Евгений Дайнов: Друга е пандемията! Цели общества полудяха. Всеки има своя истина и никой на никого не вярва
снимка Булфото
Покрай имунизациите против Ковид лъсна главната характерност на епохата. Никой не има вяра на никого и всеки си измисля лична версия за света. Политическите елити унищожиха нашето доверие до основи. Затова никой никому не има вяра и всеки си има лична истина. Това, а не набеденият Ковид, е страшната пандемия, за която се нуждаем от ваксина. И то незабавно.
Това написа политологът Евгений Дайнов в коментарна публикация за
В разногласията около имунизациите против Ковид лъсна главната характерност на епохата. Никой не има вяра на никого и всеки си измисля лична версия за света. Това е един от методите за полудяване на цели общества. Все отново, съгласно дефиницията на Робърт Пърсиг, лудостта е просвета, формирана от един човек. Причините да стигнем до това състояние са доста, само че е явно, че една от тях е неочакваната и всеобща загуба на доверие както в ръководещите елити, по този начин и в специалистите - в тези, на които едно време казвахме „ учените ”. Тази загуба на доверие обаче не беше неочаквана. Почвата за нея се приготвя най-малко от четвърт век.
Да вземем първо ръководещите елити. След рухването на комунизма те си показаха, че дългото изключително състояние на Студената война е отминало, и че занапред нататък те няма за какво да се напъват да търсят непрекъсната поддръжка от популацията. Историята, съгласно тях, беше свършила и към този момент нямаше кой да им противостои. Един много ранен резултат от това разпределяне беше превръщането на политическите партии в „ партии-картели ”. Вместо да са вкоренени в поданството и да придвижват неговите претенции към арената на властта, партиите започнаха да мислят себе си като вкоренени във властта субекти, представляващи нейните условия към жителите. На собствен ред държавните управления, формирани от такива партии, също се затваряха към жителите, трансформирайки се в отдалечени от тях олигархии.
Никой не понесе отговорност
По същото време, от цивилен надзор се отвързаха „ дерегулираните ” от властта финансови институции, на собствен ред трансформирайки се в затворени обирджийски картели. Така се забърка онази рискова примес, която се взриви във финансовата рецесия от 2007-2008 година и в последвалите я дългови рецесии на цели страни. Виновните – другите типове банкери и капиталови спекуланти – не понесоха отговорност. Правителствата ги прикриха, а редовите жители заплатиха сметката. Така се роди днешният свят, в който от ден на ден жители живеят в изискванията на „ прекариат ”, а от ден на ден финансови и политически големци имат яхти и крият приходи в екзотичните дестинации, из които щъкат с тези си яхти.
Как, освен това състояние, редовите жители да имат доверие на ръководещите и на стопанските елити? Те, жителите, въпреки всичко са - да припомня - суверен: „ We, the People ” и така нататък
В рамките на същия развой на деградация на нравите, жителите изгубиха доверие и в експертните елити – в „ учените ”. Тук нещата са много по-неясни, само че могат да бъдат разбрани с използването на избрани научни принадлежности. Основната неволя тук можем да назовем „ тиранията на данните ”. Корените на тази робия се крият в концепцията, зародила в развитите страни на Запада през 1980-те години, че всички сфери на публичния живот, в случай че стартират да имитират държанието на пазарни субекти, ще стартират да създават по-добри резултати при по-малко разноски.
Как би могло да се мери това? С количествени данни, т.е. с някакво число, което се появява под чертата и въпросният секторен министър споделя: „ Аха, ето резултат: имаме данна, че сме станали по-ефективни ”... Преклонението пред „ данните ” - т.е. пред някакви цифри, поднесени тържествено в някакви доклади - към средата на 1990-те години към този момент се бе трансформирало в такава болест в Англия, че писателят Джонатан Коу написа цялостен язвителен разказ по въпроса. В него, основният непрокопсаник, закрепостен министър, по някое време възкликва: „ Знаех си! Качеството е околичествяемо! ”. След което по този начин околичествява здравната система, че я ликвидира.
Как унищожиха качеството в образованието
Езическото поклонение пред „ данните ” освен отвори необятно вратата пред всевъзможни обикновени мошеничества, само че като начало ликвидира качеството в образованието, произвеждайки невежи човеци, елементарно намиращи и произвеждащи цифри за всичко. На университетите бе казано, а и още се споделя, да създават околичествяем артикул, по този начин наречените „ фрагменти за потребностите на пазара ”. Вместо аз, да речем, да размножавам безделници, които четат и дискутират Платон, Аристотел, Августин, Хобс, Лок, Монтескьо, Кант, Бърк, Мил, Попър, Фром, Сен, Рорти, Скрутън, Арент, Хабермас и така нататък, изгодата от които безделници не може да бъде околичествена, е по-добре да създавам потребни „ фрагменти ”, чието битие да може да бъде регистрирано с „ данни ”. Като да вземем за пример, въобразявам си, да създавам застрахователи, брокери, фрезисти и механик-водачи на трактори „ Беларус ”.
Така се роди това потомство, което може да бръкне в смарт телефона и да извади всякаква „ данна ”, само че няма никаква визия за какво би трябвало да се отнася към другия не като към инструмент, а като към нещо скъпо. Такива неща не се изясняват на „ фрагментите за потребностите на пазара ”. Такива неща ги знаят единствено безделници, на които други безделници са обяснили безапелационните императиви на Кант.
Междувременно „ учените ”, към този момент известни като „ специалисти ”, просто пристанаха на олигархизиращата се власт. Започнаха да пропагандират нейните триумфи с „ данни ”. Не след дълго започнаха да правят същата услуга на плячкосващата всичко по пътя си финансова олигархия. Навръх финансовата рецесия, всевъзможни одиторски къщи и регулатори бълваха проливен дъжд от „ данни ”, с които илюстрираха прелестното здраве на банки и капиталови фондове, които щяха да банкрутират единствено броени седмици по-късно. Разбира се, всички оценяващи, бидейки „ самостоятелни ”, т.е. не платени от жителите, получаваха заплатите и бонусите си от тези, който ревизираха. Хитро, а?
А малко преди рецесията, стотици икономисти, стъпили върху своите „ данни ”, заливаха международните медии с групови прокламации, в които подсигуряваха, че светът в никакъв случай повече няма да види финансова рецесия. Но рецесията удари, по-здраво от всеки различен път след 1929 година. Накрая сметката заплатиха не специалистите, а жителите.
Съзнателни фалшификации
Къде е заровено кучето? Кучето е заровено в това, че всеки човек във всеки даден миг може да изкара „ данна ” за каквото си изиска. Затова нагоре нарекох цялото упражнение „ езическо ”: изкарваш число и започваш да му се кланяш, като на дървен кумир. „ Експертите ” много бързо се ориентираха, защо иде тирада – и започнаха напълно умишлено да фалшифицират процеси, поради които в едни по-сериозни времена бяха уважавани като „ учени ”. Преди към този момент 10 години се наложи да напусна – „ безмълвно, по британски ” – европейските университетски среди, защото се оказах замесен в интернационално проучване, което представяше качествени данни за количествени.
Ще рече: тълкуваше диалози с двадесетина индивида в дадена страна като представително проучване. Обяснявам. Подобни диалози, наричани „ фокус групи ” във времената, когато учените бяха още учени, могат да дадат информация за това, какви вярвания и настроения има в дадена социална среда. Но тези диалози са „ качествени ”; те не могат да ти кажат, какъв брой хора в какви неща имат вяра. Това вършат „ количествените ” данни, които се вадят от извадка, направена по този начин, щото да съставлява съразмерно всички групи от популацията. От такива проучвания можеш да изведеш заключението, че (примерно) 14 % не имат вяра, че американците са стъпвали на Луната. От качествените проучвания можеш само да заключиш, че има някакви хора, които не имат вяра в това достижение на НАСА. Но не можеш да кажеш – какъв брой са те.
Околичествяването на качествени проучвания е през днешния ден пандемична болест. Има и още. Дори количествените проучвания към този момент се вършат през куп за грош, без предварителни хипотези, проверовъчни пред-изследвания, контролни групи и така нататък Тези неща, които дисциплинират проучването, се считат за неефективни и незаслужаващи финансиране. Важното е най-после да се извади пред публиката дървеният кумир – „ данната ”. Затова даже в Съединени американски щати, където този поминък се е родил, през 2016 година, както и още веднъж през 2020 година сондажите на публичното мнение не съумяха да плануват резултатите от президентските избори. Обожествяването на „ данната ” върна човечеството във безчовечен времена и разреши разгула на обикновени мошеници, ловко скрили се зад фасадата на това ново езичество. Казано в резюме: до момента в който едни хора ни заливат с „ данни ”, едни техни другари крадат. От нас.
Как, освен това състояние, който и да е елементарен поданик да има вяра на която и да е „ данна ”? Статистиката, обвързвана с КОВИД, е най-пресният образец. Дават ни се цифри и проценти. Как се е стигнало до тези цифри? Те какво тъкмо ни показват – брой извършени ПСР-тестове или брой индивиди, тествани с ПСР? Има ли индивиди, необхванати от „ данните ” за КОВИД? Ако да, то процентите % от какво са?
Накрая всеки елементарно стига до следния извод: откакто политиците и специалистите вадят цифри от ръкавите си, за какво и аз да не изваждам? С какво моите цифри, изсмукани от моите пръсти, са по-лоши от техните цифри, изсмукани от техните пръсти? Погледнете си Фейсбука и ще видите, че гъмжи от такива образци.
Как унищожиха нашето доверие
Политическите елити, дружно с присъдружните си финансови и експертни кръгове, в продължение на четвърт век разрушаваха самата основа за доверие – освен към себе си, само че и към обективната реалност. Правеха това заради мързел, самовлюбеност и лакомия. Така се завъртя онази порочна серпантина, в която живеем през днешния ден. Никой никому не има вяра, всеки гради своя версия на действителността, от ден на ден хора и цели общества се приближават до границите на разсъдъка си. И след едно потомство религиозен унес по „ данните ”, през днешния ден към този момент никой не има вяра на никакви цифри, без значение, какъв брой добросъвестно те са били създадени.
Това, а не набеденият КОВИД, е онази международна пандемия, за която би трябвало да бъде направена ваксина в най-кратки периоди.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Покрай имунизациите против Ковид лъсна главната характерност на епохата. Никой не има вяра на никого и всеки си измисля лична версия за света. Политическите елити унищожиха нашето доверие до основи. Затова никой никому не има вяра и всеки си има лична истина. Това, а не набеденият Ковид, е страшната пандемия, за която се нуждаем от ваксина. И то незабавно.
Това написа политологът Евгений Дайнов в коментарна публикация за
В разногласията около имунизациите против Ковид лъсна главната характерност на епохата. Никой не има вяра на никого и всеки си измисля лична версия за света. Това е един от методите за полудяване на цели общества. Все отново, съгласно дефиницията на Робърт Пърсиг, лудостта е просвета, формирана от един човек. Причините да стигнем до това състояние са доста, само че е явно, че една от тях е неочакваната и всеобща загуба на доверие както в ръководещите елити, по този начин и в специалистите - в тези, на които едно време казвахме „ учените ”. Тази загуба на доверие обаче не беше неочаквана. Почвата за нея се приготвя най-малко от четвърт век.
Да вземем първо ръководещите елити. След рухването на комунизма те си показаха, че дългото изключително състояние на Студената война е отминало, и че занапред нататък те няма за какво да се напъват да търсят непрекъсната поддръжка от популацията. Историята, съгласно тях, беше свършила и към този момент нямаше кой да им противостои. Един много ранен резултат от това разпределяне беше превръщането на политическите партии в „ партии-картели ”. Вместо да са вкоренени в поданството и да придвижват неговите претенции към арената на властта, партиите започнаха да мислят себе си като вкоренени във властта субекти, представляващи нейните условия към жителите. На собствен ред държавните управления, формирани от такива партии, също се затваряха към жителите, трансформирайки се в отдалечени от тях олигархии.
Никой не понесе отговорност
По същото време, от цивилен надзор се отвързаха „ дерегулираните ” от властта финансови институции, на собствен ред трансформирайки се в затворени обирджийски картели. Така се забърка онази рискова примес, която се взриви във финансовата рецесия от 2007-2008 година и в последвалите я дългови рецесии на цели страни. Виновните – другите типове банкери и капиталови спекуланти – не понесоха отговорност. Правителствата ги прикриха, а редовите жители заплатиха сметката. Така се роди днешният свят, в който от ден на ден жители живеят в изискванията на „ прекариат ”, а от ден на ден финансови и политически големци имат яхти и крият приходи в екзотичните дестинации, из които щъкат с тези си яхти.
Как, освен това състояние, редовите жители да имат доверие на ръководещите и на стопанските елити? Те, жителите, въпреки всичко са - да припомня - суверен: „ We, the People ” и така нататък
В рамките на същия развой на деградация на нравите, жителите изгубиха доверие и в експертните елити – в „ учените ”. Тук нещата са много по-неясни, само че могат да бъдат разбрани с използването на избрани научни принадлежности. Основната неволя тук можем да назовем „ тиранията на данните ”. Корените на тази робия се крият в концепцията, зародила в развитите страни на Запада през 1980-те години, че всички сфери на публичния живот, в случай че стартират да имитират държанието на пазарни субекти, ще стартират да създават по-добри резултати при по-малко разноски.
Как би могло да се мери това? С количествени данни, т.е. с някакво число, което се появява под чертата и въпросният секторен министър споделя: „ Аха, ето резултат: имаме данна, че сме станали по-ефективни ”... Преклонението пред „ данните ” - т.е. пред някакви цифри, поднесени тържествено в някакви доклади - към средата на 1990-те години към този момент се бе трансформирало в такава болест в Англия, че писателят Джонатан Коу написа цялостен язвителен разказ по въпроса. В него, основният непрокопсаник, закрепостен министър, по някое време възкликва: „ Знаех си! Качеството е околичествяемо! ”. След което по този начин околичествява здравната система, че я ликвидира.
Как унищожиха качеството в образованието
Езическото поклонение пред „ данните ” освен отвори необятно вратата пред всевъзможни обикновени мошеничества, само че като начало ликвидира качеството в образованието, произвеждайки невежи човеци, елементарно намиращи и произвеждащи цифри за всичко. На университетите бе казано, а и още се споделя, да създават околичествяем артикул, по този начин наречените „ фрагменти за потребностите на пазара ”. Вместо аз, да речем, да размножавам безделници, които четат и дискутират Платон, Аристотел, Августин, Хобс, Лок, Монтескьо, Кант, Бърк, Мил, Попър, Фром, Сен, Рорти, Скрутън, Арент, Хабермас и така нататък, изгодата от които безделници не може да бъде околичествена, е по-добре да създавам потребни „ фрагменти ”, чието битие да може да бъде регистрирано с „ данни ”. Като да вземем за пример, въобразявам си, да създавам застрахователи, брокери, фрезисти и механик-водачи на трактори „ Беларус ”.
Така се роди това потомство, което може да бръкне в смарт телефона и да извади всякаква „ данна ”, само че няма никаква визия за какво би трябвало да се отнася към другия не като към инструмент, а като към нещо скъпо. Такива неща не се изясняват на „ фрагментите за потребностите на пазара ”. Такива неща ги знаят единствено безделници, на които други безделници са обяснили безапелационните императиви на Кант.
Междувременно „ учените ”, към този момент известни като „ специалисти ”, просто пристанаха на олигархизиращата се власт. Започнаха да пропагандират нейните триумфи с „ данни ”. Не след дълго започнаха да правят същата услуга на плячкосващата всичко по пътя си финансова олигархия. Навръх финансовата рецесия, всевъзможни одиторски къщи и регулатори бълваха проливен дъжд от „ данни ”, с които илюстрираха прелестното здраве на банки и капиталови фондове, които щяха да банкрутират единствено броени седмици по-късно. Разбира се, всички оценяващи, бидейки „ самостоятелни ”, т.е. не платени от жителите, получаваха заплатите и бонусите си от тези, който ревизираха. Хитро, а?
А малко преди рецесията, стотици икономисти, стъпили върху своите „ данни ”, заливаха международните медии с групови прокламации, в които подсигуряваха, че светът в никакъв случай повече няма да види финансова рецесия. Но рецесията удари, по-здраво от всеки различен път след 1929 година. Накрая сметката заплатиха не специалистите, а жителите.
Съзнателни фалшификации
Къде е заровено кучето? Кучето е заровено в това, че всеки човек във всеки даден миг може да изкара „ данна ” за каквото си изиска. Затова нагоре нарекох цялото упражнение „ езическо ”: изкарваш число и започваш да му се кланяш, като на дървен кумир. „ Експертите ” много бързо се ориентираха, защо иде тирада – и започнаха напълно умишлено да фалшифицират процеси, поради които в едни по-сериозни времена бяха уважавани като „ учени ”. Преди към този момент 10 години се наложи да напусна – „ безмълвно, по британски ” – европейските университетски среди, защото се оказах замесен в интернационално проучване, което представяше качествени данни за количествени.
Ще рече: тълкуваше диалози с двадесетина индивида в дадена страна като представително проучване. Обяснявам. Подобни диалози, наричани „ фокус групи ” във времената, когато учените бяха още учени, могат да дадат информация за това, какви вярвания и настроения има в дадена социална среда. Но тези диалози са „ качествени ”; те не могат да ти кажат, какъв брой хора в какви неща имат вяра. Това вършат „ количествените ” данни, които се вадят от извадка, направена по този начин, щото да съставлява съразмерно всички групи от популацията. От такива проучвания можеш да изведеш заключението, че (примерно) 14 % не имат вяра, че американците са стъпвали на Луната. От качествените проучвания можеш само да заключиш, че има някакви хора, които не имат вяра в това достижение на НАСА. Но не можеш да кажеш – какъв брой са те.
Околичествяването на качествени проучвания е през днешния ден пандемична болест. Има и още. Дори количествените проучвания към този момент се вършат през куп за грош, без предварителни хипотези, проверовъчни пред-изследвания, контролни групи и така нататък Тези неща, които дисциплинират проучването, се считат за неефективни и незаслужаващи финансиране. Важното е най-после да се извади пред публиката дървеният кумир – „ данната ”. Затова даже в Съединени американски щати, където този поминък се е родил, през 2016 година, както и още веднъж през 2020 година сондажите на публичното мнение не съумяха да плануват резултатите от президентските избори. Обожествяването на „ данната ” върна човечеството във безчовечен времена и разреши разгула на обикновени мошеници, ловко скрили се зад фасадата на това ново езичество. Казано в резюме: до момента в който едни хора ни заливат с „ данни ”, едни техни другари крадат. От нас.
Как, освен това състояние, който и да е елементарен поданик да има вяра на която и да е „ данна ”? Статистиката, обвързвана с КОВИД, е най-пресният образец. Дават ни се цифри и проценти. Как се е стигнало до тези цифри? Те какво тъкмо ни показват – брой извършени ПСР-тестове или брой индивиди, тествани с ПСР? Има ли индивиди, необхванати от „ данните ” за КОВИД? Ако да, то процентите % от какво са?
Накрая всеки елементарно стига до следния извод: откакто политиците и специалистите вадят цифри от ръкавите си, за какво и аз да не изваждам? С какво моите цифри, изсмукани от моите пръсти, са по-лоши от техните цифри, изсмукани от техните пръсти? Погледнете си Фейсбука и ще видите, че гъмжи от такива образци.
Как унищожиха нашето доверие
Политическите елити, дружно с присъдружните си финансови и експертни кръгове, в продължение на четвърт век разрушаваха самата основа за доверие – освен към себе си, само че и към обективната реалност. Правеха това заради мързел, самовлюбеност и лакомия. Така се завъртя онази порочна серпантина, в която живеем през днешния ден. Никой никому не има вяра, всеки гради своя версия на действителността, от ден на ден хора и цели общества се приближават до границите на разсъдъка си. И след едно потомство религиозен унес по „ данните ”, през днешния ден към този момент никой не има вяра на никакви цифри, без значение, какъв брой добросъвестно те са били създадени.
Това, а не набеденият КОВИД, е онази международна пандемия, за която би трябвало да бъде направена ваксина в най-кратки периоди.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ