ООН не решава, а създава проблема в Близкия Изток
Служители на Агенцията за палестинските беанци към Организация на обединените нации са взели участие в клането на 7 октомври, а 10% от работещите за нея са членове на „ Хамас “ или „ Ислямски джихад “. Обвиненията са съществени. Но дали в действителност учудват международната общественост? Истинският проблем е явен от дълго време и той е в неефективността и неналичието на промени в сходни структури на Организация на обединените нации.
След последните разкрития обаче Организация на обединените нации не може да остане същата като до момента. Няма по какъв начин да е задоволително единствено всеки един от участниците в клането да бъде измамен под отговорност, както даде обещание генералният секретар на Организация на обединените нации Гутериш. Агенцията за помощ на палестинците би трябвало да ревизира всички свои структури.
Разбира се, това също не е лесна задача, да не кажем, че в действителност е невъзможна без генерална смяна въобще в задачите на битие на тази тази организация.
Ясно е, че с цел да може да прави работата си в Газа, Агенцията би трябвало да се споразумее с ръководещите от „ Хамас “ и също по този начин да разчита на локална работна ръка. При 30 000 чиновници не е изключено измежду тях да има дейни последователи на „ Хамас “.
Проблемът е по-дълбок. В разнообразни спешни райони Организация на обединените нации разполага с задачи, в които муден и раздут уред от високоплатени чиновници де факто не предотвратяват, а единствено ръководят мизерията. Даже са заинтригувани тя да продължава, с цел да съществуват те и високите им заплати. Критиката към тях се отхвърля с обикновени прочувствени причини - въпреки всичко хората, работещи в Организация на обединените нации, са на страната на хуманността и работят за богатството на човечеството. Организация на обединените нации злоупотребява също по този начин с левите дела и партии и се крие зад тях, а те постоянно излизат в отбрана на организацията и организациите й, без да желаят да се занимават с произхода на проблемите.
Но пък Агенцията за подкрепяне на палестинците живее от парите на страните-донори. Така страните, даващи пари на Агенцията, също се оказват виновни за това какво се случва в Газа. Спирането на парите за организацията също не е решение – те в този момент са единствен източник на оцеляване на популацията в Газа.
Най-лесно би било Агенцията да спре да бъде единственият снабдител на помощи за популацията на Газа, което я оплита от ден на ден с „ Хамас “ и се стига до такава степен да има оправдани подозрения, че огромна част от помощите в действителност отиват за финансиране на терора против Израел. Но макар всички рецензии, правилно е също по този начин, че сега в Газа няма никой различен с изключение на Организация на обединените нации, който би могъл да облекчи неописуемото тежко състояние на хората.
Трудна за решение обстановка, която стартира още от основаването на тази организация и изцяло несъвместимите с днешния ден нейни цели.
Всъщност Организация на обединените нации пречи за постигането на мир в района и е част и причина ненапълно за спиралата на принуждение там. Важна причина за този спор е решението на Организация на обединените нации за това по какъв начин да се третират палестинските бежанци.
На 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организацията на обединените народи взема решение да раздели тази територия, която след разпадането на Османската империя е под английски мандат, на палестинска и еврейска страна. Арабските членове на Организация на обединените нации са срещу разделянето и допускат, че Общото заседание на Организация на обединените нации също ще се опълчи на него, само че са победени при решаващото гласоподаване. Причина за това са разкритията за Холокоста и желанието на членките на Организация на обединените нации да се предотврати повторение на сходен геноцид. Създаването на Израел би трябвало да даде на евреите сигурност и лична страна. Същото се предлага и на палестинците, само че арабските страни не са съгласни. Важно е да се упомене, че към оня миг на тази територия живеят и араби, и евреи, а земята принадлежи първо на Осамнската, а след това на Британската империя, тъй че не е правилно, че Израел колонизира непозната територия. Арабските страни афишират война още в същия ден на Израел и от този ден до в този момент страната е принудена да резервира правото си на битие посредством принуждение. А палестинците възприемат насилието като само средство за реализиране на своята, или на арабските страни в района цел – изтласкване на всички евреи от района и заличаване на страната им. Насилието се оказва единствен инструмент за самоотбрана в този район. То е причина и за бягството и изселването на 800 000 палестинци от тези територии – събитие, което те назовават nakba или злополуката. С техния статут и тяхната орис се заема новосъздадената Агенция за палестинските бежанци към Организация на обединените нации, която е обособена организация от комисариата за бежанците.
Още при основаването й са позволени две неточности, които в последвалите години до през днешния ден в действителност подхранват, а не вземат решение спора.
Агенцията разрботва особено схващане за статута на палестински емигрант, съгласно което за палестински бежанци се смятат освен лицата, които са избягали или са били разселени по време на въоръжения спор при основаването на страната Израел или в последвалите войни, само че и техните потомци по бащина линия и законно осиновените деца. Следователно в този случай статутът на емигрант може да бъде завещан и даже предаден посредством осиновяване. По тази причина броят на палестинските бежанци е повишен от 800 000 до към 5,9 милиона души.
Втората неточност е резолюцията от 22 ноември 1974 година, в която категорично се " удостоверява неотменимото право на палестинците да се завърнат в своите домове и парцели, от които са били разселени и изкоренени, и приканва за тяхното завръщане ".
Това от своя страна води до две тежки и за палестинците, и за израелците, и за целия район последици.
Първото е, че Организация на обединените нации в действителност работи по този начин против интеграцията на палестинскикте бежанци в страните, в които са намерили леговище. Така тяхната група се усилва и маргинализира. Отношението към тях от страна на арабските страни също се утежнява. Те имат ограничавания на пазара на труда, в образованието, в пътуването, в усядането. Тоест не са третирани като равноправни жители освен в обособени случаи в територии, завладявани от Израел, а в целия район от събратятата им араби.
Вторият проблем е, че обвързвайки решението на палестинския проблем със завръщането им в теиториите на английския мандат, Организация на обединените нации де факто отхвърля правото на съществунане на Израел, въпреки че точно тя го дава. Парадокс. Израел има население от девет милиона души и с цел да извърши задачата на Агенцията, би трябвало да одобри над пет милиона бежанци. Няма страна в света, която да се съгласи или да е в положение да се оправи с сходен проблем. Това е все едно в България при население от към 6 милиона души да дойдат над 4 милиона потомци на изселени, избягали или прогонени турци при разпадането на Османската империя.
Тук Организация на обединените нации се оплита и в един чисто идеологически проблем. Правото на завръщане на палестинците в старите земи към днешна дата е концепция, която обвързва националната еднаквост със земята на генезис. А това е крайнодясна идеология, съгласно която всеки, който няма родители и прадеди, родени в съответната страна, е чужденец, без значение какъв паспорт има и по какъв начин се самоопределя. Каква подигравка, че точно западните левичари застават зад тази идеология, когато става дума за палестинците и се изправят против нея, когато става дума за Европа или Съединени американски щати.
Съдбата на палестинците надалеч не е неповторима. Няма европейска страна, да вземем за пример, която да не е губила територии. Да вземем още веднъж България за образец. Претенциите за действителните граници на новата страна на българите след разпадането на османската империя не са задоволени и страната ни води няколко войни за завръщане на „ бащината земя “. Тези войни са изгубени, договорите са подписани и макар че към момента битува тъгата по „ България на три морета “ или „ фантазията Македония “, тази горест не е част от действителната политика, която страната ни или съседите й организират, не е цел, която дефинира бъдещето и не е рекламация, която светът се задължава да удовлетвори.
Идеята за основаване на равноправна палестинска страна, в която сигурност и дом да могат да намерят всички тези 5,9 милиона бежанци, към момента наподобява най-реалистичният излаз от заплетената близкоизточна обстановка. Но след 7 октомври това решение наподобява все по-трудно за реализиране. Това, което е реалистично към този миг, е Организация на обединените нации да признае грешките си и да се откаже от даването на статута на палестински емигрант по завещание, да стартира да подкрепя интеграцията на потомците на бежанците в страните, в които живеят, да поддържа поне палестинска автономност и да обвърже правото на палестинците да се завърнат в старите земи, единствено, в случай че става дума за легитимна страна или самостоятелно ръководство, основани с договаряния с Израел и не за сметка на съществуването му. Тоест да работи за това в обозримо бъдеще да няма потребност от нея и да се саморазпусне. Дали ще съумее да се надскочи, е въпросът, на който сега всички чакат отговор от тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
След последните разкрития обаче Организация на обединените нации не може да остане същата като до момента. Няма по какъв начин да е задоволително единствено всеки един от участниците в клането да бъде измамен под отговорност, както даде обещание генералният секретар на Организация на обединените нации Гутериш. Агенцията за помощ на палестинците би трябвало да ревизира всички свои структури.
Разбира се, това също не е лесна задача, да не кажем, че в действителност е невъзможна без генерална смяна въобще в задачите на битие на тази тази организация.
Ясно е, че с цел да може да прави работата си в Газа, Агенцията би трябвало да се споразумее с ръководещите от „ Хамас “ и също по този начин да разчита на локална работна ръка. При 30 000 чиновници не е изключено измежду тях да има дейни последователи на „ Хамас “.
Проблемът е по-дълбок. В разнообразни спешни райони Организация на обединените нации разполага с задачи, в които муден и раздут уред от високоплатени чиновници де факто не предотвратяват, а единствено ръководят мизерията. Даже са заинтригувани тя да продължава, с цел да съществуват те и високите им заплати. Критиката към тях се отхвърля с обикновени прочувствени причини - въпреки всичко хората, работещи в Организация на обединените нации, са на страната на хуманността и работят за богатството на човечеството. Организация на обединените нации злоупотребява също по този начин с левите дела и партии и се крие зад тях, а те постоянно излизат в отбрана на организацията и организациите й, без да желаят да се занимават с произхода на проблемите.
Но пък Агенцията за подкрепяне на палестинците живее от парите на страните-донори. Така страните, даващи пари на Агенцията, също се оказват виновни за това какво се случва в Газа. Спирането на парите за организацията също не е решение – те в този момент са единствен източник на оцеляване на популацията в Газа.
Най-лесно би било Агенцията да спре да бъде единственият снабдител на помощи за популацията на Газа, което я оплита от ден на ден с „ Хамас “ и се стига до такава степен да има оправдани подозрения, че огромна част от помощите в действителност отиват за финансиране на терора против Израел. Но макар всички рецензии, правилно е също по този начин, че сега в Газа няма никой различен с изключение на Организация на обединените нации, който би могъл да облекчи неописуемото тежко състояние на хората.
Трудна за решение обстановка, която стартира още от основаването на тази организация и изцяло несъвместимите с днешния ден нейни цели.
Всъщност Организация на обединените нации пречи за постигането на мир в района и е част и причина ненапълно за спиралата на принуждение там. Важна причина за този спор е решението на Организация на обединените нации за това по какъв начин да се третират палестинските бежанци.
На 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организацията на обединените народи взема решение да раздели тази територия, която след разпадането на Османската империя е под английски мандат, на палестинска и еврейска страна. Арабските членове на Организация на обединените нации са срещу разделянето и допускат, че Общото заседание на Организация на обединените нации също ще се опълчи на него, само че са победени при решаващото гласоподаване. Причина за това са разкритията за Холокоста и желанието на членките на Организация на обединените нации да се предотврати повторение на сходен геноцид. Създаването на Израел би трябвало да даде на евреите сигурност и лична страна. Същото се предлага и на палестинците, само че арабските страни не са съгласни. Важно е да се упомене, че към оня миг на тази територия живеят и араби, и евреи, а земята принадлежи първо на Осамнската, а след това на Британската империя, тъй че не е правилно, че Израел колонизира непозната територия. Арабските страни афишират война още в същия ден на Израел и от този ден до в този момент страната е принудена да резервира правото си на битие посредством принуждение. А палестинците възприемат насилието като само средство за реализиране на своята, или на арабските страни в района цел – изтласкване на всички евреи от района и заличаване на страната им. Насилието се оказва единствен инструмент за самоотбрана в този район. То е причина и за бягството и изселването на 800 000 палестинци от тези територии – събитие, което те назовават nakba или злополуката. С техния статут и тяхната орис се заема новосъздадената Агенция за палестинските бежанци към Организация на обединените нации, която е обособена организация от комисариата за бежанците.
Още при основаването й са позволени две неточности, които в последвалите години до през днешния ден в действителност подхранват, а не вземат решение спора.
Агенцията разрботва особено схващане за статута на палестински емигрант, съгласно което за палестински бежанци се смятат освен лицата, които са избягали или са били разселени по време на въоръжения спор при основаването на страната Израел или в последвалите войни, само че и техните потомци по бащина линия и законно осиновените деца. Следователно в този случай статутът на емигрант може да бъде завещан и даже предаден посредством осиновяване. По тази причина броят на палестинските бежанци е повишен от 800 000 до към 5,9 милиона души.
Втората неточност е резолюцията от 22 ноември 1974 година, в която категорично се " удостоверява неотменимото право на палестинците да се завърнат в своите домове и парцели, от които са били разселени и изкоренени, и приканва за тяхното завръщане ".
Това от своя страна води до две тежки и за палестинците, и за израелците, и за целия район последици.
Първото е, че Организация на обединените нации в действителност работи по този начин против интеграцията на палестинскикте бежанци в страните, в които са намерили леговище. Така тяхната група се усилва и маргинализира. Отношението към тях от страна на арабските страни също се утежнява. Те имат ограничавания на пазара на труда, в образованието, в пътуването, в усядането. Тоест не са третирани като равноправни жители освен в обособени случаи в територии, завладявани от Израел, а в целия район от събратятата им араби.
Вторият проблем е, че обвързвайки решението на палестинския проблем със завръщането им в теиториите на английския мандат, Организация на обединените нации де факто отхвърля правото на съществунане на Израел, въпреки че точно тя го дава. Парадокс. Израел има население от девет милиона души и с цел да извърши задачата на Агенцията, би трябвало да одобри над пет милиона бежанци. Няма страна в света, която да се съгласи или да е в положение да се оправи с сходен проблем. Това е все едно в България при население от към 6 милиона души да дойдат над 4 милиона потомци на изселени, избягали или прогонени турци при разпадането на Османската империя.
Тук Организация на обединените нации се оплита и в един чисто идеологически проблем. Правото на завръщане на палестинците в старите земи към днешна дата е концепция, която обвързва националната еднаквост със земята на генезис. А това е крайнодясна идеология, съгласно която всеки, който няма родители и прадеди, родени в съответната страна, е чужденец, без значение какъв паспорт има и по какъв начин се самоопределя. Каква подигравка, че точно западните левичари застават зад тази идеология, когато става дума за палестинците и се изправят против нея, когато става дума за Европа или Съединени американски щати.
Съдбата на палестинците надалеч не е неповторима. Няма европейска страна, да вземем за пример, която да не е губила територии. Да вземем още веднъж България за образец. Претенциите за действителните граници на новата страна на българите след разпадането на османската империя не са задоволени и страната ни води няколко войни за завръщане на „ бащината земя “. Тези войни са изгубени, договорите са подписани и макар че към момента битува тъгата по „ България на три морета “ или „ фантазията Македония “, тази горест не е част от действителната политика, която страната ни или съседите й организират, не е цел, която дефинира бъдещето и не е рекламация, която светът се задължава да удовлетвори.
Идеята за основаване на равноправна палестинска страна, в която сигурност и дом да могат да намерят всички тези 5,9 милиона бежанци, към момента наподобява най-реалистичният излаз от заплетената близкоизточна обстановка. Но след 7 октомври това решение наподобява все по-трудно за реализиране. Това, което е реалистично към този миг, е Организация на обединените нации да признае грешките си и да се откаже от даването на статута на палестински емигрант по завещание, да стартира да подкрепя интеграцията на потомците на бежанците в страните, в които живеят, да поддържа поне палестинска автономност и да обвърже правото на палестинците да се завърнат в старите земи, единствено, в случай че става дума за легитимна страна или самостоятелно ръководство, основани с договаряния с Израел и не за сметка на съществуването му. Тоест да работи за това в обозримо бъдеще да няма потребност от нея и да се саморазпусне. Дали ще съумее да се надскочи, е въпросът, на който сега всички чакат отговор от тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ