Иван Николов за ДЕБАТИ: Аз съм против бабаитски патриотизъм насред Скопие. Там мразят България
Снимка: БГНЕС
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
От десетки години връзките сред България и Македония са комплицирани, на моменти даже много трагични. От толкоз доста противоборства – по какъв начин бихте дефинирали днешните връзки сред двете страни?
Проблемът не е сред България и Македония. За да се постави една диагноза по медицински път се търси генезисът на заболяването. Ние желаеме да лекуваме заболяването без да вникнем в същността на казуса. В основата си той стартира още с битката за църковна самостоятелност, когато Сърбия и Гърция схващат, че правоприемник на турската империя на Балканите не са единствено те, само че и България. И оттогава – до през днешния ден, те имат ясна политика към България – политика за денационализация.
През 1888г. посланикът на Сърбия в Истанбул, тогава Цариград, написа едно писмо до министър-председателя на Сърбия Владан Джорджевич, в което споделя следното: „ …ние не можем да победим българщината в Македония, единствено като им противопоставяме сърбизма, по тази причина на сърбизма ние би трябвало да намерим един асистент. Този асистент аз го назовавам македонизъм. Ние на българите в Македония ще им споделяме, че те не са нито сърби, нито гърци, а районното име Македония да се издигне в национално. По този метод те ще се отдалечат от България… “.
Така че през днешния ден, когато решаваме проблемите би трябвало да сме наясно, че генезисът на този проблем стои в Белград. Само преди няколко седмици в Сърбия беше направена антибългарска галерия за българските зулуми по време на едната от Световните войни. Ние с доста меки пръсти пипаме нашите връзки със Сърбия. Парадоксът е там, че когато предявяваме претенции към Македония, в това време нямаме никакви искания и спомагаме с всички сили за приемане на Сърбия в Европейски Съюз.
Македонизмът е артикул на Белград. Дори след разпада на Югославия, досега, така наречен югославски секрети служби не са излизали от Македония. Те поддържат и подтикват цялата тази антибългарска акция, тъй като и медиите, и членовете на партиите, и учените са под тяхна власт.
Ветото за европейския път на Македония, наложено от държавното управление на Борисов неточност ли беше? Как се отрази то на българо-македонските връзки?
Проблемът в лицето на днешните ръководители на Македония е, че те по този начин или другояче не желаят да вникнат по какъв метод по какъв начин след 1944г. е основана македонската нация. Аз считам, че формулата е доста елементарна. България няма нищо срещу тази нация, която е политическа и е основана при дадени геополитически условия, с изкуствено основан език.
Езикът е основан 1945 година. Създават се две комисии, които да изработят план, само че те не съумяват. Понеже това нещо се дирижира от Централен комитет на Югославската комунистическа партия, в един миг в края на април 1945 година е изпратена депеша, извикани са трима представители на Македония, единият от които е техен човек, това е Блажа Коневски, и им се подрежда: „ Махате Ъ от вашата писменост, слагате пет сръбски букви от писмеността на Вук Караджич и по този метод е основана тази писменост. Ние нямаме нищо срещу, нито тази писменост, нито тази нация, основана през 1944г. Но те нямат право да пускат покривалото на тази нация върху цялата история на народа в Македония до 1944 година Това е чисто българска история.
Ако вникнем в какъвто и да е изворов документ след 1944г., той е фалшифициран. Където има думата „ българин “, зачертава се и се написа или македонец или славянин. Въпросът тук не в някакъв спор. Ние нямаме разногласия. Това е имитация. Това е подправяне на документи, а подправянето на документи е към този момент обект на правораздаването.
В този случай аз считам, че ние изкуствено усложняваме нещата със разногласия и така нататък Няма разногласия. Има точни и ясни способи, по които ние може да защитим историческата истина.
Искането за признание на българското малцинство рационално искане ли е от страна на България?
Имайте поради, че ние не желаеме основаване и признание на българско малцинство. Думата малцинство би трябвало да се изтрие от речника на българските политици и публицисти. Това не е малцинство. Това е държавотворния народ, който е останал, макар геноцида и макар всичките репресии, и езапазил своето национално съзнание. Стана дума за ветото. Ние не ги стопираме. Ние желаеме от тях да спрат с фалшификациите.
След френското предложение, което напипа до известна степен този проблем, в Македония се сътвори концепцията да се впишат българите в македонската конституция. Но това не е основаване на българско малцинство. Трябва да сме наясно, че нито един от българите там не счита, че той е малцинство. Те са потомци на тези хора, които сътвориха Възраждането, сътвориха Вътрешна македонска революционна организация, участваха в битката за независимост за Македония. Никой не приказва за 30 годишната сръбска окупация, поради която почина цвета на българската интелигенция в Македония. Никой в тяхната история това нещо не го загатва.
Ето да вземем за пример ноември месец се навършиха 100 години от гибелта на двама поети Илия Кушлев и Любомир Весов. Единият умира като челник на Вътрешна македонска революционна организация, сражавайки се със сръбски окупаторски военни елементи.
През 1930г. Гена Велева, от името на, забележете каква организация има, Културно-просветна организация на македонските българки, насочва зов до международната общественост. Тя отива в Женева, седалището на тогавашното Общество на нациите, и популяризира из европейския щемпел да се написа, че откогато в Македония има сръбски режим са затворени българските учебни заведения и българските читалища.
Никой не загатва за скопския студентски развой 1927 година, когато най-интелигентните и будни българи сътвориха Македонската загадка младежка революционна организация. Те бяха съдени, а огромна част от тях бяха разстреляни от сръбски служители на реда. Така че тук има един проблем, надълбоко неотчетен от актуалната, даже и българска, историография. Ние се занимаваме с дати и с имена герои. Това, което би трябвало да се споделя през днешния ден, в това число и на нашите европейски сътрудници, ние не го споделяме.
Предстоят празнувания на Гоце Делчев в Скопие. Очевидно македонското общество е неприятно настроено по отношение на България. Защо се противи против българското наличие там?
Искам да кажа какъв е генезисът на това отношение по отношение на България. Ако отворите, какъвто и да е учебник след 1944г., от първи клас до довеждане докрай на университетите, в партийните организации, публичните организации, научните среди, на всички места се приказва за България, като за максимален зложелател на Македония. Македонската нация е основана на антибългарска основа. Ние би трябвало да бъдем до известна степен деликатни и да не даваме причина и мотиви там да стартират да вършат тези изтъпления, на които към този момент сме очевидци. Да не чакаме да набият някого, да му счупят долната челюст или главата, с цел да реагираме.
Проблемът с Македония би трябвало да стои преди всичко в нашата външна и държавна политика. Ние не би трябвало да разпалваме пристрастености случайно, както в този момент, тъй като там има среди, така наречен секрети служби от югославско време, които дирижират цялата антибългарска вакханалия. Ние би трябвало да бъдем по-мъдри, само че всичко това би трябвало да бъде сложено в една конструкция, която да може да взема решение всички проблеми и то не случайно а стратегически и продължително.
В този случай рационално ли е българите да бъдат призовани да бойкотират Скопие, да не изпращаме делегация там и да честваме на паметника на Гоце Делчев в София?
Това са обособени начинания, които сега ще сложат един пластир върху казуса, само че това не е решението. Аз съм срещу по средата на Скопие да има такива бабаитски патриотични изказвания и да разсънваме ниските пристрастености на тази навалица, която в продължение на десетилетия е възпитавана в антибългарски дух и ненавист към България.
В мемоарната книга на Любчо Георгиевски той самичък споделя „ …нас всички ни възпитаваха, че българите са най-големите врагове, да ненавиждаме българите и когато отидох в казармата непрекъснато ни втълпяваха, че всеки миг България ще нападне Югославия и Македония… “. Тогава той изрече своето мнение по въпроса, какъв тъкмо е казусът сред България и Македония. Проблемът е, че ние би трябвало да сме наясно, че и възрожденците, и революционерите са писали на български език, учителите там са били учители на българската екзархия. Ако ние приемем тези неща, проблем сред България и Македония няма да има.
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
От десетки години връзките сред България и Македония са комплицирани, на моменти даже много трагични. От толкоз доста противоборства – по какъв начин бихте дефинирали днешните връзки сред двете страни?
Проблемът не е сред България и Македония. За да се постави една диагноза по медицински път се търси генезисът на заболяването. Ние желаеме да лекуваме заболяването без да вникнем в същността на казуса. В основата си той стартира още с битката за църковна самостоятелност, когато Сърбия и Гърция схващат, че правоприемник на турската империя на Балканите не са единствено те, само че и България. И оттогава – до през днешния ден, те имат ясна политика към България – политика за денационализация.
През 1888г. посланикът на Сърбия в Истанбул, тогава Цариград, написа едно писмо до министър-председателя на Сърбия Владан Джорджевич, в което споделя следното: „ …ние не можем да победим българщината в Македония, единствено като им противопоставяме сърбизма, по тази причина на сърбизма ние би трябвало да намерим един асистент. Този асистент аз го назовавам македонизъм. Ние на българите в Македония ще им споделяме, че те не са нито сърби, нито гърци, а районното име Македония да се издигне в национално. По този метод те ще се отдалечат от България… “.
Така че през днешния ден, когато решаваме проблемите би трябвало да сме наясно, че генезисът на този проблем стои в Белград. Само преди няколко седмици в Сърбия беше направена антибългарска галерия за българските зулуми по време на едната от Световните войни. Ние с доста меки пръсти пипаме нашите връзки със Сърбия. Парадоксът е там, че когато предявяваме претенции към Македония, в това време нямаме никакви искания и спомагаме с всички сили за приемане на Сърбия в Европейски Съюз.
Македонизмът е артикул на Белград. Дори след разпада на Югославия, досега, така наречен югославски секрети служби не са излизали от Македония. Те поддържат и подтикват цялата тази антибългарска акция, тъй като и медиите, и членовете на партиите, и учените са под тяхна власт.
Ветото за европейския път на Македония, наложено от държавното управление на Борисов неточност ли беше? Как се отрази то на българо-македонските връзки?
Проблемът в лицето на днешните ръководители на Македония е, че те по този начин или другояче не желаят да вникнат по какъв метод по какъв начин след 1944г. е основана македонската нация. Аз считам, че формулата е доста елементарна. България няма нищо срещу тази нация, която е политическа и е основана при дадени геополитически условия, с изкуствено основан език.
Езикът е основан 1945 година. Създават се две комисии, които да изработят план, само че те не съумяват. Понеже това нещо се дирижира от Централен комитет на Югославската комунистическа партия, в един миг в края на април 1945 година е изпратена депеша, извикани са трима представители на Македония, единият от които е техен човек, това е Блажа Коневски, и им се подрежда: „ Махате Ъ от вашата писменост, слагате пет сръбски букви от писмеността на Вук Караджич и по този метод е основана тази писменост. Ние нямаме нищо срещу, нито тази писменост, нито тази нация, основана през 1944г. Но те нямат право да пускат покривалото на тази нация върху цялата история на народа в Македония до 1944 година Това е чисто българска история.
Ако вникнем в какъвто и да е изворов документ след 1944г., той е фалшифициран. Където има думата „ българин “, зачертава се и се написа или македонец или славянин. Въпросът тук не в някакъв спор. Ние нямаме разногласия. Това е имитация. Това е подправяне на документи, а подправянето на документи е към този момент обект на правораздаването.
В този случай аз считам, че ние изкуствено усложняваме нещата със разногласия и така нататък Няма разногласия. Има точни и ясни способи, по които ние може да защитим историческата истина.
Искането за признание на българското малцинство рационално искане ли е от страна на България?
Имайте поради, че ние не желаеме основаване и признание на българско малцинство. Думата малцинство би трябвало да се изтрие от речника на българските политици и публицисти. Това не е малцинство. Това е държавотворния народ, който е останал, макар геноцида и макар всичките репресии, и езапазил своето национално съзнание. Стана дума за ветото. Ние не ги стопираме. Ние желаеме от тях да спрат с фалшификациите.
След френското предложение, което напипа до известна степен този проблем, в Македония се сътвори концепцията да се впишат българите в македонската конституция. Но това не е основаване на българско малцинство. Трябва да сме наясно, че нито един от българите там не счита, че той е малцинство. Те са потомци на тези хора, които сътвориха Възраждането, сътвориха Вътрешна македонска революционна организация, участваха в битката за независимост за Македония. Никой не приказва за 30 годишната сръбска окупация, поради която почина цвета на българската интелигенция в Македония. Никой в тяхната история това нещо не го загатва.
Ето да вземем за пример ноември месец се навършиха 100 години от гибелта на двама поети Илия Кушлев и Любомир Весов. Единият умира като челник на Вътрешна македонска революционна организация, сражавайки се със сръбски окупаторски военни елементи.
През 1930г. Гена Велева, от името на, забележете каква организация има, Културно-просветна организация на македонските българки, насочва зов до международната общественост. Тя отива в Женева, седалището на тогавашното Общество на нациите, и популяризира из европейския щемпел да се написа, че откогато в Македония има сръбски режим са затворени българските учебни заведения и българските читалища.
Никой не загатва за скопския студентски развой 1927 година, когато най-интелигентните и будни българи сътвориха Македонската загадка младежка революционна организация. Те бяха съдени, а огромна част от тях бяха разстреляни от сръбски служители на реда. Така че тук има един проблем, надълбоко неотчетен от актуалната, даже и българска, историография. Ние се занимаваме с дати и с имена герои. Това, което би трябвало да се споделя през днешния ден, в това число и на нашите европейски сътрудници, ние не го споделяме.
Предстоят празнувания на Гоце Делчев в Скопие. Очевидно македонското общество е неприятно настроено по отношение на България. Защо се противи против българското наличие там?
Искам да кажа какъв е генезисът на това отношение по отношение на България. Ако отворите, какъвто и да е учебник след 1944г., от първи клас до довеждане докрай на университетите, в партийните организации, публичните организации, научните среди, на всички места се приказва за България, като за максимален зложелател на Македония. Македонската нация е основана на антибългарска основа. Ние би трябвало да бъдем до известна степен деликатни и да не даваме причина и мотиви там да стартират да вършат тези изтъпления, на които към този момент сме очевидци. Да не чакаме да набият някого, да му счупят долната челюст или главата, с цел да реагираме.
Проблемът с Македония би трябвало да стои преди всичко в нашата външна и държавна политика. Ние не би трябвало да разпалваме пристрастености случайно, както в този момент, тъй като там има среди, така наречен секрети служби от югославско време, които дирижират цялата антибългарска вакханалия. Ние би трябвало да бъдем по-мъдри, само че всичко това би трябвало да бъде сложено в една конструкция, която да може да взема решение всички проблеми и то не случайно а стратегически и продължително.
В този случай рационално ли е българите да бъдат призовани да бойкотират Скопие, да не изпращаме делегация там и да честваме на паметника на Гоце Делчев в София?
Това са обособени начинания, които сега ще сложат един пластир върху казуса, само че това не е решението. Аз съм срещу по средата на Скопие да има такива бабаитски патриотични изказвания и да разсънваме ниските пристрастености на тази навалица, която в продължение на десетилетия е възпитавана в антибългарски дух и ненавист към България.
В мемоарната книга на Любчо Георгиевски той самичък споделя „ …нас всички ни възпитаваха, че българите са най-големите врагове, да ненавиждаме българите и когато отидох в казармата непрекъснато ни втълпяваха, че всеки миг България ще нападне Югославия и Македония… “. Тогава той изрече своето мнение по въпроса, какъв тъкмо е казусът сред България и Македония. Проблемът е, че ние би трябвало да сме наясно, че и възрожденците, и революционерите са писали на български език, учителите там са били учители на българската екзархия. Ако ние приемем тези неща, проблем сред България и Македония няма да има.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ