Смъртта на масивните звезди вероятно е едно от най-красивите неща,

Смъртта на солидните звезди евентуално е едно от най-красивите неща, които можем да зърнем във Вселената.

Тези галактически обекти изхвърлят колосални количества материал в пространството към тях, „ прокопано “ от ударни талази в резултат на детонацията и мощни звездни ветрове. И всичко е осветено от личната светлина на звездата. Точно това се случва с AG Carinae – умираща солидна звезда на 15 000 светлинни години от нас и снимана от галактическия телескоп „ Хъбъл “.

Всъщност гибелта на AG Carinae е по-бурна от нормалното. Звездата е класифицирана като ярка синя променлива звезда – това са едни от най-ярките и солидни обекти в галактиката. 

AG Carinae, чиято маса е към 55 до 70 пъти по-голяма от слънчевата, е на няколко милиона години и е нестабилна. Нейната бляскавост варира много поради конкуриращи се между тях сили – радиационното налягане, което оказва напън на открито, и гравитацията, която се пробва да накара звездата да рухне във вътрешността.

В края на своя живот, когато звездата към този момент не разполага с гориво, което да синтезира във водород, радиационното налягане стартира да понижава. Това я кара да се свие, а материалът в нея се нагорещява, защото се приближава до звездното ядро.

Това нагряване кара звездата да изригне и да изхвърли материала на открито. В случая с AG Carinae точно обвивката ѝ – която наподобява като ирис към зеница – е продуктът на това изригване, настъпило преди към 10 000 години и съдържащо материал, равняващ се на 15 слънчеви маси.

В фотосите на „ Хъбъл “ другите цветове съставляват другите типове материал. Червеният демонстрира йонизирания газ, изхвърлен от звездата – най-вече водород и азот. Синият е прахът към звездата – той е осветлен от личната ѝ светлина.

Формите и вдлъбнатините в звездата са завършени от мощните ветрове, вилнеещи с милиони километри в час. 

Този вятър духа по-силно, в сравнение с се уголемява газовата мъгливост (с към 250 000 км/ч), и когато той я доближи, се разрушава в газа и го избутва на открито. По този метод се образува празнота към самата звезда. Звездният вятър също издълбава и мехурчетата и влакната, които се виждат в самия прахуляк.

AG Carinae е към момента нестабилна и непрекъснатите гърмежи рано или късно ще изчерпят водорода ѝ. Когато това се случи, тя ще се трансформира в звезда на Волф-Райе (тя към този момент е тръгнала по този път). Веднъж щом завърши и този постепенен развой, AG Carinae най-вероятно ще избухне в свръхнова.

По време на този развой тя ще рухне и ще остави зад себе си един от най-енигматичните обекти във Вселената – черна дупка.

Източник: obekti.bg