5 урока за живота, които научаваме от смъртта
Смъртта е неизбежният край, който чака всеки човек. И все пак доста хора изпитват боязън от тематиката за гибелта. Сама по себе си обаче гибелта, както и нейното приемане, носи доста скъпи уроци.
Цикълът на живота стартира с раждането и завършва със гибелта. Какво се случва след гибелта, тя край ли е вечно или единствено точка на сегашното ни битие? Темата за гибелта е вълнувала хората през цялото време, само че и до през днешния ден остава донякъде разбрана и изследвана. Смъртта е нещо, с което всеки човек се сблъсква и тя е тип преподавател, тъй като ни дава късмет да научим доста значими уроци за самия живот.
Нищо не трае постоянно
Това е като че ли концепция факсимиле, само че в действителност остава един от най-истинските обстоятелства за този свят. Всичко непрестанно се трансформира и ние не можем да променим този развой. Най-доброто нещо, което може да създадем, е да приемем смяната и да извлечем максимума от нея. Когато един човек надълбоко в себе си в действителност осъзнае своята и непознатата смъртност, доста по-лесно може да одобри гибелта като естествено нещо.
Трябва да живеем, само че в действителност
Много хора, които се сблъскват с мъчителна гибел на собствен непосредствен човек, стартират да осъзнават в действителност какъв подарък е самият живот. И въпреки той не всеки път да е елементарен и прелестен, човек може да се любува на самото живеене. На това да употребява петте си сетива, да се свързва надълбоко с хората, да твори в работата, в изкуството, да прави оценка природата, да се самоусъвършенства, да взема решения, които трансформират живота му. Колкото по-голям застой и боязън, толкоз по-малко живеене.
Оценяване
Колко по-разтърсващо нещо от гибелта, която може да ни покаже, че има доста неща, които би трябвало да оценяваме, само че пропущаме да го създадем. Залисани в ежедневните проблеми, постоянно забравяме за по-голямата картина и за това в действителност какъв брой доста неща би трябвало да бъдат оценени в живота ни. Не взимайте нищо за даденост, най-много околните ви хора. В един миг те могат да изчезнат от живота ви.
Любов
Живот, цялостен е обич, е същински изживян живот. Всеки от нас носи обич в себе си, само че какъв брой хора съумяват в действителност да я дадат на себе си и на хората към тях? Много пъти гибелта на непосредствен човек поражда възприятие на виновност, тъй като човек като че ли не е посочил цялата си обич към него. Ако обаче се стараете да се свързвате повече с любовта в себе си и да я предавате на другите, няма да се постанова да съжалявате, че не сте го създали преди този момент.
Цикълът на живота стартира с раждането и завършва със гибелта. Какво се случва след гибелта, тя край ли е вечно или единствено точка на сегашното ни битие? Темата за гибелта е вълнувала хората през цялото време, само че и до през днешния ден остава донякъде разбрана и изследвана. Смъртта е нещо, с което всеки човек се сблъсква и тя е тип преподавател, тъй като ни дава късмет да научим доста значими уроци за самия живот.
Нищо не трае постоянно
Това е като че ли концепция факсимиле, само че в действителност остава един от най-истинските обстоятелства за този свят. Всичко непрестанно се трансформира и ние не можем да променим този развой. Най-доброто нещо, което може да създадем, е да приемем смяната и да извлечем максимума от нея. Когато един човек надълбоко в себе си в действителност осъзнае своята и непознатата смъртност, доста по-лесно може да одобри гибелта като естествено нещо.
Трябва да живеем, само че в действителност
Много хора, които се сблъскват с мъчителна гибел на собствен непосредствен човек, стартират да осъзнават в действителност какъв подарък е самият живот. И въпреки той не всеки път да е елементарен и прелестен, човек може да се любува на самото живеене. На това да употребява петте си сетива, да се свързва надълбоко с хората, да твори в работата, в изкуството, да прави оценка природата, да се самоусъвършенства, да взема решения, които трансформират живота му. Колкото по-голям застой и боязън, толкоз по-малко живеене.
Оценяване
Колко по-разтърсващо нещо от гибелта, която може да ни покаже, че има доста неща, които би трябвало да оценяваме, само че пропущаме да го създадем. Залисани в ежедневните проблеми, постоянно забравяме за по-голямата картина и за това в действителност какъв брой доста неща би трябвало да бъдат оценени в живота ни. Не взимайте нищо за даденост, най-много околните ви хора. В един миг те могат да изчезнат от живота ви.
Любов
Живот, цялостен е обич, е същински изживян живот. Всеки от нас носи обич в себе си, само че какъв брой хора съумяват в действителност да я дадат на себе си и на хората към тях? Много пъти гибелта на непосредствен човек поражда възприятие на виновност, тъй като човек като че ли не е посочил цялата си обич към него. Ако обаче се стараете да се свързвате повече с любовта в себе си и да я предавате на другите, няма да се постанова да съжалявате, че не сте го създали преди този момент.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ