Мистерията около момичетата, избягали от Холокоста, е разгадана след 84 години
Снимката на три еврейски девойки, бягащи от нацистка Германия, се трансформирала в емблематичен облик, появявал се през годините в музеи, изложения и изявления. Кадърът е сниман на гара Ливърпул Стрийт в Лондон, само че повече от 80 години самоличността на девойките била тайнственост. Досега.
Индже не си спомня по какъв начин е била направена фотографията и десетилетия наред даже не подозирала за нейното битие.
Петгодишното дете избягало от вкъщи си в Бреслау (сега Вроцлав), Германия в Полша, с десетгодишната си сестра Рут.
Майка им, както и по-малката им сестра останали и били убити в Аушвиц.
Едва когато се пенсионирала, Индже схванала, че тя и сестра й Рут, която умряла през 2015 година, били увековечени вечно в фотография, която се трансформирала в икона на Холокоста и „ Kindertransport “ - всеобщата евакуация на еврейски деца от нацистка Германия през 1939 година
Тя попаднала на фотографията инцидентно в книгата на историка Мартин Гилбърт „ Никога повече “.
Identities of girls in Holocaust escape image solved after 84 years
— BBC News (World) (@BBCWorld)
„ Това беше огромна изненада за мен “, сподели Индже, чието моминско име било Адамец.
„ Той преди малко беше издал книгата „ Трите дребни момиченца “, по тази причина му писах, че към момента сме напълно живи. Хората споделят, че наподобявам на Шърли Темпъл. Защо се усмихвам? “
„ Вижте Рут, тя беше доста наранена. “
„ Не знам кое е третото момиче с куклата. Никога не съм я познавала. “
Момичето с куклата в действителност била десетгодишната Хана Кон, която пристигнала със същия трен като девойките, дружно с брат си Ханс.
Крачолът на Ханс може да се види на истинската стъклена плоча на фотографията.
Подобно на Индже и Рут, Хана не си спомняла за това, че някой ги е снимал, само че помнела пътуването и куклата.
Тя умряла през 2018 година, само че разказала за прекарванията си в изявление за Лондонския университет.
„ Спомням си, че минавахме през Холандия и едни общителните дами ни даваха кифли и лимонада “, разказала тя.
„ Стигнахме до гара Ливърпул Стрийт с влака от Харуич и седалките бяха тапицирани, а не дървени и доста се тормозих, че може да сме в първа класа по простъпка, както и за това, че идваме на Ливърпул Стрийт, тъй като знаех, че би трябвало да стигнем до Лондон, а мислех, че Ливърпул е някъде другаде. “
" Пристигнахме на тази огромна, огромна гара. Стисках една кукла, която нарекох Евелин. "
Хана за научила за фотографията, когато брат й я забелязал на галерия в библиотеката Камдън в Лондон, за отбелязване на 50 години от Kindertransport.
Нейните дъщери близначки Деби и Хелън Сингър споделят, че тя била доста любопитна да узнае, кои са другите две девойки.
„ Когато отидохме да забележим фотографията тя сподели: „ Чудя се кои ли са другите две девойки? “, сподели Деби.
След това през януари, повече от 80 години след снимането на фрагмента, дъщери й разкрили истината, откакто попаднали на поредност на BBC.
„ Момичетата: Къща на избавените от Холокоста “, разказвал забравената история на хостел, където Индже и Рут са прекарали част от войната.
„ Беше ден за отбелязване на Холокоста и мой другар ми изпрати линк към новината на уеб страницата на BBC “, сподели Хелън и добави: „ Учудих се за какво ли ми изпраща този линк, само че превъртях надолу и видях фотографията с мама другите две девойки и имената им - Рут и Индже. "
„ Бях толкоз разчувствана. Изпратих известие на Деби и споделих: „ Намерихме девойките “.
След това през април Индже най-сетне се срещнала с дъщерите на Хана в Имперския боен музей в Лондон, където фотографията е изложена повече от 20 години, с цел да научи повече за тях и какво се е случило с майка им, след оня миг на гарата.
„ Индже е доста специфичен човек в живота ни “, сподели Деби и добави: „ Мисля, че мама в действителност щеше да се гордее с нас. "
„ Тя постоянно е говорила за тези две дребни девойки. “
Кой е фотографът?
Знаем от архивите на Getty Images Hulton Archives, че името му е Стивънсън и е работил за Topical Press Agency, в която работели повече от 1000 фотографи, които снабдявали с изображения голямата вестникарска промишленост.
Книгата, в която всеки ден били записвани фотографите и работите им, е оживяла и там е маркирано - 5 юли, 1939 година, „ Три дребни деца, чакащи на гара Ливърпул Стрийт “, фотограф - Стивънсън.
Не знаем сигурно, само че е допустимо той да е бил шотландецът Джон Ф. Стивънсън, който е придобил популярност като съавтор на песента Dear Old Glasgow Toon.
През 30-те години The Topical Press Agency имала негов адрес в Глазгоу.
С помощта на шотландската работа за публични архиви и адресите записани в актовете за раждане и гибел, наблюдавали фамилията му.
Неговият внук, журналистът Гордън Стивънсън, бил удивен от историята на кариерата на дядо си като фотограф на свободна процедура в пресата от края на 30-те години.
„ Знаехме, че е снимал през целия си живот и имаме доста негови фотоси “, сподели Гордън.
„ Но свързвахме това с по-късните му години, тъй че това разобличаване за еклектичната му кариера от края на 30-те години е шокиращо, само че и ужасно. “
„ Не знаехме нищо за фотографската му кариера на юг от границата. Така че да открием тази история, за която нищо не подозирахме, беше извънредно вълнуващо. Все още се опитваме да разберем сигурно, че това е бил той, само че просто е безусловно необикновено. “
Снимката се появила в националния вестник The News Chronicle ден след снимането й, само че по-късно била все по-често употребена в цифровата епоха, когато почнала да се появява във вестници и изложения.
По темата
Индже не си спомня по какъв начин е била направена фотографията и десетилетия наред даже не подозирала за нейното битие.
Петгодишното дете избягало от вкъщи си в Бреслау (сега Вроцлав), Германия в Полша, с десетгодишната си сестра Рут.
Майка им, както и по-малката им сестра останали и били убити в Аушвиц.
Едва когато се пенсионирала, Индже схванала, че тя и сестра й Рут, която умряла през 2015 година, били увековечени вечно в фотография, която се трансформирала в икона на Холокоста и „ Kindertransport “ - всеобщата евакуация на еврейски деца от нацистка Германия през 1939 година
Тя попаднала на фотографията инцидентно в книгата на историка Мартин Гилбърт „ Никога повече “.
Identities of girls in Holocaust escape image solved after 84 years
— BBC News (World) (@BBCWorld)
„ Това беше огромна изненада за мен “, сподели Индже, чието моминско име било Адамец.
„ Той преди малко беше издал книгата „ Трите дребни момиченца “, по тази причина му писах, че към момента сме напълно живи. Хората споделят, че наподобявам на Шърли Темпъл. Защо се усмихвам? “
„ Вижте Рут, тя беше доста наранена. “
„ Не знам кое е третото момиче с куклата. Никога не съм я познавала. “
Момичето с куклата в действителност била десетгодишната Хана Кон, която пристигнала със същия трен като девойките, дружно с брат си Ханс.
Крачолът на Ханс може да се види на истинската стъклена плоча на фотографията.
Подобно на Индже и Рут, Хана не си спомняла за това, че някой ги е снимал, само че помнела пътуването и куклата.
Тя умряла през 2018 година, само че разказала за прекарванията си в изявление за Лондонския университет.
„ Спомням си, че минавахме през Холандия и едни общителните дами ни даваха кифли и лимонада “, разказала тя.
„ Стигнахме до гара Ливърпул Стрийт с влака от Харуич и седалките бяха тапицирани, а не дървени и доста се тормозих, че може да сме в първа класа по простъпка, както и за това, че идваме на Ливърпул Стрийт, тъй като знаех, че би трябвало да стигнем до Лондон, а мислех, че Ливърпул е някъде другаде. “
" Пристигнахме на тази огромна, огромна гара. Стисках една кукла, която нарекох Евелин. "
Хана за научила за фотографията, когато брат й я забелязал на галерия в библиотеката Камдън в Лондон, за отбелязване на 50 години от Kindertransport.
Нейните дъщери близначки Деби и Хелън Сингър споделят, че тя била доста любопитна да узнае, кои са другите две девойки.
„ Когато отидохме да забележим фотографията тя сподели: „ Чудя се кои ли са другите две девойки? “, сподели Деби.
След това през януари, повече от 80 години след снимането на фрагмента, дъщери й разкрили истината, откакто попаднали на поредност на BBC.
„ Момичетата: Къща на избавените от Холокоста “, разказвал забравената история на хостел, където Индже и Рут са прекарали част от войната.
„ Беше ден за отбелязване на Холокоста и мой другар ми изпрати линк към новината на уеб страницата на BBC “, сподели Хелън и добави: „ Учудих се за какво ли ми изпраща този линк, само че превъртях надолу и видях фотографията с мама другите две девойки и имената им - Рут и Индже. "
„ Бях толкоз разчувствана. Изпратих известие на Деби и споделих: „ Намерихме девойките “.
След това през април Индже най-сетне се срещнала с дъщерите на Хана в Имперския боен музей в Лондон, където фотографията е изложена повече от 20 години, с цел да научи повече за тях и какво се е случило с майка им, след оня миг на гарата.
„ Индже е доста специфичен човек в живота ни “, сподели Деби и добави: „ Мисля, че мама в действителност щеше да се гордее с нас. "
„ Тя постоянно е говорила за тези две дребни девойки. “
Кой е фотографът?
Знаем от архивите на Getty Images Hulton Archives, че името му е Стивънсън и е работил за Topical Press Agency, в която работели повече от 1000 фотографи, които снабдявали с изображения голямата вестникарска промишленост.
Книгата, в която всеки ден били записвани фотографите и работите им, е оживяла и там е маркирано - 5 юли, 1939 година, „ Три дребни деца, чакащи на гара Ливърпул Стрийт “, фотограф - Стивънсън.
Не знаем сигурно, само че е допустимо той да е бил шотландецът Джон Ф. Стивънсън, който е придобил популярност като съавтор на песента Dear Old Glasgow Toon.
През 30-те години The Topical Press Agency имала негов адрес в Глазгоу.
С помощта на шотландската работа за публични архиви и адресите записани в актовете за раждане и гибел, наблюдавали фамилията му.
Неговият внук, журналистът Гордън Стивънсън, бил удивен от историята на кариерата на дядо си като фотограф на свободна процедура в пресата от края на 30-те години.
„ Знаехме, че е снимал през целия си живот и имаме доста негови фотоси “, сподели Гордън.
„ Но свързвахме това с по-късните му години, тъй че това разобличаване за еклектичната му кариера от края на 30-те години е шокиращо, само че и ужасно. “
„ Не знаехме нищо за фотографската му кариера на юг от границата. Така че да открием тази история, за която нищо не подозирахме, беше извънредно вълнуващо. Все още се опитваме да разберем сигурно, че това е бил той, само че просто е безусловно необикновено. “
Снимката се появила в националния вестник The News Chronicle ден след снимането й, само че по-късно била все по-често употребена в цифровата епоха, когато почнала да се появява във вестници и изложения.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ