Случайно или не, пътят на Веселин Вачков го отвежда в

Случайно или не, пътят на Веселин Вачков го води в Чехия, където след време става основен редактор на най-стария тамошен вестник „ Лидове вести “. Казва, че приказва и мисли на чешки - както на работа, по този начин и у дома, само че поддържа мощно връзката си с родния си език и слуша и чете вести на български.

Вацлав Хавел и Доналд Тръмп са единствено две от личностите от политическата сцена, с които Веселин Вачков е имал опция да се срещне след години опит, насъбран в медиите. Ето какво описа той за рубриката БГ свят на Българска телеграфна агенция.

- Как и за какво избрахте Чехия?

- Важните неща в живота много постоянно стават по случайност. Озовах се в Чехия през 1988 година, с помощта на майка ми - проф. Кина Вачкова. Тя беше утвърдена да замине като преподавател по български език за Белгия, само че Държавна сигурност я спря поради татко ми, на който режимът не гледаше с положително око. Позволиха й обаче да замине за Чехословакия, която беше в така наречен социалистически блок.

Изкарах военната си работа в България и дойдох в Прага в края на август 1988 година, с цел да изучавам в Карловия университет. Завърших британска, чешка и славянска лингвистика, след което продължих да изучавам за докторска степен в Оксфорд. Ако е имало миг, когато целеустремено съм избирал Чехия, то той беше точно, когато бях в Англия. Имах опция да остана там, само че поради бъдещата си брачна половинка и по-добрите вероятности за кариера, взех решение да се върна в Прага. И в никакъв случай не съм съжалявал за това.

- Разкажете ни за работата си там.

- Още по време на следването си в Прага започнах да подпомагам на най-стария чешки вестник „ Лидове вести “. Пишех за него и по време на пребиваването си в Англия. През 1997 година дефинитивно замених академичната кариера за журналистическа и постъпих във вестника на щат. Минах през най-различни публицистични постове и през 1999 година се озовах в ролята на основен редактор.



Тогава бях най-младият основен редактор на народен всекидневник, а на всичко от горната страна чужденец, което е казус в 125-годишната история на вестника. През 2013 година станах негов шеф. Задълженията ми през днешния ден са по-малко журналистически и повече издателски. Освен за вестника, се грижа за нашето интернет издание Lidovky.cz и за няколко списания.

- Как и до каква степен Ви промени животът в чужбина?

- Отличното притежаване на езика е ключът към пълноценния живот, в която и да е европейска страна. Ако не го овладеете, оставате в периферията на публичния живот. Аз пристигнах в Чехия на възраст, когато е относително късно да се научи език съвършено. През първата година трябваше да посветя доста време и старания на научаването на чешки. По съвет на видния български лингвист учен Владимир Георгиев всеки ден след занятията си купувах вестник и го прочитах целия, в това число спортната графа и черната хроника. По-късно ми оказа помощ общуването с чешки състуденти и другари.

- Как участва България в всекидневието Ви? Колко постоянно споделяте на български език?

- Потопен съм в чешка среда, приказвам и мисля на чешки, както на работа, по този начин и у дома. Съпругата ми научи сносно български, децата ми също, само че главният ни език е чешкият. Старая се обаче да подкрепям връзката си с българския, който като всеки език непрекъснато се развива.

Преглеждам съвсем всекидневно един-два български новинарски уеб страницата, през уикенда от време на време чувам излъчванията вести на БНР. Редовно съм в контакт с майка ми, а понякога и с български другари в Прага. Всяко лято прекарваме със фамилията ми най-малко седмица в село Шипково в Троянския Балкан, откъдето е родът на татко ми.

- Какво бихте трансформирали в България сега, в случай че имахте тази опция – първите няколко неща, за които се сещате?

- С годините съм все по-малко сериозен към България и българите. Знам, че гледано от вътрешната страна има доста недъзи за оправяне, само че видяно извън, в по-широк исторически и географски подтекст, родината ни има не малко преимущества. За да разгърне капацитета си, има потребност от публичен сговор най-малко по няколко най-важни тематики, а политическа класа би трябвало да овладее изкуството на компромиса. Чехите са доста по-прагматични в това отношение.

- Какво разказвате за родината на приятелите си в чужбина?

- Чехите добре познават България и имат позитивно отношение към нея. Основната причина, несъмнено, е туризмът, само че сред двете страни има и мощни културни връзки. Така че е мъчно да изненадам чешките си другари. През последните години с няколко от тях въпреки всичко открихме нещо друго: огромните благоприятни условия за винен туризъм. Освен това постоянно приказвам с чешки предприемачи за капацитета за вложения в България.

- Как гледате на обстоятелството, че към момента доста млади българи избират да учат и да работят в чужбина – по-скоро като на плюс или по-скоро е негатив?

- Следването и животът в чужбина имат големи преимущества, само че те не трябва да бъдат самоцелни. Имам възприятието, че от време на време младежи напущат страната надали не на мощ, под натиска на обкръжението си. Вместо в несъвършен университет на запад, може би е по-добре да получат обучение в България и да излязат на открито малко по-късно.

- Разкажете ни за най-интересната среща/ситуация, в която попаднахте, работейки в медийните среди в Чехия в последните години.

За четвърт век в медиите съм имал опция да се срещна с доста известни и забавни хора. Към тях несъмнено спада Доналд Тръмп, на който съумях да задам въпрос по време на визитата на чешкия министър председател в Белия дом. Но по-ценни за мен са спомените за контактите ми с някогашния чешки президент Вацлав Хавел.

Както знаете, той е създател на неуместни драми. Най-абсурдната ни среща беше на концерт на Мадона в Прага. Бяхме в една и съща ложа и аз следих по какъв начин един от най-големите тогавашни европейски политици си тананика „ Material Girl “, „ Like A Prayer “ и други нейни шлагери.