Коледни пости - Ден 26: Спагети с домашен доматен сос. И рецептата за него.
След вчерашния неуспех през днешния ден съм надалеч по- смирено настроена. Пия чай и стапям препечени филийки в мед. Навън се вихри някаква хала и почтено казано с нищо не ми се занимава, с изключение на да мечтателствам зимната картина.
Но не, през днешния ден си намислям, че ще сготвям паста.
Казах към този момент, че това е едно от обичаните ми ястия. Да готвиш паста, не е просто да свариш макарони и да им добавиш сос. Италианците са доста докачливи на тематика паста. И въобще – хранене, софра, другари, вино, сладки приказки, ръкомахане и смях – за тях това е едно неделимо цяло. И по тази причина си имат за всяка паста име, и надали не всеки град си има сос, чиято рецепта брани с цената на живот и гибел. Стига се и до съд и разпра, в случай че някой си разреши да узурпира тайните и магиите на кухнята им.
Сос Калабрезе,, сос Карбонара,, сос Арабиата – зад всяка обичайната рецепта се крие най-малко една легенда за обич, гибел, беднотия, ненавист. Италианската кухня отразява едно към едно живота и нравите на Италия. Както е и във всяка национална кухня. Освен може би в нашата, която е примес от усетите на целия полуостров.
Ако попитате някой италианец каква паста отива на даден сос, ще го хвърлите в покъртителни размисли, които ще го доведат или до смисъла на живота, или до последната победа на обичания му футболен тим. Имам ясни мемоари какъв брой са докачливи на тематика кухня. В Германия един сътрудник италианец, както седяхме в пицария, извадена все едно от Южна Италия, по този начин хубаво нагиздена, напряко скочи афектиран от усета на пицата си и сподели на основния готвач, по какъв начин би трябвало в действителност да се прави пица. И до момента в който самият той се потеше зад рамото на разгорещилия се Карло, ние се забавлявахме, а Карло беше един благополучен човек, тъй като отбрани достойнството на една елементарна Маргарита.
Но те постоянно не помнят, че, с цел да се сготви същинско италианско ядене, даже и най- нормално песто, ти трябват избрани артикули, които в цялостния си искра можем да намерим единствено в Италия. Сирена, шунки, подправки. Всеки нюанс на усета им има значение за крайната магия. Но едно е несъмнено – с цел да сготвиш вкусна паста би трябвало зехтин и чесън, изключително чесън в обилие. И прясно настърган. Аз избирам сосове на доматена основа и ще ви кажа за какво.
“Защото моята майка прави необикновен домакински доматен сос. ”
Несравним с нищо, което съм пробвала в " ристоранти " или другаде. Трябва да ви кажа, че се прави август, когато доматите са най- сладки, за предпочитане едри селски домати, по- месести. " Биволско сърце " им споделяме по нашия край. И нали е пост, оставам този сос както си е, без да му прибавям нищо, с изключение на чесън и зехтин. Но той търпи телешка кайма, бекон, зеленчуци.
Тази домашна рецепта е мотивът да обичам толкоз доста паста и ще ви я споделя с удоволствие.
Рецепта за домакински доматен сос за паста:
Продукти:
10 кг едри, добре узрели домати
Около 15-20 гр кимион
15-20 гр черен пипер, зависи от усета ви
Една глава лук
5-6 скилидки чесън
Сол, захар 3- 4 супени лъжици
Приготовление:
Доматите смиламе в мелница за кайма. После ги минаваме в машинка, в която се отделят ципите и семките. Полученото прясно пюре слагаме на печката да заври. След към час, белим лука и чесън, нарязваме ги на по едро и ги завиваме в марля, която пускаме в пюрето. Бъркаме от самото начало, до момента в който добие плътност по- рядка от купешки кетчуп. Вадим лука и чесъна и подправяме с кимион, черен пипер. Опитваме и слагаме солта на усет. Захарта слагаме най-после, с цел да се отнеме от киселинността на доматите. Особено значимо е това, тъй като има хора с доста чувствителни стомаси, които като нищо ще получат киселини. Ако имате афинитет към лютивото, може да добавите при варенето една- две сухи люти чушки. От 10 кг. домати би трябвало да получим ориентировъчно 2,5 кг. сос. Наливаме го в стъклени шишенца или буркани с капачка винт и стерилизираме за 10 минути от момента на шупване.
Трябва да признаем, че технологията е трудоемка, само че резултатът е сос за паста, подготвен за 20 минути, едвам се загрее и спагетите да го поемат. Заслужава си.
Това е моето постно ядене за през днешния ден, приключено с обещанието, да видя Белла Италия някой ден. Някой прелестен ден.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Но не, през днешния ден си намислям, че ще сготвям паста.
Казах към този момент, че това е едно от обичаните ми ястия. Да готвиш паста, не е просто да свариш макарони и да им добавиш сос. Италианците са доста докачливи на тематика паста. И въобще – хранене, софра, другари, вино, сладки приказки, ръкомахане и смях – за тях това е едно неделимо цяло. И по тази причина си имат за всяка паста име, и надали не всеки град си има сос, чиято рецепта брани с цената на живот и гибел. Стига се и до съд и разпра, в случай че някой си разреши да узурпира тайните и магиите на кухнята им.
Сос Калабрезе,, сос Карбонара,, сос Арабиата – зад всяка обичайната рецепта се крие най-малко една легенда за обич, гибел, беднотия, ненавист. Италианската кухня отразява едно към едно живота и нравите на Италия. Както е и във всяка национална кухня. Освен може би в нашата, която е примес от усетите на целия полуостров.
Ако попитате някой италианец каква паста отива на даден сос, ще го хвърлите в покъртителни размисли, които ще го доведат или до смисъла на живота, или до последната победа на обичания му футболен тим. Имам ясни мемоари какъв брой са докачливи на тематика кухня. В Германия един сътрудник италианец, както седяхме в пицария, извадена все едно от Южна Италия, по този начин хубаво нагиздена, напряко скочи афектиран от усета на пицата си и сподели на основния готвач, по какъв начин би трябвало в действителност да се прави пица. И до момента в който самият той се потеше зад рамото на разгорещилия се Карло, ние се забавлявахме, а Карло беше един благополучен човек, тъй като отбрани достойнството на една елементарна Маргарита.
Но те постоянно не помнят, че, с цел да се сготви същинско италианско ядене, даже и най- нормално песто, ти трябват избрани артикули, които в цялостния си искра можем да намерим единствено в Италия. Сирена, шунки, подправки. Всеки нюанс на усета им има значение за крайната магия. Но едно е несъмнено – с цел да сготвиш вкусна паста би трябвало зехтин и чесън, изключително чесън в обилие. И прясно настърган. Аз избирам сосове на доматена основа и ще ви кажа за какво.
“Защото моята майка прави необикновен домакински доматен сос. ”
Несравним с нищо, което съм пробвала в " ристоранти " или другаде. Трябва да ви кажа, че се прави август, когато доматите са най- сладки, за предпочитане едри селски домати, по- месести. " Биволско сърце " им споделяме по нашия край. И нали е пост, оставам този сос както си е, без да му прибавям нищо, с изключение на чесън и зехтин. Но той търпи телешка кайма, бекон, зеленчуци.
Тази домашна рецепта е мотивът да обичам толкоз доста паста и ще ви я споделя с удоволствие.
Рецепта за домакински доматен сос за паста:
Продукти:
10 кг едри, добре узрели домати
Около 15-20 гр кимион
15-20 гр черен пипер, зависи от усета ви
Една глава лук
5-6 скилидки чесън
Сол, захар 3- 4 супени лъжици
Приготовление:
Доматите смиламе в мелница за кайма. После ги минаваме в машинка, в която се отделят ципите и семките. Полученото прясно пюре слагаме на печката да заври. След към час, белим лука и чесън, нарязваме ги на по едро и ги завиваме в марля, която пускаме в пюрето. Бъркаме от самото начало, до момента в който добие плътност по- рядка от купешки кетчуп. Вадим лука и чесъна и подправяме с кимион, черен пипер. Опитваме и слагаме солта на усет. Захарта слагаме най-после, с цел да се отнеме от киселинността на доматите. Особено значимо е това, тъй като има хора с доста чувствителни стомаси, които като нищо ще получат киселини. Ако имате афинитет към лютивото, може да добавите при варенето една- две сухи люти чушки. От 10 кг. домати би трябвало да получим ориентировъчно 2,5 кг. сос. Наливаме го в стъклени шишенца или буркани с капачка винт и стерилизираме за 10 минути от момента на шупване.
Трябва да признаем, че технологията е трудоемка, само че резултатът е сос за паста, подготвен за 20 минути, едвам се загрее и спагетите да го поемат. Заслужава си.
Това е моето постно ядене за през днешния ден, приключено с обещанието, да видя Белла Италия някой ден. Някой прелестен ден.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ