Сн.: БГНЕС, архив Говорители и на ГЕРБ, и на БСП

Сн.: БГНЕС, списък

Говорители и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия употребяват свободно въпросната фраза като обосновка за дейностите на нашата дипломация във връзка с Москва. Консенсусът не постоянно е хубаво нещо - когато има необятно единодушие по подвеждаща цел, нещата са по-скоро тревожни. Какъв е казусът ли? Засега той е интелектуален - проява на неверна оценка и непознаване както на историята, по този начин и на актуалната обстановка.

Историята

Дори да приемем безусловно изказванието на историци, че Борис III в действителност е споделил „ Винаги с Германия и... (попарвайки доволната усмивка на Рибентроп) в никакъв случай срещу Русия " *, това е изречение, което просто не е отговаряло на истината - както тогава, по този начин и през предходните и последващите десетилетия. През 1942 година България е била част от пакт (военен съюз), който към този момент е бил в жестока война с Русия. Фактът, че не сме пратили войски на източния фронт и сме запазили дипломатически канали за връзка, не значи, че не сме били срещу Русия. Положението е било тъкмо противоположното: подпомагали сме воюващите против нея по логистични, икономически и политически способи. И когато Съюз на съветските социалистически републики идва до нашата граница, бързо “поправя” формалната липса на оповестена война.

Второ и по-важно: даже Борис III да е считал, че това е неговият лозунг, следването му не е довело до доста позитиви за страната. Третото българско царство е унищожено, огромна част от интелигенцията - също, а България губи суверенитет, ставайки руски спътник за 45 години. При тези резултати, да се афишира тъкмо този “девиз” за актуален образец, е просто неуместно.

Ако тази фраза продължи да възкръсва още веднъж и още веднъж, Бойко Борисов ще може да се похвали с нова тапия - този път от университета " Борис III” (след сполучливото довеждане докрай на конкурентните ВУЗ-ове “Живков” и “Сакскобургготски”). С това политическите висши образователни заведения на съвременна България ще стартират да се изчерпват и министър председателят ще би трябвало да се насочи към Магнаурската школа за следдипломна специализация.

Какво е Европейски Съюз

Но да оставим историята настрани. Медийното търкаляне на проблематичната фраза показва и надълбоко недоумение на същността на Европейски Съюз. Това не е обединяване под диктат на великите сили - Германия, Франция, Русия, Съединени американски щати или някой различен, та ние да би трябвало да “балансираме” сред техните ултиматуми. Борис III не е имал богат избор и е взимал решения с немски или съветски войски на границата. В такава обстановка лавирането, компромисите и лисичите хитрости са били наложителни, въпреки в последна сметка да не са довели до кой знае какво.

За разлика от ситуацията в тези години, Европейски Съюз е доброволна форма на интеграция на Европа. Никой не е насилван да влиза в Съюза (напротив, нормално има опозиция против нови страни-членки). И никой не е задължаван да остане в Общността, както демонстрира Брекзит. Затова е извънредно време да се спре с клеветите, че някой ни извива ръцете за нещо - да вземем за пример да не си дружим с Русия или да не си почитаме националната просвета и история.

Когато обаче си декларирал суверенно, че искаш да си член на Европейски Съюз, че искаш да си сътрудник на останалите 27 страни-членки, имаш обвързване да се държиш като подобен. И когато има обща политика на Европейски Съюз, тя е и твоя политика, а не “външен диктат”.

Германия и Русия се сближават?

Любителите на фразата на Борис III ще кажат, че тъкмо днестя може най-сетне да се извърши, тъй като Русия и Германия „ се сближават” - Меркел и Макрон бяха на посетители в Русия и разискаха стопански планове. Социологът Андрей Райчев даже видя капацитет за нова ос - Париж, Берлин, Москва, Пекин, която щяла да бъде призрачен сън за Съединени американски щати. По сходна логичност (или липса на такава) Швейк е бил уверен, че Турция стои зад убийството на ерцхерцог Фердинанд в Сараево, което става мотив за Първата международна война.

Подобни разсъждения също показват отвращение да се гледа съществено на Европейски Съюз като политически план. Вместо това Европейски Съюз се показва като интрига на огромните страни - Германия и Франция, които прокарват своите си ползи за сметка на дребните. Създава се усещане, че сме изгубили нещо без особена изгода в подмяна. Елементарен баланс би посочил, че сходна загуба за България няма - позитивите от еврочленството са безспорни.

И макар че нямаме загуба, “сближаването” на Германия с Русия се показва като заричане за огромни бъдещи облаги. За начало обаче това “сближаване” е мощно надценено: Европейски Съюз не е трансформирал позициите си по нито един основен геополитически въпрос - Украйна, Сирия, “Скрипал” или Иран. Истината е, че Европейски Съюз желае опазване на иранската нуклеарна договорка и по тази причина води диалози с Москва. Също по този начин текат договаряния по стопански планове. Но нищо от това не води до стратегическо преориентиране на Европа към Русия, както се инсинуира. НАТО и Съединени американски щати не престават да бъдат главен поръчител на европейската сигурност и това няма да се промени в близко бъдеще. А е по този начин, тъй като макар разликите този стратегически съюз е преференциален както за Европейски Съюз, по този начин и за Съединени американски щати.

Да, хубаво би било Европа да включи и Русия. Проблемите пред тази вероятност са единствено два (освен че Русия не е показала предпочитание за участие в ЕС). Първо, за жалост, режимът на Путин не е народна власт и не дава отговор на базовите критерии за евроинтеграция. И второ, анексията и влизането с войски на територия на друга страна е нарушаване на императивна норма на интернационалното право (jus cogens), което не може да бъде санирано. Докато тези два казуса не се отстранят, трайно “сближаване” сред Европейски Съюз и Русия мъчно може да има. Но мирното общуване би трябвало да е обезпечено. И не са изключени взаимни дейности като това по иранската нуклеарна договорка.

Каква риба ще хванем?

Шумът към “сближаването” има за цел да убеди хората, че водата се е размътила и ние ще осезаем в нея доста съветска риба. Президентът Радев отиде с вяра да хване най-малко кит, само че се върна с празни мрежи и обещания за предстоящ богат улов. Борисов също отива с огромен риболовен екип от министри, които главно ще ловят газови риби от подводни тръби.

Спор няма, добре би било турската газова тръба да мине и през България на път към Европа. Това ще носи приход от директни такси в размер на стотина милиона евро годишно, откакто изплатим оборудването. Но в случай че цената за тази тръба е да построим и АЕЦ “Белене”, сметката може да излезе солена, а китът може да се окаже цаца или даже пираня, която да опоска обществените ни финанси.

Някой би се замислил за какво се подвига толкоз звук към тези планове, като че ли от тях зависи просперитетът на България в бъдеще. На фона на скромните и противоречиви облаги от съветския “малък шлем”, Европейската комисия предложи България да получи безплатно 8 милиарда евро в интервала 2021-2028 година, което е с 10% повече от получаваното до момента.

Затова вместо да залага на фразата на цар Борис III, Борисов би могъл да обмисли собствен, автентичен лозунг. Например този: “Винаги с Европейски Съюз, а пък в Русия с едно наум”.

*По учен Георги Марков.