов по-късен „ правоприемник “, евентуално заради обстоятелството, че празникът на светеца съвсем съответствува с честването на Дионисиевите празници.
Трифон Зарезан се чества в цялата страна, като в другите краища има разнообразни традиции, претърпели промени и развиване до днешни дни. Все отново, традицията повелява царят на виното, а след него и всички мъже-лозари, да зарежат по няколко „ кютука “ на лозето, след което празникът се трансферира в селото. Най-честите благословии са: „ Нека да е на благодат и виното да прелива през праговете! “.
В последните 10-20 години в България, дружно с обновяването на винарските мазета, се следи смяна и в сортовия състав на насажденията с винени сортове грозде. Редом с виновността от старите локални сортове грозде, започнаха да се появяват и получени от нови за нашата страна сортове-Марселан, Ежиодола, Анчелота, Регент, Дорнфелдер, Вионие, Марсан, Русан и други
Все по-големи площи има и от познатите ни от по-дълги години така наречен „ интродуцирани “ сортове грозде-Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Сира, Малбек, Пино Ноар, Пти Вердо, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг и други Коя е повода за това? Тероарните особености на нашата страна, съчетаващи в себе си изключителна композиция от релеф и климат, хилядолетните обичаи и стремежът към непрекъснато развиване и рационализиране на знанията и практиките в развъждането на грозде и правенето на вино, са основали съвършени условия за това тези сортове грозде да намерят у нас още една „ своя татковина “.
Развитието на винарството и лозарството по нашите земи има хилядолетна история, с корени още в античността. Според някои исторически източници е датирано, че това е интервалът ХІІ – VІ в. прочие н. е. Всъщност, има и сведения, които сочат, че по част от предметите от международно известното Варненско богатство има следи от вино.
За него е потвърдено, че е най-старото в международен мащаб обработено злато (по последни датировки, от средата на 5-то хилядолетие преди Христа). Това от своя страна може да сложи под въпрос мястото на „ люлката на международното винарство и лозарство “-дали то води началото си от източното, или западното крайбрежие на Черно море.
И двата случая демонстрират, че сортовете грозде принадлежащи към Черноморската еколого-географска група са по-стари, в сравнение с тези от Ориенталската, или Западноевропейската еколого-географски групи. Това от своя страна отрежда международно значение на старите, локални сортове грозде-Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъмза, Памид, Мискет червен, Димят (за него се счита, че е пренесен по нашите земи в дълбока античност и може да се одобри като локален сорт).
Независимо дали е с вино от локалните ни сортове, от непознатите, или купажно от тях, дано да си честитим празника на лозата и виното и да благословим идната годишна продукция с: „ Нека да е на благодат цялата година и виното да прелива през праговете! Амин! “.
Редица археологически находки (намерените гробници, паметни комплекси, в това число и световноизвестното Панагюрско съкровище), литературни източници на прилежащите цивилизации (пр. „ Илиада “ на Омир), предания и митове, ясно и еднопосочно свидетелстват за лозаро-винарските знания и смисъла на лозата и виното в ежедневния обичай, просвета и вяра на античните траки. Традициите се доразвиват и обогатяват вследствие на контакта с гръцката, римската и византийската цивилизации.
Вероятно колкото са антични локалните ни сортове грозде, толкоз антични са традициите и обичаите в отбелязването на празника на лозата и виното-Трифон Зарезан. Тракийският господ на плодородието, виното и веселието е прочут под имената Загрей, Сабациус, или получил по-голяма известност с гръцкото си название-Дионис. Смята се, че точно Свети Трифон е негов по-късен „ правоприемник “, евентуално заради обстоятелството, че празникът на светеца съвсем съответствува с честването на Дионисиевите празници.
Трифон Зарезан се чества в цялата страна, като в другите краища има разнообразни традиции, претърпели промени и развиване до днешни дни. Все отново, традицията повелява царят на виното, а след него и всички мъже-лозари, да зарежат по няколко „ кютука “ на лозето, след което празникът се трансферира в селото. Най-честите благословии са: „ Нека да е на благодат и виното да прелива през праговете! “.
В последните 10-20 години в България, дружно с обновяването на винарските мазета, се следи смяна и в сортовия състав на насажденията с винени сортове грозде. Редом с виновността от старите локални сортове грозде, започнаха да се появяват и получени от нови за нашата страна сортове-Марселан, Ежиодола, Анчелота, Регент, Дорнфелдер, Вионие, Марсан, Русан и други
Все по-големи площи има и от познатите ни от по-дълги години така наречен „ интродуцирани “ сортове грозде-Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Сира, Малбек, Пино Ноар, Пти Вердо, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг и други Коя е повода за това? Тероарните особености на нашата страна, съчетаващи в себе си изключителна композиция от релеф и климат, хилядолетните обичаи и стремежът към непрекъснато развиване и рационализиране на знанията и практиките в развъждането на грозде и правенето на вино, са основали съвършени условия за това тези сортове грозде да намерят у нас още една „ своя татковина “.
Развитието на винарството и лозарството по нашите земи има хилядолетна история, с корени още в античността. Според някои исторически източници е датирано, че това е интервалът ХІІ – VІ в. прочие н. е. Всъщност, има и сведения, които сочат, че по част от предметите от международно известното Варненско богатство има следи от вино.
За него е потвърдено, че е най-старото в международен мащаб обработено злато (по последни датировки, от средата на 5-то хилядолетие преди Христа). Това от своя страна може да сложи под въпрос мястото на „ люлката на международното винарство и лозарство “-дали то води началото си от източното, или западното крайбрежие на Черно море.
И двата случая демонстрират, че сортовете грозде принадлежащи към Черноморската еколого-географска група са по-стари, в сравнение с тези от Ориенталската, или Западноевропейската еколого-географски групи. Това от своя страна отрежда международно значение на старите, локални сортове грозде-Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъмза, Памид, Мискет червен, Димят (за него се счита, че е пренесен по нашите земи в дълбока античност и може да се одобри като локален сорт).
Независимо дали е с вино от локалните ни сортове, от непознатите, или купажно от тях, дано да си честитим празника на лозата и виното и да благословим идната годишна продукция с: „ Нека да е на благодат цялата година и виното да прелива през праговете! Амин! “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ