Тексас обединява червените щати насред имиграционната криза в САЩ
Случващото се в Ийгъл Пас, Тексас - борбата сред губернатора Грег Абът и администрацията на Байдън във връзка с сигурността на границите - е значим юридически въпрос, обвързван с пълномощията на федералното държавно управление против правото на един щат да се пази.
Това е и значим политически въпрос, тъй като сигурността на границите или неналичието на такава ще бъде преобладаващ въпрос през ноември тази година.
Но може би най-много това е значим народен въпрос, защото американците се борят с основите: Може ли да се има вяра на федералното държавно управление, че ще обезпечи общата защита? Все още ли сме един народ?
Или поляризацията сред алено и синьо е толкоз дълбока, че би било по-добре и от двете страни на разделянето да потърсим някакво ново конституционно решение? Такова, което разрешава на строителите на стени да реализират своето, а на основателите на градове-убежища - да реализират своето?
Дали съм театрален? Не мисля, само че като най-малко съм пореден. Тук, в The American Conservative, през 2005 година написах публикация за неконтролираната имиграция и обвързвания с нея безпорядък във Франция под заглавие " Национално самоубийство ".
Отбелязах, че проблемите, с които се сблъскват французите, са планувани в един разказ, оповестен три десетилетия по-рано - " Лагерът на светците " на Жан Распал, в който се разказва демократизъм, който изпитва толкоз дълбока самоомраза към себе си, че единственото решение е да се унищожи родината. И всички ние би трябвало да имаме поради апофтегмата на Джон О`Съливан по времето, когато глобалистите го изтласкаха от National Review:
" Можете да имате отворени граници, само че не можете да имате нищо друго. "
Това значи, че всеобщата миграция превзема всичко и Съединени американски щати няма да са изключение. (Оттогава О`Съливан се е преместил в Унгария - страна, която в действителност се отнася съществено към сигурността на границите.)
Междувременно заглавията на вестниците приказват за разгорещените пристрастености, провокирани в и от Ийгъл Пас. MarketWatch дефинира борбата като " конфликт ", а New York Post, таблоид до краен лимит, разгласи, че това е " война ". (Към момента на писане на публикацията нямаше действително принуждение.)
Със сигурност левицата гледа на срещата с апокалиптични термини. " Ийгъл Пас е днешният Форт Съмтър ", гръмна публикация във " Филаделфия Инкуайърър " от 25 януари. Ще се стигне ли до революция? Съмнявам се.
Както твърдях тук, в TAC, преди две години, съществуването на 50 обособени щата разрешава относително елементарно да се планува вътрешно разделяне, което да резервира съюза, въпреки и в изменена форма. (Предстоящият холивудски филм, озаглавен напряко " Гражданска война ", не трансформира мнението ми; студията са потвърдили, че не познават актуалната политика.)
Все отново суверенитетът на страните би трябвало да се пази ревностно. Затова е вдъхновяващо да забележим по какъв начин Тексас се пази от задгранична инвазия, даже срещу желанията на администрацията на Байдън. Днес никой американец не стои по-високо от прикования в инвалидна количка Грег Абът.
Нещо повече, окуражаващо е, че толкоз доста други губернатори се причисляват към Абът. Губернаторът на Оклахома Кевин Стит беше сбит и прецизен: " Оклахома застава на страната на Тексас ".
Губернаторът на Джорджия Брайън Кемп добави: " Стига толкоз. Южната ни граница е в рецесия с помощта на отхвърли на администрацията на Байдън да си свърши работата " ; Кемп добави, че Абът и Тексас " имат цялостната ни поддръжка ".
Губернаторът на Вирджиния Глен Йънгкин съобщи: " Администрацията на Байдън трансформира всеки щат в гранична територия. Трябва да спрем потока на фентанил, да спасим човешки животи и да осигурим сигурността на южната ни граница ".
След това Брад Литъл от щата Айдахо: " Беззаконната южна граница заплашва живота на всички американци, в това число и на жителите на Айдахо ".
Сега Джим Пилен от Небраска: " Бях горделив да заповядам на щатските бойци и националната армия на Небраска да отидат на границата предходната година, а Небраска е горда да застане до Тексас в този момент. "
Ръководителят на изпълнителната власт на Алабама Кей Айви: " Тексас и щатите са се изправяли още веднъж и още веднъж. Белият дом? Умишлено отсъства. Достатъчно ми е. "
Дъг Бъргам от Северна Дакота съобщи, че Абът " заслужава нашите благодарности за това, че предприе дейности за прекъсване на противозаконното прекосяване и секване на трафика на опиати и хора ".
Ким Рейнолдс от Айова добави: " Когато федералното държавно управление се провали, щатите се намесват. Миналата година Айова изпрати Националната армия на Айова и щатски бойци на границата, с цел да спрат това настъпление. "
Разобличителката Сара Хъкаби Сандърс: " Ако президентът Байдън не желае да ни отбрани, щатите ще би трябвало да се пазят сами. Арканзас застава на страната на Тексас. "
Ограниченията в дължината не разрешават да се изброят всички праведни губернатори, само че особено внимание на Рон ДеСантис от Флорида. Неговата президентска акция може и да се провали, само че интензивността му на губернатор ни сподели, че един щатски водач може да дръпне националния спор надясно. Така че не е изненадващо, че той беше безапелационен и сладкодумен, когато хвърли поддръжката си към Абът:
" Ако Конституцията в действителност правеше щатите безсилни да се пазят от настъпление, тя въобще нямаше да бъде утвърдена и Тексас в никакъв случай нямаше да се причисли към съюза, когато това стана. Тексас съблюдава закона, до момента в който Байдън го подценява. Флорида ще продължи да оказва помощ на Тексас с персонален състав и средства. "
Всъщност единствено за ден 25 от 26-те губернатори републиканци се причислиха към своя тексаски брат. По този метод всички тези щатски ръководители са вписали имената си в почетния лист на ориста.
Сега би било мелодраматично да съпоставяме тези фигури с Уилям Травис, героичния бранител на Аламо. Легендата споделя, че по време на борбата през 1836 година той начертал с меча си линия в пясъка, като помолил всеки тексасец да премине от другата страна и да застане до него, знаейки, че го чака страдалчество. Всички, като се изключи един човек, го създали.
Но, хей, възпрял се измежду Голямата остаряла партия, инцидентно съставлява щат, в който Джо Байдън получи 66% от гласовете.
За да сме сигурни, никой от губернаторите не е изложен на персонален риск, само че политическият риск може да се окаже друга история. Сред 50-те американски сенатори, представляващи тези 25 щата, има осем демократи. Кой от тях чете вярно всеки щат?
Губернаторът от Републиканската партия, който поддържа Абът, или сенаторът демократ, който поддържа Байдън и неговия човек по националната сигурност Алехандро Майоркас? През идващите няколко изборни години ще разберем.
Други значими играчи също се причислиха към Абът и Тексас, което подсказва, че вълната към този момент е вълна. Ето какво споделя ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън:
" Заставам на страната на губернатора Абът. Камарата на представителите ще направи всичко по силите си, с цел да го поддържа. Следващата стъпка е да се потърси отговорност от министъра Майоркас. "
А по-късно е Елон Мъск, с неопределена партийна принадлежност, само че несъмнено огромно име за десницата: " Тази администрация съзнателно нарушава закона, като подкрепя незаконната имиграция в невиждан мащаб! "
Можем да прибавим, че " TwiX ", в своите шантави цифрови множества, в този момент е водач на образуването на дясното мнение, като засенчи тромавия кабелен оператор " Fox News ". А и Доналд Тръмп, който отдели време от юридическите си терзания, добави поддръжката си за Абът.
За положително или неприятно, Тръмп има доста общо с актуалната Шмитовска двоякост в американската политика, само че в този момент виждаме, че червено-синята бездна има и други движещи се по земята сили с изключение на него.
Всъщност някои лилави цветове се насочват към алените. Независимият претендент за президент Робърт Ф. Кенеди-младши написа в Туитър: " Тексас е прав. Неуспехът на Байдън да отбрани границата не оставя на щатите различен избор, с изключение на да вземат нещата в свои ръце... Държава без граници не е никаква страна ".
Кенеди публично е демократ и по тази причина ходът му демонстрира накъде съгласно него върви Zeitgeist-а.
Историците ще се чудят по какъв начин президентът Байдън е попаднал в тази обстановка. Той завоюва шест мандата в Сената на Съединени американски щати, като се представяше за " Джо от междинната класа " с позиции на междинен вид по всички въпроси. И въпреки всичко някак си в края на живота си той загуби своята сръчност.
Очевидно е, че част от казуса е в неговата възраст, само че също по този начин има и " дълбока страна ", която тормози всеки президент, и още по-дълбоката пропаст на назначенията на самия Байдън, под Майоркас.
През 2022 година деятелят на АОК Шон Макелви съобщи пред " Политико ": " Всъщност, това е една от най-сериозните аргументи за това: " Знаете ли какъв брой криптокомунисти работят в този момент за администрацията на Байдън? "
" Колко са някогашните чиновници на Бърни Сандърс, които са много е... надълбоко в политическата мрежа на Белия дом? Фазата на революционния социализъм някак си е избледняла за левицата. Но противоположната страна на това е, че доста от тези хора са се инфилтрирали до най-високите равнища на демократичната политика ", съобщи той.
И по този начин, не щеш ли страховете на всеки републиканец се удостоверяват. Но ето какво: те са и страховете на всеки естествен демократ с обикновено предпочитание да печели избори.
В последна сметка вътрешната история на Грамшианската подривна активност ще бъде разказана. Но в това време, търсейки пояснение на държанието на Байдън, можем да посегнем към обяснителния инструмент, възложен от видния историк Робърт Конкуест.
Неговият " трети закон " инструктира: " Поведението на всяка бюрократична организация може да бъде разбрано най-добре, като се одобри, че тя е следена от скришен скрит план на нейните врагове. "
Тази позиция е толкоз стряскащо цинична, че е належащо известно време, с цел да я обхване човек. И въпреки всичко какво друго би могло да изясни предаността на администрацията към политика, която даже NPR признава, че множеството американци считат за позволяваща " инвазия "? И която съгласно Галъп поддържат единствено 26% от американците?
Ето една прогноза: Ако Тексас се държи твърдо, както твърди основният прокурор на щата Кен Пакстън, администрацията на Байдън ще се въздържи от същинска въоръжена борба с тексасци, които са настроени на правилото на молонната лаба.
След това Министерството на правораздаването на Байдън ще премине към дълготрайни правни дейности, а " Самотната звезда " ще резервира бодливата си тел и ще добави още малко. След това мигрантите и техните интернационалните спонсори ще се насочат към по-меки цели, т.е. към другите три гранични щата, всички от които имат губернатори демократи.
Тази обстановка ще продължи известно време, до момента в който настоящите ръководители не си спомнят за ориста на един предходен губернатор демократ, който беше атакуван от мигранти, позволени от един предходен президент демократ.
Това демократично дуо бяха тогавашният губернатор Бил Клинтън и тогавашният президент Джими Картър, и двамата победени за преизбиране през 1980 година Мариелският поход на Фидел Кастро беше нищожен фактор за провалянето на Картър, само че главен фактор за провалянето на Клинтън, защото доста от кубинските нарушители се озоваха във Форт Чафи, Арканзас.
Така че, когато изборите през 2024 година наближат и миграцията се разрасне, демократите ще изпаднат в суматоха и Байдън - тогава може би без услугите на Майоркас - ще направи нещо трагично за миграцията. Октомврийска изненада или може би септемврийска изненада. Или, в случай че социологическите изследвания са в действителност неприятни, изненада през август.
От своя страна гранично мислещите патриоти би трябвало да се стремят да институционализират това, което Абът е направил. Те се нуждаят от Червен блок за гранична и национална сигурност, допълнен с заричане за народен суверенитет, което да обвързва държавните чиновници и жителите с травизиански ангажимент за честна отбрана на това, което е наше.
Вярно е, че този блок няма да се разграничава толкоз доста от Републиканската партия, само че въпреки всичко като прясна ad hoc конструкция ще има по-силен фокус и по-малко негативи.
Не всички републиканци биха поискали да се причислят, само че за демократите и другите би било по-лесно да се причислят към група без емблеми на слонове.
А откакто този червен блок бъде основан, за щатите членове би било потребно да попълнят всички нужни механизми за взаимност и обща отбрана - е, съдействие.
Както твърдях тук предходната година, какъв брой прелестен би бил светът, в случай че алените можеха да преследват блаженството си от сигурни граници, ниски налози, по-малко " будна просвета ", коли с бензинови мотори и твърдо " не " на транссексуалността. Благодарение на Грег Абът и неговите съдружници в този момент сме на път да го реализираме.
Превод: СМ
Това е и значим политически въпрос, тъй като сигурността на границите или неналичието на такава ще бъде преобладаващ въпрос през ноември тази година.
Но може би най-много това е значим народен въпрос, защото американците се борят с основите: Може ли да се има вяра на федералното държавно управление, че ще обезпечи общата защита? Все още ли сме един народ?
Или поляризацията сред алено и синьо е толкоз дълбока, че би било по-добре и от двете страни на разделянето да потърсим някакво ново конституционно решение? Такова, което разрешава на строителите на стени да реализират своето, а на основателите на градове-убежища - да реализират своето?
Дали съм театрален? Не мисля, само че като най-малко съм пореден. Тук, в The American Conservative, през 2005 година написах публикация за неконтролираната имиграция и обвързвания с нея безпорядък във Франция под заглавие " Национално самоубийство ".
Отбелязах, че проблемите, с които се сблъскват французите, са планувани в един разказ, оповестен три десетилетия по-рано - " Лагерът на светците " на Жан Распал, в който се разказва демократизъм, който изпитва толкоз дълбока самоомраза към себе си, че единственото решение е да се унищожи родината. И всички ние би трябвало да имаме поради апофтегмата на Джон О`Съливан по времето, когато глобалистите го изтласкаха от National Review:
" Можете да имате отворени граници, само че не можете да имате нищо друго. "
Това значи, че всеобщата миграция превзема всичко и Съединени американски щати няма да са изключение. (Оттогава О`Съливан се е преместил в Унгария - страна, която в действителност се отнася съществено към сигурността на границите.)
Междувременно заглавията на вестниците приказват за разгорещените пристрастености, провокирани в и от Ийгъл Пас. MarketWatch дефинира борбата като " конфликт ", а New York Post, таблоид до краен лимит, разгласи, че това е " война ". (Към момента на писане на публикацията нямаше действително принуждение.)
Със сигурност левицата гледа на срещата с апокалиптични термини. " Ийгъл Пас е днешният Форт Съмтър ", гръмна публикация във " Филаделфия Инкуайърър " от 25 януари. Ще се стигне ли до революция? Съмнявам се.
Както твърдях тук, в TAC, преди две години, съществуването на 50 обособени щата разрешава относително елементарно да се планува вътрешно разделяне, което да резервира съюза, въпреки и в изменена форма. (Предстоящият холивудски филм, озаглавен напряко " Гражданска война ", не трансформира мнението ми; студията са потвърдили, че не познават актуалната политика.)
Все отново суверенитетът на страните би трябвало да се пази ревностно. Затова е вдъхновяващо да забележим по какъв начин Тексас се пази от задгранична инвазия, даже срещу желанията на администрацията на Байдън. Днес никой американец не стои по-високо от прикования в инвалидна количка Грег Абът.
Нещо повече, окуражаващо е, че толкоз доста други губернатори се причисляват към Абът. Губернаторът на Оклахома Кевин Стит беше сбит и прецизен: " Оклахома застава на страната на Тексас ".
Губернаторът на Джорджия Брайън Кемп добави: " Стига толкоз. Южната ни граница е в рецесия с помощта на отхвърли на администрацията на Байдън да си свърши работата " ; Кемп добави, че Абът и Тексас " имат цялостната ни поддръжка ".
Губернаторът на Вирджиния Глен Йънгкин съобщи: " Администрацията на Байдън трансформира всеки щат в гранична територия. Трябва да спрем потока на фентанил, да спасим човешки животи и да осигурим сигурността на южната ни граница ".
След това Брад Литъл от щата Айдахо: " Беззаконната южна граница заплашва живота на всички американци, в това число и на жителите на Айдахо ".
Сега Джим Пилен от Небраска: " Бях горделив да заповядам на щатските бойци и националната армия на Небраска да отидат на границата предходната година, а Небраска е горда да застане до Тексас в този момент. "
Ръководителят на изпълнителната власт на Алабама Кей Айви: " Тексас и щатите са се изправяли още веднъж и още веднъж. Белият дом? Умишлено отсъства. Достатъчно ми е. "
Дъг Бъргам от Северна Дакота съобщи, че Абът " заслужава нашите благодарности за това, че предприе дейности за прекъсване на противозаконното прекосяване и секване на трафика на опиати и хора ".
Ким Рейнолдс от Айова добави: " Когато федералното държавно управление се провали, щатите се намесват. Миналата година Айова изпрати Националната армия на Айова и щатски бойци на границата, с цел да спрат това настъпление. "
Разобличителката Сара Хъкаби Сандърс: " Ако президентът Байдън не желае да ни отбрани, щатите ще би трябвало да се пазят сами. Арканзас застава на страната на Тексас. "
Ограниченията в дължината не разрешават да се изброят всички праведни губернатори, само че особено внимание на Рон ДеСантис от Флорида. Неговата президентска акция може и да се провали, само че интензивността му на губернатор ни сподели, че един щатски водач може да дръпне националния спор надясно. Така че не е изненадващо, че той беше безапелационен и сладкодумен, когато хвърли поддръжката си към Абът:
" Ако Конституцията в действителност правеше щатите безсилни да се пазят от настъпление, тя въобще нямаше да бъде утвърдена и Тексас в никакъв случай нямаше да се причисли към съюза, когато това стана. Тексас съблюдава закона, до момента в който Байдън го подценява. Флорида ще продължи да оказва помощ на Тексас с персонален състав и средства. "
Всъщност единствено за ден 25 от 26-те губернатори републиканци се причислиха към своя тексаски брат. По този метод всички тези щатски ръководители са вписали имената си в почетния лист на ориста.
Сега би било мелодраматично да съпоставяме тези фигури с Уилям Травис, героичния бранител на Аламо. Легендата споделя, че по време на борбата през 1836 година той начертал с меча си линия в пясъка, като помолил всеки тексасец да премине от другата страна и да застане до него, знаейки, че го чака страдалчество. Всички, като се изключи един човек, го създали.
Но, хей, възпрял се измежду Голямата остаряла партия, инцидентно съставлява щат, в който Джо Байдън получи 66% от гласовете.
За да сме сигурни, никой от губернаторите не е изложен на персонален риск, само че политическият риск може да се окаже друга история. Сред 50-те американски сенатори, представляващи тези 25 щата, има осем демократи. Кой от тях чете вярно всеки щат?
Губернаторът от Републиканската партия, който поддържа Абът, или сенаторът демократ, който поддържа Байдън и неговия човек по националната сигурност Алехандро Майоркас? През идващите няколко изборни години ще разберем.
Други значими играчи също се причислиха към Абът и Тексас, което подсказва, че вълната към този момент е вълна. Ето какво споделя ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън:
" Заставам на страната на губернатора Абът. Камарата на представителите ще направи всичко по силите си, с цел да го поддържа. Следващата стъпка е да се потърси отговорност от министъра Майоркас. "
А по-късно е Елон Мъск, с неопределена партийна принадлежност, само че несъмнено огромно име за десницата: " Тази администрация съзнателно нарушава закона, като подкрепя незаконната имиграция в невиждан мащаб! "
Можем да прибавим, че " TwiX ", в своите шантави цифрови множества, в този момент е водач на образуването на дясното мнение, като засенчи тромавия кабелен оператор " Fox News ". А и Доналд Тръмп, който отдели време от юридическите си терзания, добави поддръжката си за Абът.
За положително или неприятно, Тръмп има доста общо с актуалната Шмитовска двоякост в американската политика, само че в този момент виждаме, че червено-синята бездна има и други движещи се по земята сили с изключение на него.
Всъщност някои лилави цветове се насочват към алените. Независимият претендент за президент Робърт Ф. Кенеди-младши написа в Туитър: " Тексас е прав. Неуспехът на Байдън да отбрани границата не оставя на щатите различен избор, с изключение на да вземат нещата в свои ръце... Държава без граници не е никаква страна ".
Кенеди публично е демократ и по тази причина ходът му демонстрира накъде съгласно него върви Zeitgeist-а.
Историците ще се чудят по какъв начин президентът Байдън е попаднал в тази обстановка. Той завоюва шест мандата в Сената на Съединени американски щати, като се представяше за " Джо от междинната класа " с позиции на междинен вид по всички въпроси. И въпреки всичко някак си в края на живота си той загуби своята сръчност.
Очевидно е, че част от казуса е в неговата възраст, само че също по този начин има и " дълбока страна ", която тормози всеки президент, и още по-дълбоката пропаст на назначенията на самия Байдън, под Майоркас.
През 2022 година деятелят на АОК Шон Макелви съобщи пред " Политико ": " Всъщност, това е една от най-сериозните аргументи за това: " Знаете ли какъв брой криптокомунисти работят в този момент за администрацията на Байдън? "
" Колко са някогашните чиновници на Бърни Сандърс, които са много е... надълбоко в политическата мрежа на Белия дом? Фазата на революционния социализъм някак си е избледняла за левицата. Но противоположната страна на това е, че доста от тези хора са се инфилтрирали до най-високите равнища на демократичната политика ", съобщи той.
И по този начин, не щеш ли страховете на всеки републиканец се удостоверяват. Но ето какво: те са и страховете на всеки естествен демократ с обикновено предпочитание да печели избори.
В последна сметка вътрешната история на Грамшианската подривна активност ще бъде разказана. Но в това време, търсейки пояснение на държанието на Байдън, можем да посегнем към обяснителния инструмент, възложен от видния историк Робърт Конкуест.
Неговият " трети закон " инструктира: " Поведението на всяка бюрократична организация може да бъде разбрано най-добре, като се одобри, че тя е следена от скришен скрит план на нейните врагове. "
Тази позиция е толкоз стряскащо цинична, че е належащо известно време, с цел да я обхване човек. И въпреки всичко какво друго би могло да изясни предаността на администрацията към политика, която даже NPR признава, че множеството американци считат за позволяваща " инвазия "? И която съгласно Галъп поддържат единствено 26% от американците?
Ето една прогноза: Ако Тексас се държи твърдо, както твърди основният прокурор на щата Кен Пакстън, администрацията на Байдън ще се въздържи от същинска въоръжена борба с тексасци, които са настроени на правилото на молонната лаба.
След това Министерството на правораздаването на Байдън ще премине към дълготрайни правни дейности, а " Самотната звезда " ще резервира бодливата си тел и ще добави още малко. След това мигрантите и техните интернационалните спонсори ще се насочат към по-меки цели, т.е. към другите три гранични щата, всички от които имат губернатори демократи.
Тази обстановка ще продължи известно време, до момента в който настоящите ръководители не си спомнят за ориста на един предходен губернатор демократ, който беше атакуван от мигранти, позволени от един предходен президент демократ.
Това демократично дуо бяха тогавашният губернатор Бил Клинтън и тогавашният президент Джими Картър, и двамата победени за преизбиране през 1980 година Мариелският поход на Фидел Кастро беше нищожен фактор за провалянето на Картър, само че главен фактор за провалянето на Клинтън, защото доста от кубинските нарушители се озоваха във Форт Чафи, Арканзас.
Така че, когато изборите през 2024 година наближат и миграцията се разрасне, демократите ще изпаднат в суматоха и Байдън - тогава може би без услугите на Майоркас - ще направи нещо трагично за миграцията. Октомврийска изненада или може би септемврийска изненада. Или, в случай че социологическите изследвания са в действителност неприятни, изненада през август.
От своя страна гранично мислещите патриоти би трябвало да се стремят да институционализират това, което Абът е направил. Те се нуждаят от Червен блок за гранична и национална сигурност, допълнен с заричане за народен суверенитет, което да обвързва държавните чиновници и жителите с травизиански ангажимент за честна отбрана на това, което е наше.
Вярно е, че този блок няма да се разграничава толкоз доста от Републиканската партия, само че въпреки всичко като прясна ad hoc конструкция ще има по-силен фокус и по-малко негативи.
Не всички републиканци биха поискали да се причислят, само че за демократите и другите би било по-лесно да се причислят към група без емблеми на слонове.
А откакто този червен блок бъде основан, за щатите членове би било потребно да попълнят всички нужни механизми за взаимност и обща отбрана - е, съдействие.
Както твърдях тук предходната година, какъв брой прелестен би бил светът, в случай че алените можеха да преследват блаженството си от сигурни граници, ниски налози, по-малко " будна просвета ", коли с бензинови мотори и твърдо " не " на транссексуалността. Благодарение на Грег Абът и неговите съдружници в този момент сме на път да го реализираме.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ