Погребан приживе навърши 100 години
Сничка: Булнюз
Четири години роднините му не получават никаква новина за него, споделя племенникът му Иван Григоров. Многократно търсят информация. За бойните му приятели от селото идват трагичните вести, за Евтим - нищо. Тогава фамилията взема решение да го погребе - най-малко мир да има за душата му. Събират облеклата и движимостите му в един ковчег, духовник отслужва опелото и ги заравят в земята.
Съдбата на боеца обаче е друга. В незнайна нощ през 1945 година на прозорчето в дома на Иван и Гена някой почукал. Мъжът извън в тъмното бил чужд. Толкова изменен от сина, които изпратили на фронта - слаб, опърпан с дълга коса и брада. Родителите му едвам го разпознали. Разказал им за претърпяното, тестванията, ужасите на войната, пленничеството в лагерите на Австрия и Германия. Изнемощял, само че оживял, някакси се прибрал в родния дом, с цел да стартира своя втори живот.
Влюбва се, задомява се, ражда му се щерка, от която има три внучки. През комунизма е имал оферти за работа в града, само че ги отхвърля. Остава си на село да се грижи за майка си и татко си. Цял живот е бил служащ - фурлажир в локалната кравеферма, споделя племенникът му.
" Много спокоен, непретенциозен и работлив човек ", добавя кметицата на село Долна Рикса Благойка Петрова. От името на кмета на Монтана Златко Живков поднесла благопожелания на столетника, а с цел да облекчи грижите на щерка му Генка от общината поднесла микровълнова печка за подарък. " Дядо Ефтим ме разпозна, по този начин ми се зарадва и ми споделя: " Ти си станала кмет, Благойке ", след това ми държа ръката дълго време ", споделя Петрова.
Сничка: Булнюз
Четири години роднините му не получават никаква новина за него, споделя племенникът му Иван Григоров. Многократно търсят информация. За бойните му приятели от селото идват трагичните вести, за Евтим - нищо. Тогава фамилията взема решение да го погребе - най-малко мир да има за душата му. Събират облеклата и движимостите му в един ковчег, духовник отслужва опелото и ги заравят в земята.
Съдбата на боеца обаче е друга. В незнайна нощ през 1945 година на прозорчето в дома на Иван и Гена някой почукал. Мъжът извън в тъмното бил чужд. Толкова изменен от сина, които изпратили на фронта - слаб, опърпан с дълга коса и брада. Родителите му едвам го разпознали. Разказал им за претърпяното, тестванията, ужасите на войната, пленничеството в лагерите на Австрия и Германия. Изнемощял, само че оживял, някакси се прибрал в родния дом, с цел да стартира своя втори живот.
Влюбва се, задомява се, ражда му се щерка, от която има три внучки. През комунизма е имал оферти за работа в града, само че ги отхвърля. Остава си на село да се грижи за майка си и татко си. Цял живот е бил служащ - фурлажир в локалната кравеферма, споделя племенникът му.
" Много спокоен, непретенциозен и работлив човек ", добавя кметицата на село Долна Рикса Благойка Петрова. От името на кмета на Монтана Златко Живков поднесла благопожелания на столетника, а с цел да облекчи грижите на щерка му Генка от общината поднесла микровълнова печка за подарък. " Дядо Ефтим ме разпозна, по този начин ми се зарадва и ми споделя: " Ти си станала кмет, Благойке ", след това ми държа ръката дълго време ", споделя Петрова.
Сничка: Булнюз
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ