Българите са на опашката по дигитални знания в ЕС
Сметната палата извърши одит „ Професионално образование за възрастни “ за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година Той е част от успореден одит „ Работна мощ 2030 “ в границите на професионалната организация на европейските сметни покои - ЕВРОСАЙ.
Изводните от одита е притеснителни:
България се подрежда на едно от последните места в Европейския съюз по цифрова просветеност. Данните за 2019 година демонстрират също така, че разликата в цифровите умения сред хората от градовете и селата у нас е 23 процентни пункта, до момента в който приблизително за Европа тя е 14.
Въпросът е от изключителна значимост за развиването на страната ни. Навлизането на осведомителните технологии и демографските промени трансформират пазара на труда и изискват висока подготовка на работещите, която може да се реализира посредством непрестанно образоване и образование през целия живот.
В днешния свят цифровите умения са основни за работната мощ. Индикаторите за цифрови умения на ЕВРОСТАТ включват действия, свързани с потреблението на интернет или програмен продукт от лица на възраст сред 16 и 74 години в четири области - информация, връзка, решение на проблеми, софтуерни умения.
При одита е открито също, че през 2019 година България се подрежда на предпоследно място от страните в Европейски Съюз по индикатора дял на популацията на възраст 25-64 година, участващо в обучение и образование. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз, а по отношение на водещите страни като Швеция и Финландия - сред 15 и 17 пъти.
Проблемът за реализиране на качество на трудовите запаси в допълнение се усложнява от застаряването на популацията. Прогнозите на Национален статистически институт демонстрират, че до 2080 година популацията у нас ще намалее с близо 30%, а делът на популацията над 65 година ще доближи до 29,4%. Същевременно популацията в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 година
Прогнозите на Световната банка също са стряскащи - към 2050 година България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света.
В България към момента не е построена изцяло системата за прогнозиране на уменията, нужни за пазара на труда в бъдеще. Разработени са обособени детайли и принадлежности, които се нуждаят от рационализиране.
Изработени са голям брой тактики и стратегии, извършват се разнообразни европейски планове. Всички стратегически документи подчертават върху нуждата от учене през целия живот и повишение на квалификацията, само че няма убеденост за това каква част от работната мощ би трябвало да се преквалифицира и да увеличи компетенциите си до 2030 година
Няма справедлива картина и на специалностите с предстоящи дефицити, защото има компликации при създаването и актуализирането на описите на специалностите от специалности с предстоящ дефицит. Те произтичат от:
- ограничавания в методиката, защото не се обгръщат самонаетите лица, лицата по служебни правни отношения и обезпечените в специфичните ведомства; не се регистрира и броят на лицата с подготовка от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и публични разбори за специалностите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развиване на страната, в това число на районно и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в задоволителна степен настоящите описи на предпазените специалности и тезие с предстоящ дефицит, с цел да създадат правилни прогнози.
Планираните образования за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и капиталови фондове, се усилват от 2017 година до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 година за присъединяване на възрастни в обучение и образование не е реализирана. Напредъкът по този индикатор през последните 12 години е нищожен (едва 0,7 процентни пункта), което демонстрира неефективност на дейностите по осъществяване на политиката.
Сред възрастните хора у нас няма настройка за образование през целия живот. Нисък е делът на посещаващите курсове за повишение на квалификацията (под 10%).
Основните бариери пред присъединяване в образования са: неналичието на смисъл за по-възрастните, на свободно време за дейното население и на средства за младите. Допълнителна преграда за най-младите (15-24 г.) е неналичието на визия за реализация, а за дейното население - неналичието на схващане от страна на работодателите.
В България към момента образованието на служащите и чиновниците, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на процедура единствено в огромните предприятия. Необходими са спомагателни тласъци за работодателите в микро, дребните и междинни предприятия, с цел да включват в образования свои чиновници.
Услугите по професионално насочване на възрастни в страната се дават от голям брой институции и организации, в това число бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за претовареност и обществено подкрепяне, Държавно дружество „ Българо-германски център за професионално образование “ към министъра на труда и обществената политика и Центрове за информация и професионално насочване, лицензирани от Националната организация за професионално обучение и образование. Професионалното насочване обаче се реализира по друга методология и правила, без обединен стандарт за услугата, което води надлежно до разлика в качеството.
Все още няма национална система за наблюдаване на прехода от професионално обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование. Не се наблюдава реализацията на приключилите, както и на лицата след субсидирана претовареност, а при следене на заетостта на миналите образования лица не се регистрира до каква степен е обвързвана с добитата подготовка. Всичко това лимитира опциите за мониторинг и оценка на резултата от осъществяваните образования и дейно им обмисляне.
В страната не е построена цялостна система за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование, като през интервала 2017-2019 година не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното обучение и образование разпоредба за установяване на правилата, условията към институциите за рационализиране на процесите, индикаторите, както и изискванията и реда за премерване на постигнатото качество. От края на 2017 година няма и държавен учебен стандарт за ръководство на качеството в системата на учебното обучение, вследствие на което до октомври 2020 липсват нормативни условия за процесите за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование.
Сметната палата е дала 23 рекомендации на министъра на труда и обществената политика и 26 рекомендации на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 година
Още от ОБЩЕСТВО:
Изводните от одита е притеснителни:
България се подрежда на едно от последните места в Европейския съюз по цифрова просветеност. Данните за 2019 година демонстрират също така, че разликата в цифровите умения сред хората от градовете и селата у нас е 23 процентни пункта, до момента в който приблизително за Европа тя е 14.
Въпросът е от изключителна значимост за развиването на страната ни. Навлизането на осведомителните технологии и демографските промени трансформират пазара на труда и изискват висока подготовка на работещите, която може да се реализира посредством непрестанно образоване и образование през целия живот.
В днешния свят цифровите умения са основни за работната мощ. Индикаторите за цифрови умения на ЕВРОСТАТ включват действия, свързани с потреблението на интернет или програмен продукт от лица на възраст сред 16 и 74 години в четири области - информация, връзка, решение на проблеми, софтуерни умения.
При одита е открито също, че през 2019 година България се подрежда на предпоследно място от страните в Европейски Съюз по индикатора дял на популацията на възраст 25-64 година, участващо в обучение и образование. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз, а по отношение на водещите страни като Швеция и Финландия - сред 15 и 17 пъти.
Проблемът за реализиране на качество на трудовите запаси в допълнение се усложнява от застаряването на популацията. Прогнозите на Национален статистически институт демонстрират, че до 2080 година популацията у нас ще намалее с близо 30%, а делът на популацията над 65 година ще доближи до 29,4%. Същевременно популацията в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 година
Прогнозите на Световната банка също са стряскащи - към 2050 година България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света.
В България към момента не е построена изцяло системата за прогнозиране на уменията, нужни за пазара на труда в бъдеще. Разработени са обособени детайли и принадлежности, които се нуждаят от рационализиране.
Изработени са голям брой тактики и стратегии, извършват се разнообразни европейски планове. Всички стратегически документи подчертават върху нуждата от учене през целия живот и повишение на квалификацията, само че няма убеденост за това каква част от работната мощ би трябвало да се преквалифицира и да увеличи компетенциите си до 2030 година
Няма справедлива картина и на специалностите с предстоящи дефицити, защото има компликации при създаването и актуализирането на описите на специалностите от специалности с предстоящ дефицит. Те произтичат от:
- ограничавания в методиката, защото не се обгръщат самонаетите лица, лицата по служебни правни отношения и обезпечените в специфичните ведомства; не се регистрира и броят на лицата с подготовка от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и публични разбори за специалностите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развиване на страната, в това число на районно и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в задоволителна степен настоящите описи на предпазените специалности и тезие с предстоящ дефицит, с цел да създадат правилни прогнози.
Планираните образования за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и капиталови фондове, се усилват от 2017 година до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 година за присъединяване на възрастни в обучение и образование не е реализирана. Напредъкът по този индикатор през последните 12 години е нищожен (едва 0,7 процентни пункта), което демонстрира неефективност на дейностите по осъществяване на политиката.
Сред възрастните хора у нас няма настройка за образование през целия живот. Нисък е делът на посещаващите курсове за повишение на квалификацията (под 10%).
Основните бариери пред присъединяване в образования са: неналичието на смисъл за по-възрастните, на свободно време за дейното население и на средства за младите. Допълнителна преграда за най-младите (15-24 г.) е неналичието на визия за реализация, а за дейното население - неналичието на схващане от страна на работодателите.
В България към момента образованието на служащите и чиновниците, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на процедура единствено в огромните предприятия. Необходими са спомагателни тласъци за работодателите в микро, дребните и междинни предприятия, с цел да включват в образования свои чиновници.
Услугите по професионално насочване на възрастни в страната се дават от голям брой институции и организации, в това число бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за претовареност и обществено подкрепяне, Държавно дружество „ Българо-германски център за професионално образование “ към министъра на труда и обществената политика и Центрове за информация и професионално насочване, лицензирани от Националната организация за професионално обучение и образование. Професионалното насочване обаче се реализира по друга методология и правила, без обединен стандарт за услугата, което води надлежно до разлика в качеството.
Все още няма национална система за наблюдаване на прехода от професионално обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование. Не се наблюдава реализацията на приключилите, както и на лицата след субсидирана претовареност, а при следене на заетостта на миналите образования лица не се регистрира до каква степен е обвързвана с добитата подготовка. Всичко това лимитира опциите за мониторинг и оценка на резултата от осъществяваните образования и дейно им обмисляне.
В страната не е построена цялостна система за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование, като през интервала 2017-2019 година не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното обучение и образование разпоредба за установяване на правилата, условията към институциите за рационализиране на процесите, индикаторите, както и изискванията и реда за премерване на постигнатото качество. От края на 2017 година няма и държавен учебен стандарт за ръководство на качеството в системата на учебното обучение, вследствие на което до октомври 2020 липсват нормативни условия за процесите за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование.
Сметната палата е дала 23 рекомендации на министъра на труда и обществената политика и 26 рекомендации на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 година
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ