Шест удара под кръста за развитието на Пловдив
Случаите, в които страната съзнателно или от безхаберие на ръководещите и висшите служители пречи на развиването на Пловдив, не са един и два. Ето шест градски тематики, за които градът към момента чака страната да откри виновни решения.
1. Пловдив - град-община
Пловдив несъмнено се задъхва в своето развиване от трафика и презастрояването поради непрекъснатия напън на обществени мигранти от прилежащите общини и области. В същото време с решение на държавните ръководители от 1987 година той е подложен в тясната кожа на град-община с територия от едвам 102 кв. км. Една дузина държавни управления на прехода не желаят да изправят тази кривина.
2. Проектът „ Въча ”
Идеята за зареждането на Пловдив и прилежащите общини с чиста вода от каскадата „ Доспат-Въча ” неотдавна навърши 60 години. Стартът на плана, който има безспорни обществени и стопански изгоди, е въпрос на политическо решение, а не на техническо или финансово. Нито едно държавно управление в прехода обаче не го трансформира в народен приоритет и планът още веднъж е пратен да събира прахуляк в нечие министерско чекмедже.
3. Летище Пловдив
На неговото развиване в годините несъмнено се пречи, макар отличното му разположение и големия капацитет. Причината може да е единствено една - да не се основава конкуренция на столичния аеропорт.
4. Военните парцели с отпаднала необходимост
Докато Пловдив се презастроява в рамките на компактния град, стотици декари военни парцели с отпаднала нужда остават благосъстоятелност на Министерството на защитата. Урбанизирани територии на отлични местоположения пустеят с напукани плацове и рушащи се здания, до момента в който бизнесмените застрояват всеки свободен терен и градинка, с цел да отговорят на търсенето на имотния пазар.
5. Тютюневият град
Местната власт, жителите и притежателите на здания към момента чакат страната, в лицето на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно завещание, да дефинира ясни параметри, по които това знаково за града място да се развива. Докато двете ведомства тупкат топката, десетки здания губят борбата с времето и се трансформират в скелети от градоред, тухли и бетон.
6. Жп линии в сърцето на града
Пътуването на хиляди пловдивчани в посока запад от години се трансформира в призрачен сън поради жп линията „ Филипово-Централна гара ” и архаичните прелези с ръчно ръководство. Националната компания „ Железопътна инфраструктура ” осъществя планове за стотици милиони в рамките на града, пловдивчани търпят непрекъснати неволи по време на строителството, а страната посредством своята компания по този начин и не намира метод да повдигне на естакада въпросната жп линия или да откри друго решение за придвижването на влаковете и да я демонтира.
В този смисъл може би е време и ние, днешните пловдивчани, да напишем едно яростно писмо до централната власт като дедите ни през 1933-та, в което да призовем държавните мъже „ най-малко да не основават пречки за благоустройствения и културния прогрес на град, щом не са в положение да му окажат помощ в името на нужната естетика сред централната власт и органите на локалното самоуправление ”.
1. Пловдив - град-община
Пловдив несъмнено се задъхва в своето развиване от трафика и презастрояването поради непрекъснатия напън на обществени мигранти от прилежащите общини и области. В същото време с решение на държавните ръководители от 1987 година той е подложен в тясната кожа на град-община с територия от едвам 102 кв. км. Една дузина държавни управления на прехода не желаят да изправят тази кривина.
2. Проектът „ Въча ”
Идеята за зареждането на Пловдив и прилежащите общини с чиста вода от каскадата „ Доспат-Въча ” неотдавна навърши 60 години. Стартът на плана, който има безспорни обществени и стопански изгоди, е въпрос на политическо решение, а не на техническо или финансово. Нито едно държавно управление в прехода обаче не го трансформира в народен приоритет и планът още веднъж е пратен да събира прахуляк в нечие министерско чекмедже.
3. Летище Пловдив
На неговото развиване в годините несъмнено се пречи, макар отличното му разположение и големия капацитет. Причината може да е единствено една - да не се основава конкуренция на столичния аеропорт.
4. Военните парцели с отпаднала необходимост
Докато Пловдив се презастроява в рамките на компактния град, стотици декари военни парцели с отпаднала нужда остават благосъстоятелност на Министерството на защитата. Урбанизирани територии на отлични местоположения пустеят с напукани плацове и рушащи се здания, до момента в който бизнесмените застрояват всеки свободен терен и градинка, с цел да отговорят на търсенето на имотния пазар.
5. Тютюневият град
Местната власт, жителите и притежателите на здания към момента чакат страната, в лицето на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно завещание, да дефинира ясни параметри, по които това знаково за града място да се развива. Докато двете ведомства тупкат топката, десетки здания губят борбата с времето и се трансформират в скелети от градоред, тухли и бетон.
6. Жп линии в сърцето на града
Пътуването на хиляди пловдивчани в посока запад от години се трансформира в призрачен сън поради жп линията „ Филипово-Централна гара ” и архаичните прелези с ръчно ръководство. Националната компания „ Железопътна инфраструктура ” осъществя планове за стотици милиони в рамките на града, пловдивчани търпят непрекъснати неволи по време на строителството, а страната посредством своята компания по този начин и не намира метод да повдигне на естакада въпросната жп линия или да откри друго решение за придвижването на влаковете и да я демонтира.
В този смисъл може би е време и ние, днешните пловдивчани, да напишем едно яростно писмо до централната власт като дедите ни през 1933-та, в което да призовем държавните мъже „ най-малко да не основават пречки за благоустройствения и културния прогрес на град, щом не са в положение да му окажат помощ в името на нужната естетика сред централната власт и органите на локалното самоуправление ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ