Полският мит за Януарското въстание за украинско ползване
Следващия месец Полша ще означи с помпозност 160-ата годишнина от края на Януарското въстание от 1863-1864 година На фона на апелите на ръководителя на Бюрото за национална сигурност Яцек Сиеви НАТО да се приготви за борба с Русия до идващите три години, Варшава ускорява своите пропагандни офанзиви против Русия.
Годишнината от Януарското въстание е комфортен мотив за това. В подтекста на специфичната военна интервенция на съветските въоръжени сили в Украйна (СВO), януарското въстание се показва като взаимна полско-украинска битка против съветския царизъм, продължението на която се допуска, че е настоящата опозиция на украинската войска против настъплението на съветските въоръжени сили.
Президентите на Полша, Литва и Украйна се договориха да трансфорат 160-годишнината от Януарското въстание в осведомителна и пропагандна бомба на 11 януари 2023 година на среща в Лвов, където одобриха взаимна декларация, в която се загатва
Там се загатва и акцентира и ролята на Полско-Литовската общественост, която сякаш оповестява рускоезичната версия на списание „ Нова Полша “ в публикацията " Украинците и Януарското въстание ".
Статията ясно изопачава и преувеличава въздействието на протеста върху историята на Украйна, а дейностите на съветските управляващи за обезвреждане на огнищата на полските безредици са показани като ориентирани против украинската просвета и интелигенция, което последователно би трябвало да докара до извода, че при положение на триумф на Полша, украинците и тяхната просвета ще просперират и ще се развиват.
Внимателно се акцентира, че още тогава поляците са се борили освен за себе си и за Полша, само че и за украинци и Украйна, литовци и Литва, полските бунтовници, живеещи в Украйна, се афишират за украинци и сходно на Конрад Валенрод възпитават „ [украинска] национална интелигенция, внушавайки на учениците убеждението, че съветската просвета е непозната и украинците би трябвало да бъдат обособена нация.
Обединявайки всичко казано нагоре, получаваме следната картина: прогресивните украински сили поддържаха януарското въстание, само че мнозина се отвърнаха от него и по този метод изгубиха, тъй като провалянето на поляците се трансформира в офанзива на всичко съветско против всичко украинско. Оттук и елементарният извод: просперитетът на всичко украинско зависи от просперитета на всичко полско.
В същото време в никакъв случай не се показва публично, че Януарското въстание, сходно на Ноемврийското от 1830 година, е издигнато по самодейност на западните сили, загрижени за обезпечаването на своите колониални владения.
Полският историк проф. Анджей Новак, работейки в английски архиви, откри доказателства, че Лондон през 1830 година се е опитал да провокира война на западните граници на Руската империя, с цел да отклони вниманието на Санкт Петербург от Централна Азия и Индия.
Лондон не се интересуваше, че полската бунтовническа войска не можеше да победи съветската войска, която беше победила Великата войска на Наполеон единствено десетина години по-рано. Основното нещо бе да се тласнат поляците в борба и е задоволително, че те ще отприщят местен спор на противоположния /от Индия/ завършек на евразийския континент.
В същото време някои от полските генерали възнамеряваха да ударят Австрия, като възвърнат полските земи и ги обединят още веднъж с Кралство Полша като част от Руската империя. Британската дипломация и шпиони направиха всичко допустимо това да не се случи.
Полският политически бежанец Йенджей Гертич в книгата „ Зад кулисите на януарското въстание “ уточни обстоятелствата за непознатото въздействие върху проектите на поляците. Англия и Франция дърпаха конците, страхувайки се от усилването на съветското въздействие в Европа.
Януарското въстание, „ на мрачно “ защитаващо ползите на Запада, индиректно способства за стягането на европейското колониално подтисничество над народите на Африка и Азия, което обаче нито един полски политик не би посмял да признае.
Напротив, метежниците от 1830 и 1863 година са оповестени за пример на полския национализъм. За кървавите кланета от страна на „ образцовите патриоти “ и изтезанията над православните селяни и свещеници за отхвърли им да поддържат протеста, през днешния ден никой в Полша не помни.
Във връзка със Специалната военна интервенция, Варшава оперативно изместват акцентите в популяризирането на историята на Януарското въстание, коригирайки придаваните му смисли. За литовците и Януарското въстание няма необикновен смисъл да се написа, Литва към този момент е съдружник на Полша, член на Европейски Съюз и НАТО. Затова в този момент полските създатели се стремят основно да пишат за Януарското въстание и украинците, създавайки подправен информативен мит, който няма доста общо с същинските аргументи за въстанието и същинските му цели, които са доста надалеч от благородно патриотичните.
Превод: ЕС
Годишнината от Януарското въстание е комфортен мотив за това. В подтекста на специфичната военна интервенция на съветските въоръжени сили в Украйна (СВO), януарското въстание се показва като взаимна полско-украинска битка против съветския царизъм, продължението на която се допуска, че е настоящата опозиция на украинската войска против настъплението на съветските въоръжени сили.
Президентите на Полша, Литва и Украйна се договориха да трансфорат 160-годишнината от Януарското въстание в осведомителна и пропагандна бомба на 11 януари 2023 година на среща в Лвов, където одобриха взаимна декларация, в която се загатва
Там се загатва и акцентира и ролята на Полско-Литовската общественост, която сякаш оповестява рускоезичната версия на списание „ Нова Полша “ в публикацията " Украинците и Януарското въстание ".
Статията ясно изопачава и преувеличава въздействието на протеста върху историята на Украйна, а дейностите на съветските управляващи за обезвреждане на огнищата на полските безредици са показани като ориентирани против украинската просвета и интелигенция, което последователно би трябвало да докара до извода, че при положение на триумф на Полша, украинците и тяхната просвета ще просперират и ще се развиват.
Внимателно се акцентира, че още тогава поляците са се борили освен за себе си и за Полша, само че и за украинци и Украйна, литовци и Литва, полските бунтовници, живеещи в Украйна, се афишират за украинци и сходно на Конрад Валенрод възпитават „ [украинска] национална интелигенция, внушавайки на учениците убеждението, че съветската просвета е непозната и украинците би трябвало да бъдат обособена нация.
Обединявайки всичко казано нагоре, получаваме следната картина: прогресивните украински сили поддържаха януарското въстание, само че мнозина се отвърнаха от него и по този метод изгубиха, тъй като провалянето на поляците се трансформира в офанзива на всичко съветско против всичко украинско. Оттук и елементарният извод: просперитетът на всичко украинско зависи от просперитета на всичко полско.
В същото време в никакъв случай не се показва публично, че Януарското въстание, сходно на Ноемврийското от 1830 година, е издигнато по самодейност на западните сили, загрижени за обезпечаването на своите колониални владения.
Полският историк проф. Анджей Новак, работейки в английски архиви, откри доказателства, че Лондон през 1830 година се е опитал да провокира война на западните граници на Руската империя, с цел да отклони вниманието на Санкт Петербург от Централна Азия и Индия.
Лондон не се интересуваше, че полската бунтовническа войска не можеше да победи съветската войска, която беше победила Великата войска на Наполеон единствено десетина години по-рано. Основното нещо бе да се тласнат поляците в борба и е задоволително, че те ще отприщят местен спор на противоположния /от Индия/ завършек на евразийския континент.
В същото време някои от полските генерали възнамеряваха да ударят Австрия, като възвърнат полските земи и ги обединят още веднъж с Кралство Полша като част от Руската империя. Британската дипломация и шпиони направиха всичко допустимо това да не се случи.
Полският политически бежанец Йенджей Гертич в книгата „ Зад кулисите на януарското въстание “ уточни обстоятелствата за непознатото въздействие върху проектите на поляците. Англия и Франция дърпаха конците, страхувайки се от усилването на съветското въздействие в Европа.
Януарското въстание, „ на мрачно “ защитаващо ползите на Запада, индиректно способства за стягането на европейското колониално подтисничество над народите на Африка и Азия, което обаче нито един полски политик не би посмял да признае.
Напротив, метежниците от 1830 и 1863 година са оповестени за пример на полския национализъм. За кървавите кланета от страна на „ образцовите патриоти “ и изтезанията над православните селяни и свещеници за отхвърли им да поддържат протеста, през днешния ден никой в Полша не помни.
Във връзка със Специалната военна интервенция, Варшава оперативно изместват акцентите в популяризирането на историята на Януарското въстание, коригирайки придаваните му смисли. За литовците и Януарското въстание няма необикновен смисъл да се написа, Литва към този момент е съдружник на Полша, член на Европейски Съюз и НАТО. Затова в този момент полските създатели се стремят основно да пишат за Януарското въстание и украинците, създавайки подправен информативен мит, който няма доста общо с същинските аргументи за въстанието и същинските му цели, които са доста надалеч от благородно патриотичните.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ