Смяната на изборния кодекс преди избори е неподходяща практика. Това

Смяната на изборния кодекс преди избори е несъответствуваща процедура. Това съобщи пред БНР Янаки Стоилов, който е парламентарен арбитър.

 

„ Но тя подсказва, че партиите се пробват да подсигуряват своите позиции предвид на нови избори. Оказа се, че тази тематика господства над останалите през последните седмици. Самата технология на гласоподаване не взема решение казуса с все по-голямото съмнение към политиката. Да се счита,че запазването на настоящия метод на гласоподаване или смяната му, ще повлия на изборната интензивност е или лицемерно, или  наивно. Няма доста да се отрази върху мотивацията на хората “.

 

Въвеждането на машините реализира един явен резултат – внезапното понижаване на недействителните гласове, регистрира той.

 

„ Вероятно има индиректно отражение и върху следения избор и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има мощни корпоративни структури, това влияние не е отстранено изцяло “.

 

По-перспективно би било да се мисли за смяна в изборната система, а не в метода на гласоподаване, разясни Стоилов.

 

„ Ако оценяваме, че партиите не са в положение да стимулират обществото за присъединяване в изборите, при смесена изборна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в персонално качество, уговорките им към гласоподавателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се приказва, тъй като би понижило ролята на тези, които се назовават водачи “.

 

Изцяло мажоритарна система пък донесла опасности от друго естество и въздействие на фактори като финансовите средства и достъп до медии, регистрира конституционния арбитър.

 

Най-големият конфликт сред партиите не  е по въпросите на политиките, които ги разграничават, а по метода на позициониране на последващи избори, изясни още той.

 

Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, съгласно което Конституцията изисква след избора на управлението на Народното събрание, президентът да стартира съвещания, изясни Стоилов.

 

„ Той има опция да реши темпото на тези съвещания. Логиката на конституционния развой е след конституиране на Народното събрание, едно от първите дейности да бъде това по съставяне на държавното управление. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да ускори темпото “.

 

Президентът евентуално желае да се избегне риска от напълно бързи избори, в случай че в границите на всички мандати не бъде образувано държавно управление, счита Стоилов.

 

„ Този развой може да завърши някъде към Ивановден. Това значи, че изборите ще се проведат не по-рано то март. Те няма да са в средата на зимата и акцията да съвпадне с най-неблагоприятния интервал “.

Вероятно идната седмица ще приключат консултациите и по-следващата би трябвало да бъде връчен изследователски мандат на първата политическа мощ, сподели още той.

 

„ Ако той не бъде сполучлив, има опция за някаква еластичност във времето. При състояние, че не се осъществя и втория, президентът би трябвало да връчи в 7-дневен период мандат на трета политическа мощ, избрана от него. Тази парламентарна група също има опция да организира съвещания “.

 

Партии, които декларират подобие във възгледите, са най-ожесточени в връзките между тях, а други, които се разминават, декларират, че са склонни да си партнират в вероятно ръководство, сподели още Стоилов.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !