Случаят с Дебора Михайлова в Стара Загора се използва за

Случаят с Дебора Михайлова в Стара Загора се употребява за операция, целяща да ни върнат още веднъж към Истанбулската спогодба.

Това написа на персоналната си страница във Facebook юрист Владимир Шейтанов, станал прочут в обществото като бранител на българските медицински сестри в Либия.

Ето текста на обявата на Шейтанов:

ЗА СЛУЧАЯ С ДЕБОРА МИХАЙЛОВА В СТАРА ЗАГОРА, ЗА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ И ЗА МАНИПУЛАЦИЯТА, ЦЕЛЯЩА ДА НИ ВЪРНАТ ОТНОВО КЪМ ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ.

За манипулираното българско общество, за спящата правосъдна система, за неработещото Следствие и за всички останали, които излязоха на манипулативни митинги с присъединяване на Кирил Петков, Калина Константинова, подкрепени мощно от Радан Кънев, желая да им кажа нещо простичко: Правната подготовка на действието против Дебора Михайлова е безусловно неправилна до този миг. Правилната подготовка съгласно опитни адвокати, следователи, прокурори е:

Раздел V. на Наказателен кодекс

ПРИНУДА

Чл. 143. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 50 от 1995 година, предходен текст на член 143 - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, обратно на волята му, като използва за това мощ, заплашване или злоупотреби с властта си, се санкционира с отнемане от независимост до шест години.

(2) (Нова - Дъждовни води, бр. 62 от 1997 г.) Ако действието е осъществено от лице по член 142, алинея 2, точки 6 и 8, наказването е отнемане от независимост от три до 10 години.

Дебора не е инцидентно подложена на сходна нечовешка подигравка. Това е възмездие на сутеньор на момиче, което отхвърля да " работи ". Това е практиката на десетки хиляди продавачи на човешка плът. Прокуратурата още преди месец трябваше да обясни претекстовете за закононарушението. Ако това беше направено, действието нямаше да бъде погрешно квалифицирано като лека телесна щета, а като ПРИНУДА.

За такова закононарушение наказването е от 3-10 години, в случай че е осъществено от лице, извършващо охранителна активност. При тази подготовка не може и дума да става въпрос за " домашно принуждение ", а за закононарушение по Глава Втора, Раздел V на Наказателен кодекс.

Речите на политици по улици и площади в страната подвеждат обществото да нарушава Конституцията на Република България и Решение по конст.д.№3 от 2018 година Подобно подбуждане е наказуемо по Наказателен кодекс и депутати, било евро или национални депутати, не са предпазени от техния функционален имунитет.

Съобщавам това, с цел да се знае от всички, че в България има и адвокати, които могат правилно да разгадаят ходовете на непознатите централи на родна територия и не желаят да стават депутати или министри.

В последваща обява адв. Шейтанов разяснява " правосъдната промяна ", предлаганите промени в Конституцията и измененията в наказателните закони поради домашното принуждение:

ЗА ТРАГЕДИЯТА С ДЕБОРА МИХАЙЛОВА, ЗА ЗЗДН И ЗА ФАТАЛНАТА ИЛЮЗИЯ, ЧЕ НАСИЛИЕТО ПРОТИВ ЖЕНИ МОЖЕ ДА съдебна експертиза ОВЛАДЕЕ С ГРАЖДАНСКИ ЗАКОН – ЧАСТ ВТОРА

Има два съществени метода да опознаеш правосъдната система. Първият – като нейна жертва. Вторият – като чиновник в самата нея, който с течение на времето също става нейна жертва.
Дошло е време да се приказва истината за правосъдната промяна на ръководещите преди да ни обезоръжи следващия „ обаятелен “ опит.

Какво чуват непосветените за предлаганата за правосъдна промяна през днешния ден:

1. Ще трансформират метода на образуване и действие на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет.
2. Ще лимитират функционалностите на Главния прокурор по ръководство на прокуратурата и надзора за правда.
3. Ще извадят прокуратурата от правосъдната власт (може би).
4. Ще основат система за надзор върху Главния прокурор, като основат фигурата на съдия-магистрат, който ще проверява най-високопоставения прокурор в страната.
5. Ще понижават продължителността на мандата на тримата огромни в правосъдната система от 7 на 5, само че ще усилят броя на вероятните мандати на еднакъв началник от един на два.

Както се вижда от тези пет случайно определени промени, фокусът на следващата вълна на промени е Прокуратурата. Без да отхвърлям проблемите там, явно, че това не е единствената болна част на правосъдната система. Съдийската гилдия не е по-здрава и там последствията са още по-тежки тъй като като бройка и функционална подготвеност тя е доста по-голяма и по-важна от прокуратурата. Най-малкото тъй като Съдът е Властелинът на правосъдния развой. И тъй като обгръща правосъдна материя, която не се покрива от прокуратурата, да вземем за пример гражданските и до известна степен – административните каузи.

От метода, по който се развива подготовката на правосъдната промяна оставам с усещането, че най-главното не се оповестява намерено. Въпрос на тактика и тактичност … Но даже и това, което към този момент е импортирано като план за промяна дава задоволително материал за някои тежки заключения.

Нито една от тези хрумвания няма да усъвършенства качеството на правораздаването. Тогава за какво се прави? Разместването на фигурите върху шахматната дъска постоянно преследва позиционно преимущество. Но с цел да бъде то сполучливо би трябвало да се познават правилата на шахматната игра, а не да се прави неефективно разбъркване на фигурите.

Нито една от изброените хрумвания не усъвършенства детайлите на правосъдната система: законодателна база, фрагменти и правосъдие. Не се усъвършенства качеството на законодателството, нито професионална подготовка на магистратите, нито справедливостта и своевременността на правораздаването, неизбежността на правната глоба, използването на генералната предварителна защита, а не бягане по последствията от нарушаването на закона.

Обществото упорства за друга правосъдна промяна – навременно, качествено, заслужено и неотменимо правораздаване.
Налице е явно разминаване в курса на правосъдната промяна и упованията на обществото.

Казусът с Дебора Михайлова от юни 2023г. е образно доказателство. Той взриви публичното неодобрение от положението на правосъдната система. В него се отразиха главните недъзи на правосъдната система. Обществото упорства за смяна на качеството на правораздаването, а получава палиативи и мимикрия на промяна. Реакцията на страната се сведе до следното:

Правителството се събра за кой ли път от десетилетия насам, с цел да установи, че обществото е изгубило всякакво доверие в правосъдната система. Система, която през годините на прехода бе една от най-щедро финансираните управнически системи, поради своята отпадналост изкара десетки хиляди хора на улицата. Парите на данъкоплатците бяха вложени в нещо, което по-скоро наподобява на ковчег на вярата за правдивост в сравнение с добре ръководена и добре финансирана държавна активност.

Премиерът учен даде период от една седмица на четирима министри да изработят и показват стратегия за справяне с насилието. Те би трябвало да изпълнят за една седмица задача, която не бе решена за 34 години. И прибързаността стартира да ражда мишки.
Законодателната власт реши да показва „ решителност и безкомпромисност “ за справяне с насилието, посредством рационализиране на Наказателен кодекс и ЗЗДН, углавен и цивилен закон, основани с тази цел. Правителството внесе законопроект за изменение и допълнение в чл.129 и чл.130 на Наказателен кодекс, които съперничат по „ хубост “ на плана за Конституция на Данаил Кирилов. Не по-малко очарователни са и предложенията за промени и допълнения в променения безусловно през вчерашния ден, преди 2 дни, Закон за отбрана от домашно принуждение.
Нито годините, нито насъбрания отрицателен опит в използването на тези два законодателни акта бяха задоволителни на законодателния орган, с цел да предложи една цялостна добре премислена, експертно и финансово обезпечена, законодателна идея за битка с насилието.

Още преди да се появи на бял свят, това браунингово деяние бе приветствано в задатък от политици, депутати, евродепутати, и други политически глашатаи на „ новото Брюкселско съвременно “. Хвали се без да се познава нещо, което не коства даже цената на хартията върху която е написано. В листата на подписите на вносителите красноречиво „ крещи “ отсъствието на Бойко Рашков, индивидът с най-високата правна подготвеност в средите на Политическа партия и Демократична България. Юрист, който цени името, достолепието и престижа си в действителност би трябвало да знае по какъв начин да пази професионалния си престиж от сходни законодателни безвкусици.

Предложенията за промени и допълнения в Наказателен кодекс се свеждат до механично завишаване на санкционната тежест за нанасяне на лека и междинна телесна щета. При неналичието на обособен състав, покриващ незаконни действия като това срещу Дебора Михайлова в Стара Загора, това изменение и допълнение е безмислено за задачите, с които се предлага обществено. Безмислени са претекстовете към съответния законопроект. Така, както е позиционирано в Наказателен кодекс, новата регулация ще се ползва към различен тип закононарушения, само че не и против насилието над дами. А тъкмо в това е рецензията на Европейския съд по правата на индивида в последните каузи за домашно принуждение против България.

Предлага се завишаване на периода за отнемане от независимост от до 6 години с до 8 години при междинна телесна повреда(чл.129, ал.1 НК), отпадане на пробацията (чл.130 Наказателен кодекс, ал.2 НК) и завишаване на санкцията за осъществени закононарушения при лека телесна щета (чл.130 Наказателен кодекс, ал.2 НК). Нито повишената глоба от „ до 8 години “ отнемане от независимост, нито санкцията и отпадането на пробацията, са в положение да овладеят насилието. С санкции до 1000 лева не се превентира принуждение, та даже и леко. Увеличението размера на санкцията в посочения мащаб не е нищо повече от осъвременяване размера на сумата с отчитане размера на инфлацията в България за интервала от 2004г. до 2023г.. Сякаш изобретателността на депутатите е стигнала до „ швейцарското предписание “ за осъвременяване на пенсиите.

Увеличаването на тежестта на отнемане от независимост е прахуляк в очите на обществото. Първо, тъй като глобата отнемане от независимост до 8 години значи, че съдът има право да присъди отнемане от независимост от 0 до 8 години, т.е. без отнемане от независимост. Освен това, деецът може да избегне или понижи справедливата присъда като бъде напълно освободен от наказателна отговорност или я понижи в размер на 1/3 от плануваното наказване по силата на глава 27 или на глава 28 от Наказателен кодекс.

Самото увеличение на наказването „ отнемане от независимост “ от избран предел нагоре няма никакъв предпазен резултат върху възможния причинител. Например, през 2007 година наказването за междинна телесна щета беше до 5 години отнемане от независимост, през 2023 година той е към този момент до 6 години, а в този момент се предлага да стане до 8 години. През същия интервал броят на жертвите от закононарушение със междинна телесна щета е повишен в пъти.

Освен промени и допълнения в Наказателен кодекс, Правителството и депутатите излизат с предложение за изменение и допълнение на Закона за домашно принуждение. Сагата с този злощастен закон продължава съвсем 14 години. На фона на ширещата се безотговорност на всички съществени форми на принуждение в България, така наречен домашно принуждение не прави изключение. Вместо да получава отбрана посредством използване прецизно използване на Наказателен кодекс, на българското общество бе внушавано, че тази форма на принуждение е по-обществено рискова и следва да бъде превентирана и наказвана с приоритет. За задачите, се използваха искрено погрешни числа. Обективността не бе допускана до „ светая светих “ на българското законотворчество. Изкривявана бе фактическата картина, с цел да се изкриви правната регулация.

По команда от Брюксел, младият български законодател внесе критерия за пол и полова ориентировка в гражданско-правната материя. В отрито несъгласие с Конституцията на Република България и поредност от 4 решения на КС/РБ.

По закона за ремонт на ремонта, прочут от строителството на пътища и автомагистрали и на бул. " Граф Игнатиев " в центъра на столицата, ЗЗДН още веднъж е на хирургическата маса в Парламента. Само два дни след издание на ЗИД на ЗЗДН в Държавен вестник, през днешния ден разтревоженият законодател предлага ново изменение и допълнение по разпореждане от същото място. Нищо остаряло не е забравено и нищо ново не е измислено. Същите пороци на законодателния акт не престават да тровят публичните връзки, а към тях се прибавят нови.

Господата Кирил Петков, Бойко Методиев Борисов и група народни представители оферират нови объркващи промени. Предлага се уголемение на кръга на обектите на домашно принуждение, по чл.3 от ЗЗДН, като лицата във фактическо съпружеско общуване се заменят с лица в интимна връзка.

Много са „ хубостите “ на сходна правна регулация. Ще стартира с това, че качеството „ лица в интимна връзка “ ще би трябвало да се потвърждава в гражданския съд, като качество на страна по делото. Интимността, каквото и да значи това в правосъдната процедура, ще би трябвало да бъде доказвана с доказателствените средства на гражданското произвеждане – писмени доказателства, очевидци, правосъдни експертизи, оглед и освидетелстване, застраховане на доказателства. Могат да се плануват продължителни разногласия при преценката на съда за относимостта на доказателствата на интимността. Това ще направи тези цивилен каузи доста атрактивни за трети лица, жълтата преса и обществеността…

Симпатично е също по този начин събитието, че в този законопроект интимната връзка е дефинирана толкоз необятно, че разрешава да се квалифицират като жертви на домашно принуждение и братовчеди до четвърта степен на роднинство. Това на процедура обгръща целокупния български народ, в случай че се придържаме към признанието на един незабравим български политик от недалечното минало по какъв начин всички в България сме братовчеди.

Като изхождам от предлаганата легална формулировка на „ интимна връзка “ на законопроекта, мога да разкрия на читателя и други забавни аспекти на определението.

„ Интимна връзка е непринуден, релативно дълготраен съюз сред две лица, който поражда и съществува като фактическо положение, без да е належащо спазването на правно контролирана процедура и без значение дали лица споделят едно домакинство, като водещ детайл е строго персоналния темперамент на техните връзки “.

Не е належащо изключително въображение с цел да се досетим, че зад правния термин „ две лица “ може да се поместят както две лица от идентичен пол, по този начин и две лица от друг пол. Можем единствено да съжаляваме, че в дефиницията броят на лица във връзка е лимитирано единствено на две, а са дискрминирани връзките на три, четири и повече лица, които имат равни права със съюзите на две лица и могат да бъдат законодателно защитени… Съжителство „ без съблюдаване на правно контролирана процедура “ значи извънбрачна двойка. „ Независимо дали споделят едно домакинство “ значи лица, които се срещат понякога на най-различни места. „ Относително дълготраен съюз “ значи, че трайността няма да се възприема като безусловно условие на признание на интимността.

Ето по какъв начин незабелязано, елегантно, очарователно и безболезнено целият български народ е обзет в приложното поле на ЗЗДН. Това е в действителност удивително постижение на правната мисъл на ръководещото болшинство, даже и без Дани Кирилов.

А в този момент, да се върнем към сериозния звук. Насочването на дълбокото и изцяло публично неодобрение от правосъдната система към тематиката за насилието над дами посредством проверка на Решението на КС/РБ по конст.д.3 от 2018г. за отменяне ратификацията на Истанбулската спогодба е много обикновена и грубовата правна операция, нарушаваща Конституцията.

Призивите в тази посока, съчетани със закани към политическия съперник, от страна на Радан Кънев, евродепутат, Кирил Петков, някогашен министър председател и министър на стопанската система и други политици, съставлява подстрекателство против правовия ред и Конституцията на страната, направено обществено, пред безграничен брой лица. Ако в България има действителна правова страна, за това на тях щеше да бъде потърсена правосъдна отговорност. Те нямаше да могат да се базират на своя депутатски имунитет, тъй като той е функционален и се ползва само във връзка на осъществяване на техните служебни отговорности. А тяхното действие не е осъществено в качеството им на депутати. Всяко клатушкане в тази посока ще заслужи същата правна подготовка.

Първо изискване за осъществяване на правосъдната промяна е законодателната, изпълнителната и правосъдната власт да извършват в точния момент, качествено и професионално своите пълномощия. Последните събития от Стара Загора и реакцията на държавните институции обаче свидетелстват, че времето за това към момента не е настанало.

Статията е написана на 02.08.2023г., преди фамозното изключително съвещание на Правната комисия в Народно събрание от 03.08.20223г., извършено като част от интензивно мероприятие на избрани служби.