Евгений Дайнов: 2018-а е годината на победилия бойковизъм! Диктатурата е налице, ако не бъде счупена, тя ще ви...
Снимка Булфото
Ако 1958-а беше в Народна република България годината на „ победилия социализъм “, то 2018-а ще се запомни в Република България като годината на победилия бойковизъм, това споделя политологът Евгений Дайнов в изявление за „ Дневник “.
Още от времето на кабинета „ Бойко-1 “ Борисов (и ГЕРБ като цяло, само че и сдружението Пеевски-Цацаров-Златев) се пробва да реши следния проблем: по какъв начин да трансформира декларираната идеология на своята власт в действителна властова структура?
Заявено още тогава посредством депутата Емо Ротманса беше: „ Властта е наша, гората е наша – вършим, каквото си желаеме “. За да се случи това обаче, е необходимо да се отстранят пречките пред събирането на властта на едно място, както и пред нейната приложимост за персонални и групови цели.
Дълго време Борисов вярваше, че може да реализира това зад кадър, като преодолее разделянето на управляващите посредством персонални връзки с кръг „ велможи “, комуто да раздаде задоволително части власт и финансови (и други) запаси, та да го поддържат. Този феодализъм обаче даде засечка, тъй като се натъкна на съпротивата на гражданското общество. Всяко по-фрапантно разпределяне на порции стартира да създава сходна опозиция.
Още в края на „ Бойко-2 “ беше ясно, че пред Борисов стои следният избор: първо, да направи противоположен завой, като зареже феодализма и се задоволи с някакво персонално благоденствие в границите на най-малко фасадна демокрация; или, второ, да откри някакъв формален (т.е. записан в закони) властнически ред, който да трансформира жителите в неграждани – в несъпротивляващи се същества, незнаещи правата си и подчиняващи се на силата; в крепостни. Ако сходен избор не е изработен, властта по олигархичен обичай в актуалните условия не е задоволително устойчива.
В началото на „ Бойко-3 “ Валери Симеонов изговори новата посока: който си знае правата, е нагъл; жителите са твари, които би трябвало да престанат „ да ни се мотаят из краката “; който стачкува, е соросоид.
Изводът беше явен: взето е решението да се откри публично някаква тирания.
През 2017 нейните основи бяха положени с появяването на чрезвичайно законодателство и чрезвичайни репресивни органи, настоящи настрана и настрана на нормалното правораздаване. През 2018-а тези органи се задействаха, удряйки тъкмо по това, което разграничава жителите от крепостните: правата, подкрепени от самостоятелен и обективен съд.
Към днешна дата на мястото на правото имаме произвол на властта – т.е. действителен, околичествяем израз на тирания. От щението на властта – и само от нейното щение без всевъзможни ограничавания – зависи съгласно чрезвичайните закони и съпътстващите ги практики дали ще ти бъде национализиран парцелът, даже да си потвърден като почтен в съда; ще бъдеш задържан и в продължение на 48 часа никой няма да знае, най-малкото – някой адвокат; ще се окажеш политически пандизчия, т.е. затворен за респектиране на други жители, застанали против властта.
Властта е събрана на едно място. Подкрепена е от изключителни органи за принуда, независещи от правото и неограничавани от концепцията за цивилен и човешки права. Всички са отговорни за нещо; само че единствено властта може да реши по кое време тази виновност да бъде превърната в гонене.
Диктатурата е налице. Като всяка тирания, в случай че тя не бъде счупена, оттук нататък тя ще уголемява своя обсег и ще задълбочава репресията върху обществото.
Цялото изявление можете да прочетете тук.
Ако 1958-а беше в Народна република България годината на „ победилия социализъм “, то 2018-а ще се запомни в Република България като годината на победилия бойковизъм, това споделя политологът Евгений Дайнов в изявление за „ Дневник “.
Още от времето на кабинета „ Бойко-1 “ Борисов (и ГЕРБ като цяло, само че и сдружението Пеевски-Цацаров-Златев) се пробва да реши следния проблем: по какъв начин да трансформира декларираната идеология на своята власт в действителна властова структура?
Заявено още тогава посредством депутата Емо Ротманса беше: „ Властта е наша, гората е наша – вършим, каквото си желаеме “. За да се случи това обаче, е необходимо да се отстранят пречките пред събирането на властта на едно място, както и пред нейната приложимост за персонални и групови цели.
Дълго време Борисов вярваше, че може да реализира това зад кадър, като преодолее разделянето на управляващите посредством персонални връзки с кръг „ велможи “, комуто да раздаде задоволително части власт и финансови (и други) запаси, та да го поддържат. Този феодализъм обаче даде засечка, тъй като се натъкна на съпротивата на гражданското общество. Всяко по-фрапантно разпределяне на порции стартира да създава сходна опозиция.
Още в края на „ Бойко-2 “ беше ясно, че пред Борисов стои следният избор: първо, да направи противоположен завой, като зареже феодализма и се задоволи с някакво персонално благоденствие в границите на най-малко фасадна демокрация; или, второ, да откри някакъв формален (т.е. записан в закони) властнически ред, който да трансформира жителите в неграждани – в несъпротивляващи се същества, незнаещи правата си и подчиняващи се на силата; в крепостни. Ако сходен избор не е изработен, властта по олигархичен обичай в актуалните условия не е задоволително устойчива.
В началото на „ Бойко-3 “ Валери Симеонов изговори новата посока: който си знае правата, е нагъл; жителите са твари, които би трябвало да престанат „ да ни се мотаят из краката “; който стачкува, е соросоид.
Изводът беше явен: взето е решението да се откри публично някаква тирания.
През 2017 нейните основи бяха положени с появяването на чрезвичайно законодателство и чрезвичайни репресивни органи, настоящи настрана и настрана на нормалното правораздаване. През 2018-а тези органи се задействаха, удряйки тъкмо по това, което разграничава жителите от крепостните: правата, подкрепени от самостоятелен и обективен съд.
Към днешна дата на мястото на правото имаме произвол на властта – т.е. действителен, околичествяем израз на тирания. От щението на властта – и само от нейното щение без всевъзможни ограничавания – зависи съгласно чрезвичайните закони и съпътстващите ги практики дали ще ти бъде национализиран парцелът, даже да си потвърден като почтен в съда; ще бъдеш задържан и в продължение на 48 часа никой няма да знае, най-малкото – някой адвокат; ще се окажеш политически пандизчия, т.е. затворен за респектиране на други жители, застанали против властта.
Властта е събрана на едно място. Подкрепена е от изключителни органи за принуда, независещи от правото и неограничавани от концепцията за цивилен и човешки права. Всички са отговорни за нещо; само че единствено властта може да реши по кое време тази виновност да бъде превърната в гонене.
Диктатурата е налице. Като всяка тирания, в случай че тя не бъде счупена, оттук нататък тя ще уголемява своя обсег и ще задълбочава репресията върху обществото.
Цялото изявление можете да прочетете тук.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ