Ани Хира, бизнес консултант Човешко развитие: Атмосферата в офиса – от кого и какво зависи
София. Ани Хира е експерт с 20-годишен опит и смята себе си за човек, който знае какво значи да живееш и работиш с наслада! От корпоративната си процедура придобива мениджърски опит и схваща какъв брой е значимо да се ръководят процеси и екипи, като реализира високи резултати, които ѝ дават убеденост, че моделът ѝ на ръководство работи сполучливо. Нейна най-голяма пристрастеност са човешките взаимоотношения и тя има вяра, че най-важното е построяването на среда, която способства за развиването на човешкия капацитет. В сегашния миг Ани Хира е бизнес съветник " Човешко развиване " и основател на ХЮГА БГ. Това оповестиха от Interimage .
Ани Хира, бизнес съветник " Човешко развиване ":
„ Един от пост-ковид резултатите е приемането, че „ новото обикновено “ изисква друг модел на работа, както че връщането на работа от офиса също ще бъде предизвикателство за работодателите и чиновниците. Това постанова смяна на средата, в която работим, и на метода ни в това по какъв начин да удовлетворим потребностите, които през днешния ден са разнообразни от тези, които са били настоящи преди пандемията.
Никога преди не сме говорили толкоз интензивно за прочувствено, физическо или ментално здраве и повече от всеки път се работи в посока консолидиране на всички съставни елементи в услуга на индивида, тъй че да може да действа пълноценно и с готовност, без значение къде се намира. Ако преди фокусът беше да осигурим опцията за работа от у дома, то в този момент изниква въпросът по какъв начин да се върнат хората назад в офиса, знаейки, че нищо не е и не може да бъде „ както преди “. Именно заради тази причина огромна част от организациите работят в посока въвеждане като непрекъсната процедура на хибридния модел на работа – с ясното осъзнаване, че хората имат потребност да запазят тази еластичност и това към този момент не е привилегия, а е част от нормата, в която се осъществяваме.
Разбира се, че има разлики съгласно бранша, в който работим, само че това, което е общо, е осъзнаването, че човешкият контакт остава най-съществен и всички търсим метод да го съхраним, обогатим и създадем условия, в които да се реализира естествено и регулярно. Също към този момент виждаме, че единствено отдалеченото присъединяване и безконечните конферентни диалози ни вършат антисоциални и не постоянно толкоз ефикасни, колкото се смяташе първоначално. Именно заради това е нужно да разнообразяваме средата и да създадем нови правила на работа, нови способи за отмора, както и да преосмислим изцяло концепцията за работа и другарство на работното място.
Това, което прави усещане, е, че част от фирмите подтикват чиновниците да се върнат към работата в офиса, като вършат съответни реконфигурации и обезпечават нови пространства, които да основават чувство за „ living room ”, само че и да предложат нужното успокоение и отдалеченост, гарантиращи тяхната сигурност. В София към този момент има няколко сходни плана за интериорна промяна, да вземем за пример Мегапарк. Това единствено удостоверява значимостта и дълготрайния темперамент на посочената наклонност, променяйки работната среда пред очите ни.
Като различен феномен също прави усещане, че точно това съблюдаване на отдалеченост ни прави и нас самите доста по-взискателни, притеснителни и като че ли към този момент изискващи да се „ държим на разстояние “. Страничният резултат от това е нарасналото безпокойствие и понижено доверие, по-малко допускане на непосредственост и в някакъв смисъл боязън от скупчване на доста хора на едно място. Какво е решението? Да се групираме и да сътворяваме пространства и мотиви за срещи в по-малък формат, само че е наложително да си даваме време и мотив това да се случва на регулярна база. В някакъв смисъл имаме потребност още веднъж да се отпуснем и да се доверим на социализацията. Това демонстрира, че сме станали по-чувствителни и реагиращи на средата и точно това постанова преосмисляне и преустройване на работното пространство, връзката, организацията и процесите.
Всяка смяна минава през избрани стадии и търпи развиване. Без значение кой в какъв бранш се намира, икономическата и обществената среда оказват директно въздействие на бизнеса. Хората остават в центъра и през решенията, които се взимат, това дава отражение и на резултатите. Няма непокътнат бранш и организация и това, което се постанова сега, е акомодация и от двете страни. Големите организации работят по интернационално признати стандарти и това в някакъв смисъл дава конструкция и рамка, само че пък се губи досегът с хората и не може да се реши какъв е дълготрайният резултат от тези решения. Малките организации имат избрана еластичност, само че постановат по-взискателно своите правила и суровост, която може би не е толкоз нужна. Златната среда за мен е открит разговор сред мениджмънта и чиновниците, с цел да се търси това решение, което да удовлетвори потребностите на всички, тъй че да се запази здравият разсъдък и дух, както и целостта на бизнеса. Разбира се, че това не е толкоз просто на процедура и не може да се съобразяваме с самостоятелното мнение на хората, само че по тази причина е нужно да следим и „ сверяваме часовника “ с световните трендове, здравните организации и не на последно място – с локалната обстановка. Грижа, адаптивност, човещина ми се желае да имам вяра, че са не просто думи, а могат да бъдат обърнати в задача, дейности и отношение, което да се вижда, усеща и основава мотив и предпочитание да сочим за образец. Ясно е, че това, което работи за един, няма да работи за различен, само че правилото на човечността съгласно мен е повсеместен, тъй че това обуславя и оправдава избора, когато решението е взето сложно и има повсеместен метод.
На процедура това се демонстрира през разнообразни вътрешни изследвания в организацията, възобновяване на вътрешните политики, създаване на нови платформи и тематики за разискване, които са настоящи и значими за деня, иницииране на повече интензивности – най-вече отвън офиса, което не е толкоз елементарно за образуване, само че е значимо за тази социализация. По отношение на работните пространства и офиса – обезпечаване на безвредни условия на труд, както и повече пространство, което да даде нужното успокоение. Все повече организации се обръщат и към експерти, които да се грижат освен за физическото, само че и за менталното здраве на хората, тъй като следствията и резултатите от „ новата действителност “ са невиждани. В това число съвещания с психолози, специалисти по „ бърнаут “, както и друг вид експерти, които да извърнат внимание на значимостта на психическото ни здраве и прочувствена резистентност.
Атмосферата в офиса се дефинира от положителното въодушевление, от отношението, което получаваме, от разнообразието, което си осигуряваме, и най-много от хората, с които поддържаме връзка. Всичко останало в интериорните решения може в допълнение да подтиква и задейства нашите сетива, тъй че да сме още по-отдадени, търсещи и искащи да бъдем там.
Затова имам вяра, че от ден на ден и по-осъзнато имаме потребност от завръщане към обществените ни задължения, само че с повече дълбочина, споделеност, осъзнатост и предпочитание да се показваме, разбираме и поддържаме връзка свободно, оттатък страховете и рестриктивните мерки, в среда, която е подготвена да ни поддържа и това да се случи с лекост и „ на място “.
Ани Хира, бизнес съветник " Човешко развиване ":
„ Един от пост-ковид резултатите е приемането, че „ новото обикновено “ изисква друг модел на работа, както че връщането на работа от офиса също ще бъде предизвикателство за работодателите и чиновниците. Това постанова смяна на средата, в която работим, и на метода ни в това по какъв начин да удовлетворим потребностите, които през днешния ден са разнообразни от тези, които са били настоящи преди пандемията.
Никога преди не сме говорили толкоз интензивно за прочувствено, физическо или ментално здраве и повече от всеки път се работи в посока консолидиране на всички съставни елементи в услуга на индивида, тъй че да може да действа пълноценно и с готовност, без значение къде се намира. Ако преди фокусът беше да осигурим опцията за работа от у дома, то в този момент изниква въпросът по какъв начин да се върнат хората назад в офиса, знаейки, че нищо не е и не може да бъде „ както преди “. Именно заради тази причина огромна част от организациите работят в посока въвеждане като непрекъсната процедура на хибридния модел на работа – с ясното осъзнаване, че хората имат потребност да запазят тази еластичност и това към този момент не е привилегия, а е част от нормата, в която се осъществяваме.
Разбира се, че има разлики съгласно бранша, в който работим, само че това, което е общо, е осъзнаването, че човешкият контакт остава най-съществен и всички търсим метод да го съхраним, обогатим и създадем условия, в които да се реализира естествено и регулярно. Също към този момент виждаме, че единствено отдалеченото присъединяване и безконечните конферентни диалози ни вършат антисоциални и не постоянно толкоз ефикасни, колкото се смяташе първоначално. Именно заради това е нужно да разнообразяваме средата и да създадем нови правила на работа, нови способи за отмора, както и да преосмислим изцяло концепцията за работа и другарство на работното място.
Това, което прави усещане, е, че част от фирмите подтикват чиновниците да се върнат към работата в офиса, като вършат съответни реконфигурации и обезпечават нови пространства, които да основават чувство за „ living room ”, само че и да предложат нужното успокоение и отдалеченост, гарантиращи тяхната сигурност. В София към този момент има няколко сходни плана за интериорна промяна, да вземем за пример Мегапарк. Това единствено удостоверява значимостта и дълготрайния темперамент на посочената наклонност, променяйки работната среда пред очите ни.
Като различен феномен също прави усещане, че точно това съблюдаване на отдалеченост ни прави и нас самите доста по-взискателни, притеснителни и като че ли към този момент изискващи да се „ държим на разстояние “. Страничният резултат от това е нарасналото безпокойствие и понижено доверие, по-малко допускане на непосредственост и в някакъв смисъл боязън от скупчване на доста хора на едно място. Какво е решението? Да се групираме и да сътворяваме пространства и мотиви за срещи в по-малък формат, само че е наложително да си даваме време и мотив това да се случва на регулярна база. В някакъв смисъл имаме потребност още веднъж да се отпуснем и да се доверим на социализацията. Това демонстрира, че сме станали по-чувствителни и реагиращи на средата и точно това постанова преосмисляне и преустройване на работното пространство, връзката, организацията и процесите.
Всяка смяна минава през избрани стадии и търпи развиване. Без значение кой в какъв бранш се намира, икономическата и обществената среда оказват директно въздействие на бизнеса. Хората остават в центъра и през решенията, които се взимат, това дава отражение и на резултатите. Няма непокътнат бранш и организация и това, което се постанова сега, е акомодация и от двете страни. Големите организации работят по интернационално признати стандарти и това в някакъв смисъл дава конструкция и рамка, само че пък се губи досегът с хората и не може да се реши какъв е дълготрайният резултат от тези решения. Малките организации имат избрана еластичност, само че постановат по-взискателно своите правила и суровост, която може би не е толкоз нужна. Златната среда за мен е открит разговор сред мениджмънта и чиновниците, с цел да се търси това решение, което да удовлетвори потребностите на всички, тъй че да се запази здравият разсъдък и дух, както и целостта на бизнеса. Разбира се, че това не е толкоз просто на процедура и не може да се съобразяваме с самостоятелното мнение на хората, само че по тази причина е нужно да следим и „ сверяваме часовника “ с световните трендове, здравните организации и не на последно място – с локалната обстановка. Грижа, адаптивност, човещина ми се желае да имам вяра, че са не просто думи, а могат да бъдат обърнати в задача, дейности и отношение, което да се вижда, усеща и основава мотив и предпочитание да сочим за образец. Ясно е, че това, което работи за един, няма да работи за различен, само че правилото на човечността съгласно мен е повсеместен, тъй че това обуславя и оправдава избора, когато решението е взето сложно и има повсеместен метод.
На процедура това се демонстрира през разнообразни вътрешни изследвания в организацията, възобновяване на вътрешните политики, създаване на нови платформи и тематики за разискване, които са настоящи и значими за деня, иницииране на повече интензивности – най-вече отвън офиса, което не е толкоз елементарно за образуване, само че е значимо за тази социализация. По отношение на работните пространства и офиса – обезпечаване на безвредни условия на труд, както и повече пространство, което да даде нужното успокоение. Все повече организации се обръщат и към експерти, които да се грижат освен за физическото, само че и за менталното здраве на хората, тъй като следствията и резултатите от „ новата действителност “ са невиждани. В това число съвещания с психолози, специалисти по „ бърнаут “, както и друг вид експерти, които да извърнат внимание на значимостта на психическото ни здраве и прочувствена резистентност.
Атмосферата в офиса се дефинира от положителното въодушевление, от отношението, което получаваме, от разнообразието, което си осигуряваме, и най-много от хората, с които поддържаме връзка. Всичко останало в интериорните решения може в допълнение да подтиква и задейства нашите сетива, тъй че да сме още по-отдадени, търсещи и искащи да бъдем там.
Затова имам вяра, че от ден на ден и по-осъзнато имаме потребност от завръщане към обществените ни задължения, само че с повече дълбочина, споделеност, осъзнатост и предпочитание да се показваме, разбираме и поддържаме връзка свободно, оттатък страховете и рестриктивните мерки, в среда, която е подготвена да ни поддържа и това да се случи с лекост и „ на място “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ