Атанас Узунов - учителят, който трябваше да наследи Левски
След гибелта на Васил Левски революционното придвижване в България изпада в дълбока рецесия. Разногласията сред вътрешните и емигрантските дейци още веднъж излизат на напред във времето. В този миг организацията се нуждае от човек, който да продължи активността на Апостола навътре в страната. Българският революционен централен комитет (БРЦК) вижда капацитет в лицето на младия и деятелен сливенски преподавател Атанас Узунов, споделя BulgarianHistory.org.
Роденият през 1851 година в Одрин предстоящ бунтовник остава без майка още в ранна детска възраст. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, се мести със фамилията си в Цариград. В столицата на Османската империя младият Атанас учи в гръцко учебно заведение, което приключва към 1865 година След това се заселва в град Николаев, където приключва в локалната гимназия през 1871 година
Именно по време на образованието си там у Атанас Узунов се заражда революционният дух. Съществена роля за това изиграват неговите съученици Панайот Волов, Сава Геренов, Петър Енчев и най-много Михаил Греков - бесарабски българин, взел участие във Втората българска легия (1867 г.).
Атанас Узунов идва в България през 1871 г. и в началото гостува на сестра си Анастасия Желязкова в Калофер. През есента на същата година подхваща обиколка из България, като разнася книги и има за цел да се запознае с ситуацията на народа и
да се приготви за бъдещата си революционна активност
В края на 1872 година се заселва в Сливен, където стартира да работи като преподавател. Малко по-късно там идва неговият другар от Николаевската гимназия Михаил Греков и двамата, дружно със Стоян Груйчев-Кръстника, вършат обиколка на района. В този интервал идва и запознанството на Узунов с Васил Левски.
Апостолът на свободата е в Сливен на 9 ноември 1872 година и оформя огромен революционен окръг, обхващащ Котленско, Провадийско, Търговищко, Добричко и достигащ даже до Тулча. След разкритията, направени по отношение на следствието на обира, осъществен в Арабаконак, Левски се заема с метаморфоза и децентрализация - дребните комитети на организацията биват обединявани в революционни окръзи. За ръководител на комитета в Сливен е определен Греков, а Узунов е претрупан с други значими задания и това постанова в края на 1872 година да напусне работата си като преподавател и да се посвети напълно на битката за независимост.
След залавянето на Левски Атанас Узунов изготвя проект за неговото избавяне. За задачата той провежда чета, която да направи засада към Търново при плануваното пренасяне на Апостола с трен от София към Цариград. Изненадан от новината за обесването на Дякона, Узунов разпуска четата.
Загубата на Васил Левски е огромен удар за революционната организация. Именно Узунов
получава извънредно тежката задача да го замести
и да заеме централна роля в освободителното придвижване навътре в страната. Според проф. Александър Бурмов избирането му за заместител на Левски следва да бъде отнесено към март 1873 година и е дело на събранието на комитета в Търново, който поема управлението на комитетите в страната след гибелта на Дякона.
Професорът отхвърля тезата, че Левски самичък е избрал Узунов за собствен заместител. Този извод се поддържа и от едно писмо до Любен Каравелов от 30 октомври 1872 година, в което Левски написа:
" Още съм самичък, не открих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват към този момент нийде из Българско. Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснати глави. То се знае, само че без това няма да се подготви скоро. Казах едному, работата му не разрешавала, пък да остави работата си, незабавно щял да се компрометира, а да върви като мен, боязън го е. Други има доста като Д. Общи, само че аз не дръзвам да пусна хора да лъжат народа и да споделят, че те правят, не че се пращат от по-голямо място. "
Писмо от Атанас Узунов до сестра му Анастасия от март 1873 година пък дава информация, че по това време той се намира в Букурещ. Няма съответни сведения какво тъкмо е правил той в румънската столица, само че може да се допусна, че отива там, с цел да получи удостоверение за новата си функционалност от управлението на БРЦК.
Узунов оглавява революционната организация в страната за прекомерно дребен интервал от време - към два месеца, и не съумява да разгърне активността си. Причината за късото му управление е обвързвана с покушението над хасковския господар хаджи Ставри Примо, обвинен в желание да издаде на османските управляващи активността на Хасковския комитет.
Местните дейци взимат решение да убият чорбаджията, а с осъществяването се заема таман Атанас Узунов. Вечерта на 4 май 1873 година той посещава хаджи Ставри Примо в дома му,
ранява го с три изстрела, само че не съумява да го убие
Заловен е от домашните прислужници и е предаден на властта, а по-късно са арестувани и други дейци на ВРО.
Узунов героичен устоя по време на многочислените разпити чак до 2 юни 1873 година, когато в последна сметка проговаря. В това време той към този момент е съумял да се свърже с комитетите в Стара Загора и Търново и да ги предизвести, че скоро ще бъдат задържани и разпитани въз основа на показанията, които той самият по-късно ще даде.
Съдебният развой, останал в историята като Хасковски развой, приключва с тежки присъди - на 18 декември 1873 година 21 дейци от близките комитети са наказани на изгнание до живот в Диарбекир, а Атанас Узунов е наказан на 15 година тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени. В допълнение на тежката присъда той е умишлен за изменник от свои съвременници и съратници.
Покрай събитията, свързани с Априлското въстание, Узунов (заедно с Васил Йонков-Гложенеца) съумява да се измъкне от тъмницата. Установява се в съветския град Орел, където възобновява учителската си активност. През февруари 1877 година се завръща в България дружно с настъпващата Руска императорска войска, към която извършва ролята на преводач.
В първите години след Освобождението Атанас Узунов заема длъжността областен шеф в Лозенград и се занимава с учителска активност. В интервала 1879-1881 година преподава в Софийската класическа гимназия, само че е уволнен заради комплицираната политическа конюнктура в страната и русофилските си убеждения. Заминава за Ловеч, където също работи като преподавател.
Узунов взе участие интензивно в политическия и публичен живот на България през 80-те години на XIX в. като последовател на Либералната партия до нейното разединение, а през идващото десетилетие - на Каравеловата Демократическа партия. През 1886 година е определен за народен представител в III Велико национално заседание от ловешката квота.
След идването на стамболовистите на власт и опита за прелом на офицерите русофили през 1887 година Узунов още веднъж отпътува за град Орел и прекарва там няколко години в заточение. През 1904 година още веднъж е назначен на държавна работа - този път работи като чиновник в Българската екзархия в Цариград. Последните дни от своя живот прекарва в Горна баня, където живее сестра му Анастасия, и в София, където умира на 26 юни 1907 година
Въпреки упреците от някои негови съвременници Атанас Узунов има своето почтено място в българската история като бунтовник, деятелен преподавател и даже драматург (автор е на две пиеси - " Цвятко челник " и " Добър бунтовник " ). Човек със съществени качества, които по стичане на събитията не съумява да разгърне в революционната си активност. Определен за заместител на Левски, той е прекомерно друг, с цел да извърши тежката задача. Друг е въпросът дали изобщо някой би могъл да замести Апостола в оня миг.
Роденият през 1851 година в Одрин предстоящ бунтовник остава без майка още в ранна детска възраст. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, се мести със фамилията си в Цариград. В столицата на Османската империя младият Атанас учи в гръцко учебно заведение, което приключва към 1865 година След това се заселва в град Николаев, където приключва в локалната гимназия през 1871 година
Именно по време на образованието си там у Атанас Узунов се заражда революционният дух. Съществена роля за това изиграват неговите съученици Панайот Волов, Сава Геренов, Петър Енчев и най-много Михаил Греков - бесарабски българин, взел участие във Втората българска легия (1867 г.).
Атанас Узунов идва в България през 1871 г. и в началото гостува на сестра си Анастасия Желязкова в Калофер. През есента на същата година подхваща обиколка из България, като разнася книги и има за цел да се запознае с ситуацията на народа и
да се приготви за бъдещата си революционна активност
В края на 1872 година се заселва в Сливен, където стартира да работи като преподавател. Малко по-късно там идва неговият другар от Николаевската гимназия Михаил Греков и двамата, дружно със Стоян Груйчев-Кръстника, вършат обиколка на района. В този интервал идва и запознанството на Узунов с Васил Левски.
Апостолът на свободата е в Сливен на 9 ноември 1872 година и оформя огромен революционен окръг, обхващащ Котленско, Провадийско, Търговищко, Добричко и достигащ даже до Тулча. След разкритията, направени по отношение на следствието на обира, осъществен в Арабаконак, Левски се заема с метаморфоза и децентрализация - дребните комитети на организацията биват обединявани в революционни окръзи. За ръководител на комитета в Сливен е определен Греков, а Узунов е претрупан с други значими задания и това постанова в края на 1872 година да напусне работата си като преподавател и да се посвети напълно на битката за независимост.
След залавянето на Левски Атанас Узунов изготвя проект за неговото избавяне. За задачата той провежда чета, която да направи засада към Търново при плануваното пренасяне на Апостола с трен от София към Цариград. Изненадан от новината за обесването на Дякона, Узунов разпуска четата.
Загубата на Васил Левски е огромен удар за революционната организация. Именно Узунов
получава извънредно тежката задача да го замести
и да заеме централна роля в освободителното придвижване навътре в страната. Според проф. Александър Бурмов избирането му за заместител на Левски следва да бъде отнесено към март 1873 година и е дело на събранието на комитета в Търново, който поема управлението на комитетите в страната след гибелта на Дякона.
Професорът отхвърля тезата, че Левски самичък е избрал Узунов за собствен заместител. Този извод се поддържа и от едно писмо до Любен Каравелов от 30 октомври 1872 година, в което Левски написа:
" Още съм самичък, не открих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват към този момент нийде из Българско. Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснати глави. То се знае, само че без това няма да се подготви скоро. Казах едному, работата му не разрешавала, пък да остави работата си, незабавно щял да се компрометира, а да върви като мен, боязън го е. Други има доста като Д. Общи, само че аз не дръзвам да пусна хора да лъжат народа и да споделят, че те правят, не че се пращат от по-голямо място. "
Писмо от Атанас Узунов до сестра му Анастасия от март 1873 година пък дава информация, че по това време той се намира в Букурещ. Няма съответни сведения какво тъкмо е правил той в румънската столица, само че може да се допусна, че отива там, с цел да получи удостоверение за новата си функционалност от управлението на БРЦК.
Узунов оглавява революционната организация в страната за прекомерно дребен интервал от време - към два месеца, и не съумява да разгърне активността си. Причината за късото му управление е обвързвана с покушението над хасковския господар хаджи Ставри Примо, обвинен в желание да издаде на османските управляващи активността на Хасковския комитет.
Местните дейци взимат решение да убият чорбаджията, а с осъществяването се заема таман Атанас Узунов. Вечерта на 4 май 1873 година той посещава хаджи Ставри Примо в дома му,
ранява го с три изстрела, само че не съумява да го убие
Заловен е от домашните прислужници и е предаден на властта, а по-късно са арестувани и други дейци на ВРО.
Узунов героичен устоя по време на многочислените разпити чак до 2 юни 1873 година, когато в последна сметка проговаря. В това време той към този момент е съумял да се свърже с комитетите в Стара Загора и Търново и да ги предизвести, че скоро ще бъдат задържани и разпитани въз основа на показанията, които той самият по-късно ще даде.
Съдебният развой, останал в историята като Хасковски развой, приключва с тежки присъди - на 18 декември 1873 година 21 дейци от близките комитети са наказани на изгнание до живот в Диарбекир, а Атанас Узунов е наказан на 15 година тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени. В допълнение на тежката присъда той е умишлен за изменник от свои съвременници и съратници.
Покрай събитията, свързани с Априлското въстание, Узунов (заедно с Васил Йонков-Гложенеца) съумява да се измъкне от тъмницата. Установява се в съветския град Орел, където възобновява учителската си активност. През февруари 1877 година се завръща в България дружно с настъпващата Руска императорска войска, към която извършва ролята на преводач.
В първите години след Освобождението Атанас Узунов заема длъжността областен шеф в Лозенград и се занимава с учителска активност. В интервала 1879-1881 година преподава в Софийската класическа гимназия, само че е уволнен заради комплицираната политическа конюнктура в страната и русофилските си убеждения. Заминава за Ловеч, където също работи като преподавател.
Узунов взе участие интензивно в политическия и публичен живот на България през 80-те години на XIX в. като последовател на Либералната партия до нейното разединение, а през идващото десетилетие - на Каравеловата Демократическа партия. През 1886 година е определен за народен представител в III Велико национално заседание от ловешката квота.
След идването на стамболовистите на власт и опита за прелом на офицерите русофили през 1887 година Узунов още веднъж отпътува за град Орел и прекарва там няколко години в заточение. През 1904 година още веднъж е назначен на държавна работа - този път работи като чиновник в Българската екзархия в Цариград. Последните дни от своя живот прекарва в Горна баня, където живее сестра му Анастасия, и в София, където умира на 26 юни 1907 година
Въпреки упреците от някои негови съвременници Атанас Узунов има своето почтено място в българската история като бунтовник, деятелен преподавател и даже драматург (автор е на две пиеси - " Цвятко челник " и " Добър бунтовник " ). Човек със съществени качества, които по стичане на събитията не съумява да разгърне в революционната си активност. Определен за заместител на Левски, той е прекомерно друг, с цел да извърши тежката задача. Друг е въпросът дали изобщо някой би могъл да замести Апостола в оня миг.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ