Китаристът на P.I.F . Иван Велков пред Lupa.bg: Енергията и добротата на Димо обединява всички ни
След сполучливото концертно лято на група P.I.F. и многочислените прочувствени концерти под наслов " Приказката P.I.F. - невиДИМО ", момчетата от бандата излизат на софийска сцена със напълно новия концерт-спектакъл " Оставам тук ". За него музикантите са подготвили нови части, които до в този момент в никакъв случай не са били изпълнявани по време на концерти. Разбира се, ще прозвучат и най-съкровените, и обичани песни на почитателите. Концертът ще се състои на 3 ноември в клуб " Mixtape 5 ", като дружно с тогавашния басист на групата Юрий Божинов и гост-вокалистите Владимир Михайлов и Ерсин Мустафов, P.I.F. ще си спомнят и ще почетат един от своите създатели - Димо Стоянов.
Lupa.bg беседва особено преди концерта с надарения китарист и съосновател на групата Иван Велков. Той открехна завесата и показа какво да чакат почитателите на P.I.F., която тази години чества 30 години от основаването си. По думите на китариста наличието на Димо, който въпреки да си отиде от този свят преди 2 години, покосен от тежък коронавирус, продължава да е осезаемо.
" Присъствието на Димо сплотява всички, без да се познаваме ставаме едно, публиката на концерт не се познава, само че тази сила, която ни остави Димо, ни сплотява всички и все едно всички сме познати. И това е най-якото – всички да сме положителни ", прям бе пред Lupa.bg Иван Велков. Точно и заради тази причина P.I.F. демонстрира на почитателите си, че ще продължи да съществува и в името на Димо и по тази причина приготвя серия от концерти под надпис " Оставам тук ".
Музикантът описа и какъв юбилеен концерт с присъединяване на доста посетители на сцената да чакат следващата година феновете на бандата. Иван Велков се върна обратно в детските си години и описа за запознанството си с Димо на една спирка във Варна. И двамата музиканти са родом от морската столица. Иван Велков е роден през 1976 година Завършил е Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " и от дребен мечтае да се занимава с музика.
" В детската градина мечтаех да съм капитан на транспортен съд. Но това бързо мина и по-късно започнах да бленувам да стана рок звезда. В 4 клас, когато към този момент започнах да виждам китари и да си върша изкуствени китари от картони, мечтаех за групи и да бъда огромната работа ", описа с усмивка варненецът. Защо има вяра в положителното и за какво злото в света не го обезкуражава и какви други планове приготвя в близко време P.I.F. - тези въпроси разяснява Lupa.bg с Иван Велков.
Иван Велков е съосновател на група P.I.F. дружно с Димо Стоянов. Снимка: Ели Дели
- Иване, подготвяте концерт с P.I.F., озаглавен „ Оставам тук “. С какво ще провокирате почитателите и приятелите на групата?
- Продължаваме концертите, които до момента се назоваха „ Приказката P.I.F. - невиДИМО “. През тези две години видяхме, че и публиката, и приятелите ни поддържат да продължим да свирим. Затова в този момент взехме решение да създадем поредност от концерти, които отново да са тематични и ги нарекохме „ Оставам тук “. Така демонстрираме, че желаеме да продължим, желаеме P.I.F. да прави това, което сме правили и до момента с Димо и желаеме песните ни да продължат да звучат и да се пеят.
Изненадата за концерта на 3 ноември в " Mixtape 5 " е, че ще вкараме нови песни, които от дълго време не сме свирили в репертоара или които в никакъв случай не са влизали в него. Това ще е забавното този път.
Освен че сменяме заглавието на концерта, ще вкараме части от албумите ни, които досега не сме изпълнявали на концерти. Това са песни, които примерно Димо доста е желал да влизат в нашите сет листове, само че все не сме могли да се съберем и да репетираме и в този момент действително реализираме и тази негова фантазия. Надявам се публиката да остане прелестно сюрпризирана.
Димо и Иван се познават от деца. Двамата свиреха постоянно във варненския клуб " Ментол "
- Какво най-вече би желал да кажеш в този момент на Димо и приказваш ли си с него?
- О, да. Естествено, че има подобен миг, колкото и за някого да звучи налудничаво. Бих го питал дали се оправяме, тъй като действително го вършим и в негово име, да продължи тази приказка и да не се не помни. Много ми е забавно какво би споделил. Виждам, че публиката ни поддържа, тя споделя да продължим. Дори в самото начало, когато Димо към този момент не беше тук измежду нас, бяхме решили да спрем. Такова беше ситуацията, само че не съжаляваме, че продължихме, тъй като виждам в очите на хората отношението, което демонстрират към нас. И това е ужасно.
" Решихме да каним гост-вокалисти, а не един непрекъснат вокалист, с цел да избегнем сравнението с Димо. Защото няма по какъв начин да намериш човек като Димо, невероятно е, защото всички хора сме разнообразни ", сподели Иван Велков. Снимка: Joy Station
- Решихте да заложите на гост-вокалисти, които са ваши другари музиканти, а не на един непрекъснат вокалист на мястото на Димо, който по този начин или другояче няма по какъв начин да го замести изцяло. Убеден ли сте две години по-късно, че това беше най-правилният път групата да продължи напред и да се развива, като несъмнено духът на Димо постоянно ще бъде с вас?
- Ние взехме решение да каним гост-вокалисти, а не един непрекъснат вокалист, точно с цел да избегнем това сравняване. Защото няма по какъв начин да намериш човек като Димо, невероятно е, защото всички хора сме разнообразни. Идеята ни беше да поканим всички наши общи и негови другари, с които сме имали най-различни прекарвания и които са били на съвсем всички наши концерти, да пеят с нас и всякога да каним разнообразни музиканти.
Сега на концерта на 3 ноември с нас ще бъдат Влади Михайлов и Ерсин Мустафов от Jeremy?. Специално в този концерт ще се включи и остарелият ни басист Юрий Божинов.
Замислили сме да създадем огромен юбилеен концерт за 30 години от основаването на P.I.F. и да поканим всички, които са били в групата – те са много хора над 50. Идеята ни е да поканим музиканти от разнообразни обединения, защото в разнообразни интервали с разнообразни хора сме записвали албумите. Реално единствено аз и Димо сме останали във времето без да сме си тръгвали. (смее се)
На 3 ноември в " Mixtape 5 " гост-вокалисти на група P.I.F. ще бъдат Владимир Михайлов и Ерсин Мустафов
- „ Оставам тук “ е надписът на новата поредност от концерти, а посланието като че ли идва от продължението на едноименната ария - „ Бъди до мен “.
- Да, безусловно. И още веднъж желая да благодаря на почитателите и на приятелите за поддръжката. Тя значи доста за нас.
- Кога планирате юбилейния ви концерт?
- Такъв огромен концерт изисква огромна организация и време. На него бихме желали да представим и последния албум „ P.I.F. 6. “ Добре, че Димо съумя да го запише, което е ужасно, тъй като за него това беше доста значим албум. Може би най-важният от всичките ни. Затова допускам, че ще създадем юбилейния концерт следващата година, с цел да можем да се подготвим и да се получи качествено и хубаво.
Снимка: Ели Дели
- Куклените артисти, какъвто бе и Димо, а и освен те, имат вяра, че куклата има душа. На концертите, на които Димо не участва физически, само че е там духом, интензивно взе участие един Арлекино, символизиращ Димо. Усещате ли някакви знаци от Димо по време на концертите ви?
- Да концепцията на концертите ни да спускаме и Арлекино е тъкмо тази – Димо да е с нас, въпреки че той постоянно ще остане с нас. Присъствието на Димо по-скоро се усеща изцяло и мисля, че и хората по този начин го усещат. Споделяли са ми след концерти, че усещат наличието на Димо. Като слушаш текстовете, като знаеш какво е станало и като навържеш всичко, в действителност неговото наличие няма по какъв начин да не се усеща. Така че това наличие е непрекъснато в атмосферата, не са знаци отвреме-навреме.
Присъствието на Димо сплотява всички, без да се познаваме ставаме едно, публиката на концерт не се познава, само че тази сила, която ни остави Димо, ни сплотява всички и все едно всички сме познати. И това е най-якото – всички да сме положителни.
Снимка: Ели Дели
- Вярваш ли в положителното и че то може да победи злото в света?
- Разбира се. За мен това е тестването на този свят дали хората ще може да доближат до тази мъдрост и всеки да дава най-хубавото от себе си към другия. Според мен това е концепцията на тази земя - да осъзнаеш, да преодолееш егото си в името на положителното. И това е най-трудното. Защото егоизмът постоянно е по-сладък.
- Като че ли в последно време злото взима връх по света. Това обезкуражава ли те?
- Не, не ме обезкуражава. Всичко е въпрос на позиция. Като си поел някакъв път - примерно да се бориш за доброто и да даваш най-хубавото от себе си не би трябвало да има пречки. По-скоро го приемаш като обстановка и изправяне на обстановката. Да не бъдем черногледи.
Барабанистът на P.I.F. Мартин Профиров, Димо, басистът Христо Михалков и китаристът Иван Велков
- Как стартира за теб Приказката P.I.F. и мъчно ли беше първоначално да се утвърдите като тайфа с авторска музика?
- Приказката P.I.F. може би стартира със запознанството ми с Димо като дребни на спирка „ Козирката “ във Варна. Там се срещнахме за пръв път.
Иначе доста сложни години сме имали, изключително към третия албум през 2006-2007 година единствено двамата бяхме останали с Димо и всеки на компютъра беше направил някакви части. Нямаше барабанист, барабаните, които звучат в албума ги направихме на компютър.
Но вярата в музиката и това, че с Димо сме решили да вършим това, което желаеме, ни е крепяла. Трудностите също доста ни помогнаха, тъй като знаем две и двеста. Хубаво е да има и премеждия, с цел да оцениш след това хубавото и да го осъзнаеш. Музиката ни е помогнала да превъзмогнем тези неща. И фантазията да се занимаваме с музика от дребни, откогато сме се видяли на тази спирка.
Снимка: Адриана Янкулова-Чапкънова
- Връщате ли се от време навреме в детството във Варна, когато сте били дружно с Димо?
- Постоянно. Особено, когато вървим да свирим във Варна и минаваме около някакви места, непрекъснато описвам на пичовете от бандата какво сме правили тук, или какво се е случило там. Показвал съм им къде сме измислили „ Невидимо дете “. На Рибарския плаж имаше едно дърво и там за пръв път Димо ни изсвири парчето, което беше основано за една режисура. Това беше 1994-1995 година, той таман беше влезнал в НАТФИЗ. Във Варна с Димо непрекъснато бяхме дружно, бяхме като братя.
- И вибрацията на морето сякаш се усеща в песните ви.
- О, да, в текстовете изключително си проличава. Няма по какъв начин. Ние сме израснали край морето, свързани сме с него. Морето е огромна магия, даже през зимата. Нашето родно море през зимата е велико.
Снимка: Ели Дели
- Мечтаеше ли момчето от Варна да стане моряк и да плава по корабите в намерено море?
- Още в детската градина мечтаех да съм капитан на транспортен съд. То беше съвременно. Но това бързо мина и по-късно започнах да бленувам да стана рок звезда. В 4 клас, когато към този момент започнах да виждам китари и да си върша изкуствени китари от картони, мечтаех за групи и да бъда огромната работа. (смее се)
- Какво откри в музиката и какво те притегли в китарата, което надделя фантазията да бъдеш морски капитан?
- Музиката ме влече от дребен. Още като дете родителите ми ме записаха на национални танци, което след това доста ми оказа помощ да се оправям с неравноделни размери. От първи до пети клас вървях да изсвирвам на акордеон, след това от пети клас започнах да изсвирвам на китара. Народната музика е нещо неповторимо. Това е международно прието.
След това рок музиката ме възпламени по китарата. Самият инструмент е доста забавен и като метод на пипане. Като овладееш инструмента възприятието да свириш на китара е ужасно. Но всеки инструмент е неповторим. Не ги разделям. Аз мога да изсвирвам на китара и към този момент 30 години изсвирвам на китара и едвам в този момент мога да я усетя изцяло. Човек би трябвало непрекъснато да се учи, да се развива, да свири.
Снимка: Ели Дели
- Енергията на публиката ли е едно от нещата, които те въодушевяват да създаваш музика? Другото несъмнено е морето.
- Това са инцидентни неща, даже някакви неща, които на доста хора не биха им създали усещане. Провокацията може да пристигна отвред.
Публиката в действителност е доста значима, тъй като всички сме свързани, както към този момент споделих. Ние предаваме някакви сигнали на тях, те на нас и всичко е едно въртене на тази сила. Но това е и виновна задача, тъй като ние като предадем тази сила, тя би трябвало да е добра, да е чиста, с цел да може да се завърти и да се случат нещата. Защото в случай че предаваш нечисти неща не е окей.
Смятам, че с Димо и с момчетата от групата сме съумели да излъчваме добра сила, тъй като го виждам в хората и те самите го споделят. И доста сме признателни за това нещо. Все едно сме си изпълнили задачата.
- През годините имало ли битка сред твоето чувство за музика и упованията на публиката?
- Зависи от момента. Защото примерно сме свирили на общи концерти, като това не е бил независим концерт на P.I.F. и там просто не вибрираме с публиката, само че това не значи, че би трябвало да имаме отрицателно отношение към тези хора. Трябва да се приема всичко. И това, че те не са възприели или не са усетили това, което ние свирим, няма никакво значение. Всеки си има неговия си път.
- Предполагам, че в плановете, които подготвяте с P.I.F. имате поддръжката на брачната половинка на Димо – Люба Пиперкова.
- Люба взе участие във всички планове, свързани с Димо. Тя ефективно взе участие и в подготовката на концертите. Сега приключваме плана „ Малкият принц “ с поддръжката на Национален фонд „ Култура “. Люба е продуцент на плана. Това е аудиоразказ, в който използваме музика, която е записвал Димо за тази пиеса, като донасложихме някои неща от нас.
Чува се гласът на Димо и с изключение на описа, който върви от двама артисти, които ни показват историята на Малкия принц, сред сцените дружно с музиката се чува гласът на Димо. Освен това нашето студио е в техния блок и се виждаме непрекъснато с Люба. Подкрепяме се един различен, тъй като е тежко. Никой от нас не е преодолял, че Димо го няма.
- Подготвяте нов клип този път към песента „ Приказка “, в който още веднъж ще вземат участие другари, както беше във видеото към песента „ Opus 4 “. Бихте ли разказали каква този път е концепцията ви.
- Идеята е да създадем видео към „ Приказка “, тъй като до момента в който Димо беше жив искахме да създадем към старите ни части акустични версии – както сме ги измислили с Димо преди време с кухарките и все едно вършим такава интерпретация. И бяхме записали всичко и действително Димо трябваше да почва да записва вокалите и за жалост тогава влезе в болница и всичко стана друго.
Това беше по средата на плана и като се случи това с Димо поканихме разнообразни артисти да изпеят разнообразни части и едното е „ Приказка “, където пеят всички 15 артисти. Искахме да стане огромно и надлежно да заснемем и видео към песента. Парчето „ Приказка “ е тъкмо за тази сила, за която си приказваме и е идеално да се изрази с това парче и всеки да изпее по една фраза, а всички дружно да пеят припева.
Ние каним разнообразни реализатори – Графа, Ерсин Мустафов, Влади Михайлов, Михаела Филева, Свилен Ноев, Никеца. И това сливане е доста хубаво. Даваме образец. Защото е доста жалко с тия хейтове – този какъв бил, оня какъв бил. Ние желаеме да покажем, че с една музика, с една „ Приказка “ можем да съберем всички тези хора на едно място и да го изпеят дружно това парче и да няма никакви проблеми. И хората да видят, че музикантите могат да се обединят в името на положителното.
P.I.F. дружно с гост-вокалистите Николай Воденичаров-Никеца, Михаела Филева и Кирил Хаджиев – Тино изнесоха през лятото концерт във варненския плажен клуб " Ментол "
- И всеки от тези огромни артисти и музиканти надскача личното си его...
- Да и се сплотява за тази концепция. Много сме признателни на всички сътрудници, които ни поддържаха и поддържат.
- Синът ти, който свири на китара, също се включва в концертите на P.I.F. Сега ще взе участие ли и в „ Оставам тук “?
- Да, Филип ще се включи, ще изсвири най-малко 3-4 части. С него репетираме у дома. Той е огромен почитател на бандата. Знае всички части и е доста крепко.
- Усещаш ли нещо и от силата на Деня на будителите?
- Свързвам будителите с друго по-скоро с политическата страна. На нас ни трябват такива хора, които да ни „ разсънят “. Но тези хора ги няма. Ние нямаме интелигенция. Това нещо, което го е имало в края на XIX и при започване на XX век в този момент го няма. Възраждането в действителност стартира с будителите още през XVIII век, стартира с Паисий. Няма ги тези хора, които да разсънят народа. Духовното, знанията отидоха малко на назад във времето. Вижте какво се случва с образованието, обикновеното стартира да взима връх, може би, тъй като е по-лесно.
- Неслучайно чалгата навлезе мощно в обществото и в политиката.
- Да, чалгата неслучайно е измислена. Тя е измислена изкуствено, с цел да може индивидът да седне, да пие, да не занимава с нищо мисловно. Там няма „ Пинк Флойд “. Там няма да те накарат да се замислиш, да проявиш креативност, да се провокираш. Ето това ми липсва и по тази причина споделям, че през днешния ден ги няма будителите, които са ни събудили за Априлското въстание. Не неприятно да се обръща внимание на това, че нямаме интелигенция и да се разбере, че това е проблем. И виждате какъв е резултатът, когато я няма.
- Кой прибира заран звездите, Иване?
- Господ Бог, абсолютът. Това е всичко, към нас, всичко, което е сътворено и е в такава естетика. Това е съвършенството. Толкова е гениално. Така че това събира звездите – съвършенството към нас и просто би трябвало да го забележим и да тръгнем в неговия път. Защото към този момент не малко се разминаваме от цялото нещо.
Lupa.bg беседва особено преди концерта с надарения китарист и съосновател на групата Иван Велков. Той открехна завесата и показа какво да чакат почитателите на P.I.F., която тази години чества 30 години от основаването си. По думите на китариста наличието на Димо, който въпреки да си отиде от този свят преди 2 години, покосен от тежък коронавирус, продължава да е осезаемо.
" Присъствието на Димо сплотява всички, без да се познаваме ставаме едно, публиката на концерт не се познава, само че тази сила, която ни остави Димо, ни сплотява всички и все едно всички сме познати. И това е най-якото – всички да сме положителни ", прям бе пред Lupa.bg Иван Велков. Точно и заради тази причина P.I.F. демонстрира на почитателите си, че ще продължи да съществува и в името на Димо и по тази причина приготвя серия от концерти под надпис " Оставам тук ".
Музикантът описа и какъв юбилеен концерт с присъединяване на доста посетители на сцената да чакат следващата година феновете на бандата. Иван Велков се върна обратно в детските си години и описа за запознанството си с Димо на една спирка във Варна. И двамата музиканти са родом от морската столица. Иван Велков е роден през 1976 година Завършил е Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " и от дребен мечтае да се занимава с музика.
" В детската градина мечтаех да съм капитан на транспортен съд. Но това бързо мина и по-късно започнах да бленувам да стана рок звезда. В 4 клас, когато към този момент започнах да виждам китари и да си върша изкуствени китари от картони, мечтаех за групи и да бъда огромната работа ", описа с усмивка варненецът. Защо има вяра в положителното и за какво злото в света не го обезкуражава и какви други планове приготвя в близко време P.I.F. - тези въпроси разяснява Lupa.bg с Иван Велков.
Иван Велков е съосновател на група P.I.F. дружно с Димо Стоянов. Снимка: Ели Дели
- Иване, подготвяте концерт с P.I.F., озаглавен „ Оставам тук “. С какво ще провокирате почитателите и приятелите на групата?
- Продължаваме концертите, които до момента се назоваха „ Приказката P.I.F. - невиДИМО “. През тези две години видяхме, че и публиката, и приятелите ни поддържат да продължим да свирим. Затова в този момент взехме решение да създадем поредност от концерти, които отново да са тематични и ги нарекохме „ Оставам тук “. Така демонстрираме, че желаеме да продължим, желаеме P.I.F. да прави това, което сме правили и до момента с Димо и желаеме песните ни да продължат да звучат и да се пеят.
Изненадата за концерта на 3 ноември в " Mixtape 5 " е, че ще вкараме нови песни, които от дълго време не сме свирили в репертоара или които в никакъв случай не са влизали в него. Това ще е забавното този път.
Освен че сменяме заглавието на концерта, ще вкараме части от албумите ни, които досега не сме изпълнявали на концерти. Това са песни, които примерно Димо доста е желал да влизат в нашите сет листове, само че все не сме могли да се съберем и да репетираме и в този момент действително реализираме и тази негова фантазия. Надявам се публиката да остане прелестно сюрпризирана.
Димо и Иван се познават от деца. Двамата свиреха постоянно във варненския клуб " Ментол "
- Какво най-вече би желал да кажеш в този момент на Димо и приказваш ли си с него?
- О, да. Естествено, че има подобен миг, колкото и за някого да звучи налудничаво. Бих го питал дали се оправяме, тъй като действително го вършим и в негово име, да продължи тази приказка и да не се не помни. Много ми е забавно какво би споделил. Виждам, че публиката ни поддържа, тя споделя да продължим. Дори в самото начало, когато Димо към този момент не беше тук измежду нас, бяхме решили да спрем. Такова беше ситуацията, само че не съжаляваме, че продължихме, тъй като виждам в очите на хората отношението, което демонстрират към нас. И това е ужасно.
" Решихме да каним гост-вокалисти, а не един непрекъснат вокалист, с цел да избегнем сравнението с Димо. Защото няма по какъв начин да намериш човек като Димо, невероятно е, защото всички хора сме разнообразни ", сподели Иван Велков. Снимка: Joy Station
- Решихте да заложите на гост-вокалисти, които са ваши другари музиканти, а не на един непрекъснат вокалист на мястото на Димо, който по този начин или другояче няма по какъв начин да го замести изцяло. Убеден ли сте две години по-късно, че това беше най-правилният път групата да продължи напред и да се развива, като несъмнено духът на Димо постоянно ще бъде с вас?
- Ние взехме решение да каним гост-вокалисти, а не един непрекъснат вокалист, точно с цел да избегнем това сравняване. Защото няма по какъв начин да намериш човек като Димо, невероятно е, защото всички хора сме разнообразни. Идеята ни беше да поканим всички наши общи и негови другари, с които сме имали най-различни прекарвания и които са били на съвсем всички наши концерти, да пеят с нас и всякога да каним разнообразни музиканти.
Сега на концерта на 3 ноември с нас ще бъдат Влади Михайлов и Ерсин Мустафов от Jeremy?. Специално в този концерт ще се включи и остарелият ни басист Юрий Божинов.
Замислили сме да създадем огромен юбилеен концерт за 30 години от основаването на P.I.F. и да поканим всички, които са били в групата – те са много хора над 50. Идеята ни е да поканим музиканти от разнообразни обединения, защото в разнообразни интервали с разнообразни хора сме записвали албумите. Реално единствено аз и Димо сме останали във времето без да сме си тръгвали. (смее се)
На 3 ноември в " Mixtape 5 " гост-вокалисти на група P.I.F. ще бъдат Владимир Михайлов и Ерсин Мустафов
- „ Оставам тук “ е надписът на новата поредност от концерти, а посланието като че ли идва от продължението на едноименната ария - „ Бъди до мен “.
- Да, безусловно. И още веднъж желая да благодаря на почитателите и на приятелите за поддръжката. Тя значи доста за нас.
- Кога планирате юбилейния ви концерт?
- Такъв огромен концерт изисква огромна организация и време. На него бихме желали да представим и последния албум „ P.I.F. 6. “ Добре, че Димо съумя да го запише, което е ужасно, тъй като за него това беше доста значим албум. Може би най-важният от всичките ни. Затова допускам, че ще създадем юбилейния концерт следващата година, с цел да можем да се подготвим и да се получи качествено и хубаво.
Снимка: Ели Дели
- Куклените артисти, какъвто бе и Димо, а и освен те, имат вяра, че куклата има душа. На концертите, на които Димо не участва физически, само че е там духом, интензивно взе участие един Арлекино, символизиращ Димо. Усещате ли някакви знаци от Димо по време на концертите ви?
- Да концепцията на концертите ни да спускаме и Арлекино е тъкмо тази – Димо да е с нас, въпреки че той постоянно ще остане с нас. Присъствието на Димо по-скоро се усеща изцяло и мисля, че и хората по този начин го усещат. Споделяли са ми след концерти, че усещат наличието на Димо. Като слушаш текстовете, като знаеш какво е станало и като навържеш всичко, в действителност неговото наличие няма по какъв начин да не се усеща. Така че това наличие е непрекъснато в атмосферата, не са знаци отвреме-навреме.
Присъствието на Димо сплотява всички, без да се познаваме ставаме едно, публиката на концерт не се познава, само че тази сила, която ни остави Димо, ни сплотява всички и все едно всички сме познати. И това е най-якото – всички да сме положителни.
Снимка: Ели Дели
- Вярваш ли в положителното и че то може да победи злото в света?
- Разбира се. За мен това е тестването на този свят дали хората ще може да доближат до тази мъдрост и всеки да дава най-хубавото от себе си към другия. Според мен това е концепцията на тази земя - да осъзнаеш, да преодолееш егото си в името на положителното. И това е най-трудното. Защото егоизмът постоянно е по-сладък.
- Като че ли в последно време злото взима връх по света. Това обезкуражава ли те?
- Не, не ме обезкуражава. Всичко е въпрос на позиция. Като си поел някакъв път - примерно да се бориш за доброто и да даваш най-хубавото от себе си не би трябвало да има пречки. По-скоро го приемаш като обстановка и изправяне на обстановката. Да не бъдем черногледи.
Барабанистът на P.I.F. Мартин Профиров, Димо, басистът Христо Михалков и китаристът Иван Велков
- Как стартира за теб Приказката P.I.F. и мъчно ли беше първоначално да се утвърдите като тайфа с авторска музика?
- Приказката P.I.F. може би стартира със запознанството ми с Димо като дребни на спирка „ Козирката “ във Варна. Там се срещнахме за пръв път.
Иначе доста сложни години сме имали, изключително към третия албум през 2006-2007 година единствено двамата бяхме останали с Димо и всеки на компютъра беше направил някакви части. Нямаше барабанист, барабаните, които звучат в албума ги направихме на компютър.
Но вярата в музиката и това, че с Димо сме решили да вършим това, което желаеме, ни е крепяла. Трудностите също доста ни помогнаха, тъй като знаем две и двеста. Хубаво е да има и премеждия, с цел да оцениш след това хубавото и да го осъзнаеш. Музиката ни е помогнала да превъзмогнем тези неща. И фантазията да се занимаваме с музика от дребни, откогато сме се видяли на тази спирка.
Снимка: Адриана Янкулова-Чапкънова
- Връщате ли се от време навреме в детството във Варна, когато сте били дружно с Димо?
- Постоянно. Особено, когато вървим да свирим във Варна и минаваме около някакви места, непрекъснато описвам на пичовете от бандата какво сме правили тук, или какво се е случило там. Показвал съм им къде сме измислили „ Невидимо дете “. На Рибарския плаж имаше едно дърво и там за пръв път Димо ни изсвири парчето, което беше основано за една режисура. Това беше 1994-1995 година, той таман беше влезнал в НАТФИЗ. Във Варна с Димо непрекъснато бяхме дружно, бяхме като братя.
- И вибрацията на морето сякаш се усеща в песните ви.
- О, да, в текстовете изключително си проличава. Няма по какъв начин. Ние сме израснали край морето, свързани сме с него. Морето е огромна магия, даже през зимата. Нашето родно море през зимата е велико.
Снимка: Ели Дели
- Мечтаеше ли момчето от Варна да стане моряк и да плава по корабите в намерено море?
- Още в детската градина мечтаех да съм капитан на транспортен съд. То беше съвременно. Но това бързо мина и по-късно започнах да бленувам да стана рок звезда. В 4 клас, когато към този момент започнах да виждам китари и да си върша изкуствени китари от картони, мечтаех за групи и да бъда огромната работа. (смее се)
- Какво откри в музиката и какво те притегли в китарата, което надделя фантазията да бъдеш морски капитан?
- Музиката ме влече от дребен. Още като дете родителите ми ме записаха на национални танци, което след това доста ми оказа помощ да се оправям с неравноделни размери. От първи до пети клас вървях да изсвирвам на акордеон, след това от пети клас започнах да изсвирвам на китара. Народната музика е нещо неповторимо. Това е международно прието.
След това рок музиката ме възпламени по китарата. Самият инструмент е доста забавен и като метод на пипане. Като овладееш инструмента възприятието да свириш на китара е ужасно. Но всеки инструмент е неповторим. Не ги разделям. Аз мога да изсвирвам на китара и към този момент 30 години изсвирвам на китара и едвам в този момент мога да я усетя изцяло. Човек би трябвало непрекъснато да се учи, да се развива, да свири.
Снимка: Ели Дели
- Енергията на публиката ли е едно от нещата, които те въодушевяват да създаваш музика? Другото несъмнено е морето.
- Това са инцидентни неща, даже някакви неща, които на доста хора не биха им създали усещане. Провокацията може да пристигна отвред.
Публиката в действителност е доста значима, тъй като всички сме свързани, както към този момент споделих. Ние предаваме някакви сигнали на тях, те на нас и всичко е едно въртене на тази сила. Но това е и виновна задача, тъй като ние като предадем тази сила, тя би трябвало да е добра, да е чиста, с цел да може да се завърти и да се случат нещата. Защото в случай че предаваш нечисти неща не е окей.
Смятам, че с Димо и с момчетата от групата сме съумели да излъчваме добра сила, тъй като го виждам в хората и те самите го споделят. И доста сме признателни за това нещо. Все едно сме си изпълнили задачата.
- През годините имало ли битка сред твоето чувство за музика и упованията на публиката?
- Зависи от момента. Защото примерно сме свирили на общи концерти, като това не е бил независим концерт на P.I.F. и там просто не вибрираме с публиката, само че това не значи, че би трябвало да имаме отрицателно отношение към тези хора. Трябва да се приема всичко. И това, че те не са възприели или не са усетили това, което ние свирим, няма никакво значение. Всеки си има неговия си път.
- Предполагам, че в плановете, които подготвяте с P.I.F. имате поддръжката на брачната половинка на Димо – Люба Пиперкова.
- Люба взе участие във всички планове, свързани с Димо. Тя ефективно взе участие и в подготовката на концертите. Сега приключваме плана „ Малкият принц “ с поддръжката на Национален фонд „ Култура “. Люба е продуцент на плана. Това е аудиоразказ, в който използваме музика, която е записвал Димо за тази пиеса, като донасложихме някои неща от нас.
Чува се гласът на Димо и с изключение на описа, който върви от двама артисти, които ни показват историята на Малкия принц, сред сцените дружно с музиката се чува гласът на Димо. Освен това нашето студио е в техния блок и се виждаме непрекъснато с Люба. Подкрепяме се един различен, тъй като е тежко. Никой от нас не е преодолял, че Димо го няма.
- Подготвяте нов клип този път към песента „ Приказка “, в който още веднъж ще вземат участие другари, както беше във видеото към песента „ Opus 4 “. Бихте ли разказали каква този път е концепцията ви.
- Идеята е да създадем видео към „ Приказка “, тъй като до момента в който Димо беше жив искахме да създадем към старите ни части акустични версии – както сме ги измислили с Димо преди време с кухарките и все едно вършим такава интерпретация. И бяхме записали всичко и действително Димо трябваше да почва да записва вокалите и за жалост тогава влезе в болница и всичко стана друго.
Това беше по средата на плана и като се случи това с Димо поканихме разнообразни артисти да изпеят разнообразни части и едното е „ Приказка “, където пеят всички 15 артисти. Искахме да стане огромно и надлежно да заснемем и видео към песента. Парчето „ Приказка “ е тъкмо за тази сила, за която си приказваме и е идеално да се изрази с това парче и всеки да изпее по една фраза, а всички дружно да пеят припева.
Ние каним разнообразни реализатори – Графа, Ерсин Мустафов, Влади Михайлов, Михаела Филева, Свилен Ноев, Никеца. И това сливане е доста хубаво. Даваме образец. Защото е доста жалко с тия хейтове – този какъв бил, оня какъв бил. Ние желаеме да покажем, че с една музика, с една „ Приказка “ можем да съберем всички тези хора на едно място и да го изпеят дружно това парче и да няма никакви проблеми. И хората да видят, че музикантите могат да се обединят в името на положителното.
P.I.F. дружно с гост-вокалистите Николай Воденичаров-Никеца, Михаела Филева и Кирил Хаджиев – Тино изнесоха през лятото концерт във варненския плажен клуб " Ментол "
- И всеки от тези огромни артисти и музиканти надскача личното си его...
- Да и се сплотява за тази концепция. Много сме признателни на всички сътрудници, които ни поддържаха и поддържат.
- Синът ти, който свири на китара, също се включва в концертите на P.I.F. Сега ще взе участие ли и в „ Оставам тук “?
- Да, Филип ще се включи, ще изсвири най-малко 3-4 части. С него репетираме у дома. Той е огромен почитател на бандата. Знае всички части и е доста крепко.
- Усещаш ли нещо и от силата на Деня на будителите?
- Свързвам будителите с друго по-скоро с политическата страна. На нас ни трябват такива хора, които да ни „ разсънят “. Но тези хора ги няма. Ние нямаме интелигенция. Това нещо, което го е имало в края на XIX и при започване на XX век в този момент го няма. Възраждането в действителност стартира с будителите още през XVIII век, стартира с Паисий. Няма ги тези хора, които да разсънят народа. Духовното, знанията отидоха малко на назад във времето. Вижте какво се случва с образованието, обикновеното стартира да взима връх, може би, тъй като е по-лесно.
- Неслучайно чалгата навлезе мощно в обществото и в политиката.
- Да, чалгата неслучайно е измислена. Тя е измислена изкуствено, с цел да може индивидът да седне, да пие, да не занимава с нищо мисловно. Там няма „ Пинк Флойд “. Там няма да те накарат да се замислиш, да проявиш креативност, да се провокираш. Ето това ми липсва и по тази причина споделям, че през днешния ден ги няма будителите, които са ни събудили за Априлското въстание. Не неприятно да се обръща внимание на това, че нямаме интелигенция и да се разбере, че това е проблем. И виждате какъв е резултатът, когато я няма.
- Кой прибира заран звездите, Иване?
- Господ Бог, абсолютът. Това е всичко, към нас, всичко, което е сътворено и е в такава естетика. Това е съвършенството. Толкова е гениално. Така че това събира звездите – съвършенството към нас и просто би трябвало да го забележим и да тръгнем в неговия път. Защото към този момент не малко се разминаваме от цялото нещо.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ