Янев: Разбира се, че приемаме поканата на Борисов за разговори. Ние не чертаем червени линии
Следете " Гласове " в
Интервю на Тодор Токин,
- Казахте, че партията ви е подготвена на коалиция с всеки, стига да прецените, че тя е интерес на жителите, господин Янев?
- Нека да кажем по този начин – подготвени сме за диалози с всеки. А дали ще се стигне до коалиция е въпрос на по-следващ стадий. Така разбираме политиката – че се влиза в Народното събрание, с цел да се приказва и да се търсят решения.
- Как виждате едно държавно управление на супермалцинството, за което споменахте?
- Това е вид, който е краен - различен е въпросът кой по какъв начин ще желае да поеме този риск – имам поради, че такова държавно управление може да е нещо друго, нетрадиционно – едно евентуално малцинство, което ще изкара на масата на диалозите фактически такива цели, които са признати от всички и в границите на 2-3-10 месеца ще бъдат признати от всички и това държавно управление ще може да работи и по-късно към този момент може да се отиде на избори, откакто има нетърпимост и неспособност да се направи естествена коалиция с болшинство. Това имам поради.
- Смятате ли, че вариантите за сформиране на държавно управление са много по-големи от това, което виждаме към този момент?
- Така мисля, има такива варианти сега. А като се седне да се беседва, може да се окаже, че варианти съвсем няма. Въпрос е на диалози, а ние в действителност не сме очевидци на диалози, а на поръчки на разнообразни политически сили след изборите, които наподобяват на поръчките от преди изборите. А съгласно мен след изборите би трябвало да се смени тона и да се приказва по различен метод – най-малкото да се смени тона, да стане той градивен, а не да се търсят червени линии, които са начертани преди този момент.
- Вие имате ли червени линии?
- Това са само реализацията на националните ползи. Така че който желае да беседваме, елементарно може да откри пресечните точки и алените линии.
- Господин Янев, в понятието „ народен интерес “ всяка партия сякаш влага друго наличие. За Костадин Костадинов той е едно, за Корнелия Нинова друго, за Кирил Петков – трето. Вашето определение за народен интерес?
- За страдание в нашето политическо говорене липсва изясненост на това разбиране. Отварям скоба – това разбиране няма нито интернационално приета формулировка, нито в българското пространство някой с изключение на мен не го е обяснявал. Опитвал съм се да го обясня няколко пъти. Надявам се, че съм бил свестен, а в случай че не се надявам на последователно струпване, хората да се замислят какво в действителност влагам в това разбиране. Защото в последна сметка ние като човеци имаме разнообразни мотивационни аргументи да вършим едно, второ или трето. Но когато приказваме за народен интерес на нацията, би трябвало да имаме поради кои са сплотяващите фактори да сме на едно място, да сме нация, да браним земята си, стопанска система и обществена система. Какво ни прави хора, принадлежащи към тази нация.
- И то е...
- Аз го дефинирам като три стълба политики, които дефинират три съществени фактора – сигурност, правдивост и благополучие. Т.е. повода, да сме всички дружно е, че би трябвало да имаме сигурност, обективни връзки в обществото както сред индивидите, по този начин и сред обособените публични групи, и в последна сметка всички дружно би трябвало да благоденстваме. Това са трите съществени стълба на политики, които би трябвало да се развива и ще ни вършат мощни като общество и страна.
- Ще приемете ли поканата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов за договаряния с всички парламентарни партии за сформиране на постоянен кабинет по две съществени тематики - войната в Украйна и финансите, инфлацията, еврозоната, енергетиката?
- Разбира се, че ще приемем. Това е нещо, за което аз и обединението, която съставлявам, говорихме през цялата акция – че ние влизаме в политиката да предлагаме и да търсим съответни решения. Не може всеки поединично да подсигурява реализирането на тези решения, по тази причина търсим разновидности за по-широка поддръжка и схващане. И апелът „ да седнем на масата на договарянията “ аз съм го заявил като поръчка доста пъти по време на акцията. Моето мнение е, че когато партиите влязат в Народното събрание, би трябвало да търсят способи за взаимоотношение. А това става посредством договаряния, в които се излагат съответните гледни точки, цели, визия и метод за решаването на другите проблеми, и се намира най-малкото общо кратно. Тези цели се одобряват от една, две, пет или всички партии и по този метод се образува в случай че не болшинство, то най-малко съидейници за посоката, в която би трябвало да се развива страната.
- Бихте ли взели участие в проевропейска и проатлантическа коалиция?
- Ами дано да изясним това разбиране евроатлантическа коалиция. България е член на НАТО и на Европейски Съюз. Тази евроатлантическа коалиция в действителност е българският народен интерес, методът, по който ние управляваме страната и какви решения предлагаме на жителите ни. Това е основата. Така че нямам нищо срещу да се поставят тези понятия на масата, само че в действителност основата опира до това какви решения ние предлагаме на нашите жители. И да не слагаме етикети, без да предлагаме такива решения. Защото жителите сега ги интересува инфлацията, цените на силата и икономическото развиване на страната. Да не се получи по този начин, че вследствие на инфлацията да пристигна криза, да се получат банкрути на компании, а с тях – и безработица. Това е страшното, което плаши българските жители и това са главните въпроси, които би трябвало да решаваме. Разбира се, това са нашите цели, които се вписват в националните ползи, за които говорихме.
- Във вашата коалиция е Румен Петков с лявата си партия АБВ, Стефан Софиянски, който е десен политик...
- Точно по този начин. Има патриотична партия, има земеделска и зелена партия. Така демонстрираме един тип модел на подобен вид платформа, който може да сплотява на пръв взор партии с най-различни идеологии и цели, само че в името на националния интерес ние сме намерили пресечните точки, общи позиции, визии и хрумвания, които считаме да развиваме и най-важното – опитваме се да предлагаме решения на жителите. Така че това е нашата формула.
- Излиза, че по оста ляво-дясно-център, вие сте по-скоро център?
- Тези понятия до каква степен са съответни сега е една друга тематика и диалогът по нея може да продължи много дълго от позиция на това по какъв начин се развиват идеологиите в края на XX и началото на XXI век. Но по принцип сякаш всеки се стреми като че ли да е в центъра и да споделя: Аз мога да работя и с леви и с десни, което прави този диалог надали не клиширан. За да избягаме от клишетата партия „ Български напредък “, която е нова партия и занапред и следва същинското структуриране е избрана като партия на националния консерватизъм. Национален, тъй като в основата е националната страна, нейната отбрана, нейното развиване в бъдеще и одобряване. И консерватизъм от позиция на традициите, които са в основата на нашето съществуване като българи, в нашия генотип – дом, семейство, учебно заведение, просвета, нематериалност. Всички тези характерности, които ни дефинират като българи и се надяваме да ги развиваме, да ни приведат и в бъдеще.
- Нещо като идеологията на победителката на изборите в Италия Джорджа Мелони...
- Не желая да върша съпоставения с този или оня, само че има една генерална наклонност, която виждам в чисто политическото и която дефинираме като наш политически конкурент – това е световният демократизъм, който се изчерпва, който с постлиберализъм, неолиберализъм и всички тези понятия не ражда нищо ново. Според мен идващите десетилетия ще са десетилетия на консерватизма – консерватизъм в случай че щете от позиция на отношението към парите, към капитала и към бизнеса, тъй като идва времето на по-сериозно и близко отношение към промишлеността, към индустриалния капитал, а не към спекулативния. Защото и това е едно полесражение, което наподобява като надидеологическо, само че в действителност дефинира значително идеологическите течения. Индустриалният капитал значително е обичайното произвеждане, обичайна промишленост, която създава нещо, а пари не се вършат от нищо.
- Икономистът Евгени Кънев сподели, че изходът от създалата се след изборите обстановка е държавно управление с трети мандат на Стефан Янев, или нови избори. Как гледате на тази оферта?
- Не обичам да обмислям върху хипотези, които имат единствено два вероятни изхода. Мисля, че има и варианти да се разиграят и други варианти и дано не се опитваме да предрешаваме. Знаете какво повелява нашата Конституция – ще се завърти парламентарната рулетка и се надявам, че партиите, които получат първия и втория мандат ще положат нужните старания най-много да беседват, най-много да търсят метод на установяване на вероятни цели, на допустима коалиция. И тогава да мислим за третия мандат, на който и да се даде той. Нека не забравяме, че третият мандат президентът взема решение на кого да го даде. Той не е обезпечен за най-малката партия. В случая аз съставлявам най-малката коалиция, която ще е в 48-ото Народно събрание. Разговорите предстоят. В момента чуваме единствено поръчки.
- Като споменахте президентът Радев, кажете какви са ви връзките с него?
- Нормални. Защо това би трябвало да е въпрос?
- Бяхте длъжностен министър председател два пъти...
- Да и работих с него. Ние от дълго време се познаваме. Знаете, още в армията бойни приятели сме били.
- Казахте, че посланието на гласувалите българи към политиците е: Седнете и се разберете...
- Да, аз по този начин го разгадавам. Друг е въпросът по какъв начин го разчитат сътрудниците от другите политически централи.
- И още едни ваши думи – че партиите се разделят не на огромни и дребни, а на такива, които оферират решения и такива, които не оферират решения.
- Да, тъкмо по този начин. С други думи, на такива които могат и на такива, които не могат. В последна сметка политиката е изкуство на вероятното, въпреки всичко.
- Вие извървяхте една еволюция във връзка с войната в Украйна от специфична интервенция, до това, че има война. Нали по този начин?
- Това не е еволюция. Това е наричане на нещата с същинските им имена според от другите стадии. И незабавно ще ви кажа. Специална интервенция продължи до момента в който бе оповестена частична готовност в Русия. Обърнете се обратно в историята, към модерните войни на XX век и обърнете внимание, че всяка една от тях стартира с готовност. И оттук насетне излезе по този начин, че ние водим един полуполитически диалог, който ограмотява българските жители от позиция на военното изкуство и военното дело. Ако някой претендира, че схваща по-добре военното дело от военните да облича униформата, да поставя раницата на гърба. Аз не съм видял опашка от хора с бойни раници и да отиват на бойното поле. Нито от едната, нито от другата страна.
- Защо господин Радев не поддържа декларацията на президентите от Източна Европа за участието на Украйна в НАТО?
- Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като нашите връзки с него са естествени и човешки, само че не са работни.
-----
Нашият посетител
Стефан Янев е роден на 1 март 1960 година в град Поповица, област Пловдив. Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров ”, Военна академия “Г. С. Раковски ”, Военен лицей към Националния боен университет във Вашингтон, Съединени американски щати. В интервала 2005 - 2007 година е шеф на департамент “Tрансформации ” в Центъра на НАTО за битка c тероризма в Анкара. Последователно е бил шеф на дирекция “Отбранителна политика ” и “Политика за сигурност и защита ” към МО. На 1 юли 2009 година е почетен с висше офицерско звание бригаден военачалник. От 2011 до 2014 година е боен аташе в Съединени американски щати. Вицепремиер и министър на защитата в служебния кабинет “Герджиков ”. Служебен министър-председател от 12 май 2021 година до 13 декември 2021 година От 13 декември 2021 година до 1 март 2022 година е министър на защитата. Владее британски, немски и съветски език. Лидер на учредената през май партия „ Български напредък “, която на изборите на 2 октомври влезе в 48-то Народно заседание.
Източник: " Труд "
Интервю на Тодор Токин,
- Казахте, че партията ви е подготвена на коалиция с всеки, стига да прецените, че тя е интерес на жителите, господин Янев?
- Нека да кажем по този начин – подготвени сме за диалози с всеки. А дали ще се стигне до коалиция е въпрос на по-следващ стадий. Така разбираме политиката – че се влиза в Народното събрание, с цел да се приказва и да се търсят решения.
- Как виждате едно държавно управление на супермалцинството, за което споменахте?
- Това е вид, който е краен - различен е въпросът кой по какъв начин ще желае да поеме този риск – имам поради, че такова държавно управление може да е нещо друго, нетрадиционно – едно евентуално малцинство, което ще изкара на масата на диалозите фактически такива цели, които са признати от всички и в границите на 2-3-10 месеца ще бъдат признати от всички и това държавно управление ще може да работи и по-късно към този момент може да се отиде на избори, откакто има нетърпимост и неспособност да се направи естествена коалиция с болшинство. Това имам поради.
- Смятате ли, че вариантите за сформиране на държавно управление са много по-големи от това, което виждаме към този момент?
- Така мисля, има такива варианти сега. А като се седне да се беседва, може да се окаже, че варианти съвсем няма. Въпрос е на диалози, а ние в действителност не сме очевидци на диалози, а на поръчки на разнообразни политически сили след изборите, които наподобяват на поръчките от преди изборите. А съгласно мен след изборите би трябвало да се смени тона и да се приказва по различен метод – най-малкото да се смени тона, да стане той градивен, а не да се търсят червени линии, които са начертани преди този момент.
- Вие имате ли червени линии?
- Това са само реализацията на националните ползи. Така че който желае да беседваме, елементарно може да откри пресечните точки и алените линии.
- Господин Янев, в понятието „ народен интерес “ всяка партия сякаш влага друго наличие. За Костадин Костадинов той е едно, за Корнелия Нинова друго, за Кирил Петков – трето. Вашето определение за народен интерес?
- За страдание в нашето политическо говорене липсва изясненост на това разбиране. Отварям скоба – това разбиране няма нито интернационално приета формулировка, нито в българското пространство някой с изключение на мен не го е обяснявал. Опитвал съм се да го обясня няколко пъти. Надявам се, че съм бил свестен, а в случай че не се надявам на последователно струпване, хората да се замислят какво в действителност влагам в това разбиране. Защото в последна сметка ние като човеци имаме разнообразни мотивационни аргументи да вършим едно, второ или трето. Но когато приказваме за народен интерес на нацията, би трябвало да имаме поради кои са сплотяващите фактори да сме на едно място, да сме нация, да браним земята си, стопанска система и обществена система. Какво ни прави хора, принадлежащи към тази нация.
- И то е...
- Аз го дефинирам като три стълба политики, които дефинират три съществени фактора – сигурност, правдивост и благополучие. Т.е. повода, да сме всички дружно е, че би трябвало да имаме сигурност, обективни връзки в обществото както сред индивидите, по този начин и сред обособените публични групи, и в последна сметка всички дружно би трябвало да благоденстваме. Това са трите съществени стълба на политики, които би трябвало да се развива и ще ни вършат мощни като общество и страна.
- Ще приемете ли поканата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов за договаряния с всички парламентарни партии за сформиране на постоянен кабинет по две съществени тематики - войната в Украйна и финансите, инфлацията, еврозоната, енергетиката?
- Разбира се, че ще приемем. Това е нещо, за което аз и обединението, която съставлявам, говорихме през цялата акция – че ние влизаме в политиката да предлагаме и да търсим съответни решения. Не може всеки поединично да подсигурява реализирането на тези решения, по тази причина търсим разновидности за по-широка поддръжка и схващане. И апелът „ да седнем на масата на договарянията “ аз съм го заявил като поръчка доста пъти по време на акцията. Моето мнение е, че когато партиите влязат в Народното събрание, би трябвало да търсят способи за взаимоотношение. А това става посредством договаряния, в които се излагат съответните гледни точки, цели, визия и метод за решаването на другите проблеми, и се намира най-малкото общо кратно. Тези цели се одобряват от една, две, пет или всички партии и по този метод се образува в случай че не болшинство, то най-малко съидейници за посоката, в която би трябвало да се развива страната.
- Бихте ли взели участие в проевропейска и проатлантическа коалиция?
- Ами дано да изясним това разбиране евроатлантическа коалиция. България е член на НАТО и на Европейски Съюз. Тази евроатлантическа коалиция в действителност е българският народен интерес, методът, по който ние управляваме страната и какви решения предлагаме на жителите ни. Това е основата. Така че нямам нищо срещу да се поставят тези понятия на масата, само че в действителност основата опира до това какви решения ние предлагаме на нашите жители. И да не слагаме етикети, без да предлагаме такива решения. Защото жителите сега ги интересува инфлацията, цените на силата и икономическото развиване на страната. Да не се получи по този начин, че вследствие на инфлацията да пристигна криза, да се получат банкрути на компании, а с тях – и безработица. Това е страшното, което плаши българските жители и това са главните въпроси, които би трябвало да решаваме. Разбира се, това са нашите цели, които се вписват в националните ползи, за които говорихме.
- Във вашата коалиция е Румен Петков с лявата си партия АБВ, Стефан Софиянски, който е десен политик...
- Точно по този начин. Има патриотична партия, има земеделска и зелена партия. Така демонстрираме един тип модел на подобен вид платформа, който може да сплотява на пръв взор партии с най-различни идеологии и цели, само че в името на националния интерес ние сме намерили пресечните точки, общи позиции, визии и хрумвания, които считаме да развиваме и най-важното – опитваме се да предлагаме решения на жителите. Така че това е нашата формула.
- Излиза, че по оста ляво-дясно-център, вие сте по-скоро център?
- Тези понятия до каква степен са съответни сега е една друга тематика и диалогът по нея може да продължи много дълго от позиция на това по какъв начин се развиват идеологиите в края на XX и началото на XXI век. Но по принцип сякаш всеки се стреми като че ли да е в центъра и да споделя: Аз мога да работя и с леви и с десни, което прави този диалог надали не клиширан. За да избягаме от клишетата партия „ Български напредък “, която е нова партия и занапред и следва същинското структуриране е избрана като партия на националния консерватизъм. Национален, тъй като в основата е националната страна, нейната отбрана, нейното развиване в бъдеще и одобряване. И консерватизъм от позиция на традициите, които са в основата на нашето съществуване като българи, в нашия генотип – дом, семейство, учебно заведение, просвета, нематериалност. Всички тези характерности, които ни дефинират като българи и се надяваме да ги развиваме, да ни приведат и в бъдеще.
- Нещо като идеологията на победителката на изборите в Италия Джорджа Мелони...
- Не желая да върша съпоставения с този или оня, само че има една генерална наклонност, която виждам в чисто политическото и която дефинираме като наш политически конкурент – това е световният демократизъм, който се изчерпва, който с постлиберализъм, неолиберализъм и всички тези понятия не ражда нищо ново. Според мен идващите десетилетия ще са десетилетия на консерватизма – консерватизъм в случай че щете от позиция на отношението към парите, към капитала и към бизнеса, тъй като идва времето на по-сериозно и близко отношение към промишлеността, към индустриалния капитал, а не към спекулативния. Защото и това е едно полесражение, което наподобява като надидеологическо, само че в действителност дефинира значително идеологическите течения. Индустриалният капитал значително е обичайното произвеждане, обичайна промишленост, която създава нещо, а пари не се вършат от нищо.
- Икономистът Евгени Кънев сподели, че изходът от създалата се след изборите обстановка е държавно управление с трети мандат на Стефан Янев, или нови избори. Как гледате на тази оферта?
- Не обичам да обмислям върху хипотези, които имат единствено два вероятни изхода. Мисля, че има и варианти да се разиграят и други варианти и дано не се опитваме да предрешаваме. Знаете какво повелява нашата Конституция – ще се завърти парламентарната рулетка и се надявам, че партиите, които получат първия и втория мандат ще положат нужните старания най-много да беседват, най-много да търсят метод на установяване на вероятни цели, на допустима коалиция. И тогава да мислим за третия мандат, на който и да се даде той. Нека не забравяме, че третият мандат президентът взема решение на кого да го даде. Той не е обезпечен за най-малката партия. В случая аз съставлявам най-малката коалиция, която ще е в 48-ото Народно събрание. Разговорите предстоят. В момента чуваме единствено поръчки.
- Като споменахте президентът Радев, кажете какви са ви връзките с него?
- Нормални. Защо това би трябвало да е въпрос?
- Бяхте длъжностен министър председател два пъти...
- Да и работих с него. Ние от дълго време се познаваме. Знаете, още в армията бойни приятели сме били.
- Казахте, че посланието на гласувалите българи към политиците е: Седнете и се разберете...
- Да, аз по този начин го разгадавам. Друг е въпросът по какъв начин го разчитат сътрудниците от другите политически централи.
- И още едни ваши думи – че партиите се разделят не на огромни и дребни, а на такива, които оферират решения и такива, които не оферират решения.
- Да, тъкмо по този начин. С други думи, на такива които могат и на такива, които не могат. В последна сметка политиката е изкуство на вероятното, въпреки всичко.
- Вие извървяхте една еволюция във връзка с войната в Украйна от специфична интервенция, до това, че има война. Нали по този начин?
- Това не е еволюция. Това е наричане на нещата с същинските им имена според от другите стадии. И незабавно ще ви кажа. Специална интервенция продължи до момента в който бе оповестена частична готовност в Русия. Обърнете се обратно в историята, към модерните войни на XX век и обърнете внимание, че всяка една от тях стартира с готовност. И оттук насетне излезе по този начин, че ние водим един полуполитически диалог, който ограмотява българските жители от позиция на военното изкуство и военното дело. Ако някой претендира, че схваща по-добре военното дело от военните да облича униформата, да поставя раницата на гърба. Аз не съм видял опашка от хора с бойни раници и да отиват на бойното поле. Нито от едната, нито от другата страна.
- Защо господин Радев не поддържа декларацията на президентите от Източна Европа за участието на Украйна в НАТО?
- Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като нашите връзки с него са естествени и човешки, само че не са работни.
-----
Нашият посетител
Стефан Янев е роден на 1 март 1960 година в град Поповица, област Пловдив. Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров ”, Военна академия “Г. С. Раковски ”, Военен лицей към Националния боен университет във Вашингтон, Съединени американски щати. В интервала 2005 - 2007 година е шеф на департамент “Tрансформации ” в Центъра на НАTО за битка c тероризма в Анкара. Последователно е бил шеф на дирекция “Отбранителна политика ” и “Политика за сигурност и защита ” към МО. На 1 юли 2009 година е почетен с висше офицерско звание бригаден военачалник. От 2011 до 2014 година е боен аташе в Съединени американски щати. Вицепремиер и министър на защитата в служебния кабинет “Герджиков ”. Служебен министър-председател от 12 май 2021 година до 13 декември 2021 година От 13 декември 2021 година до 1 март 2022 година е министър на защитата. Владее британски, немски и съветски език. Лидер на учредената през май партия „ Български напредък “, която на изборите на 2 октомври влезе в 48-то Народно заседание.
Източник: " Труд "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ