Независими следователи, които прекараха осем години в търсене на отговори за изчезването през 2014 г. на 43 студенти от учителски колеж, казват, че са преживели „двойна реалност“, различна от всичко, което някога са срещали в други международни мисии.
„Все едно сте във филм. Нещата се случват и вие казвате: „Това не е реално“, каза испанският лекар Карлос Беристайн. Той каза, че трябва да разберат заедно кое е вярно и кое не, за да вземат бързи решения и да не бъдат заблудени.
„Беше постоянно упражнение, много изморително, много стресиращо“, каза той, добавяйки, че често най-документираните предполагаеми подробности в случая се оказват неверни.
Беристейн и бившият колумбийски прокурор Анджела Буйтраго, които бяха интервюирани от Асошиейтед прес точно преди да напуснат Мексико в понеделник, бяха двама членове на екипа, изпратен от Междуамериканската комисия по правата на човека през 2015 г., за да помогнат за изясняване на т.н. наречен случай Ayotzinapa.
На 26 септември 2014 г. властите свалиха 43-мата студенти от автобусите, с които пътуваха през град Игуала, в южния щат Гереро, и ги предадоха на местна наркобанда.
Миналата година правителствена комисия за истината заключи, че това е „държавно престъпление“, отбелязвайки участието на местни, щатски и федерални власти в изчезването на студентите и последвалото прикриване.
Беристейн и Буитраго бяха последните останали членове на първоначалния разследващ екип от пет души.
Докато администрацията на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор заяви, че е готова да удължи мандата им, Беристейн и Буитраго решиха, че тъй като военните все още им поставят препятствия, няма причина да продължат.
Те казаха, че са благодарни на селските семейства на учениците, които дадоха цел на работата си и които от първия момент поискаха само две неща: екипът да не ги лъже и да не се продава.
Разследващите разбраха второто искане много по-късно, когато осъзнаха корумпиращата сила на мексиканските институции.
Групата, която първоначално включваше бившия главен прокурор на Гватемала Клаудия Пас и Пас, чилийския адвокат Франсиско Кокс и колумбийския адвокат Алехандро Валенсия, служи два периода в Мексико. Първият беше 14 месеца по време на президентството на Енрике Пеня Нието, който не поднови мандата си, след като групата показа, че разказът на неговата администрация за случилото се със студентите е изфабрикуван.
Вторият период дойде по време на настоящата администрация на Лопес Обрадор, която пристигна с големи очаквания заради обещанието му да разбере какво наистина се е случило, независимо от това докъде води разследването.
„Стратегия за подвеждане“
Прокурорите постигнаха напредък - дузина войници и бивш главен прокурор бяха арестувани - но армията и флотът продължиха да крият информация, казаха следователите.
Буитраго си спомни, че е прекарал месеци в мазето, четейки 85-те тома – всеки с повече от 1000 страници – от разследването на правителството с други членове на екипа. Тя каза, че всеки път, когато посочат нещо, което не е напълно подредено, се появява нещо ново, за да го изясни.
Например, те се запитаха колко малко килограми дървесина могат да бъдат използвани за поддържане на огромен огън, който според правителството е бил използван от гангстери за изгаряне на телата на студентите под дъжда. В рамките на една седмица беше арестуван нов заподозрян, който по случайност призна, че е използвал повече дърва, както и гуми и бензин, каза Буитраго.
„Стигна се дотам, че те [колегите] ме помолиха да не казвам повече какво липсва“, каза тя.
Разследващите също бяха постоянно изумени как изглежда, че заподозрените винаги „доброволно“ признават пред мексиканските власти, че са участвали в клането по почти същия начин, въпреки че са били задържани по обвинения в притежание на наркотици или оръжия. Или как един заподозрян, който по-късно призна, че е участвал, е отишъл във федералната прокуратура по някаква друга задача, където незабавно е арестуван.
„Това никога не се случва в престъпния живот“, каза Буйтраго.
Тя описва този ранен период като подобен на шарада, където външно властите се опитват да впечатлят и угодят на разследващите, докато зад кулисите служителите правят всичко възможно, за да запазят изфабрикуваната си версия на събитията.
Имаше власти, които им помогнаха, въпреки страха от последствия, но други се опитаха да ги сплашат, каза Буйтраго.
Колкото повече разбиваха оригиналната официална версия — описана от правителството като „историческа истина“ — толкова повече разследващите се чувстваха тормозени.
„Започнах да не мога да спя“, каза Беристайн. „Беше очевидно, че има стратегия да ни подведе, която не беше много ясна, така че не можете да се оплачете от това, но беше очевидно.“
Настоящата администрация съживи усилията, като покани екипа обратно и създаде комисия за истината. Имаше някои ключови арести, но на моменти следователите се чувстваха прибързани и им липсваха необходимите подкрепящи доказателства. Военните продължиха да блокират достъпа до част от информацията, въпреки че Лопес Обрадор публично им нареди да сътрудничат, казаха те.
В крайна сметка те получиха доказателства за разпити, използващи изтезания във военноморските съоръжения. Буитраго каза, че един от най-лошите аспекти на разследването за нея е гледането на часове на изтезания с използване на електричество, вода, найлонови торбички и заплахи за извличане на съпругите на заподозрените за изнасилване.
„Прекарах седмица и половина, в които се чувствах задушена“, каза тя.
Семействата на учениците и начинът, по който са запазили достойнството си, са били константа през цялото време, казаха разследващите. Те станаха много близки и накрая се пошегуваха, че ще вземат паспортите на следователите, за да не могат да си тръгнат.
Семействата ще продължат търсенето на отговори. Попитани дали има хора, които наистина знаят всичко, което се е случило, Буйтраго и Беристейн отговориха в унисон: „Да, много.“
Източник: Асошиейтед прес
